Google+ Followers

Wednesday, October 14, 2009

пак за смърчовете, "морените" и проблемите на Витоша

В заглавието морените са в кавички, защото никой истински географ, биолог и еколог не казва никога морени.
"На Витоша не е имало ледникова дейност и поради това тези феномени не са морени, а каменни реки", казват те обикновено с леко иронична усмивка.






Тези смърчове са накрай гората над Бояна. Като се изкачва човек около час нагоре по една средно стръмна, но удобна пътека през широколистната гора, се стига до тази полянка, а пътечката през нея след това е сравнително равна и след около час и половина по нея се стига до Драгалевския манастир.






Каменните реки на Витоша са десетки.






Една от големите каменни реки в района на Алеко с дървен мост над нея.






Друга, по-малка каменна река, до Голи връх, над втората лифтова станция на седалковия лифт. Ако се тръгне в тази посока, (която е в центъра на снимката) и се пресече това плато или тази част на платото, която е обособена в резервата Торфено бранище, от другата страна се излиза в района на Златните мостове.





И ето я отново любимата ми каменна река със смърчовете около нея, но снимана през лятото. Когато се минава в топлите сезони по дървените мостчета над няколкото големи Витошки каменни реки, се чува как отдолу под грамадните камъни водата се плиска и шуми.






И тука... пляс...
sorry за дисонанса и за стреса, който ви причинявам със скок от природната романтика към човешката немара, но-о-о, това е положението.

Тази съборетина едно време беше хотел-ресторант и кафе-сладкарница, или кафе-бар.
Не си спомням вече точно, но май беше на Балкантурист.
Намира се на има-няма стотина метра от Щастливеца, точно срещу горната лифтова станция на Симеоновския, на кабинковия лифт.
И понеже от безстопанственост тя беше почнала да се руши, преди няколко години я взривиха.
Хубаво, че я взривиха, ама след взривяването някой трябва да натовари и да извози всичко това и да махне грозните ламарини, с които е оградено и които изобщо не го скриват от погледа на туристите...

Освен това, към такова скапване клонят поне оше най-малко десет хижи, които едно време бяха на Българския Туристически Съюз и които от години са затворени и запечатани. С всяка изминала година те придобиват все по-призрачен вид. Преди да са се срутили от само себе си и да се превърнат в купчина, която никога никой няма да изгребе от планината (защото всички те са на много по-труднодостъпни места, до които камиони и техника ще стигнат по-трудно, отколкото до Щастливеца), все пак някой трябва хубаво да помисли:
дали хижите на БТС да не се отворят отново и да не се дадат на концесия или под наем.
След ремонт всички те ще могат да се ползват отново и ще бъдат голямо удобство за истинските планинари и туристи, които обичахме чара на нощувката в хижа в планината, а не в хотел.




Алея от "Елица" надолу към Златните мостове.




Полянка в периферията на смърчовата гора на Бистришкото бранище. Отгоре е Черни връх.
Надолу е една от няколкото пътеки към Бистрица.
Само че тази снимка е от пролетта на 2007 година. Точно в тази част на смърчовата гора вече няма нито едно здраво дърво...




Тук се вижда малко...



... но тук, на снимката долу вляво, се вижда много ясно друга част от периферията на смърчовата гора на Бистришкото бранище.
Като се заобиколи каменното хълмче отдясно, се тръгва по някоя от пътеките, които водят към Железница, а ако се заобиколи отляво и се слезе надолу - се попада в гробницата на смърчовете.

И това, скъпи читатели и посетители на блога се случи от глупост, немара и буквализъм.

Горите от смърч на Витоша наполовина умряха, а останалата половина умира, защото
имаше хора, които в продължение на осем години повтаряха като мантра и даже са го написали и на обяснителните табели, че видите ли, в един резерват не трябва да има никаква човешка намеса и никаква човешка дейност...

Е, да, така е, но когато всичко в резервата се развива природосъобразно, когато всичко следва нормалния жизнен път с неговите цикли на всички видове в екосистемата.

В един резерват не трябва да се строи и да се секат здрави дървета, но при най-малко съмнение за заболяване трябва да има профилактична сеч.

Когато смърчовете в района на местността Офелиите завъдиха милиони бръмбари-корояди в корените си, те трябваше да бъдат незабавно отсечени, извозени, а почвата под тях изорана.

Но понеже това не стана, сега на обяснителните табели някой много умен буквалист обяснява, че в продължение на години това не е правено, защото в един резерват - видите ли - трябвало да има престъпно човешко бездействие дори и тогава, когато се разразява страшна напаст, която поразява и унищожава всички дървета от един вид...


И така, година след година този мор се предаваше от дърво на дърво. Не знам дали чрез кореновата система на смърчовете или чрез клоните,(или и чрез двете), като при изсъхването си дърветата се обвиват с някаква паяжина. Паяжина, ама плътна, не като от обикновено паяче, а по-плътна от влакната на копринена буба.
А паяжината на тази гадина, която тръгва от корените под стъблото към клоните на смърчовете, като всяка гигантска паяжина изяжда дърветата за месеци и те се смаляват, стопяват, изтляват и се превръщат в пепел...

... но-о-о-о, според някои доморасли еколози в екосистемите в резерват не трябва да се намесваме, дори и когато в тях тръгне страшна зараза по дърветата...

... и така загинаха стотици хектара смърчова гора в Националния, общонародния парк Витоша, който ни е обща собственост на всички нас.

8 comments:

hinkoff said...

Аз си мислех че поне еколозите ни са, ако не на световно, то поне на европейско ниво,ама на и те се оказаха „български„.
Ами тези твоите любимци от „зелените„ какво разправят?
Това което разказваш Димке, звучи като поредния виц, само дето не е смешен. То кой ли пък от българските вицове е смешен!!

dimka said...

Ами не, уви, не е виц.
Разгледай пак табелите от предишния пост - съжалявам, снимките не са много хубави, всички те са правени миналата и по-миналата година, а даже някои са и от по-по-миналата, когато въобще не си й бях помисляла за блог...
На табелите си пише, че поколението от гадинките, които се развъждат в едно заразено дърво след това е достатъчно жизнено, за да зарази десет здрави дървета...
И въпреки това - виж, прочети го - на едната от табелите в предишния пост е и на български, и на английски - не трябвало да има никаква човешка намеса в един биосферен резерват...
А що се отнася до "зелените като мои любимци", нали преди време писах за това.
Предишните зелени бяха червени, а на сегашните,за съжаление,поне на половината им активисти им личи, че последното нещо на света, което ги вълнува, са природата и екологията.
Затова и на парламентарните избори не гласувах за тях - страшно много политиканстване, невероятна тенденциозност и преднамереност, като например тоталното пренебрегване, мълчание и стопроцентово медийно затъмнение за проблемите на Витоша и обратното, оглушителното овикване на медийното пространство за Странджа, да речем.
Нямам нищо против енергията за опазване на Странджа, напротив.
Баба ми Димка и дядо ми Гичо бяха оттам - Бог да ги прости.
И все пак, Росене, сети се сам, защо за екологичната катастрофа на Витоша се мълчи и се налага тотално медийно затъмнение.
Само веднъж, и то беше преди четири или пет години, имаше една статия в "Капитал" - на две страници и със снимки за разразяващия се мор на Витоша, но след нея нищо не последва.
Ако тогава беше последвала реакция, половината гора, която загина междувременно, щеше да бъде спасена.
Природата и случващото се в нея у нас са важни тогава и само тогава, когато някоя партийка или бизнес-групировка може да ги употреби срещу друга партийка или бизнес-групировка.

hinkoff said...

Димке, опитвам се да го разчета, но аз съм на лап топ, а както знаеш мониторите им не са чак с толкова голяма разделителна способност. Както и да е. Пуснах ти адреса на блога, извинявам се че без позволение, във връзка с един дебат с кмета на Банско в блога на И. Бедров. Там също се засяга темата за „едни„ гори, но Пирински. Та те цитирах по този повод, както казваш защо наистина този протестен медиен вой е насочен навсякъде другаде, но не толкова към Витоша. Същото или нещо такова казва и кмета на Банско.
А пък за предишните червени, те са ясни че бяха „зелени„:)
А за тези „зеленки„, наистина нямам впечатления.
А и снощи изведнъж си дадох сметка, че всъщност вече не разбирам, не съм в същността на проблемите на Бг. Не знам клюките между хората, неофициалните т.е. истински версии за събитията, за собственноста на този и онзи, ама как, ама защо, кой на кого е човек и т.н.... Колкото и да се информирам и да следя какво се случва, тези неща няма как да ги знам. И за това именно чета блогове като твоя.
Обаче наистина жалко за смърчовете. Мдаа.

dimka said...

Росене, здравей,
Сигурно вече си се сетил.
Големият проблем на нашата екология и на зелените партии и движения, и на управата на Природен парк Витоша, идва от лошото образование.
Да, от изключително лошото образование по биология.
У нас все още по биология в средното училище се учи Дарвин, Дарвин и само Дарвин, еволюционна теория, произход на видовете, естествен отбор, борба между видовете и т.н.
Тази атеистична теория,(и която (беш)е и един от теоретичните стълбове на марксизма) според която природата е мащеха и изтребва милиони индивиди от един вид чрез животинските представители на друг вид, все още се преподава като алфа и омега на биологическото познание в средните училища.
За съжаление, тоталната доминация на дарвинизма като светоглед и като обща философия за живота и живото хапактеризира и повечето ни еколози и екологични движения.
А това, че на природата може да се гледа като на Божие творение, че не само може, но и трябва човекът като венец на творението да се грижи за останалите твари в сътвореното... това за някои от тях е като мисъл на луд човек.

dimka said...

Освен това, за поне половината носители на Нобелова награда по медицина и биология, и за много от специалистите по генетика е ясно, че основните положения на генетиката опровергават дарвинизма.
Да еволюира един животински или растителен вид в друг означава един ген да еволюира в друг.
Само че такова нещо под слънцето няма.
С тези неща се занимавам отдавна.
Покрай античните автори и техните размишления за природата, покрай Аристотеловите съчинения за философията на живото при животните, покрай Теофрастовия огромен трактат за философията на живото при растенията.
Няколко години от единствения ми човешки живот бяха посветени на четенето на такива книги - стари и нови - около дисертацията ми за Аристотел, и на главата в нея за неговата философия на живота и животните.
А последната учебна година, сиреч тази 2009 г., от февруари до юни, с младия колега Владо Маринов водихме спецкурс за "Метафизика" на Теофраст - най-добрия ученик на Аристотел, негов наследник в Ликейона и продължител на философията на биологията му, но по отношение на растенията.
Тази пролет четох в народната библиотека няколкотомната Теофрастова "Хистория тон фютон", демек неговото философско изследване на растенията. Е, този ботанически гръцки ми беше труден,а и съответният ботанически френски ми беше труден, защото изданието, което четох, е билингва... освен това всички тези растения, храсти, дървета, мъхове, билки, треви и т.н. даже и на български не ги знам някои от тях как се казват, макар че Теофраст се занимава много с биоклиматичното и ботаническото на Халкидиките, което е много сходно с нашето...

dimka said...

Накратко, като се започне още от стотиците страници на античните автори за живата природа и се мине през християнските и ренесансовите, та до най-изявени мислители на ХХ век, може да се правят най-различни видове екология:
- теистична или креационистка екология;
- християнска екология;
- пантеистична екология;
- телеологична екология;
и т.н., и т.н.,
но при нас, за съжаление, в екологичните движения има само дарвинизъм и марксизъм, марксизъм и дарвинизъм.
Животинските видове в една екосистема ги оставяме да се самоизяждат и им гледаме сеира, защото така учи великият Дарвин, а си дерем гърлата срещу строителството на ски съоръжения, например.
Аз не съм защитник на строителите, бетонизаторите, резачите и дървената мафия. Напротив.
Специално сега за този проект на Витоша ски си мисля, че само за една трета от него трябва да се даде разрешение - за възстановяване на лифта от Княжево до Копитото, който от 15 години вече не работи, защото там така и така от предишния лифт трасето на въжената линия си стои готово.
Абсолютно нищо друго.
Но мисълта ми е, че не може целият екоактивизъм да се изразява в пропаганда и агитация на едни хора срещу други хора, на едни партийки срещу други партийки и т.н.,
а в отношението към природата да доминира тоталния злостен дарвинизъм.
Не е нужно човек да е чел стотиците страници от дебелите томове на Теофраст, за да се сети какво ще стане на Витоша, щом заразата по смърчовете се размножава в геометрична прогресия и едно болно дърво на следващата година разболява десет други.
Този дарвинизъм и гледане на сеир на борбата между видовете в резервата Бистришко бранище явно изобщо не загрява, че умирането на толкова много иглолистна гора после няма как да не повреди най-малко почвата и водите както на по-горния алпийски слой с мъховете, лишеите и храстите, така и по-долния пояс със широколистната гора...

hinkoff said...

Димке, благодаря за подробните разеснения. Не знаех че има толкова видове екология.
Звучи отчайващо.

radi said...

Димке,аз не съм еколог, нито разбирам много от тези процеси, но съм природолюбител и ме боли като виждам подобно нехайство. Не зная дали си забелязала, но подобен проблем (паяжини в клоните) има по иглолистните дървета по магистралата София - Пловдив. Има ли някаква организация към която мога да се обърна със сигнал? Или нещо друго което да се направи, за да се опитаме да обърнем вниманието на обществото към проблема?