В многообразието от събития покрай 24 май се случи нещо забележително, на което имах честта да присъствам по покана на проф. дин Василка Тъпкова-Заимова.
Тази снимка е направена минути преди началото на представянето на електронния вариант на изданието на Асеманиевото евангелие.
Денят е 20 май, понеделник. Наближава 10 часа сутринта. Залата е 207 в Централното Управление на Българската академия на науките.
Организатор на събитието е Институтът по български език и литература "Проф. Любомир Андрейчин".
Най-после текстът на глаголица на Асеманиевото евангелие, подготвен от проф. Йордан Заимов преди три десетилетия, излиза в електронен вариант.
Проф. Йордан Заимов е бил забележителен човек.
Преди всичко той е бил художник и скулптор. В дома му, в който сега живее проф. Тъпкова-Заимова, има чудесни негови малки пластики и картини.
Но освен това той е бил отличен учен-езиковед, с огромни интереси към ономастиката и топонимията. За този аспект от неговата работа се знае повече.
Уви, четвърт век след смъртта му през 1987 г., едва през миналата 2012 г., Великотърновското издателство "Фабер" издаде неговия колосален труд "Български водопис".
А уникалното в това издание е в неговата направа и в събираческата работа, която го е предхождала - за да опише съвсем точно всички води в любимата родна страна, Йордан Заимов в продължение на години, сам, на колело, в студ и пек, във вятър и дъжд, обикалял и отбелязвал грижовно и педантично всички поточета, рекички, вадички в деренца и извори.
Няколко хиляди страници описание на всички водоизточници у нас.
Но, когато всичко било доуточнено и след десетки писма в кореспонденция с най-различни общини и кметства, при предаването на ръкописа проф. Йордан Заимов чул следното:
- Другарю Заимов, вземете си ръкописа обратно. Какви са тези дерета и бунари?!? Всички тези места с турски наименования ще бъдат преименувани, деретата ще бъдат наречени "падинки", а бунарите - "кладенци", и чак след като се сменят имената на местата, и Вие си коригирате сведенията, всичко това ще излезе.
И така, огромният труд по българския водопис вижда бял свят едва 25 години след смъртта на проф. Йордан Заимов.
Още повече е трябвало да чака за излизане на светло и другото негово дело - изданието на глаголичния текст на Асеманиевото евангелие.
Онези, които са имали удоволствието да гостуват на проф. Василка Тъпкова-Заимова, виждат в дома им един уникален гардероб.
Трикрилен гардероб, украсен с глаголични букви.
Сам проф. Йордан Заимов го е правил, защото обичал и да скулптира, и да рисува, и да дърводелства. Всичко му е идвало отръки.
Не се затруднил да измайстори и специална, уникална пишеща машина, на която клавишите били направени с глаголични букви.
И всичко това било специално направено за издаването на текста на Асеманиевото евангелие.
Специално за това проф. Йордан Заимов бил осигурил и много голяма финансова помощ от една швейцарска фондация, но както стана дума и на представянето на изданието ... субсидията се оказала в разпореждане на друг, за друго издание... и така, и текстът на глаголица на Асеманиевото евангелие, подготвен за издаване преди три десетилетия, най-после стига до читателите и специалистите в компактдиск, издаден от Института по български език "Проф. Любомир Андрейчин".
Можете да видите как изглежда компактдиска тук:
http://www.ibl.bas.bg/news_bg.htm
Такива са съдбините на някои книги.
Минава четвърт век, че и повече от смъртта на човека, който ги пише или съставя, и чак тогава те достигат до книжното или електронното си битие.
Асеманиевото евангелие с оригиналния си текст на глаголица излиза 26 години след смъртта на проф. Йордан Заимов: а той бил и художник, и скулптор, и дърводелец, и филолог, и краевед, и старобългарист, и велосипедист, и майстор на пишещи машини.
Талантлив и вдъхновен човек, преизпълнен с обич към родината, жена си и двете си деца.
Да бъде вечна паметта му!
No comments:
Post a Comment