Google+ Followers

Saturday, June 29, 2013

избори ще има

Спокойно, избори ще има.
Не знам какво друго ще има в нашата мила, бедна и изстрадала страна през следващите години, но със сигурност избори ще има във всяка една от следващите три години.

И по-точно:

1. Догодина, през май 2014 година ще има избори за депутати в Европейския парламент.
2. През октомври 2015 година ще има избори за местното самоуправление, сиреч за кметове и общински съветници.
3. През ноември 2016 година или в последната седмица на октомври 2016 г. ще има президентски избори.

Това да не е малко?
Всяка година - избори.

Нищо не пречи, ако нещата не вървят, едновременно с всички тези избори, да се правят и предсрочни парламентарни избори.
Така ще надминем рекорда на следвоенна Италия и ние ще можем да претендираме за палмата на първенството по най-краткосрочен живот на един парламент.

Обаче, ако пъклените планове на кукловодите успеят и френетичната енергия на превъзбуденото множество в столицата доведе до светкавични избори през есента на тази година, това ще бъде само загуба на обществена енергия и на страшно много пари.
От бюджета на страната ще бъдат похарчени най-малко 30 милиона лева, а отделно партиите и коалициите ще декларират в сметната палата около 20 милиона. Неофициално колко още пари ще хвръкнат неотчетени по PR-"мероприятия", митинги, клипове, плакати, билбордове, диплянки и т.н., никой никога няма да разбере.

Милиони левове грешни пари и от какъв зор?

За да се върне мутромилиционерската мафия и мутромилиционерската банкова, финансова и медийна олигархия във властта.

Не знам какво въжделяват наричащите себе си "десни партии" и "десни политици", но е абсурд те да влязат в Народното събрание при едни избори през октомври или на септемврийска поправителна сесия.
Това е абсурд.
Човек трябва да е напълно полудял от отчаяние, причинено от загубата на (десетки) милиони и обезумял за власт и мъст, за да се реши на такъв хазартен и безумен ход, какъвто са изборите през есента. 

Да погледнем и малко факти, за да си припомним най-новата ни история:

На изборите за Велико народно събрание през юни 1990 г. коалицията СДС имаше 145 депутата, като тогава парламентът се състоеше от 400 депутата, половината от които избрани по мажоритарната, а другата половина - по пропорционалната система.
На изборите за 36 обикновено Народно събрание коалицията СДС имаше 110 депутата, с няколко повече от БСП. (Победихме "с малко, но завинаги" :-((( )
На изборите за 37 Народно събрание, проведени на 18 декември 1994 година СДС спечели почти двойно по-малко депутати - 69. Това беше ефектът от гладната стачка на Едвин Сугарев и от продължителната медийна, площадна и улична война на бункеризираното СДС срещу тогавашния президент дфн Желю Желев.
Това беше следствието от няколко месеца протести и викове през зимата на 1993 и 1994 г. пред президентството. Припомнете си и това, че и тогава в продължение на месеци се викаше: "Оставка"; имаше подписки с искане за неговото моментално оттегляне от президентството, подписани от над сто хиляди души, имаше горене на книгите му по площадите на "Дондуков" и пред храма "Св. Александър Невски".
И пак антитурската реторика беше на гребена на площадното и медийно говорене.
На изборите, които бяха предсрочни, през април 1997 г., за 38 Народно събрание, след колапса на управлението на БСП, СДС спечели 137 депутатски места.
На изборите за 39 Народно събрание през юни 2001 година СДС спечели едва 51 депутатски места.
На изборите за 40 Народно събрание през юни 2005 г. ОДС спечели пак по-малко: 20 за ОДС и 17 за сравнително по-новата ДСБ.
На изборите за 41 Народно събрание измъчената Синя коалиция спечели едни измъчени 15 депутатски места.
Е, и тук-там някой заместник-министър, някой посланик, но във важна столица, някой шеф на агенция, ама важна.

Заради тези благи благинки на благата по постовете, получени от т.нар. "десни партии", мутромилиционерската олигархия и скандалните й назначения бяха лицемерно изтърпяни няколко години. ("Сега пък заради една бълха, що да си горим юргана", така ли беше?)

Е, и затова на изборите през май 2013 г. т.нар. "десни партии" получиха НУЛА депутати.

На какви избори са тръгнали онези, които нагнетяват сега напрежение в обществото?

Много често се казва и се пише, че историята се повтаря и че сега всичко това е като в началото на 90-те години.
Не се повтаря историята.
Тогава СДС имаше 145 депутата, а сега има НУЛА.

Думата  за нула в гръцкия език от античността до днес е същата, каквато е и думата за небитие.

Така наречените "десни партии" са в небитието и не знам как ще се родят от нищото, при положение че даже и не са наясно какви са - "лесни или деви", както иронично попита колегата Златко Енев в статуса си във фейсбук преди няколко дни; кои са им лидерите, наистина ли те са самостоятелни или са фигуранти на старите лидери и за какво ще се борят.

И как за два месеца ще убедят най-фанатизираните си избиратели, които години наред живееха с опиума на омразата и с ненавистното говорене против всички, които не членуваха в техните клубове, че сега вече трябва "да плеснат с ръце, па да се прегърнат"?
Тези хора от години са пристрастени към дрогата на злобата, злословието и злотворството спрямо всички, които не са "техни". Ще гласуват едни за други "с отвращение". Така ли беше словесната  формулировка в една аналогична ситуация?

Затова предсрочни избори през есента са вредни.

Те ще върнат мутромилиционерите във властта и ще дадат повод на евроатлантическите партньори да натиснат още повече за коалиционно управление на мутрите и столетницата.
Така както стана и в Елада миналото лято след повторните светкавични избори: необединимите се обединиха от немай къде.

А така наречените "десни партии" по-добре да седнат и да пишат програми и анализи, да направят правителство в сянка, и да се готвят много старателно за всички останали избори, които няма да ни се
разминат: май 2014, октомври 2015 и ноември 2016 г.

Всичко останало е отчаян хазарт, на който едни много богати хора си играят, защото са свикнали да си играят с милиони,
но заради тяхната игра страната може да гръмне като буре с барут.

12 comments:

Kaloyan Kamenov said...

Изключително не съм съгласен с този пост. "Френетичната тълпа", ако бъде анализирана абсолютно обективно, а не през призмата на размитите анализи на нечисти телевизии и други медии, ще се види, че тя представлява един елит, който много последователно изказва своите искания.. А те не са просто предсрочни избори. Те са избори, но само и единствено след като се промени избирателната система и се въведат някои така необходими промени в конституционно отношение. Първо - на всеки е ясно, че който и да дойде на власт, ще е същото. Затова трябва да се въведе мажоритарна избирателната система, или поне смесена. Инак ще си останем с все същите депутати, които са пожизнени като папата, още мнооого години. Второ - говорим за 20-30 млн. лева за избори, а смея да попитам - тези същите, които сега са на власт - колко ще откраднат в следващите месеца? 200-300? А може би 1 млрд.? Отново пари на данъкоплатеца.. Трето - както и историята е доказала - когато има бунт, този бунт трябва да доведе до някъде, до отведе нещата в дадена посока. Ако изгасне по средата си, това значи, че тези "горе" ще помислят, че са безнаказани. И горко ни. Сега поне внимават в решенията и стъпките си. Четвърто - всяко нещо си има своето време и преход. Тук говорим за една промяна, която трябва да започне от някъде. А избори за евродепутати и т.н. не водят до по-добро икономическо състояние, защото никой не гласува, и накрая хора като Слави Бинев получават 15хил евро заплата и ни представляват пред света. И именно затова все още млади българи, учещи в чужбина, биват третирани като треторазредна работна ръка.. Така че ви моля да преосмислите разсъжденията си, защото нещата са нетърпими и не могат да спрат до тук.

dimka said...

Здравейте,

Много благодаря за коментара.
На свой ред също не съм съгласна с почти нищо от написаното от Вас.

Първо, сред протестиращите има много грозни скинари, мутри и биячи, а в протеста като цяло, въпреки всичките му претенции за естетика и креативност, има много кич и рециклиране на овехтели лозунги още от началото на 90-те години. Има прекалено много хора, които скандират вулгарни и просташки античовешки и антитурски лозунги, и още по-вулгарни и просташки обиди ad hominem.

Второ, познавам голяма част от т.нар.от Вас "елит" на протеста персонално, и да, там наистина има талантливи поети, писатели и журналисти, но все пак у нас има и други поети, писатели и журналисти, университетски преподаватели и хора на изкуството, които може би не са по-малко талантливи, независимо от това, че не са толкова лансирани от медиите и не са толкова награждавани и налагани в публичното пространство като образцовите от протестиращите.

Но много по-важно е друго: този рефрен - за изключителната столична елитна част на обществото, която трябва да изключи от право на глас всички, които не са като нея, го слушам от лятото на 1990 година: тук в София живеем най-умните, най-интелигентните и най-образованите, дето във всичко сме най-най-..., а всички останали са от плебса и санкюлотите.

Защо тогава се провеждат избори изобщо?

Защо?

На последните избори гласуваха 3 милиона и половина наши съграждани, а сега протестиращите от всички градове са не повече от 15, най-много 20 хиляди.

Това е уважението към закона, институциите и правилата.
Резултатът от тези избори е такъв,а на когото не му харесва, да започва да се готви за следващите.
Една изтъркана от повтаряне мисъл в политическата практика гласи, че добрият политик започва да се готви за следващите избори още на другия ден след като отминат каквито и да било избори.

Та, дори и около 35 000 да са протестиращите сега, 3 милиона и половина гласували са 100 пъти повече от 35 000 протестиращи.

Това се нарича "върховенство на закона" и "равнопоставеност пред закона". В античността са го наричали "исономия".

Не може няколко десетки хиляди протестиращи да са надпоставени над няколко милиона гласоподаватели.

Тогава по-добре е изобщо да не се провеждат избори, а решенията да се вземат от един Революционно-Протестен Конвент на Софийския Елит.

Цялото това деление на елит и прованс, на патриции и плебеи, сме го преживели вече няколко пъти в годините на прехода. То води само до усилване на расизма в обществото, а не до утвърждаване на хуманизма и някакви истински човешки ценнности.

dimka said...

Има и още нещо много важно.
От февруарските протести досега се изказаха много различни, несходими, разнопосочни и несъвместими предложения за промяна на Изборния кодекс.
Има няколко комисии и Изборен борд, има и неправителствени организации и съвет около Омбудсмана проф. Константин Пенчев.
Точно докато се направят наистина най-важните и най-полезните промени, около които се постигне съгласие, ще дойде пролетта на следващата година и предсрочните парламентарни ще могат да се проведат съвместно с евроизборите.

dimka said...

Калояне, освен това Вие изопачавате думите ми.
Написала съм:

"френетичната енергия на превъзбуденото множество",
а не "френетична тълпа".

Протестите сега са основателни и справедливи, както и февруарските.
Сред протестиращите има много мои близки, приятели, колеги.

Не съм сред тях по ред причини, но съм убедена, че по-добре е те сега да се поприберат, да продължат с натиска при всяка провокация от управляващите и ако ще има нови избори, те да са през пролетта.

Kaloyan Kamenov said...

Завърших Класическа филология, но се преориентирах към психологията и смея да твърдя, че съм напълно либерална личност, така че следващото, което ще кажа не е против даден етнос или социум, а напълно обективно спрямо действителността. Ако погледнете статистиката на предишните избори по възраст и етническа принадлежност, ще видите, че ромската общност е гласувала почти на 100%, турската общност също, хората над 65 годишна възраст също така. Най-малък процент гласували са хората между 18 и 35 години. Отново казвам - не е до това какъв е твоят произход, но се направиха не едно и две предавания относно купуването на гласове на роми в самите им общности, лично съм свидетел на това как хора от ДПС манипулират турските българи да гласуват за тях, инак ще загубят работата си, а сами знаем за кого гласуват хората над 65 г.в. Та, тези гласоподаватели гласуват за когото трябва независимо от случващото се в държавата. И реално това е мнозинството от тези 3млн. души. ОСвен това, в народопсихологията ни (Цитирам дори Иван Хаджийски) от много векове насам,е присъща думата търпение. Аз бих могъл да добавя, базирано на не едно и две изследвания, че имаме робско самосъзнание (генерализирам, с девиантност от няколко процента). Когато си бил 5 века под робство, трудно е за един и половина да се почувстваш господар на живота си. а такъв би трябвало да бъдеш..Та, мисълта ми е, че не ме учудва фактът, че толкова малко хора протестират..Това, което не ми харесва е, че изборът на много българи не е рационален, а продиктуван от други цели.

Kaloyan Kamenov said...

Аз не оправдавам и другите, които не са гласували, напротив. Оправдавам протеста, защото ние не сме чакали месец след изборите, просто за да прецакаме системата, а в точния момент, когато нещо ескалира, то просто се случва от само себе си. И в един момент, когато други решават моето бъдеще, аз просто протестирам. Смятам, че тези протести са много ползотворни, защото ще се доведе до промяна в системата и най-вече, защото на другите избори ще гласуват много повече хора, които досега не са намирали алтернативата. А тя е много трудна за откриване.
Не претендирам и за някакъв елит, това, което не понасям, е вечното разделение на българите. Наши съграждани протестират. Независимо дали подкрепяте или не, нямате право иронично да ги квалифицирате като десни, леви, платени и т.н. Те са ваши съграждани. Сами знаете от античността, че полисното съзнание е от изключителна важност.
Мога да напиша много неща, но не виждам смисъл. Единственото, което бих искал да ви попитам и лично за мен това е ядрото на протестите: До каква степен се самоуважавате като личност? Може би е прекалено психологически подход, а не класически, но все пак живеем в 21 век. И все пак - говорите за чакане до другата година и т.н. но бих посмял да попитам - не ви ли е втръснало от цялото това чакане? Живея в чужбина от две години и това ми помогна да прогледна много относно човешкото самоуважение. Вие сте професор от толкова години и би трябвало да получавате достойна и заслужена награда за труда си. И не само вие, всеки човек в България. Изконна човешка потребност е първо - да правиш това, което би искал да правиш, и второ - да получаваш достойно възнаграждение за работата си. В България младите хора работят просто нещо, за да работят. Последната статистика показва, че едва 35% работят по специалността си, а останалите 65% не могат да намерят нищо в своята сфера и работят друго. Не е мястото тук да описвам всички разлики между България и самоуважаващите се общества, но просто исках да ви попитам как е възможно да пледирате за чакане..
И, не - не смятам, че интелигенцията (която намалява драстично) е само в София. Затова и постнах във фейсбук преди два дни - Къде сте Варна, Бургас, Пловдив и т.н. Не е възможно само по 50-100 човека да излизат в такива големи градове. Уважавам мнението ви, но лично аз не мога да търпя да живея в страна, в която един човек управлява всички медии, в която от 20 години ме убеждават, че съм беден, докато всички природни блага се крадат, не мога да понасям да се гаврят с мен по такъв начин, съжалявам. Затова и се върнах, за да съм на улицата.

dimka said...

Калояне,

Вие сте много по-млад от мен и това, което изживявате сега по улиците и площадите на София, съм го преживяла в бурните години на началото на т.нар. "преход".
Първият път беше на 3 ноември 1989 г., когато с Доротея Табакова и Яна Букова се включихме в шествието на "Екогласност" пред Народното събрание и за първи път истински и от дълбините на душата си скандирахме няколкостотин души
"Де-мо-кра-ция" и "Сво-бо-да".

До 13 октомври 1991 г., когато се проведоха изборите за следващото, обикновено Народно събрание и когато "победихме с малко, но завинаги:-", не съм пропуснала нито един митинг!

И в първата окупационна стачка на Университета участвах, и почти всеки ден минавах през Града на истината, и какво ли не...

Обаче след това през годините и десетилетията се случваха едни ужасни неща, които доведоха до сегашния резултат: наричащите себе си "десни" и "демократични" сега са в небитието. И има защо.

Ето, вижте какво става днес на кметските избори във Варна.

Един човек, отчаян от безизходицата и тоталната мафиотизация на Варна, през февруари се самозапали: Пламен Горанов - Бог да го прости!

Десетки хиляди варненци протестираха през февруари и въпреки че медиите им се присмиваха, все пак във Варна протестиращите бяха най-много.

А днес?

Избирателната активност е много ниска. Едва-едва ще достигне до 15-20 процента.

На балотаж отиват според екзит-половете, направени досега, кандидатът на ГЕРБ и на БСП, които са много по-напред от всички останали.
Изборите във Варна възпроизвеждат 1:1 резултата от парламентарните, но най-точният индикатор е бойкотът на хората.

Вие сте нетърпелив, но хората от моето поколение са отвратени, отчаяни и обезверени.

Когато гневът и яростта надделеят, излизаме на протест, а няколко души през тази зима даже се самозапалиха.
Това не са хора с робска психика, нали така?

Но отдавна вече не мога да си позволя наивността и глупостта да отделям от човешката си енергия, за да бъдат овластени едни не особено умни, но много хитри хора, които пред телевизиите и медиите говорят едно, а правят друго.

Тези, които днешните протести се опитват да върнат във властта, според мен са такива.

Натрупаха се хиляди доказателства за пропастта между декларациите и квалификациите, които някои политици и партии сами дават за себе си и реалните им дела.

Натрупаха се повече от две десетилетия на несправедливости и на хиляди доказателства, че демокрацията не е меритокрация, а уж щеше да бъде това.

Щеше да бъде уж меритокрация,и уж хората щяха да успяват с качествата, способностите, енергията, таланта, изобретателността и инициативността си, с въображението и интелектуалните си дарби, но се оказа друго: партокрация и плутокрация.

Както и по времето на тоталитаризма, всичко в пътя на човека, в професионалното и кариерното развитие зависи от това, дали личната ти линия е успоредна на нечия партийна линия, дали се кланяш на някое величие от някоя партийна централа.

Истински независимите и свободни хора у нас, които останаха равноотдалечени от партийните агитки и вождове, бяха маргинализирани, стъпкани и съсипани.

Бяха инвестирани от опериращите с ресурси страшно много пари, време и средства за развитието и рекламирането на бизнеса, научните изследвания и творческите постижения, но само на "нашите", на "правилните" хора.

И това лансиране по "партийна линия" на "правилните", но посредствени хора и стъпкването на труда на стотици други, много по-надарени и способни от тях, горчи и тежи много повече от факта, примерно, за това, че един професор и доктор на науките в нашия Университет получава заплата, която е колкото минималната работна заплата в Елада.

Всичко хубаво,
Възможно е утре да пиша пак по темата.

dimka said...

post scriptum: Вие сте ме нарекъл "професор", както се казва в англоезичния свят, но аз съм доцент доктор.

Rosen Hinkov said...

Хубава, разумна и балансирана статия Димке! Изчтох и дискусията с г-н Каменов. Напълно съм съгласен че едни избори сега и веднага само ще повторят резултатите от Варна. От друга страна протестите в този си вид , наблюдавам ги доста спорадично от Лондон, сякаш създават една общност и ако тази общност се организира в сдружение, партия, движение или както и да бъде наречено,което легитимно да се яви на едни следващи избори, може би ще има повече успех. Освен това, тази коалиция наистина е чудовищен урод, а назначенията на министри и заместници е същинска парадоя. Според мен едно служебно правителство за 5-6м. ще свърши по добра работа, докато надяваме се, десните ,лесните,както казваш, снесат поредният запартък .

dimka said...


Росене, много ти благодаря за коментара.

Но това, което ти предлагаш, по Конституция е невъзможно.
При разпускане на Народното събрание, президентът е длъжен да насрочи новите избори за не по-късно от два месеца!

Впрочем, затова през всички тези десетилетия съм се радвала, че в нашата конституция властите са достатъчно разделени една от друга - законодателна, изпълнителна, президентска и съдебна.

Ако не беше така, щеше да се получи така, както става в почти всички общински съвети и в почти всички държавни институции.
Едни хора се появяват по сутрешните блокове на телевизиите и благообразно и безсъдържателно ръсят банализми за десните и левите, или както Златко Енев ги нарече, за лесните и девите, а когато се приберат в общинските си съвети или държавните институции един час след това, най-екзалтираните антикомунисти и демократи се бацкат и цункат умилително с агентите от Шесто управление на ДС, и "ти на мене, аз на тебе".
Затварят си очите за безобразията и беззаконията в солидарността на толерирането. "Келепир има в тая работа".

Затова хора като Пламен Горанов не издържат.

Всички тези млади, красиви и талантливи хора по улиците не си дават сметка как кукловодите го водят за носа!

При оставка и разпускане на Народното събрание, изборите ще се проведат след два месеца!

Виж Конституцията:

Чл. 64.
(1) Народното събрание се избира за срок от четири години.
(2) В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време или след изтичане на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства.
(3) Избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното.

dimka said...

Този пост сутринта го писах, без да съм си сложила очилата.(Eх, остарях, към 49-тия си рожден ден вървя и някои нови навици трябва да придобия: да чета и пиша вече само с очила!)

Да уточня само, че в онова изречение, в което става дума за онзи, дето го водят за носа, имам предвид г-н президента Плевнелиев.

Притискат го сега с разни компроматчета за офшорни сметки от няколко медии и той бърза ли, бърза.

Избори през септември ще са реабилитация на ГЕРБ или затвърждаване и подобряване на резултата на БСП и ДПС, колкото и това да не им се вярва на протестиращите.

Сините или т.нар."десни" през септември не могат да влязат в Парламента и през задния вход.

Жалко за красивата саможертва на напразно самоунищожилия се Пламен Горанов!

Бог да го прости!

Вечна му памет!

Rosen Hinkov said...

Напълно си права Димке. Българската нова конституция и държава, създадена от ДеСеденти и КаГеБенти, не си струва саможертвата. Жалко за момчето. И мир на праха му