пропусната страница от "За душата"

   

                                    крайбрежието на Стагира, Халкидики, август 2009 г.

  Наскоро колегата д-р Иван Колев ми обърна внимание, че в превода на "За душата" на български е пропуснат един пасаж.

От 417b10 до 418a5,  липсва краят на глава 5 от книга II на "За душата".

      Чела съм няколко пъти текста, при това най-малко веднъж от начало до край и в оригинал, като в полетата на по-старото издание на "Наука и изкуство" от поредицата "Философско наследство" от 1979 г., съм писала с тънкописец и молив - как точно са казани на гръцки някои изречения и кои точно са някои от употребените думи и изрази. (Това загрози книгата и увреди цялостта й, но пък за мен така тя стана удобно лично справочно пособие.)

      На това място в нашите издания има грешка в пагинацията - вместо 417 пише 471, като това е подвело всички, които са работили и по първото издание на превода на д-р Марко Марков, и по второто издание, на "ЛИК" от 2006 г.

      Също така трябва да напомним, че първото издание на превода излиза след смъртта на д-р Марко Марков.

      Понякога става така. Въпреки огромното старание и чудесния резултат на преводаческата работа на д-р Марко Марков и на първия редактор проф. дфн Ради Радев, и след голямото старание около второто издание, при което колегата д-р Иван Колев е използвал няколко академични издания и преводи на трактата, сред които направените от  

W.D.Ross, Hicks, Theiler, Jannone/Barbotin, Hett. 

      Чак сега, при подготовката на хабилитационната си книга, колегата Иван Колев забелязва, че всъщност има не просто грешка в пагинацията, но и пропуск на една страница текст.
       И по-точно: вместо 417 b пише 471 b на с. 66 от изданието от 1979 г., после на с. 68 вместо 418 b пише 418 а, а на с. 69 вместо 419 а пише 419 b. Тези неточни пагинации са възпроизведени и в изданието на "ЛИК".

       Както и да е, по-важно е да видим какво пише на тази пропусната страница. Колегата Колев я е чел много внимателно, защото тя е важна за цялостната антропологическа и естетическа интерпретация, която прави на този Аристотелов текст, и за огромната традиция на неговото преосмисляне през вековете и хилядолетията на европейското философстване от Теофраст до Пол Рикьор. 

                                   в Аристотеловия парк в Стагира, 1 септември 2009 г.

       Ето първоначалният работен вариант на превода, който направих по изданието на гръцкия текст на Рос, Оксфорд Кларендон Прес, от 1956 г., което е доста близко до разчитането на текста от Бекер и се различава в някои пасажи от изданията на Хамлин, Апелт и др.

      Ясно е кой беше първият читател, редактор и критик на превода. Николай Гочев много внимателно го прочете и предложи свой вариант за началния пасаж и последното изречение, но с останалото е напълно съгласен.

      В скобите са поставени думи или изрази, които според мен напълно се подразбират, но нали знаете, преводачите и тълкувателите се различават по това, което подразбират, особено в толкова трудни, стегнати, лапидарни и елиптични философски бомби, като този пасаж.

      И така, на тази страница от Аристотеловия анализ според мен се казва:

Има обаче по право и друго наименование за привеждането на онова, което е във възможност, към ентелехия – както за мислещото, така и за разсъждаващото. Има един, който е знаещ във възможност и получава знание от друг, който е в ентелехията на знаенето и може да преподава; за първия или изобщо не трябва да се казва, че претърпява някакво въздействие, както погрешно се твърди, или че има два начина на изменянето му: единият от тях е промяната, водеща към лишените (от възприятие, но само за момента или за някакъв период) дадености, а другият е промяната, водеща към (осъществяването на) предразположенията и природата.

При онова, което може да възприема сетивно, първата промяна се поражда от пораждащото, защото когато едно сетивновъзприемащо същество се роди, то вече притежава сетивността като някакъв вид знание. И за теоретизирането по същия начин се казва, че е действителност. Разликата между тях е, че онези, които предизвикват  одействителностяването на сетивните възприятия, са извън (сетивновъзприемащото същество) – вижданото, чуваното, както и останалите сетивновъзприемани неща. Причината за тази разлика е в това, че сетивното възприятие се осъществява (или одействителностява) по отношение на нещата в тяхната обособеност, а знанието – за всеобщото: а всеобщите по някакъв начин са в самата душа.

Затова, да мисли някой зависи само от него – винаги, когато пожелае, а сетивното възприемане не зависи само от сетивновъзприемащото, тъй като е необходимо да го има и сетивновъзприеманото. По същия начин това се отнася и за всички знания за сетивновъзприеманите неща, и то поради същата причина: защото сетивновъзприеманите неща съществуват като обособени и са извън.

Ще имаме сгоден случай да изясним всички тези и по-нататък. Засега нека да разграничим само толкова: не може да се говори просто така (или не може да се абсолютизира говоренето), че нещо съществува във възможност. Или имаме случай, при който бихме казали, че едно дете след време може да стане военен стратег, или имаме друг случай, когато това се отнася за мъж на съответната възраст. За сетивността говорим във втория смисъл. И щом разликата между тях се назовава с различни имена, ще трябва да ги разграничим: и че са различни, и как точно са различни, за което ще си послужим по необходимост с претърпяването на въздействие и изменянето като с най-главни имена. Както вече се каза, сетивото във възможност е това, което е сетивновъзприетото вече в ентелехия. Но то не изпитва въздействие, понеже е подобно на него, а при самото изпитване на въздействието се уподобява и е като че ли като него.

**

Според Николай Гочев, обаче, по-добре е началото на пасажа да бъде преведено така:

Това, да се води мислещото и разсъждаващото от състояние “във възможност” към “ентелехия” не е правилно да се нарича “обучение”; то трябва да има друго название. Това, което от състояние “във възможност” учи и добива знание от страна на онова, което е в “ентелехия” и обучава, за него (както стана дума) или не трябва да се казва, че търпи нещо, или че има два начина...

Последното изречение според Николай Гочев е по-смислено така:

418а 5:

Докато изпитва въздействие, то още не е като него; но след като е претърпяло въздействието, то вече се е уподобило и е като него.

преводач и на Аристотел, и на Софокъл, и на "Херметическия корпус", и на Стобеевите Херматически фрагменти, и на Платоновия "Епиномис"