Google+ Followers

Friday, June 21, 2013

след края на семинара




Текстът беше публикуван и на сайта на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование:
http://aaduce.wordpress.com/


След края на семинара “Интелектуалците през античността”


Идеята

Тя е разбираема. През пролетния семестър на всяка академична учебна година да се провежда семинар, на който домакин да е някой от преподавателите от Класическа филология и в който да се включват студенти, докторанти и преподаватели от различни университетски и академични общности, за да дискутират проблеми, вкоренени в миналото и в знанието за античността, но достигащи и до днешния ден, тук и сега.


Домакин и инициатор

През учебните 2011/2012 и 2012/2013 домакин и инициатор на семинарите беше доц. д-р Николай Гочев, като миналата година тема на семинара зададе свободноизбираемият курс, предложен от него, за “Класическото образование у нас през първата половина на ХХ век”. Миналогодишният семинар се случваше през втория семестър всеки петък вечер, а тазгодишният се провеждаше от началото на календарната година, но не всяка, а през седмица, за да могат всички участници да имат повече време за предварително четене и подготовка по същество в дискусиите.


Форматът

Всеки път един лектор, при това всеки път различен лектор изнасяше лекция с продължителност от 45 до 75 минути, а след това биваше обсъждано казаното в изложението.


Участниците

През пролетния семестър на миналата учебна година в интердисциплинарния семинар се включиха над 20 колеги от Софийския университет, НАТФИЗ и НБУ, а тази академична година общият брой на участниците, които посетиха поне веднъж събитията, е 54.

Колегите, които се включиха активно и в лекциите, и в дискусиите през току-що приключилия семестър, бяха от четири различни факултета на Софийския университет – ФКНФ, Философски факултет, Факултета по математика и информатика, и Факултета по славянски филологии. Но също така имаше колеги и от други университети и изследователски институции – от ЮЗУ “Неофит Рилски”, от НАТФИЗ, от НБУ и от Института за изследване на обществата и знанието (предишният Философски институт) в БАН.


Какво и кога бе обсъждано
Ето списък на темите и лекторите, които ги представиха:

11 януари – Встъпителна лекция на Николай Гочев. Седемте мъдреци на Елада.
25 януари – Софистите като интелектуалци. Димка Гочева.
8 февруари – Сократ и Сократовият кръг. Невена Панова.
22 февруари – Изократ като античен интелектуалец. Виолета Герджикова.
8 март –  Аеди, рапсоди, колесничари и пълководци в “Ион” на Платон. Камелия Спасова.
22 март – За Теофраст като σχολαστικός и за възможностите на мисленето на σχολαστικός  през характеристиките на понятието интелектуалец. Зоя Христова-Димитрова.
5 април – Цицерон – ораторът с културен манифест. Димитър Илиев.
19 април – Цицерон в своята епоха и през вековете. Димитър Драгнев.
17 май – Хораций urbanus. Вяра Калфина.
7 юни – заключителна дискусия в Зала 2 на Ректората.

Няколко думи за последната среща. Първоначалният замисъл беше всички лектори да се изкажат в същия порядък, в който се случиха и техните лекции, но след това бе решено да се внесе малко разнообразие и да се изтегли жребий за реда на говоренето. Чрез тази промяна в поредността на говорещите се надявахме случайността на жребия да ни помогне да избягаме от хронологическото овъншняване на основното понятие. Много често в историята на идеите, на философията и на литературата се прокрадват едни прогресистки предубеждения и догми: че всичко в сферата на мисълта и духа се появява и проявява много често при древните, но в един опростен и даже – според някои – елементарен вид, а колкото повече човечеството се развива в порядъка на времето, на вековете и хилядолетията, толкова повече познанието и мисленето се задълбочава и усъвършенства. По-възрастните от нас, които задължително са изучавали марксизъм и ленинизъм, си спомнят, че това в клишетата на онази идеология се изразяваше чрез култовата фраза за “гениалните догадки на човешката мисъл”, които се появяват в античността и които след това се превръщат в истински мисли.
Разбираемо е,  че онези от нас, които са посветили десетилетия от живота си на изучаването на антични езици, литератури и култури, няма да споделят тази прогресистка визия, макар че в сбирките на семинара често се изразяваше предизвикателната теза: това трудно определимо понятие, около което се фокусираме толкова пъти, не може да бъде употребявано коректно за антични гръцки и римски мислители и учени, философи и оратори.
Според някои от участниците в дискусиите и даже според някои от лекторите е анахронично да говорим за интелектуалци в античността.
И все пак, според повечето от останалите можем.
Интелектуалецът е фигура, която може да бъде открита, макар и много рядко, макар и много трудно, във всички времена и епохи. Защото, ако перифразираме една известна теза за многозначността на всички понятия и за многосмислието на най-важните от тях, с която започва книга Дзета на “Метафизика” на Аристотел: “за интелектуалеца се говори в множество значения”.
Измежду многото значения на понятието, ние най-често се фокусирахме на пресичането на две от тях: първото, на интелектуалеца като човек на интелектуалния труд, който “пише или преподава, а най-добре и двете” (както го определя Жак льо Гоф), но и със задължително добавяне на второто – на интелектуалеца като мислител, който не остава в кабинетното или природното самосъзерцание на мисленето си, а влиза в активно и много често провокативно отношение със значими човешки общности. Понякога в тази релация се вижда необикновената прозорливост и проницателност на учения, философа или мислителя, който изпреварва хода на времето с десетилетия, като предугажда исторически процеси и събития, които после се оказват съдбовни и преобръщащи или съзиждащи не само за елинските полиси или Рим, но и за Европа изобщо. Такива са били почти всички от най-често посочваните сред седемте мъдреци на Елада. В други случаи интелектуалецът се появява няколко десетилетия или даже повече от столетие след някой мъж на действието и на практическия разум. Както прави Аристотел много време след Клистен: обосновава теоретично защо в един полис нещата не могат да вървят добре, ако в него няма разделение на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. И го обяснява така, че това устоява след неговата теоретизация повече от две хилядолетия. Нищо, че в университетските учебници по право и в средношколските по философия тази идея се приписва чак на Монтескьо, а не на Клистен и Аристотел...   


                                               Преди и след семинара


Всичко това се случи, защото няколко души старателно работеха за известяването на мнозина. Управителният съвет на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование (АРУКО) – Невена Панова, Николай Янев и Люба Никифорова – изпращаха съобщения до всички членове на Асоциацията, Камелия Спасова информираше чрез мейлинг-лист колегите от други институции и факултети, които бяха любопитни да участват или поне редовно да научават какво става в петък вечер веднъж на две седмици, а Зоя Димитрова чрез сайта, на който посетител сте в момента, казваше какво предстои и показваше със снимки какво се е случило на предишните сбирки.
На всички лекции и дискусии са направени пълни аудиозаписи, а от най-последните има и видеозаписи, като повечето от тях, разделени на части, вече могат да бъдат гледани на специалния образователен канал в 
YouTube, наречен "Класическа филология" http://www.youtube.com/channel/UC5LiGCpOCoJyhHt3Pb5F9Dg?feature=csp-in-feed 
(на него могат вече да бъдат намерени и други аудио- и видеофайлове от части от лекции и дискусии по различни преподавания и дисциплини, свързани с античността и знанието за нея). Инициативата за създаването му е на студента от магистърската програма по Антична култура и литература Боил Мусев, който е и хоноруван преподавател от Факултета по математика и информатика, (като и камерата, и операторската работа е негова,) и на доц. д-р Николай Гочев.


Хубаво ще бъде, обаче, всички тези записи да се “свалят” и да се превърнат от аудиофайлове в четива. Особено дискусиите, които се случваха всеки път, си заслужават да бъдат четени и като текст – защото са спонтанни, нережисирани и непринудени диалози, на моменти превръщащи се в спорове на заинтригувани, развълнувани и разномислещи събеседници от различни университетски среди. Но за това ще трябва време, финансиране и подкрепа, известна редакторска работа и издател.


                 Отвъд семинара

Никой от участниците в семинара няма да остане съвсем същият. Това е най-несъмненото. Дори и когато някой от колегите си мисли, че участието в такъв продължителен, редовно случващ се университетски форум просто затвърждава предишни възгледи и концепции, след време разбира, че не е съвсем така.
Смислените разговори и дискусии остават дълго в нас. Смисълът се закотвя в дълбините ни и около котвата на осмисленото в порядъка на времето се пораждат нови осмисляния.


Димка Гочева

No comments: