годината и пожеланията на Красьо

Озовах се в дома на стопаните преди една година през декември, когато бях още много малък.

                                 В последните часове на 2013 година и аз ще направя своята равносметка на изминалата година, като всички сериозни и отговорни котки по света: най-много от всичко четох книги, прочетох почти цялата библиотека на стопаните ми.

Ако става дума за нещо по-занимателно и популярно, което мога да препоръчам на всички четящи по света - ето, моят избор е Светоний, "Дванадесетте цезари".

           Но освен това бършех редовно прах и почиствах стъклата на библиотеката.

         И поради всичко това, ако трябва да поставя на най-високо място някой от мислителите, които прочетох през тази година, несъмнено това е Платон.

         Затова най-често се затварях в онзи шкаф от библиотеката, където са неговите диалози.

Разбира се, бях пръв читател и критик на всичко, което пишеха стопаните.

     Също така, покрай албумите от разни музеи и галерии, се заинтересувах и от изобразителното изкуство. Ето, това е моята любима картина. Понякога я съзерцавам с часове.

Нарисувана е от Веселин Праматаров и от нея духа мистралът на Прованса и Арл.

                                           

     Всяка вечер проверявах какво се вижда нощем от малкото прозорче на кухнята.

А денем наблюдавах мацките по улицата, но засега оставам да живея при стопаните, пък по-нататък не се знае знае ли се дали се знае....

Контролирах и вкусовите качества на водата на цветята, макар че малко ги ревнувам...

Преглеждах някои записки и конспекти, и все се чудех защо ли им е толкова много четене и писане на стопаните.

                                   Интересно ми беше как пере пералнята и не се плашех от центрофугата.

-

 Е-е-ех, с пианото не напреднах много. Само "Котешкия марш" научих, но все пак аз съм по четенето, а не по свиренето.

 В горещите летни дни си стоях на сянка под цвете на балкона, а даже и сега си почивам понякога там, понеже още е топло. От миналата година не си спомням какво беше това снегът, защото бях много малък. Стопанката казва, че само на Витоша засега има малко сняг.

С една дума: през 2013 година си живях царски и господарски, и на всички пожелавам

здраве, спокойствие, щастие, и много време за четене, писане, музика и изобразителни изкуства, а и всякакви други радости и наслади!

Щастлива Нова 2014 година на всички близки, приятели и посетители на блога на стопанката!

дъга около Слънцето

                          
       Днес имаше една по-обичайна аномалия и една по-необичайна аномалия. Съвсем в реда на атмосферните явления, на Алеко беше плюс 8 градуса, а в София - минус 3 по Целзий. Горе беше с 11 градуса по-топло, отколкото в града, затиснат от мъгла.
       Но когато погледнах към Слънцето, което странно прежуряше през високата облачност, видях около него пълна окръжност на дъга! За първи път видях такава дъга, така нареченият "соларен венец"!

Диаметърът на дъгата беше толкова голям, че не ми го побра обективчето на телефончето. Не знам дали това т.нар. "хало", или соларен венец се е виждал от София, или само от високите части на Витоша.

       В един момент се сетих, че все пак не бива да се взирам прекалено дълго в този метеорологичен феномен.
      Аристотел го е обяснил в "Метеорологика", и да, там пише, че такива венци около Хелиос се образуват през зимата.

       
   А иначе видимостта беше отлична, снегът по платото на Бистришкото бранище - малко и утъпкан; идеално време за разходка. Слънцето през целия следобед си гиздеше венеца, а той постепенно се смаля и поизбледня.

  На това място има мочурище, но сега мочурливата вода, която извира непрестанно през по-топлите месеци, се е превърнала в огромна ледена буца.

Високи сини Рилски планини в далечината.

 Високи сини Старопланински в тази далечина.

И пак,

и пак,

 и ето тези облаци танцуват, защото чакат Бъдни вечер.

На всички посетители на блога желая весели часове в очакване на Рождеството!

за Аристотел от проф Иван Саръилиев

                                                                                 

      През есента на вече изтичащата 2013 година се появи една много ценна книга: Аристотел от проф. Иван Саръилиев. Книгата е ценна, защото е ръкопис, разчетен, редактиран и подготвен за печат шест десетилетия след създаването си от д-р Андрей Ташев, който е автор и на обширен биографично-библиографски предговор,  озаглавен "Иван Саръилиев и неговият "Аристотел"". В това предисловие има много подробности за изследванията, постиженията, но и огорченията в живота на един от най-важните български философи и историци на философията.
      Проф. Иван Саръилиев (1887-1969) не просто е бил един от най-ярките интелектуалци през първата половина на ХХ век у нас. Той е от хората, в чиято лична биография и лична история се проявява голямата, уж безлична история. През 1904 г. завършва с пълно отличие класическия отдел на Втора мъжка гимназия, а после като първенец на випуска получава стипендия, с която следва философия в Париж, в Сорбоната, след което специализира в Оксфорд. Дипломат е и е аташе по печата през периода 1916-1918 г. в Берлин и Берн, като съчетава работата си в легациите с посещение на университетите в тези две столици.
      Той е дългогодишен преподавател по история на философията в Историко-Филологическия факултет на Университета, от 1920 до 1950 г. Три пъти е избиран за декан на Историко-Филологическия факултет, а от 1936 г. е ръководител на катедрата по История на философията в него. Бил е избран за ректор на Софийския университет на 8 юни 1946 г., но впоследствие е принуден от Комисията за преустройство на висшето образование да подаде оставка по политически причини. По същите причини е пенсиониран преждевременно през 1950 г.
      Предговорът на д-р Андрей Ташев дава много любопитни и неизвестни подробности за перипетиите в съдбата на проф. Саръилиев, особено след 1944 г., както и всички важни сведения за неговите преводи, лекционни курсове, книги, специализациите в Англия и САЩ, както и за размаха в културно-просветната му инициативност при организирането на сбирки с лектори от различни научни области във Философския клуб в София, съществувал от 1935 до 1944 г.

                                                                

      В книгата има още един предговор, чийто автор е Владимир Маринов -  "Философът и хилядолетната традиция: българският АРИСТОТЕЛ на Иван Саръилиев". Този втори предговор поставя ръкописа от лекционния курс на професора в контекста на българското и световното аристотелознание от ХIХ и ХХ век, както и в динамиката на университетското преподавателско битие. Владимир Маринов е сдържан, критичен, на места даже може би по-критичен към ръкописа, отколкото авторът, времето, мястото и ситуацията на появата на текста предполагат.
      Ще цитирам една от неговите положителни преценки по отношение на присъствието на Философа в културната ни среда тук и сега, която според Владимир Маринов очевидно се е променила, и то към добро:

      "С какво тогава може да ни е от полза Аристотел на Иван Саръилиев? Според мен главно с това, че прочитът му би обострил все още неукрепналата ни чувствителност за смисъла на заниманията с Аристотел, предоставяйки чудесната възможност да се съизмерим с неговия български и световен читател отпреди век...
Година преди смъртта на проф. Иван Георгов в 1936 г. лекциите по антична философия в Софийския университет започват да се водят от проф. Иван Саръилиев, който въпреки "верзираността" си в модерната и съвременната философия, изглежда посреща задачата с достатъчно увереност, желание и интерес. (Наред с лекциите за Декарт, Бъркли, Конт и Бергсон по това време Саръилиев вече води и курс по средновековна философия. )
Това обяснява както изготвянето на подробен лекционен курс по "древна философия", така и последвалия го план за публикуване на трилогия от пропедевтични "етюди" върху трите величия на гръцката философия - Сократ, Платон и Аристотел. От тях приживе на автора е публикуван само Сократ..."  

     Бих добавила, че за голямо наше съжаление проф. Саръилиев успява да реализира замисъла си само по отношение на Сократ и книгата, която написва и издава през 1947 г. - Философията на Сократ, № 352 от Университетска библиотека, е най-хубавото от всичко писано и публикувано на български за него.

       В лекционно-етюдното изложение на проф. Саръилиев за Аристотел, което бе публикувано през тази година като 4 книга от поредицата "Другата българска литература на ХХ век" на издателски център Боян Пенев, първата глава е посветена на живота и съчиненията на Философа, а втората - на предмета на философията му, логиката, метафизиката, етиката, политиката, физиката и реториката. Можем само да гадаем, като имаме пред себе си Философията на Сократ, как би бил развит този разгърнат лекционно-монографичен план за Аристотел, ако проф. Саръилиев не е бил изолиран от академичния живот.
       Изданието е подготвено от д-р Андрей Ташев от Института за литература в БАН след продължителна работа с много документи от Централния държавен архив и ЦДАФ, както и с дарението-архив на проф. Саръилиев в НБУ.

изгубената красота на Зарата

              Стара Загора е един от най-старите градове в Европа. Уви, много от старите къщи в града, строени през първата половина на ХХ век, по някакви причини са изоставени и занемарени. А някои от тях са свързани с известни наши творци. Например, ето я пустеещата къща на Николай Лилиев.

                                                                 Какво красиво име!
                       И какъв контраст с наименуваното и неговото състояние в момента.

                                                   една от добре поддържаните къщи - Бухчевата

има някои малки домове, които очевидно имат стопани или поне обитатели...

  ... и други, които поне в моите спомени, преди години бяха хубави, но сега се рушат.

                 А това е къщата на Веселин Ханчев, в която преди време се помещаваше музеят "Литературна Стара Загора". После обаче стана кафе-аперитив-разбира-се-Пегас, а сега има изпочупени прозорци и стройна декорация от климатици. Явно такъв е архитектурният вкус на новите собственици.

   по някакви причини пък на мястото на дома на Кирил Христов се намира Арменската църква

              Но за щастие има и някои стари обществени сгради, които се поддържат добре - например, сградата на Второ основно училище, което носи името на Петко Р. Славейков.

горе-долу добре изглежда и Художествената галерия

                                                и Пощата с часовниковата кула

А ето и една от най-красиво опазените стари сгради, която сега се стопанисва и ползва от Ловно-рибарския съюз.

И докато за много от частните домове не се знае дали имат собственици и наследници, или имат, но те са се разпилели по света или не могат да се споразумеят, или пък не могат да намерят средства за скъпи ремонти, ето за някои сгради се знае, че са били това, което са и сега - Пожарната, например.

А Старозагорската община не е бедна. През лятото четох, че ако има община в България, в която доходите на хората да достигнат софийските, това е Стара Загора, само че това щяло било да стане след 160 години. Както и да е, някакви пари има, сигурно инвестиции и проекти също има, щом нови и нови магазини и молове никнат един подир друг, но поне една забрана трябва да се издаде: върху фасадите на сградите, които са част от културното наследство, да не се поставят реклами и климатици.

venia docendi доц. д-р Невена Панова

      Колегата доц. д-р Невена Панова, която е преподавател по старогръцка литература в Катедрата по Класическа филология във ФКНФ и е третият председател на Управителния съвет на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование, се хабилитира през тази година и всичко за хабилитационната книга и множеството други нейни ценни публикации, както и за процедурата, може да бъде видяно тук: https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/fakultet_po_klasicheski_i_novi_filologii/proceduri_za_nauchni_stepeni_i_akademichni_dl_zhnosti/proceduri_po_zaemane_na_akademichni_dl_zhnosti/arhiv/konkurs_za_zaemane_na_akademichna_dl_zhnost_docent_po_profesionalno_napravlenie_2_1_filologiya_starogr_cka_literatura_obyaven_v_dv_br_96_06_12_2012_g

     В съответствие с новия Закон за развитие на академичния състав, който възстанови една хубава традиция,  тя ще изнесе своята встъпителна доцентска лекция днес,
   
           16 декември, от 18 часа в Информационния център на СУ.

Темата на лекцията е Литература и подражание: Омир vs. Платон.

Оригиналният плакат за събитието е изработен от доц. д-р Виолета Герджикова

конференция в памет на проф. Любомир Драмалиев

КОНФЕРЕНЦИЯ

НА КАТЕДРАТА ПО ЛОГИКА, ЕТИКА И ЕСТЕТИКА

НА ТЕМА

НРАВСТВЕНОСТТА

в памет на проф. Любомир Драмалиев

Зала 1, Ректорат, СУ „Св. Климент Охридски“

12 декември 2013 година 

10.15-10.30 Откриване на конференцията: проф. д-р Димитър Денков, Декан на ФФ

10.30-11.15

Водещ: проф. д-р Недялка Видева

·         проф. дфн Васил Проданов (УНСС): Мястото на Любомир Драмалиев в българската етика

·         доц. д-р Николай Михайлов (БАН): Нравствеността и Професорът

·         Стефан Гайдарски (докторант, ЮЗУ): Право, нравственост и днешна България

11.15 - 11.30 Дискусия

11.30 - 11.45 Кафе пауза

11.45-13.00

Водещ: доц. д-р Силвия Минева

·         доц. д-р Валентина Драмалиева (УНСС): Моралът в контекста на "културния лаг"

·         доц. д-р Емилия Маринова (БАН): За обективното психологическо изследване и за мярата на неговата етическа приложимост

·         доц. д-р Станка Христова (БАН): Казуистичните решения

·         проф. дфн Мария Димитрова (СУ): Левинас за нравствеността

·         Георги Димитров (докторант, СУ): Понятието "съвест" при Хайдегер

  13.00 - 13.15 Дискусия

  13.15 - 14.15 Обедна почивка

14.15 – 15.15

Водещ: доц. д-р Валентина Кънева

·         доц. д-р Димка Гочева (СУ):"Антигона" на Софокъл, или за отвъдното справедливо

·         гл. ас. д-р Петър Пламенов (СУ): Нравствеността според софистите

·         Валентин Калинов (студент, СУ): Ерос, машина за етос

·         проф. дфн Красимир Делчев (СУ): Леопарди за двама отстъпници от добродетелта (Теофраст и Брут)

15.15-15.30 Дискусия

15.30-15.45  Кафе пауза

15.45- 16.45

Водещ: доц. д-р Валентина Кънева

·         доц. д-р  Силвия Минева (СУ): За моралния закон, звездното небе и тяхната нереципрочност

·         доц. д-р Мария Парашкевова (Бургаски университет): Нравствената позиция

·         доц. д-р Валентина Кънева (СУ): Самоопределение и нравственост

·         проф. д-р Недялка Видева (СУ): Утопия, морал, етика

16.45 – 17.00 Заключителна дискусия и закриване на конференцията

възхитителна философия на музиката

      Един от митовете, с които живеят мнозина в университетските среди и за университетските среди, е, че работното място или професионално-гилдийната принадлежност определя характера и даже стойността на това, което някой прави.
      Не е така.
      Да бъдеш преподавател в една катедра или един факултет, в един институт или департамент не означава задължително да си човек, дисциплинирал мисълта си в коловоза на установеностите и предразсъдъците на мнозинството от този факултет или институция,  да си специализирал да се приспособяваш към научната парадигма на господаруващите в съответния административен дял.

      Дори и в малка страна като нашата понякога най-добрите познавачи и преподаватели по една академична и/или хуманитарна наука не са доживотно настанени в някой от университетските факултети или катедри, а скромно и старателно се трудят другаде. Поради това плодовете от тяхната посветена работа и забележителните им духовни постижения понякога остават за дълго незабелязани или недооценени.

      Струва ми се, че така незаслужено непохвалена е може би най-прецизно работещата
теоретично-философска общност - колегията на преподавателите и изследователите, които се занимават с философия на музиката в Националната Музикална Академия "Проф. Панчо Владигеров" и в специализирания институт на БАН: проф. Иля Йончев, проф. Нева Кръстева, проф. Кристина Япова и доц. Йордан Банев.

      Предполагам, че самото естество на музицирането, за което се полагат десетилетни усилия и вдъхновен труд, и при което дори един фалшив полутон може да отрови впечатлението от едно инструментално или вокално изпълнение, възпитава колегията на теоретиците и философстващите за музиката в особена строгост, изчистеност, безукорна яснота и прецизност на мисленето, на изразяването на осмисленото и даже на графичното издаване на техните изследвания.

      Например, погледнете тази книга на проф. Иля Йончев - "Музикалният смисъл", С., 2007, изд. "РИВА".

       Но също и "Музикалната онтология", С., 2009, изд. "РИВА", за да видите каква философия на музиката се преподава в Музикалната академия.
   
      Има обаче две изследвания на история на философията на музиката, които са особено ценни и към които съм пристрастна поради интереса ми към история на философията.

      Най-после успявам да обърна вниманието на посетителите на този блог към една забележителна книга на колега: проф. Кристина Япова - може би най-добрата изследователка на история на философията на музиката у нас.

      Когато говорим и пишем за философия на изкуството и естетиката, няма как да не признаем, че най-опониращото на словото е осмислянето на музиката. За всички останали изкуства сякаш е по-лесно да се пише с думи, да се дефинират понятия, да се изработват термини. Но тази привидност се разсейва тогава, когато на музиката се погледне не като на изкуство, а когато бъде осмислена като наука, като част от "четирите пътя" за постигане на битието чрез прецизната точност на знанието за математическите неща. Това, което по-късните векове ще нарекат квадривиум, но което се основополага в питагорейството: там знанието за "четирите пътя" е било определено като задължително изучаване на аритметика, астрономия, геометрия и акустика. Платон ни убеждава в абсолютната незаменимост на четирите знания чрез аритмологичната пропорционалност при създаването на световната душа в хрониката на космогоничния разказ, но също и в стереометричната съразмерност на съвършените многостени, изграждащи стихите и космоса като цяло - число по число, фигура по фигура, ъгъл по ъгъл и многостен по многостен, представени в космологията на "Тимей". После чрез Августин и Боеций това знание за музиката като точна математическа наука става прецизната disciplina musica.

      Това е оптиката, от която вижда музиката Кристина Япова или по-точно това е изходната точка на нейния анализ. Оттук води началото си нейната интерпретация на философията на музиката, но това е само началото. Какво става по-нататък, разбира се, няма да разказвам, за да бъде интересно на читателите. Започва се с предисторията на проблема при Питагор и Платон, централна тематизация е философията на музиката на Боеций като истински законодател на университетския канон на средновековния квадривиум. Но после във фокуса на интерпретацията идват Лайбниц, Хегел и Шелинг, Киркегор и Ханс Урс фон Балтазар.

      История на философията на музиката и история на теологията на музиката - ако някой иска задължително да поставим етикети, за да знаем в кой тематичен каталог на библиотеките да търсим книгите на Кристина Япова, ето тези двата са най-подходящи и най-съответни за тях.

      Освен всичко останало: необикновената ерудиция, полиглотската осведоменост и най-вече дълбочината на мисълта за музиката, книгата е и много добре полиграфски издадена. На всяка четна страница горе вляво е изписана гръцката дума за звук - ехос или ихос, ...

... а на всяка нечетна страница горе вдясно е изписана гръцката дума за етос.

    Изданието е на Института за изследване на изкуствата в БАН, С., 2011 г. Художник на корицата и графичния дизайн е Христо Христов.

    Кристина Япова има още една книга по история на философията на музиката, посветена на източната, на православната християнска традиция. Тя е озаглавена "Църковност и музикално мислене", С., 2006, изд. Институт по изкуствознание, БАН.
    Но тази книга трябва да бъде представена на специален, отделен блогпост. Надявам се скоро.

свети Николай Чудотворец

за Ерос и Афродита

Трети стазим

-         строфа

Еросе, непобедим във бой,

посред благата си полегнал.

[760] Нощуваш в ласкавите бузи на девойката;

прелиташ над морето и по селски дворове блуждаеш.

И никой от безсмъртните или от еднодневните

човеци не те избягва; обладаният от теб безумен е. 

-         антистрофа

На справедливите внушаваш лоши

[765] мисли и към позор ги влачиш;

ти забърка и тази свада еднокръвна на мъжете.

Но побеждава ясният копнеж във миглите

девичи; на велики обичаи е при извора;

красиво е леглото й; неуязвима си играе Афродита. 

[770] Сам аз сега извън законите

блуждая вече; и като гледам, повече не мога

да задържа на сълзите си извора.

Че виждам как към спалнята всеобща на човеците

пристъпва Антигона.

***

откъс от новия превод на "Антигона" на Софокъл; цялата трагедия - през декември с паралелен гръцки текст в издание на "Проектория"; превод на Николай Гочев;

ролята на университетите... за какво?

 

 

 участниците в заключителната конференция по проекта 

"Ролята на университетите за трансформирането на обществата",

 проведена по инициатива и с домакинството на Съвета за висше образование на ЮАР 

Махалиесберг, Южноафриканска република, 9-13 октомври, 2003 г.

***

 Тъй като напоследък много писах и говорих за актуалната криза в Университета и обществото, ето още един откъс от предговора към книгата ми 

"За Европа и Университета", С., 2005, изд. "СОНМ" 

 Ролята на университетите… за какво?

      През лятото на 2001 г. видях в един наш седмичник обява, че Институт “Отворено общество” към Централно-Европейския Университет в Будапеща предлага на университетски преподаватели и млади изследователи да разработят проекти по няколко различни теми от областта на така наречената “обществена политика” (public policy). Една от предложените области беше “Ролята на университетите за трансформирането на общество”. 

      Заинтригувах се.

      Добре е известно, че университетите и образователните институции през вековете са играли множество различни, понякога противоречиви роли спрямо извънуниверситетските общности: не само образователно-просветителски или обучително-информационни, но и ценностно-светогледни, политическо-революционни, националистично-просветителски, национално-освободителни, политическо-идеологически, религиозно-мисионерски и/или религиозно-полемични, расово-сегрегационни, антирасистки. Но каква точно би могла да бъде ролята на университетите в обществата в преход? За какво? Как точно университетите могат да трансформират обществото? В какво?

       И тъй като от няколко години преди това (си) задавам тези въпроси, направих своето индивидуално предложение за участие с индивидуален проект по тази тема. Индивидуалният ми проект бе Законодателството за висше образование в някои балкански страни. Всичко, което написах и направих по-него, може да бъде видяно още от пролетта на 2002 г. на страницата ми по проекта в Интернет, която създаде и до днес поддържа Юнуз Юнуз. Като финален резултат от този проект се появи текстът ми “Законопроектите за научните степени и научните звания – самоцелни законодателни упражнения или неотложни инициативи?”

      Това начинание ми даде възможност да се срещна на няколко пъти в ЦЕУ с  десетки колеги от всички бивши социалистически страни в Централна и Източна Европа, и от всички бивши съветски републики, повечето от които сега вече са независими държави. Имаше и няколко много симпатични колеги от Индия и Пакистан. Разбира се, най-чести бяха срещите ми с непосредствените ми колеги, от “университетската група”, но и с десетките други колеги-изследователи от програмата International Policy Fellowships към Центъра за изследване на обществената политика (Center for Policy Studies) в Институт “Отворено общество”, занимаващи се с проблемите на пенсионната или здравната реформа в своите страни, с изследванията на пола, с проблемите на началното или средното образование, с проблема за включването на децата със заболявания в пълноценна училищна среда, с проблемите около стабилизирането на гражданското общество и неправителствените организации на Балканите или в района на Кавказ. Още в самото начало на това практико-изследователско начинание ми направи впечатление и многократно ме затрудни странната липса на утвърдена и популярна дума в нашия език, с която точно да предадем английската дума policy и словосъчетанието public policy. Всъщност думата-съществително е производна от добре познатата гръцка дума “полис”, а прилагателното е от латинското (res)  publica. В понятието за public policy според мен се мисли всичко онова, което е от общ интерес за всички хора, които живеят на едно място: село, град или държава. Всички те, независимо от политическите възгледи, които имат или нямат, независимо от политическите възгледи на своите родители или деца, би трябвало да са заинтересувани от проблемите на образованието - от детската градина до университета, от здравеопазването, от социалното и пенсионното осигуряване, от чистотата и поддържането на общностния бит. Всички те трябва така да са уредени и да се поддържат в такова качество, че да се доближават максимално до онова високо абстрактно понятие, което още античните мислители са наричали “общото благо” или “общото благополучие” на добрия съвместен живот.   

     По темата за ролята на университетите през 2002 г. проекти разработваха и други колеги  - Кармо Крос от Естония, Надя Федотова и Олег Кармадонов от Русия, и Сънандан Рой Чаудхари от Индия. Наш академично-изследователски консултант и рецензент беше Волдемар Томуск от Програмата за подкрепа на висшето образование (Higher Education Support Program HESP).

     С всички тях имахме прекрасната възможност да се включим в големия колективен проект “Ролята на университетите за трансформирането на обществото”. Той бе осъществен съвместно от Институт “Отворено общество” - Будапеща, от Центъра за изследване и информация за висшето образование към Отворения Университет в Лондон и Асоциацията на университетите от Обединеното кралство към Лондонския университет. В този голям международен проект под една или друга форма – като автори на текстове, координатори и дискусанти-рецензенти на представяните текстове – се включиха над 30 души от България, Естония, Русия, Беларус, Индия, Франция, Великобритания, САЩ, Канада, Австрия, Сенегал, Нигерия, Южна Африка, Бразилия, Мексико.

     С тях поддържахме оживена кореспонденция и два пъти дискутирахме на живо различните исторически, политически и обществени ситуации, в които университети могат да играят значима социална роля.

      Някои от нас опитаха да направят цялостна оценка на университетските институции в своите страни. Симон Шварцман описа какво според него става в икономически и социално поляризираната Бразилия в условията на драстично изоставане на темповете на икономически растеж. Силви Диду-Опети представи опитите за обновление и модернизация на университетската система в Мексико след над 70-годишно управление на една партия там. Алекс Гбойега и Инка Атойеби описаха богатата университетска традиция, започваща още от средата на ХІХ век в Нигерия и неизбежно колониално-копираща всичко от британския модел, както и проблемите на пост-колониалното развитие на страната през последните 40 години. Тивън Реди и Салийм Бадат писаха и говориха на двете ни съвместни конференции за ставащото в Южноафриканската република, която едва от десет години има своята демократична конституция и гарантира равноправието на своите граждани във всички сфери на живота след столетия робска експлоатация на едни човешки същества от други. Омар Сугу и Бубакар Ниане представиха висшето образование в Сенегал, което също датира от средата на ХІХ век, но разбира се е следвало изцяло френския модел, както и тенденциите, които сега се разгръщат там. Анна-Мария Тотоманова ( с подкрепата на Фондация “Отворено общество” - София) написа информативен текст, в който представи чрез богат фактологичен материал как са се променили нашите университети в годините на прехода у нас.

     Други колеги, най-често преподаватели от нови частни университети в бившите социалистически страни, се занимаваха с институционална самооценка на ролята на своите институции в конкурентната среда на доминиращо държавно висше образование. Людмил Георгиев представи ролята на Новия Български университет у нас като образец за либерално образование и предприемачески университет със съвършено нов тип мениджмънт, създаващ в студентите си нова образователна и социална култура. Сходна беше оценката и на Владимир Дунаев за Европейския Хуманитарен Институт в Минск, вършещ едва ли не чудеса в една консервирана и затворена социална система. Като катализатор на значими образователно-социални процеси бе представено Московското висше училище за социални и икономически изследвания от Екатерина Горбунова. Според мен най-добре от всички изследователи свърши своята работа Мадлийн Рийвс. Нейният текст бе изключително интересен, много добре концептуално обмислен и с много подробности  за ролята на Американския университет в Киргизстан в политическите и социалните процеси, случващи се в републиките в Централна Азия.

     Ние, колегите, подкрепени от Институт “Отворено общество” към ЦЕУ в Будапеща, представихме своите текстове на индивидуално работещи изследователи, които критично се опитват да осмислят ставащото в своите страни и институции. Кармо Кроос описа университетската общност в Естония и нейното мъчително-хаотично еманципиране от пост-съветското и пост-социалистическото наследство. Надя Федотова очерта какво прави, но и какво не прави Московският държавен институт за международни отношения (МГИМО) в усилието да се модернизира руското общество и да стане адекватно и конкурентноспособно в глобализирания свят. Сънандан Рой Чаудхари не само описа ролята на университетите за пост-колониалното изграждане и укрепване на Индия, но дори и се опита да направи паралели между индийското национално и антиколониално университетско движение през първата половина на ХІХ век и процесите на формирането на антикомунистическа, но и националистическа университетска опозиция в Словения и Полша през 80-те години пак на миналия век. Олег Кармадонов очерта сложния контекст, в който се самотрансформира Иркутският университет, а аз представих своите размишления в текста “Преход и преобразуване ( в очите на една скептична университетска преподавателка)”.

     Всички тези текстове бяха публикувани в Интернет-страницата на Центъра за изследване и информация за висшето образование ( Center for Higher Education Research and Information: www.open.ac.uk/cheri) през април 2003 г., както и на нашите лични уеб-сайтове http://www.policy.hu/ipf/fel-web/2002list.html.

     Финалната конференция по проекта се проведе през октомври 2003 г. в Махалиесберг в Южна Африка. Тогава като дискусанти на всички окончателни текстове се включиха Ян Льобо и Джон Бренан от Центъра за изследване и информация за висшето образование, Свава Бярнасон от Асоциацията на университетите на Обединеното кралство, Рет Боулин – директор на Програмата за подпомагане на висшето образование в Институт “Отворено общество” и ЦЕУ – Будапеща, Ебрима Сал от Изследователския център за висше образование в Упсала, Швеция и Йохен Фрийд от университета в Залцбург.

      Дори изброяването на имената, университетите и страните, от които произлизат, но и на различните места, в които работят всички тези колеги, дава представа за огромния мащаб на този проект. Специфичният национален, исторически и политически контекст, в който се ситуира една университетска институция предопределя много от възможните й роли. Друг въпрос е дали тези възможни роли са се актуализирали и в каква форма. В прехода от расистки апартейд към равноправно общество и в прехода от социализъм към демокрация има много прилики, но и много разлики. В прехода от латиноамерикански тип, който много често е бил използван като модел на “прехода” изобщо, доминира прехождането от военна диктатура или продължително еднопартийно управление към плуралистична многопартийна система. В прехода от колониална зависимост към желаното бързо независимо пост-колониално развитие има съвършено други национални и обществени приоритети.

       Някои от възможните обобщения и изводи, които могат да бъдат направени в този толкова богат, разнообразен и противоречив контекст на университети от Европа, Азия, Латинска Америка и Африка, бяха направени в един обзорен синтезиращ доклад, направен от Ян Льобо, Роджър Кинг и Джон Бренан в самия край на декември 2004 г. В началото на 2005 техният текст The Role of Universities in the Transformation of Societies. An International Research Project. Synthesis Report се появи и в Интернет-страницата на Центъра за изследване и информация за висшето образование. В своя обзорен текст Льобо, Кинг и Бренан правят шест основни общи извода (р. 19-25):

1. В модерния глобализиран свят университетите изпълняват не някаква нова, а своята вечна мисия: да бъдат институции, създаващи и преподаващи знание и образование. Онова, което се вижда днес от Мексико и Бразилия до Киргизстан и Индия, е натискът върху университетите, на който те не рядко отговарят с голяма съпротива, да рационализират максимално всичко ставащо в тях, да се прагматизират, да се ориентират към високо ефективни в икономическо отношение специалности и към развитието на точните и приложни науки, свързани с най-важните технологии. Днес повече от всякога университетите (ще са принудени да) определят като своя най-важна роля създаването на ново знание.
2. Обща черта на всичко, ставащо в страните, които бяха включени в изследователския проект, е и все по-голямата демократизация на обществата, формирането на истински плуралистични партийни системи, реалната защита и гарантирането на човешките права. Най-драстична в това отношение, според мен, е промяната в Южна Африка, а най-незначителна или по-скоро никаква – в Беларус. Според мен, в този позитивен политически контекст, видим навсякъде с изключение на Беларус, университетите трябва да се впишат с нов тип образователни програми и стратегии, които създават нова мотивация и нова личностна и ценностна култура в своите студенти. Не са за подценяване и онези колективни практики на включване на все по-голям брой членове на университетската общност – както на студентите, така и на преподавателите или изследователите и служителите – във вземането на решения. Такива правила и процедури съществуват в страните със стабилизирани демокрации и многовековни университетски традиции. Пренесени в по-новите демокрации и техните висши образователни институции, те биха направили всички  много по-активни и наистина участници във вземането на решения за академичния живот, а чрез това биха създали и ред демократично-граждански навици у тях.  
3. Като трети основен извод Льобо, Кинг и Бренан изтъкват безспорната тенденция на засилващо се наднационално влияние върху университетите и отслабване на тясно националните детерминанти. В днешния глобализиран свят класическата триелементна структура университет-общество-държава отстъпва на многобройни възможности за обучителни и изследователски практики, за индивидуални и колективни стипендии, проекти и програми, които са финансирани или координирани и осъществявани от много други страни, международни фондации и агенции. Това прави както университетите като институции, така и участниците в тези инициативи много по-независими, гъвкави и отворени от преди. Това се отбелязва за всяка една от изследваните страни и нейните университети. Изключение прави единствено Южна Африка, в която има много силно етатистко регулиране на университетската система и силен държавен контрол над всички видове международни дейности.
4. Във всички изследвани страни, с изключение на Беларус се вижда формирането на “икономиките на знанието”. Необходимостта от бърз икономически растеж във всички тези не особено богати страни поставя университетите пред изпитанието наред с традиционните си социални мисии да формулират още една. Ако от ХVІ век досега някои университети са формулирали като своя най-важна извънуниверситетска задача утвърждаването на националната и културната идентичност, днес вече става друго. Добрите университети трябва да развиват индивидуалните способности и качества на своите студенти, да дават простор на творческата и изследователската енергия на преподавателите, както и да въвеждат такива колективни процедури в самоуправлението си, чрез които несъмнено да се култивират общи демократични практики. Сега вече пред тях е и първостепенната – според Бренан, Льобо и Кинг - интелектуално-прагматична задача: да създават образователни продукти и да стимулират такива програми за обучение, които ще направят всички в тях конкурентноспособни на пазара на труда, на пазара на идеи, на пазара на иновации.
5. Във всички изследвани страни, включително и в Беларус се вижда силна тенденция към либерализация и все по-голяма достъпност на образованието, към все по-голямо разгръщане на образователния пазар. Все повече се разрастват и умножават частните университети. В Южна Африка по-голямата част от студентите следват в частни висши образователни институции, в района под Сахара броят на частните университети се е утроил за десет години, а в Източна и Централна Европа вече 30% от студентите се обучават в частни университети.
6. Тримата колеги са оставили за финал най-важния от направените шест извода: проблемите на саморегулацията и отчетността. Според колегите Льобо, Кинг и Бренан това трябва да е най-висшата цел сред социалните мисии на университета: да се създадат такива механизми и процедури за отчетност и прозрачност, че университетите най-после да заслужат доверието на обществото. Функционирането им като институции за търсене на нови и препредаване на овладени знания вече не е достатъчно. Особено в страните “в преход”. Тъкмо в този аспект – като самоуправляващи се общности - на университетите им предстои тепърва да заслужат доверието на обществото.  На склонността на някои университетски общности да се самозатварят могат да противостоят различни институции – частни предприемачески сдружения, неправителствени акредитационни агенции, традиционните държавни институции. Особено голяма напоследък става ролята на добрия мениджмънт, отделен от академичните ръководства, но също така и на медиите, които трябва да поддържат в обществото неотслабващо внимание към всичко, което става както в публичните, така и в частните университети – като се започне от това какво и как се преподава, и се стигне, разбира, се до най-прозаичното - харченето на парите на данъкоплатците.