Един от митовете, с които живеят мнозина в университетските среди и за университетските среди, е, че работното място или професионално-гилдийната принадлежност определя характера и даже стойността на това, което някой прави.
Не е така.
Да бъдеш преподавател в една катедра или един факултет, в един институт или департамент не означава задължително да си човек, дисциплинирал мисълта си в коловоза на установеностите и предразсъдъците на мнозинството от този факултет или институция, да си специализирал да се приспособяваш към научната парадигма на господаруващите в съответния административен дял.
Дори и в малка страна като нашата понякога най-добрите познавачи и преподаватели по една академична и/или хуманитарна наука не са доживотно настанени в някой от университетските факултети или катедри, а скромно и старателно се трудят другаде. Поради това плодовете от тяхната посветена работа и забележителните им духовни постижения понякога остават за дълго незабелязани или недооценени.
Струва ми се, че така незаслужено непохвалена е може би най-прецизно работещата
теоретично-философска общност - колегията на преподавателите и изследователите, които се занимават с философия на музиката в Националната Музикална Академия "Проф. Панчо Владигеров" и в специализирания институт на БАН: проф. Иля Йончев, проф. Нева Кръстева, проф. Кристина Япова и доц. Йордан Банев.
Предполагам, че самото естество на музицирането, за което се полагат десетилетни усилия и вдъхновен труд, и при което дори един фалшив полутон може да отрови впечатлението от едно инструментално или вокално изпълнение, възпитава колегията на теоретиците и философстващите за музиката в особена строгост, изчистеност, безукорна яснота и прецизност на мисленето, на изразяването на осмисленото и даже на графичното издаване на техните изследвания.
Например, погледнете тази книга на проф. Иля Йончев - "Музикалният смисъл", С., 2007, изд. "РИВА".
Но също и "Музикалната онтология", С., 2009, изд. "РИВА", за да видите каква философия на музиката се преподава в Музикалната академия.
Има обаче две изследвания на история на философията на музиката, които са особено ценни и към които съм пристрастна поради интереса ми към история на философията.
Най-после успявам да обърна вниманието на посетителите на този блог към една забележителна книга на колега: проф. Кристина Япова - може би най-добрата изследователка на история на философията на музиката у нас.
Когато говорим и пишем за философия на изкуството и естетиката, няма как да не признаем, че най-опониращото на словото е осмислянето на музиката. За всички останали изкуства сякаш е по-лесно да се пише с думи, да се дефинират понятия, да се изработват термини. Но тази привидност се разсейва тогава, когато на музиката се погледне не като на изкуство, а когато бъде осмислена като наука, като част от "четирите пътя" за постигане на битието чрез прецизната точност на знанието за математическите неща. Това, което по-късните векове ще нарекат квадривиум, но което се основополага в питагорейството: там знанието за "четирите пътя" е било определено като задължително изучаване на аритметика, астрономия, геометрия и акустика. Платон ни убеждава в абсолютната незаменимост на четирите знания чрез аритмологичната пропорционалност при създаването на световната душа в хрониката на космогоничния разказ, но също и в стереометричната съразмерност на съвършените многостени, изграждащи стихите и космоса като цяло - число по число, фигура по фигура, ъгъл по ъгъл и многостен по многостен, представени в космологията на "Тимей". После чрез Августин и Боеций това знание за музиката като точна математическа наука става прецизната disciplina musica.
Това е оптиката, от която вижда музиката Кристина Япова или по-точно това е изходната точка на нейния анализ. Оттук води началото си нейната интерпретация на философията на музиката, но това е само началото. Какво става по-нататък, разбира се, няма да разказвам, за да бъде интересно на читателите. Започва се с предисторията на проблема при Питагор и Платон, централна тематизация е философията на музиката на Боеций като истински законодател на университетския канон на средновековния квадривиум. Но после във фокуса на интерпретацията идват Лайбниц, Хегел и Шелинг, Киркегор и Ханс Урс фон Балтазар.
История на философията на музиката и история на теологията на музиката - ако някой иска задължително да поставим етикети, за да знаем в кой тематичен каталог на библиотеките да търсим книгите на Кристина Япова, ето тези двата са най-подходящи и най-съответни за тях.
Освен всичко останало: необикновената ерудиция, полиглотската осведоменост и най-вече дълбочината на мисълта за музиката, книгата е и много добре полиграфски издадена. На всяка четна страница горе вляво е изписана гръцката дума за звук - ехос или ихос, ...
... а на всяка нечетна страница горе вдясно е изписана гръцката дума за етос.
Изданието е на Института за изследване на изкуствата в БАН, С., 2011 г. Художник на корицата и графичния дизайн е Христо Христов.
Кристина Япова има още една книга по история на философията на музиката, посветена на източната, на православната християнска традиция. Тя е озаглавена "Църковност и музикално мислене", С., 2006, изд. Институт по изкуствознание, БАН.
Но тази книга трябва да бъде представена на специален, отделен блогпост. Надявам се скоро.
1 comment:
Браво Димка, че популяризираш тези изследвания. Дори не знаех, че съществуват. Натъкнах се като търсих как се превеждат на български някои термини на Боеций.
За жалост това, което търся не намерих. Една от главните идеи на Боеций е концепцията, че музиката е число, което се чува. Така ли се превежда на български или звучащо число? Знае ли някой? И също има ли разяснения на български за cantor и musicus. Търся възприетите термини на български. Както казва Николай, човек, който говори няколко езика средно не знае нито един. Деворина
Post a Comment