годината и пожеланията на Красьо

Озовах се в дома на стопаните преди една година през декември, когато бях още много малък.

                                 В последните часове на 2013 година и аз ще направя своята равносметка на изминалата година, като всички сериозни и отговорни котки по света: най-много от всичко четох книги, прочетох почти цялата библиотека на стопаните ми.

Ако става дума за нещо по-занимателно и популярно, което мога да препоръчам на всички четящи по света - ето, моят избор е Светоний, "Дванадесетте цезари".

           Но освен това бършех редовно прах и почиствах стъклата на библиотеката.

         И поради всичко това, ако трябва да поставя на най-високо място някой от мислителите, които прочетох през тази година, несъмнено това е Платон.

         Затова най-често се затварях в онзи шкаф от библиотеката, където са неговите диалози.

Разбира се, бях пръв читател и критик на всичко, което пишеха стопаните.

     Също така, покрай албумите от разни музеи и галерии, се заинтересувах и от изобразителното изкуство. Ето, това е моята любима картина. Понякога я съзерцавам с часове.

Нарисувана е от Веселин Праматаров и от нея духа мистралът на Прованса и Арл.

                                           

     Всяка вечер проверявах какво се вижда нощем от малкото прозорче на кухнята.

А денем наблюдавах мацките по улицата, но засега оставам да живея при стопаните, пък по-нататък не се знае знае ли се дали се знае....

Контролирах и вкусовите качества на водата на цветята, макар че малко ги ревнувам...

Преглеждах някои записки и конспекти, и все се чудех защо ли им е толкова много четене и писане на стопаните.

                                   Интересно ми беше как пере пералнята и не се плашех от центрофугата.

-

 Е-е-ех, с пианото не напреднах много. Само "Котешкия марш" научих, но все пак аз съм по четенето, а не по свиренето.

 В горещите летни дни си стоях на сянка под цвете на балкона, а даже и сега си почивам понякога там, понеже още е топло. От миналата година не си спомням какво беше това снегът, защото бях много малък. Стопанката казва, че само на Витоша засега има малко сняг.

С една дума: през 2013 година си живях царски и господарски, и на всички пожелавам

здраве, спокойствие, щастие, и много време за четене, писане, музика и изобразителни изкуства, а и всякакви други радости и наслади!

Щастлива Нова 2014 година на всички близки, приятели и посетители на блога на стопанката!