изгубената красота на Зарата

              Стара Загора е един от най-старите градове в Европа. Уви, много от старите къщи в града, строени през първата половина на ХХ век, по някакви причини са изоставени и занемарени. А някои от тях са свързани с известни наши творци. Например, ето я пустеещата къща на Николай Лилиев.

                                                                 Какво красиво име!
                       И какъв контраст с наименуваното и неговото състояние в момента.

                                                   една от добре поддържаните къщи - Бухчевата

има някои малки домове, които очевидно имат стопани или поне обитатели...

  ... и други, които поне в моите спомени, преди години бяха хубави, но сега се рушат.

                 А това е къщата на Веселин Ханчев, в която преди време се помещаваше музеят "Литературна Стара Загора". После обаче стана кафе-аперитив-разбира-се-Пегас, а сега има изпочупени прозорци и стройна декорация от климатици. Явно такъв е архитектурният вкус на новите собственици.

   по някакви причини пък на мястото на дома на Кирил Христов се намира Арменската църква

              Но за щастие има и някои стари обществени сгради, които се поддържат добре - например, сградата на Второ основно училище, което носи името на Петко Р. Славейков.

горе-долу добре изглежда и Художествената галерия

                                                и Пощата с часовниковата кула

А ето и една от най-красиво опазените стари сгради, която сега се стопанисва и ползва от Ловно-рибарския съюз.

И докато за много от частните домове не се знае дали имат собственици и наследници, или имат, но те са се разпилели по света или не могат да се споразумеят, или пък не могат да намерят средства за скъпи ремонти, ето за някои сгради се знае, че са били това, което са и сега - Пожарната, например.

А Старозагорската община не е бедна. През лятото четох, че ако има община в България, в която доходите на хората да достигнат софийските, това е Стара Загора, само че това щяло било да стане след 160 години. Както и да е, някакви пари има, сигурно инвестиции и проекти също има, щом нови и нови магазини и молове никнат един подир друг, но поне една забрана трябва да се издаде: върху фасадите на сградите, които са част от културното наследство, да не се поставят реклами и климатици.