правораздаването и справедливото

Аристотел

Никомахова етика

Книга Епсилон

9 глава

Та, бе казано какво е несправедливото и справедливото. След като тези неща бяха разграничени е ясно, че правораздаването е някакво средищно между това да постъпиш несправедливо и да бъдеш потърпевш на несправедливо постъпване: едното от тях означава да имаш повече, а другото – по-малко, отколкото се полага. А справедливостта е някаква средина, но не по съвсем същия начин както и останалите добродетели, ала с това, че е присъща на средищното, докато, от друга страна, несправедливостта е свързана с крайностите.

И справедливостта е онова, съгласно което един човек се нарича „справедливо постъпващ според избора на справедливото”, и „справедливо разпределящ” – както когато разпределя на себе си и на друг, или когато разпределя между трети лица, но не така, че да даде на себе си повече от хубавото, а на съседа – по-малко, или, ако става дума за нещо вредно да направи обратното, ами като следи за съразмерното и аналогията, като по същия начин постъпва и при разпределяне между трети лица.
А пък несправедливостта е противоположното, тя е несправедливото. Това ще рече излишъка и недостатъка както от полезното, така и от вредното, при което не се съблюдава аналогията. Поради това излишъкът и недостатъкът са несправедливост, понеже са в обсега на излишъка и недостатъка: от една страна, да дадеш на себе си излишък на полезното в абсолютен смисъл, а от друга – недостатъчност на вредното; а ако става дума за друг, несправедливостта като цяло изглежда по същия начин, обаче, от друга страна, не е според правилото за аналогичното, а се попада в едно или друго отклонение. А що се отнася до несправедливото деяние по-малкото е да бъдеш потърпевш на несправедливост, а по-голямото – да постъпваш несправедливо.
Та, за справедливостта и несправедливостта, и за природата на всяка една от тях нека да бъде казано по този начин, а по същия начин – в най-общ смисъл и за справедливото и несправедливото изобщо.


VІ част, 10 глава

Но щом като може някой да постъпи несправедливо (еднократно), без да е несправедлив изобщо, как точно да бъде определен като несправедливо постъпващ с оглед на всяка една от обособените несправедливости, като да речем – крадец ли е, или е прелюбодеец, или разбойник? Или между тях няма никаква разлика? Та нали това, че някой е бил с жена, макар и да знае каква е тя , става не заради разумен избор, а от страст? Той постъпва несправедливо в дадения случай, без да е несправедлив изцяло, както и някой може да е откраднал веднъж, но не е крадец изобщо, нито пък някой е завинаги прелюбодеец, ако е прелюбодействал веднъж: по същия начин това се отнася и за другите видове на несправедливостта.

По-напред бе казано по какъв начин отплащането се отнася към справедливото, като не трябва да забравяме, че търсеното е както справедливото в абсолютния, безусловния смисъл на думата, така и политическото справедливо. Това е справедливото, което е в съотношението между съвместния живот на хората и самодостатъчното битие на всеки един, само че когато всички те са свободни и равнопоставени – или по принципа на аналогията, или по число: а при онези, при които няма такова нещо, в отношенията на едни към други няма политическо справедливо, а само нещо, което наподобява на справедливото. А справедливо има само сред онези хора, които в отношенията помежду си доброволно спазват закона: законът пък (се прилага насила там) където има несправедливост, понеже правдата на правосъдието е преценка за това кое е справедливото и кое е несправедливото.

А при онези хора, сред които има несправедливост, сред тях има и несправедливо действане на едни спрямо други, (но това не означава, че несправедливостта е еднакво присъща на всички хора от тази общност), а несправедливо постъпване ще рече – да дадеш на себе си повече от безусловно хубавите неща и по-малко от абсолютно лошите. И поради това даваме да управлява не на един-единствен човек, а на закона-логос, защото когато един-единствен човек прави казаното преди малко, той става тиранин.

Но управляващият е пазител на справедливото, при това не само на справедливото, но и на съразмерното .
И щом той не смята, че на него му се полага повече, ако наистина е справедлив (та нали не взема повече от хубавото в безусловен смисъл за себе си, ако то не му се полага по принципа на аналогията: и поради това го разпределя за друг; ето заради това се казва, че справедливостта е правенето на добро на друг, както бе казано и по-преди), следователно, той трябва да получи някаква награда, каквито са честта и славата: а онези, които не ги получават в достатъчна степен, стават тирани.

А от друга страна, справедливото на господаря и бащинското справедливо не са напълно тъждествени на политическите, а им приличат: нали няма несправедливост към самия себе си в безусловен смисъл, а пък собствеността и детето, докато стане пълнолетно и се отдели от родителя, са като един вид част (от господаря и бащата), а никой не избира преднамерено да вреди сам на себе си. Затова няма несправедливост към самия себе си. Та, тук няма нито справедливо, нито несправедливо в смисъла на политическо: политическото е в онези отношения между хората, които се уреждат от закона, а законът се е установил сред хора, за които има съразмерност между това да управляваш и да бъдеш управляван. Поради това, в отношението на един мъж към жена му има повече справедливо, отколкото към собствеността или детето му: това е икономическото справедливо, а то е нещо друго, не е политическото справедливо.

...следва продължение...