Аристотел
Никомахова етика
Книга Епсилон
ІІІ част 6 глава
След като несправедливият постъпва несразмерно и несправедливото е несъразмерно, ясно е, че има нещо средищно в несъразмерното. Тъкмо това е и съразмерното: във всяко едно действие, при което има по-малко и по-голямо, в него има и съразмерно. И щом като несправедливото е несъразмерно, то тогава справедливото е съразмерно – това за всички е очевидно ясно и без обосноваване. И щом като съразмерното е средищно положение, то и справедливото би било нещо средищно. А съразмерното е съразмерно най-малко двояко. По необходимост тогава справедливото е средищно и съразмерно както в смисъл на включеност в отношение, така и по отношение на две групи съотносими (двойки).
И от една страна, то е
наричано средищното между някакви начини на постъпване (в които именно има повече и по-малко),
а от друга страна то е съразмерното спрямо две съотносими, и
е справедливо най-вече по отношение на някакви хора.
Необходимост е тогава справедливото да е най-малко в четири съотносими. Лицата, които засяга, са две и предметните сфери, към които се прилага, са също две. И съразмерността ще се окаже същата, както за лицата, така и за предметните сфери. По какъвто начин са дадени едните, по същия начин трябва да бъде и с другите (двойки съотносими): ако те не са равностойни, няма да получат равни придобивки, обаче точно това поражда сблъсъците и негодуванията сред хората - когато равните хора не получават по равно или обратно, когато неравните хора имат и придобиват по равно.
Също така това е ясно и от преценката за ценността. Всички са съгласни, наистина, че справедливото е в законите, което трябва да е такова според някакво разбиране за ценност. Обаче, работата е там, че не е едно и също разбирането на всички за това кое е ценност, ами според демократите това е свободата, според олигархично настроените – богатството, за други това е благородният произход, а според аристократите е добродетелта. Значи, справедливото е някакво аналогично съотнасяне. Аналогичното съотнасяне, наистина, не е собствено присъщо единствено и само за величините, измервани чрез монадично/едно-единствено число, а е присъщо изобщо на всичко количествено . Та нали аналогията е съразмерност на логосите и е най-малко в съотнасянето на най-малко четири съотносими. Ясно е, че прекъснатата аналогия е в четири съотносими, но и непрекъснатата аналогия е в четири: при нея едното съотносимо се използва два пъти и се споменава два пъти.
Например: както се отнася количеството АЛФА към количеството БЕТА, така се отнася и количеството БЕТА към количеството ГАМА.
1131 b
В този пример БЕТА се споменава два пъти. Така че ако количеството на БЕТА се сложи два пъти, съотносимите аналози ще са четири.
По същия начин и справедливото е най-малко в четири съотносими, като разсъждението за това е същото: разпределено е по подобен начин и за лицата, и за нещата.
Следователно, нека да бъде така: както величината Алфа се отнася към Бета, така се отнася и Гама към Делта, и значи, след промяна, както Алфа се отнася към Гама, така и Бета се отнася към Делта. Така се отнася и цялото към цялото. Какъвто е делът на свързването, така и да се съпоставят съотносимите части, и тогава свързването ще е справедливо.
7 глава
Следователно, ако се запази (коефициентът на пропорционалност при съотнасянето на) величината Алфа към Гама и на Бета към Делта, то ще е справедливото в разпределението, и средищно е това справедливо, а несправедливото е парааналогичното. Та нали аналогичното е средищното, а справедливото е аналогичното.
Математиците наричат тази аналогия геометрична: при геометричната аналогия отношението между едно цяло и друго цяло съвпада с отношението на една част от първото цяло към друга част от другото цяло. Тази аналогия обаче не е непрекъсната: тъй като не е едно-единствено число стойността, която се отнася както към едно лице, така и към това, което му се пада да получи.
Значи, това е справедливото – аналогичното, а несправедливото е парааналогичното. Случва се обаче някой да получи повече, а друг – по-малко: който постъпва несправедливо, получава повече, а този, който е жертва на несправедливост – по-малко от хубавото. А ако става дума за нещо лошо, е обратно: от гледна точка на логоса на доброто по-малкото зло е по-справедливо от по-голямото зло, и значи, по-малкото зло е много по-за-предпочитане от по-голямото. Защото това, което е за предпочитане е хубаво и по-предпочитано е по-хубавото. Та, това е един от ейдосите на справедливото.
...следва продължение...
No comments:
Post a Comment