справедливото като поправяне и осъразмеряване

Аристотел

Никомахова етика

Книга Епсилон


Следващият ейдос на справедливото е ейдосът на поправящото (коригиращото) справедливо, което се получава при размените - и при доброволните, и при принудителните.

Това справедливо има друг ейдос в сравнение с предишното.

Защото разпределящото справедливо е винаги с оглед на разпределянето на общи блага според представената аналогия. Ако, например, става дума за разпределяне на общи пари, това разпределение ще се случи според изчисление на вложените дялове и на това как те се отнасят един към друг. И несправедливото, което е противоположено на този вид справедливо, е парааналогичното. И в търговския обмен справедливо е някакво съразмерно, а несправедливото е несъразмерно, само че не според онази аналогия, а според аритметичната. Защото няма никаква разлика дали един снизходителен човек е лишил някой злобен от нещо, или злобният е лишил снизходителния, или дали този, който е прелюбодействал, е снизходителен или жесток.

Но законът се интересува само от разликата, причинена от вредата и се отнася към тях като към равностойни, (за да прецени в конкретния случай) дали единият е постъпил несправедливо, а другият е станал жертва на несправедливост, и дали единият е навредил, а на другия е било навредено.

Така че съдията се опитва да внесе съразмерност в това несправедливо, което е несъразмерно: та нали, когато някой удари, а друг е ударен, или когато един убие, а друг е убит, както претърпяното въздействие, така и действието се разделят на несъразмерни, ала съдията се опитва да внесе съразмерност чрез наказанието, като отнема нечестно придобитото . В безусловния смисъл на думата това се нарича „изгода” за такива ситуации, дори и да няма някакво особено „специфично” наименование, както например е в случая на посичащия, и „вреда” се нарича това, което се случва на пострадалия. Но когато претърпяното въздействие бъде точно преценено, едното се нарича „вреда”, а другото „изгода”.
Така че съразмерното е средищно между по-голямото и по-малкото, а пък изгодата и щетата са като по-голямо и по-малко по противоположен начин. Изгодата има повече от доброто и по-малко от злото (отколкото се полага), а при щетата е противоположното: средищното между тях е съразмерното, за което тъкмо казваме, че е справедливо. Така че поправящото справедливо би била средищното между щетата и изгодата.

Поради това, когато има тежки спорове между хората, те прибягват до съдията. Та нали съдията иска да бъде един вид одушевено справедливо: и съдията бива търсен от хората като средищното и някои наричат съдиите „посредници”, понеже ако улучат средищното, ще са улучили справедливото . Следователно справедливото е някакво средищно, така както и съдията.


Защото съдията възстановява справедливото, сякаш една линия е била разделена на две неравни части и той отнема от по-голямата част онова разстояние, с което тя надвишава точната половина и го прибавя към по-малката част. Когато обаче едно цяло бъде разделено на две (равни) части, тогава казват, че всеки е получил своето – тогава получават съразмерното. Съразмерното е средищно между по-голямото и по-малкото според аритметичната аналогия. Поради това и се нарича справедливото (то дикайон), защото е двойно (диха), така сякаш неволно някой би казал „дихайон” или би нарекъл съдията (дикастес) „дихастес” *.


Когато обаче от две равни части се отнеме нещо от едната и отнетото се прибави към другата, уголемената отсечка ще има в повече от умалената двукратно: ако от първата величина една част просто е била отнета, без да бъде прибавена към другата, тогава втората би имала повече от първата еднократно. За това бихме си помислили какво трябва да се отнеме от величината, която има повече и какво трябва да се добави към величината, която има по-малко: като си послужим чрез тази част, която (в едната от двете сравнявани величини) идва повече от средищното – нея трябва да прибавим към другата сравнявана величина, която има по-малко, и това, чрез което по-голямото изпъква над средищното, то трябва да бъде отнето.

Нека отсечките Алфа-Алфа, Бета-Бета и Гама-Гама да са равни една на друга: ако от отсечката Алфа-Алфа отнемем частта Алфа-Епсилон и частта Гама-Делта бъде прибавена към отсечката Гама-Гама, така че цялата отсечка Делта-Гама-Гама да надвишава отсечката Епсилон-Алфа чрез количеството Гама-Делта и количеството Гама-Дзета: така тя надвишава Бета-Бета чрез Гама-Делта.

Тези имена – както „щетата”, така и „изгодата” – са се получили от доброволните търговски взаимоотношения: от една страна, това да имаш повече, отколкото ти се полага, се нарича „да имаш изгода”, а това да имаш по-малко, отколкото в началото, се нарича „да претърпиш щети”, както е при продаването и купуването и в другите сфери, в които законът е дал позволение (за доброволно споразумяване на страните). От друга страна, когато и двете страни не получават нито повече, нито по-малко, се казва, че те имат каквото им се полага и че нито са ощетени, нито са на печалба. Така че: справедливото е средищно между някаква изгода и щета, което се случва в доброволните отношения на размяна - то е съразмерното между предишното и следващото .

следва продължение