справедливото като отплата

Ахил и Аякс играят на зарове

чернофигурна амфора (от около 540 г. пр. Хр. )
от колекцията на музея на Ватикана



Аристотел

Никомахова етика

Книга Епсилон

Vчаст 8 глава


На някои им се струва, че отплащането е справедливото в абсолютния смисъл на думата, както казвали питагорейците: нали те определили справедливото в абсолютен смисъл като отплата за друго деяние. А отплащането не се припокрива напълно нито с разпределящото справедливо, нито с поправящото, макар и някои да предпочитат да го наричат Радамантовото справедливо:
Ако някой понася за щото е сторил, правда се ражда …
Но това определяне на справедливото в много отношения предизвиква разногласия.

Например, ако длъжностно лице удари някого, не трябва в отговор да бъде удряно, но ако длъжностно лице бъде ударено, не само че на удрящия трябва да му бъде оказана съпротива чрез удар, но и трябва да му бъде наложено наказание. Освен това има разлика дали става дума за нещо, сторено доброволно или насила. От една страна, онези общувания, които се случват заради обмена, точно това справедливо е обединяващото: отплащането по аналогия, а не по съразмерност.

Полисът е съ-жителстване на хората, в което на едно деяние се отговаря по аналогия чрез отплащане. Когато се постъпва лошо с тях, те търсят точно това, и ако няма възмездие им се струва, че живеят в робство. Или пък когато се постъпва добре с тях; ако няма въздаяние не се получава отплата, а съ-жителстването на хората е благодарение на последващата отплата. Поради това храмовете на Харитите се издигат на открито, за да може да има отплата. Това е собствено присъщо на благодарността: благодарният трябва на свой ред да услужи, а след това и сам да започне да върши услуги.

Заплащането по аналогия се извършва чрез свързване по диагонал . Нека да обозначим с Алфа един строител, с Бета – един обущар, с Гама – една къща, а с Делта – чифт обувки. Та, строителят трябва да вземе от обущаря изработеното от него, а пък той да му се отплати със своята работа. И така, ако първо между тях има съразмерно по аналогия, а после има и отплата, ще се получи казаното. Ако ли не – няма съразмерно, няма съ-жителство между хората. Нищо обаче не пречи изработеното от единия да е по-скъпо от изработеното от другия. Те трябва да се осъразмерят. Така е и с останалите занаяти: те щяха да изчезнат, ако това, което произвежда - както в количествено, така и в качествено отношение - не съответства на това, което е произвеждано в същото количество и качество. Та нали между двама лекари няма общуване (за размяна), ами между лекар и земеделец, и изобщо общност се получава от различни, а не от еднакви хора. Те обаче трябва да са в съразмерни отношения помежду си. Поради това всички неща, които могат да бъдат разменяни по някакъв начин,
трябва да са съизмерими помежду си.

Поради това са се появили парите и по някакъв начин са се превърнали в посредничещото: те измерват всичко, така както излишъка и недостига – например, колко чифта обувки са равностойни на една къща или на някаква храна. Значи, както един строител е свързан с един обущар, така и трябва да се съизмерят чифтовете обувки с къщата или храната. Ако това не стане, няма да има нито размяна, нито човешка общност. Същото е да се каже, че ако по някакъв начин те не се осъразмерят – няма да стане.

Следователно, всичко трябва да се измерва чрез едно-единствено нещо, както бе казано и по-рано. Наистина, това е потребността, която съ-държа всички неща: нали ако хората не се нуждаят от нищо или ако не се нуждаят по подобен начин или изобщо няма да има размяна, или няма да е такава, каквато е. Така и като някаква подоснова на употребата са се появили парите – като споразумение: поради това и името им е „номизма”, защото те не са природа, а по закон и от нас зависи да променим (стойността им) или да ги направим безполезни.

Справедливо като отплащане ще има, когато бъдат осъразмерени нещата, произведени от обущаря и земеделеца по същия начин , по който са съотнесени земеделецът към обущаря.

Не трябва да се влиза в схемата на аналогията, след като те вече са приключили с обмена, (ако ли не, единият от крайните членове ще има и двата излишъка), а докато все още всеки един от тях е с произведеното от него. По този начин те ще са съразмерни и включени в общността, така че ето тази съразмерност да може да се получи между тях: земеделецът – да обозначим като Алфа, реколтата – като Гама, обущарят – като Бета, а съразмерното му произведение – като Делта.

Ако те не са реципрочни по този начин, не би имало общност. Така че необходимостта свързва в едно сякаш непрекъснато цяло хората и това се разкрива от обстоятелството: когато те не се нуждаят един от друг –
било то взаимна необходимост , било едностранна - те не разменят нищо помежду си. Както, например, когато някой от тях се нуждае от нещо, да речем вино, да се разреши износ на зърно. Това трябва да се осъразмери.

Парите са ни един вид подсигуряване за бъдещето разменяне – че ще са налице, когато потрябват, дори и ако сега няма нужда от нищо. Трябва да е сигурно, че като ги донесем, ще получим онова, което в бъдеще може да потрябва. Те обаче страдат от същия недостатък, от който страдат и стоките при натуралната размяна – не е възможно винаги да имат еднаква покупателна сила и все пак имат по-голяма склонност към непроменливост. Ето защо всичко би трябвало да има измерима стойност: така винаги ще има обмен, а ако има обмен, ще има и общност. Така че парите като мярка правят съразмерни нещата по наистина съизмерим начин: нали нито би имало общност, ако не съществуваше обмяна, нито на свой ред би имало обмяна, ако нямаше съразмерност, нито на свой ред би имало съразмерност, ако нямаше съизмеримост. Е, наистина, невъзможно е нещата, които се разменят, при положение, че се различават толкова много помежду си, да станат напълно съизмерими, но що се отнася до необходимостта, това става в достатъчна степен. Значи, както и се предполага, трябва да има едно общо съизмерващо и поради това то се нарича „номизма”: то прави всички неща съизмерими, понеже стойността на всичко се мери в пари. Нека една къща да означим с Алфа, десет мини да са Бета, а едно легло – Гама. Стойността на Алфа е половината от Бета, ако цената на къщата е пет мини или съразмерното на тях; стойността на леглото пък е една десета част – като съотношение между Гама и Бета. Ясно е значи колко легла се равняват на една къща – ясно е, че са пет. Ясно е и, че преди да е имало пари обменът е ставал по този начин: та нали няма никаква разлика дали пет легла се обменят за една къща или пък за онова , на което са равностойни петте легла.