Google+ Followers

Sunday, April 18, 2010

за справедливото и справедливостта от Аристотел



в няколко последователни поста ще публикувам тук нов български превод
на
книга Епсилон, или Пета на
Никомахова етика
от Аристотел


Първите няколко глави от книга Епсилон бяха преведени съвместно с Николай Гочев през пролетта на 2007 г., и той беше в по-голяма степен преводач, а аз - редактор, а след това продължих работата по превода сама, като той редактира най-трудните места.


АРИСТОТЕЛ

НИКОМАХОВА ЕТИКА

КНИГА ЕПСИЛОН



І част 1 глава 1129 a

Нека да помислим за справедливостта и несправедливостта – за какви постъпки се отнасят и каква средина е справедливостта; и справедливото на кои неща е среда. Нека изследването ни да следва същия метод, както беше с нещата, за които вече говорихме.
И така, виждаме, че всички искат да наричат справедливост това предразположение на душата, благодарение на коeто са извършители на справедливи неща, решават справедливо (в съдебните дела) и желаят справедливите неща. Същото е и за несправедливостта – това ще е такова разположение на душата, благодарение на което постъпват несправедливо и желаят несправедливите неща. Затова нека и ние най-напред да приемем като общо очертание тези положения.
Защото не е едно и също положението при знанията и при способностите и, от друга страна, при предразположенията. Изглежда, че от една страна, способността и знанието са едни и същи относно противоположностите, но това не се отнася за някоя предразположеност, на която друга не е противоположна: както например от здравето не следват противоположни следствия, а само съответстващите на здравето. Защото казваме “върви по здрав начин” тогава, когато някой върви, сякаш е здрав.
И така, противоположната разположеност често се разпознава благодарение на противоположната й, но от друга страна, разположеностите често се разпознават от подлежащите им [неща]. Защото ако доброто физическо състояние е очевидно, то и лошото става явно; и доброто състояние идва от нещата, които му съответстват, и те самите са от него. Защото, ако доброто физическо състояние е стегнатост на плътта, то по необходимост и лошото физическо състояние ще е отпуснатост на плътта; и здравословното ще е това, което създава стегнатост в плътта.
В повечето случаи следва и това – ако за едната противоположност се говори в много значения, то и за другата ще се говори в много значения, както например, ако за справедливото се говори в много значения, така ще е и за несправедливото.





2 глава

Изглежда, че за справедливост и несправедливост се говори в много значения, но поради това че значения са близки помежду си, хомонимията им остава незабелязана и не е очевидна, като при онези (значения), които са далеч едни от други. Защото когато става дума за идея, разликата е голяма, като, да кажем, това, че “ключ” се нарича хомонимично и това, което е под шията на живите същества, и това, с което се заключват вратите.

И така, нека да видим в колко значения се говори за “несправедливия”. Изглежда, че “несправедлив” е и закононарушителят, и користолюбецът, и постъпващият несъразмерно. Така че е ясно, че справедлив ще бъде този, който се придържа към закона и постъпва съразмерно. Следователно справедливото е законното и съразмерното, а несправедливото е незаконосъобразното и несъразмерното.

1129b

А след като и користолюбецът е несправедлив, то (обсъжданата добродетел) ще е свързана с блага, но не с всякакви, а с тези, при които става дума за житейски успех и неуспех; които в абсолютен смисъл винаги са блага, но за някой конкретен човек - не винаги. А хората се молят за тези неща и ги преследват; но това не трябва да е така, а трябва да си пожелават благата в общ смисъл да са блага и за тях; и да избират благата, които са такива за тях.

А несправедливият не винаги избира “повечето”, но и “по-малкото”, когато например става дума за злини в абсолютен смисъл; но понеже изглежда, че и по-малкото зло е някак си добро, а пък користолюбието е насочено към благото, поради това (дори и когато избира по-малкото, той пак) изглежда алчен. Но той постъпва несъразмерно – защото това име обхваща (нещата, които споменахме) и е общо за тях.




3 глава

След като този, който действа незаконосъобразно, беше определен като несправедлив, а действащият съгласно закона е справедлив, то е очевидно, че всички законосъобразни неща са по някакъв начин справедливи. Защото и определените от законодателната дейност неща са законни, и казваме, че всяко от тях е справедливо. А законите се разпореждат за всички неща, като имат предвид или онова, което е общополезно за всички, или поне нещата, които са водещи - или по отношение на добродетелта или по някакъв друг такъв начин. Така че по един начин наричаме (или първото значение на) справедливи онези неща, които създават и опазват благоденствието и неговите части в полисната общност. Законът постановява да извършваме както делата на мъжествения, като, например, да не напускаме бойния ред, и нито да бягаме, нито пък да захвърляме оръжията, така и тези на разумния, като да не изневеряваме, нито да унижаваме, а също и тези на кроткия, като да не удряме, нито да злословим срещу някого, а по същия начин - и по отношение на другите добродетели и пороци - като едни неща изисква, а други забранява. И онзи закон, който е установен правилно, прави това правилно, а зле изработеният - по-лошо.
И така, тази справедливост е наистина съвършена добродетел, но не в абсолютен смисъл, а по отношение на някой друг/ или нещо друго. И поради това често справедливостта изглежда да е най-важна сред добродетелите, и нито Вечерницата, нито Зорницата е така възхитителна. И с пословицата казваме:
„в справедливостта от раз е всяка добродетел”`
и е съвършена добродетел най-много заради това, защото е употреба на съвършената добродетел, а е съвършена, защото този, който я притежава, може да си послужи с добродетелта и друг, а не само за себе си. Защото мнозина могат да си служат с добродетелта в своите си неща, но в онези, които се отнасят до друг – не могат.

1130 а

И затова изглежда, че е добре казано това на Биант, че
“властта ще покаже какъв е мъжът”;
защото властващият вече влиза в отношение с друг(и), и е в общност. Заради това същото справедливостта изглежда като единствена сред добродетелите, която е външно [за притежаващия я] благо, защото се отнася до някой друг.
Защото тя съдейства за полезното за някой друг, отколкото на властимащия или на съ-участващия в общността. И така наистина най-лош е онзи, който е порочен и спрямо себе си, и спрямо приятелите си; а най-добър е не онзи, който е добродетелен спрямо себе си, а този, който прави това спрямо друг – защото това е трудно да се направи.
И така, тази справедливост наистина е не част от добродетелта, но е цялата добродетел, нито пък противоположната й порочност е част от порочността, но е цялостната порочност. А по какво се различават добродетелта и тази справедливост, е ясно от казаните неща; тя е наистина една и съща, но битието й не е едно и също – но доколкото е спрямо друг, е справедливост, а доколкото е такава разположеност, е просто добродетел.

ІІ част 4 глава
Ние обаче търсим тази справедливост, която е част от добродетелта. Защото има такава, както твърдим. Подобно е положението и за несправедливостта, която е част от порочността. Ето и знак, че тя съществува: при другите пороци, извършителят постъпва несправедливо, но не си присвоява нищо – като, например, захвърлилият щита поради страх, или оскърбилият с думи поради суров характер, или отказалият парична помощ поради стиснатост. А когато някой придобива неоснователно нещо, често това не е въз основа на никой от тези пороци, а несъмнено не и от на всички тях, но е от някаква злост {която осъждаме} и е от несправедливост. Следователно има някаква друга несправедливост като част от цялата и нещо незаконно като част от от цялото незаконнно, което пък е част от незаконосъобразното. И още, ако някой развратничи с цел да спечели някаква изгода, а пък друг извърши такова развратно деяние поради желание, като наред с това претърпи някаква вреда, то вторият би бил сметнат по-скоро за похотлив, отколкото за алчен, а пък първият би бил сметнат за несправедлив, но не и за похотлив. Очевидно е, че първият го е направил, за да спечели.
Освен това всички други несправедливи постъпки винаги се извеждат от някакъв отделен порок: например, ако някой е развратничил – то е от похотливост, ако е изоставил другаря в строя – от страхливост, ако е нанесъл удар - от гняв; но ако се е опитвал да се облагодетелства неоснователно, тогава това не се приписва на никакъв друг порок, а на несправедливостта Така че е видно, че има някаква друга част от несправедливостта наред с цялата/общата, която носи същото име, защото определението й е в същия род:
1130b
защото и двете са проявления във възможност в отношението към другия. Но едната е свързана с чест или пари, или спасение, или ако с нещо общо - ако имаме някакво единствено общо име, с което да обхванем всички тези; и тя е поради удоволствието, идващо от облагодетелстването, а пък другата е свързана с всичко, за което човек се старае.

Глава 5

И така, ясно е, че има няколко справедливости, и че има една, която е различна добродетел наред с общата добродетел; но коя е и каква е - ето с това трябва да се заемем. И така, несправедливото беше определено като незаконосъобразното и несъразмерното, а пък справедливото – като законосъобразното и съразмерното. Та споменатата по-рано несправедливост е в аспекта на незаконосъобразното. Но след като несъразмерното и незаконосъобразното не са едно и също, но се отличават като част спрямо цяло (защото всичко несъразмерно е незаконосъобразно, но не всичко незаконосъобразно е несъразмерно), то тогава и несправедливото и несправедливостта не съвпадат, но са различни от онези: едни в едно отношение, като части, а други - в друго отношение като цели; защото тази несправедливост е част от цялата несправедливост и по подобен начин справедливостта, за която говорим сега, е част от цялата справедливост. Така че трябва да се каже и за справедливостта, която е част, и за частната несправедливост, и по същия начин - за справедливото и несправедливото.

Та нека да оставим настрана определените съгласно цялата добродетел справедливост и несправедливост, от които едната е употреба спрямо другиго на цялата добродетел, а другата е употреба спрямо другиго на лошотата. И е видно как трябва да се разграничат според тях справедливото и несправедливото. Защото почти всички от законните неща се извършват в резултат на цялата добродетел; защото законът постановява да се живее според всяка добродетел и забранява, съответно, всеки порок. Но нещата измежду приетите от закона, които принадлежат на цялата добродетел са онези, които са постановени за образованието/възпитанието, засягащо цялата общност.



А що се отнася за образование/възпитанието на отделния човек, според което човек е в абсолютен смисъл добър, дали то принадлежи на политиката, или на някое друго знание/изкуство, това ще определим по-късно: защото може би не е едно и също за всеки да бъде добър човек и добър гражданин.
А като подразделение на отделната (частна) справедливост и на съответстващото й справедливо има, от една страна, един ейдос, който е в разпределенията на чест или пари, или другите неща, които са разпределими между участващите в държавата. (Защото при тези неща е възможно един човек да може да има и несъразмерно, и съразмерно спрямо друг) и от друга страна, има друг ейдос - това, което регулира взаимните отношения.
1131а
И последният ейдос, на свой ред, също има две части, защото едни от отношенията са доброволни, а други – недоброволни. Доброволните са такива като продаване, купуване, заем, гаранция, даване под наем, залог, наемане (а се наричат доброволни, защото началото на тези отношения е доброволно). От недоброволните, едни са тайни - като кражба, изневяра, отровителство, сводничество, измама при продажба на роб, убийство с измама, лъжесвидетелство; а други се извършват с насилие, като - малтретиране, пленяване, убийство, отвличане, осакатяване, клевета и оскърбление.

следва продължение ...




Преводът е направен по гръцкия текст, възпроизведен по Оксфордското издание (1894) на Джон Байуотър в електронен вид от компактдиска
Thesaurus Linguae Graece.


За превода ползвах и други издания на текстове, преводи и малки коментарни бележки към книга Епсилон на “Никомахова етика”

1. Две други издания на гръцкия текст на книга Епсилон/Пета:

а) Aristotelis Ethica Nicomachea, ed. I. Bywater. Oxonii, 1890.
B) Aristotelis Ethica Nicomachea, recognovit Franciscus Susemihl. Editio altera. Curavit Otto Apelt. Lipsiae, in aedibus B. G. Teubneri, MCMIII.

2. Преводи на Пета книга:

а) Аристотел. Никомахова етика. С., 1993, изд. ГАЛ-ИКО.
Превод от стгр. Теменуга Ангелова, редактор Искра Генчева, научен редактор и коментарни бележки Ради Радев.

б) Частичен превод на една глава на Георги Гочев, редактиран от Николай Гочев от изданието
ИКОНОМИКА. Антични автори за стопанството: Аристотел, псевдо-Аристотел, Ксенофонт, Хиерокъл. Изд. СОНМ, 2006.

в) руски превод на Н. Брагинская от изданието
Аристотель. Сочинения в четырех томах.
М., 1983 г., изд. “Мысль”. Превод и коментарни бележки към него на Н. Брагинская;

г) четири английски превода

The Nicomachean Ethics of Aristotle. Translated by D.P. Chase. London & Toronto, published by J. M. Dent & Sons Ltd. (1911), (1934).

Aristotle. The Nicomachean Ethics. Translated with Notes by Harris Rackham. Wordsworth Classics of World Literature. 1996.

Aristotle. The Nicomachean Ethics. Translated and edited by Roger Crisp. Cambridge Upress, 2000.

Aristotle. Nicomachean Ethics. Translation, Introduction and Commentary Sarah Broadie and Christopher Rowe. Oxford Upress, 2002.

д) два немски превода:

Aristoteles. Die Nikomachische Ethik. Eingeleitet und Übertragen von Olof Gigon. Artemis Verlag Zürich, 1951.

Aristoteles. Die Nikomachische Ethik. Übertragen von Franz Dirlmeier. Berlin, 1979.

е) френски превод

Aristote. L’Ėthique a Nicomaque. Introduction, traduction et commentaire par R.A. Gauthier (op.p.) et Jean Yves Jolif (op.p.). Publications universitaires de Louvain, 1958.

2 comments:

Masha said...

Димка, твоят блог продължава да ме радва. Много е хубаво, че българският читател може да разполага с алтернативни преводи на един и същ философски текст, особено когато става дума за Аристотел.
Позволи ми да задам няколко въпроса във връзка с работата върху превода.
1. Защо точно Пета книга?
2. Предвиждаш ли работа върху останалата част от "Никомахова етика"?
3. Да очакваме ли някакво печатно издание на превода - да речем в сборник или списание?

С пожелание за спорна работа,
Мария.

dimka said...

Маша,
Много благодаря за въпросите и коментарите.
1. Пета книга ме занимава през последните години, откакто приключихме нашата съвместна работа с теб по "За небето", защото там става дума за справедливото и справедливостта, както знаеш.
Това е нещо, което започнах още през 1983 г., но тогава разбрах, че не ми е по силите.
Преподаването в първи и втори курс по етика в нашия университет започва с тази пета книга.
Та, историята е:
Преди много, много години, в края на 1983 г. през декември я преведох цялата от английски и четох целия превод на цялата пета книга на едно упражнение по етика...
По задача, поставена от Нели Видева, която тогава беше асистентка.
Но тази тетрадка с онзи студентски превод не мога да си я намеря отдавна и въобще не си спомням от кой английски превод направих превода, който четох мот-а-мо два часа на упражнение.
Тогава, освен всичко останало разбрах, че от превод не може и не бива да се прави смислен и разбираем превод и че трябва да се превежда от оригинала, а другите преводи на други съвременни езици са като паралелни пътеки.
2. Предвиждам ли...?
Не знам.
"Човек предполага, Господ разполага".
Ако започна да се занимавам и с останалите книги на "Никомахова етика", за да се направи нещо що-годе сносно, ще ми трябват още пет години.
3. А преводът на тази книга на "Никомахова етика", както и писанията ми за справедливото и справедливостта при Херодот,Тукидид и Платон в "Държавата" ще ги представя съвсем накратко на 20 май на празника на факултета.
Възможно е после този превод да се появи освен тук и на сайта на факултета.
Ще пиша пак по-късно тези дни.
благодаря ти, Маша :-)