за "Българските събития на ХХ век"

Писах за поредицата днес във форума на "Дневник" на адрес:


http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/02/11/856421_informacionnoto_zatumnenie_za_chernobil_stana/

Реших и тук да сложа мнението си с някои изображения на споменатите книги на Георги Тенев, защото там няма как да ги покажа.


Предаването е много хубаво, така както много хубави бяха и "Великите българи" и "Голямото четене", особено първата част на говоренето за четенето на романи.

И все пак, първите две поредици бяха по модел и формат на БиБиСи, а това е по замисъл на хора от нашата телевизия.

Точно чрез тези три поредици националната телевизия става обществена и оправдава парите на данъкоплатците.

Който не иска да гледа риалити-та и сериали, или безкрайно продължаващите тъпи сценки и пошли постановки на родните "политически" персони, поне веднъж седмично може да чуе разговори между много интересни събеседници с водещ, на когото по всичко му личи, че е преди всичко писател и драматург.



А що се отнася до гласуването и неговите резултати:

ами и аз не бях особено щастлива, примерно, че на финала на "Великите българи" д-р Дънов беше на второ място, но ето,
мобилизираха се дъновистите в цялата страна и го класираха много преди цар Борис - покръстителя на българите...

Така и сега. Обичат си димитровградчани града, гласуват за него - класират го на първо място.

Активните гласуващи определят резултата, както и във всички други избори.

Имам само една забележка и предложение към екипа.

Когато се съобщават резултатите, винаги се казва колко процента са гласували за първо, второ и т.н. място.

Както беше и в "Голямото четене", и сега ми липсва точният брой на гласувалите хора.

Колко са гласували в страницата в интернет, колко са гласували от стационарни телефони, колко - от мобилни и т.н.

Браво на екипа и успех!

За догодина да измислят пак нещо подобно.

***

Както във “Великите българи”, така и в “Голямото четене”, а сега и в тази поредица, екипът който прави предаването, не номинира нищо и никого.

Случайно интервюирани и анкетирани хора от социологически агенции определиха, например миналата година, първите 500 романа, после чрез гласуване останаха само 100 измежду тях, после - последните 20, после - само един.

Така е и сега.
Номинациите са попълнени от случайно анкетирани и интервюирани хора.

За мен куриозно беше как така античното тракийско и гръцко наследство е попаднало сред събитията на ХХ век (!), но явно който го е посочил, е имал предвид, че е преоткрито отново през ХХ век

Нито една телевизия не може да се държи като съд.
В демократичните държави за това има съдилища.
Телевизионните водещи и сценаристи не са съдии, които да въздават справедливост.

Когато е водещ на предаване по една обществена телевизия в една демократична страна един Георги Тенев - или който и да било водещ на негово място - няма право да се държи като съдия и да се произнася за това кое е престъпление и кой е виновен.

За това приживе има съдилища, а когато му дойде времето ще има и друг Съдия.

А който се интересува от това какво мисли писателят Георги Тенев за аварията в Чернобил и нейното прикриване, нека да прочете неговия роман “Партиен дом” или сборника с разкази “Свещена светлина”.

Който се интересува от това какво мисли драматургът Георги Тенев за убийството на Георги Марков - да слуша неговата радиопиеса "7 септември".




Когато е водещ на предаване, драматургът и писателят дава думата на други да говорят пред зрителите. И е хубаво, че винаги събеседниците му са интересни хора, които изразяват различни, по неизбежност конфликтни позиции.



post scriptum:

Талантът на Георги Тенев ме впечатли отдавна, още когато гледах неговата приказна пиеса в стихове "Частите на нощта", режисирана от Явор Гърдев, за когото това беше май първа постановка;
през януари 1995 г. гледах спектакъла на Сливенския театър на гастрол в Театър София;