стихотворение на Хьолдерлин с картини на Ешер

В неделя получих от моята приятелка Искра като специален поздрав този клип - с прочутото стихотворение на Хьолдерлин "Hälfte des Lebens - Половината от живота" и картини на Ешер.

Преди години, когато с нея учехме интензивно немски на Алианса, опитвахме да четем и поезия на немски - и в оригинал, и в двуезични издания, и в превод.

Фридрих Хьолдерлин е може би любимият ми немскоезичен поет.

Преди много години имаше един филм за него и трагичната му съдба, озаглавен точно така - "Половината от живота". За съжаление, вече не си спомням нито кой изпълняваше главната роля, нито кой беше режисьорът.
Стихотворението "Половината от живота" е пророческо. Точно наполовина се разпада неговият живот - в здраве и болест. Той преживява 36 години в психиатричен затвор, а до 36 си години учи философия и теология, приятелства с Хегел и Шелинг (с които даже е споделял една мизерна стая в ученическия пансион в Тюбинген),
но най-вече пише уникалната си поезия и преподава.

***

През следващите седмици ще стане дума тук, на блога, за оживената ми кореспонденция с проф. Искра Христова-Шомова това лято.
Оказа се, че огромните текстове, които понякога слагам тук, могат да бъдат четени само през лятото от мнозина посетители на блога, точно поради дължината им.
Вече много познати го споделиха: "Абе, толкова си многословна, че въобще не може да се прочете докрай... само през лятото, когато всичко в културния живот и периодиката замира, тогава човек може да се върне и да прочете по-внимателно някой от твоите "чаршафи"."

Та, проф. Искра Христова-Шомова през лятото открила, че миналата година на празника на светите братя Кирил и Методий - 11 май, и на празника на светите Седмочисленици - 27 юли, съм писала тук за свети Климент Охридски, за глаголицата и за кирилицата.

Както може всеки да се увери, като прочете постовете от 11 май и 27 юли миналата година, моята теза е:
величието на делото както на Методий и Кирил, така и на Климент и Наум и изобщо на първите "учители" не е в това, че са измислили и ползвали глаголицата, а в това,
че са превели Свещеното писание на старобългарски.
Те са апостоли и мисионери на вярата преди всичко, а не обикновени преводачи и учители.
Проф. Искра Христова-Шомова се е засегнала, че съм определила глаголицата като антимнемонична и контраинтуитивна.
Според мен тя е точно такава.
Дори и арменската или грузинската азбука да бяха използвали апостолите на вярата, или пък азбуката деванагари, пак щеше смисълът на делото им да е непроменим.

Щом Словото е станало плът, все едно е с какви графични системи и знаци ще се предават преводите на Свещеното писание на различните езици, според мен.

Но по тези теми, по които поспорихме през лятото, ще я поканя да напише тук като гост-блогър. Защото тя е ръководител на Катедрата по кирилометодиевистика и много се е обидила от това, което съм написала за глаголицата.