Google+ Followers

Friday, November 5, 2010

първи питания около рейтингите



Вчера късно вечерта дългоочакваните рейтинги на образованието в нашите висши институции, извършени по професионални направления, станаха достъпни на нарочно направения сайт: http://rsvu.mon.bg/

Е, най-после и това се случи.
Преди почти десет години в свойствения си майтапчийски стил колегата Димитър Денков беше написал статия "Нещо като рейтинг на нещо като университети".
Тя беше публикувана в "Критика и хуманизъм", книга 8, брой 1 от 2000 г.
Броят беше тематично посветен на хуманитарната образованост.

Оттогава всъщност у нас се правят опити за популяризирането на различните методи,
методики и методологии,
критерии и оценки, чрез които могат да се сравнят различните институции за висше образоване у нас.

Най-подробно и информативно бе това, което публикува наскоро Юнуз Юнуз в "Култура": може да се мери така, но и така, има различни класации, направени според различни мерила и оценки, и т.н.

От вчера можем да видим първата подобна класация у нас.
Колегите, които са я направили, заслужават похвала и поздравления, но все пак в едно просветено общество, както написа и Юнуз, трябва да има и рефлексия.

Питания и въпроси. Кое как е сметнато и оценено, и защо?

Преди малко в коментар в "Дневник", към статия на Лора Филева, озаглавена
Американският университет поведе първата класация в България
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/11/04/987711_amerikanskiiat_universitet_povede_purvata_klasaciia_v/
написах следното:


Хубаво е, че най-после имаме една много информативна и подробна класация по направления на висшите образователни институции.

Лошо е, че критериите и методологията, по която е направена, бяха държани в тайна до последно и все още не са достатъчно публично обяснени на сайта с рейтингите.

Още по-лошото е, че моментално се появяват статии като тази, за съжаление, които подвеждат общественото мнение.
АУБГ е първи, наистина, но не по качество на образованието там, което рейтинг като този изобщо няма как да измери,
а по количеството на получаваните заплати от дипломиралите се в него алумни.
***
Ако внимателно разгледаме методологията на рейтинга, ще видим тотална доминация на оценката за
"колко се получава след завършване на образованието", над това "какво става по време на следването".
***
Ползата и практическата изгода са по-важни (според извършителите на меренето) от знанието и познанието, и от мисията на университетите да създават ново знание във всички мислими области, а не просто да дават занаят.
Спорът, започнал преди две хилядолетия и половина, между Платон и Аристотел, от една страна, и Изократ и по-меркантилните от софистите, от друга, е решен в полза на

полезното и изгодното като следствие от образованието.

Да живеят банавзичните "образователни" ценности!

***

Понеже не е възпитано във форума на вестника да се изкажа прекалено многословно, все пак тук, на моя си блог ще го направя.

Не е хубаво още в началото, още при първите стъпки на рейтинговите класации у нас, резултатът да се опорочава и компрометира в публичното пространство с популяризации, които променят изводите на самите извършители на проучването.
Те многократно, включително Георги Стойчев от "Отворено общество" снощи по БНТ заяви, че този рейтинг е като Олимпийските игри - класирани са професионални направления, а не университетите като цяло.

Ако все пак се сумират "златните медали" от отделните академично-олимпийски дисциплини, на първо място излиза Софийският университет.

Таня Петрова на първата страница в днешния брой на СЕГА също е написала съвсем прецизно:
Софийският университет е абсолютен лидер по качество на обучението сред класическите университети у нас, а Американският университет в България предлага най-добра реализация на възпитаниците си.
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=7460§ionid=16&id=0000101

Освен това, много е хубаво, когато един процес, завършил с много добър резултат след десетгодишно туткане, каквото беше рейтингуването на университетите, да бъде обяснен като резултат на читателите.

Дори и футболните запалянкови четат внимателно анализите на мачовете, които свръхконцентрирано са гледали от първата до последната съдийска свирка!

Обществото заслужава обяснение на методологията на рейтингите, а не само представяне на резултата.

Таня Петрова го прави, като пише за методологията следното:

В класацията се отчитат 51 индикатора, разпределени в 6 тематични групи -
индикатори за учебния процес (20% тежест),
за осигуряване на учебния процес (10%),
за научноизследователската дейност (20%),
за социално-битовите условия (5%),
за реализацията (30%),
за престиж (15%).

Показателите допълнително са разделени на две групи - обективни, получавани през официални източници, и субективни - на база проведените представителни анкетни проучвания. В комплексната оценка обективните тежат с 69%, а субективните - с 31%. Субективните отговори са резултат от поредица представителни проучвания - сред 3010 работодатели, сред 3010 завършили през последните 3 години, сред 3023 преподаватели, сред 7414 магистри, 13 072 бакалаври, 2414 пълнолетни граждани за установяване на общественото мнение.



***




Споровете за това дали образованието трябва да е по-практически полезно или има ценност и заради самото себе си
се водят на територията на Европа вече от 2500 години.

Сега питам за методологията.

Както е написал и Музар в пост [#112] към статията на Лора Филева в "Дневник", обясненията за методиките и методологията са достъпни на пидиефски файлове, а не като хтмл...
(По този повод мимоходом ще вметна, че съм съгласна с Музар: тази страна на работа не е доизпипана.)

После, ако видите "кашкавалените пити" на методологията, ще видите, че 30% от оценката за някои направления се формира от последващата реализация на дипломираните, а в някои специалности
даже половината "кашкавалена пита" е отрязана -
50% от оценката на оценяващите
се формира от това, какво става
след, а не по време на
самото следване.

Ако добавим към това и резенът от 15% от "кашкавалената пита", който мери престижа, ще видим, че при различните направления тези постобразователни и параобразователни мерила формират между 45 и 65% при сегашните рейтинги!

И после.

Няма по-трудна и обречена задача от това да се измерва качество.
Качеството на образованието по неизбежност в подобни класации и рейтинги се мери чрез количеството.

Нашите колеги, обаче, са го мерили в много от пунктовете чрез усреднените субективни възприятия на интервюираните студенти.

Сами са написали на пидиефския файл за методологията:

интервюирали са студенти и са изчислили тяхното средно впечатление.

Излиза, че голяма част от останалите резени от "кашкавалената пита"
пак не са формирани от що-годе обективни измерители, а от
субективните възприятия на студентите.

Ако ще си говорим сериозно, няма как обективно да измерим дали учебното съдържание по една и съща дисциплина в различни държавни университети, е по-актуално или не?
Дали ако сравняваме една и съща професионална област в различни държавни университети,
можем обективно да кажем в коя е по-актуално преподаваното като съдържание?

Няма как да стане това сравнение по този показател.

Обективно е предопределено в много аспекти те да са еднакви, заради еднаквите единни държавни изисквания, по които са написани учебните им планове .

Това засяга много от компонентите на изследването на учебния процес в тези рейтинги.

Средностатистическото субективно впечатление на студентите е много важно, но все пак меренето на качеството - и на качеството на преподаването, и на качеството на изпитването -
май трябва да се направи по друг начин.

Иначе, несъмнено, практическите ползи са огромни, информацията е много полезна, началото най-после е положено.



и трите снимки на този пост са направени от Николай Гочев в Университета

1 comment:

al said...

http://www.insidehighered.com/views/2010/03/15/baty

"The rankings of the world’s top universities that my magazine has been publishing for the past six years, and which have attracted enormous global attention, are not good enough." така започва, скандалните детайли следват.