първи питания около рейтингите

Вчера късно вечерта дългоочакваните рейтинги на образованието в нашите висши институции, извършени по професионални направления, станаха достъпни на нарочно направения сайт: http://rsvu.mon.bg/

Е, най-после и това се случи.
Преди почти десет години в свойствения си майтапчийски стил колегата Димитър Денков беше написал статия "Нещо като рейтинг на нещо като университети".
Тя беше публикувана в "Критика и хуманизъм", книга 8, брой 1 от 2000 г.
Броят беше тематично посветен на хуманитарната образованост.

Оттогава всъщност у нас се правят опити за популяризирането на различните методи,
методики и методологии,
критерии и оценки, чрез които могат да се сравнят различните институции за висше образоване у нас.

Най-подробно и информативно бе това, което публикува наскоро Юнуз Юнуз в "Култура": може да се мери така, но и така, има различни класации, направени според различни мерила и оценки, и т.н.

От вчера можем да видим първата подобна класация у нас.
Колегите, които са я направили, заслужават похвала и поздравления, но все пак в едно просветено общество, както написа и Юнуз, трябва да има и рефлексия.

Питания и въпроси. Кое как е сметнато и оценено, и защо?

Преди малко в коментар в "Дневник", към статия на Лора Филева, озаглавена
Американският университет поведе първата класация в България
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/11/04/987711_amerikanskiiat_universitet_povede_purvata_klasaciia_v/
написах следното:


Хубаво е, че най-после имаме една много информативна и подробна класация по направления на висшите образователни институции.

Лошо е, че критериите и методологията, по която е направена, бяха държани в тайна до последно и все още не са достатъчно публично обяснени на сайта с рейтингите.

Още по-лошото е, че моментално се появяват статии като тази, за съжаление, които подвеждат общественото мнение.
АУБГ е първи, наистина, но не по качество на образованието там, което рейтинг като този изобщо няма как да измери,
а по количеството на получаваните заплати от дипломиралите се в него алумни.
***
Ако внимателно разгледаме методологията на рейтинга, ще видим тотална доминация на оценката за
"колко се получава след завършване на образованието", над това "какво става по време на следването".
***
Ползата и практическата изгода са по-важни (според извършителите на меренето) от знанието и познанието, и от мисията на университетите да създават ново знание във всички мислими области, а не просто да дават занаят.
Спорът, започнал преди две хилядолетия и половина, между Платон и Аристотел, от една страна, и Изократ и по-меркантилните от софистите, от друга, е решен в полза на

полезното и изгодното като следствие от образованието.

Да живеят банавзичните "образователни" ценности!

***

Понеже не е възпитано във форума на вестника да се изкажа прекалено многословно, все пак тук, на моя си блог ще го направя.

Не е хубаво още в началото, още при първите стъпки на рейтинговите класации у нас, резултатът да се опорочава и компрометира в публичното пространство с популяризации, които променят изводите на самите извършители на проучването.
Те многократно, включително Георги Стойчев от "Отворено общество" снощи по БНТ заяви, че този рейтинг е като Олимпийските игри - класирани са професионални направления, а не университетите като цяло.

Ако все пак се сумират "златните медали" от отделните академично-олимпийски дисциплини, на първо място излиза Софийският университет.

Таня Петрова на първата страница в днешния брой на СЕГА също е написала съвсем прецизно:
Софийският университет е абсолютен лидер по качество на обучението сред класическите университети у нас, а Американският университет в България предлага най-добра реализация на възпитаниците си.
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=7460§ionid=16&id=0000101

Освен това, много е хубаво, когато един процес, завършил с много добър резултат след десетгодишно туткане, каквото беше рейтингуването на университетите, да бъде обяснен като резултат на читателите.

Дори и футболните запалянкови четат внимателно анализите на мачовете, които свръхконцентрирано са гледали от първата до последната съдийска свирка!

Обществото заслужава обяснение на методологията на рейтингите, а не само представяне на резултата.

Таня Петрова го прави, като пише за методологията следното:

В класацията се отчитат 51 индикатора, разпределени в 6 тематични групи -
индикатори за учебния процес (20% тежест),
за осигуряване на учебния процес (10%),
за научноизследователската дейност (20%),
за социално-битовите условия (5%),
за реализацията (30%),
за престиж (15%).

Показателите допълнително са разделени на две групи - обективни, получавани през официални източници, и субективни - на база проведените представителни анкетни проучвания. В комплексната оценка обективните тежат с 69%, а субективните - с 31%. Субективните отговори са резултат от поредица представителни проучвания - сред 3010 работодатели, сред 3010 завършили през последните 3 години, сред 3023 преподаватели, сред 7414 магистри, 13 072 бакалаври, 2414 пълнолетни граждани за установяване на общественото мнение.


***




Споровете за това дали образованието трябва да е по-практически полезно или има ценност и заради самото себе си
се водят на територията на Европа вече от 2500 години.

Сега питам за методологията.

Както е написал и Музар в пост [#112] към статията на Лора Филева в "Дневник", обясненията за методиките и методологията са достъпни на пидиефски файлове, а не като хтмл...
(По този повод мимоходом ще вметна, че съм съгласна с Музар: тази страна на работа не е доизпипана.)

После, ако видите "кашкавалените пити" на методологията, ще видите, че 30% от оценката за някои направления се формира от последващата реализация на дипломираните, а в някои специалности
даже половината "кашкавалена пита" е отрязана -
50% от оценката на оценяващите
се формира от това, какво става
след, а не по време на
самото следване.

Ако добавим към това и резенът от 15% от "кашкавалената пита", който мери престижа, ще видим, че при различните направления тези постобразователни и параобразователни мерила формират между 45 и 65% при сегашните рейтинги!

И после.

Няма по-трудна и обречена задача от това да се измерва качество.
Качеството на образованието по неизбежност в подобни класации и рейтинги се мери чрез количеството.

Нашите колеги, обаче, са го мерили в много от пунктовете чрез усреднените субективни възприятия на интервюираните студенти.

Сами са написали на пидиефския файл за методологията:

интервюирали са студенти и са изчислили тяхното средно впечатление.

Излиза, че голяма част от останалите резени от "кашкавалената пита"
пак не са формирани от що-годе обективни измерители, а от
субективните възприятия на студентите.

Ако ще си говорим сериозно, няма как обективно да измерим дали учебното съдържание по една и съща дисциплина в различни държавни университети, е по-актуално или не?
Дали ако сравняваме една и съща професионална област в различни държавни университети,
можем обективно да кажем в коя е по-актуално преподаваното като съдържание?

Няма как да стане това сравнение по този показател.

Обективно е предопределено в много аспекти те да са еднакви, заради еднаквите единни държавни изисквания, по които са написани учебните им планове .

Това засяга много от компонентите на изследването на учебния процес в тези рейтинги.

Средностатистическото субективно впечатление на студентите е много важно, но все пак меренето на качеството - и на качеството на преподаването, и на качеството на изпитването -
май трябва да се направи по друг начин.

Иначе, несъмнено, практическите ползи са огромни, информацията е много полезна, началото най-после е положено.



и трите снимки на този пост са направени от Николай Гочев в Университета