Google+ Followers

Wednesday, December 1, 2010

но аз обичам изяществото...



Така започва фрагмент 41 на Сафо.

Ето го целият:

41.

Но аз обичам изяществото...
И за мен любовта
има блясъка и красотата на слънцето.


Цитирам го в превода на Яна Букова от изданието на ИК"Стигмати" от 2009 г.

САФО. 100+1 фрагмента


Яна Букова е вече утвърдена наша поетеса, писателка-романистка, преводач от старогръцки и новогръцки.
Превежда не само антична и модерна поезия, но и съвременна гръцка проза, византийска философия, и християнско богословие.

С две думи: голям литературен и преводачески талант, който е дал вече доста плодове.
Живее от години в Гърция и журналистически се занимава със спояването на разнородната общност от сънародници там.

Преводът на Яна Букова на фрагменти от най-великата антична поетеса е изключителен дар за читателите на поезия у нас.
В подобно томче, пак в издание на ИК "Стигмати" и пак в оформлението на Яна Левиева
тя преведе и издаде наскоро и римския поет Катул.

Негови преводи, обаче, на български, поне на някои от най-популярните му стихотворения, има много, а от Сафо - почти никакви.

Сега ще ви цитирам още два любими мои поетически шедьовъра на Сафо в превода на Яна Букова.


3.

Звездите край красивата луна
все повече изгубват своя блясък,
когато се издига пълна и облива
в сияние земята

...сребърна..
.




4.

Ела от Крит при нас, в свещеното
си обиталище, тук, в прекрасния
ябълков лес, където в олтарите
дими тамян.

Тук хладни води ромолят през клоните
на ябълките и всичко е засенчено от рози,
и от листата, потреперващи от вятъра,
се стича сън.

Тук детелината цъфти, хранеща конете,
и с нея другите цветя на пролетта,
и повяват кротки ветрове...

...

Тук положи венец върху косите си,
Киприда, и в златните чаши нектар,
изкусно приготвен за нашия празник,
налей ни.






В последния брой на вестник "Култура"
Яна Букова споделя в разговор с Марин Бодаков,
озаглавен "Античното училище по скромност",
своите размисли и интелектуални преживявания около превеждането.

Ето вижте тук:
http://www.kultura.bg/bg/article/view/17710

Яна Букова е постигнала своето преводаческо стремление да направи един несантиментален и неподсладен превод на Сафо.

Няма сълзи, няма захар, няма шербет в тези стихове.

Една здрава поезия, една истинска поезия на една голяма антична и изобщо световнозначима поетеса.

Тази Сафо ми харесва. Така преведена Сафо ми харесва.

Тук няма как да не си помисля, че може би съм очаквала все някога някой да я преведе така, още когато преди време, преди много години четях "Естетиката" на Хегел и се опивах от неговото възхищение от Сафо като образцовия поет.
В "Естетиката" на Хегел цитираните фрагменти на Сафо са в превод на Генчо Дончев от немски.

Точно така трябваше най-после някой да преведе всичките 100+1 фрагмента.

С цялата красота на емоцията в тях, особено в пейзажните 3 и 4 фрагмент, но без никакви сантименталности и тръшкания.

***

Томчето, освен естетически овладяната поезия на Сафо, дава на читателя и солидни академични препратки - има ги и в пространния увод, написан от Яна Букова, и в стриктните бележки към всеки един от фрагментите; и в обясненията на античните реалии, и в библиографията.

***

В интервюто си с Марин Бодаков в "Култура" Яна Букова споделя,
че критиката май досега не е забелязала изданието.
Не знам дали критиката е забелязала този забележителен превод на Сафо, но от Съюза на преводачите в България книгата получи заслужена награда.
За съжаление, читателите няма как да я забележат тази малка и хубава книга.
В голяма част от нашите книжарници поетичните книжки или изобщо не се продават, или дори и да ги има, са сбутани така, че само книжарите след нарочно питане могат да ги намерят.
Сещам се само за три книжарници в София и Стара Загора, в които виждам да се продават стихосбирки.

No comments: