Sunday, September 26, 2010

дворец сред море винобагро


...така изглеждаше Ираклион от автобуса, връщащ се в него от Ретимно, на 8 юни следобеда...


Астрономическото лято вече си отиде.

Есента дойде, а с нея и учебната година.

Макар че официално академичната учебна година ще бъде открита в Университета на 1 октомври, вече имаше и изпити с бакалаври и магистри, че даже и лекции -
както винаги работихме няколко дни с колегите от задочното обучение в първи курс.

Отново подновявам и блога, като за начало ще ви разкажа за двореца в Кносос.
Нарочно оставих този фоторазказ за есента, за да започне и блогърската нова сесия с нещо красиво за далечното европейско минало.




В деветнадесетата песен на "Одисея" се пее:

"Крит е далечна земя сред море винобагро. Красив е
и плодороден, вълните го плискат отвсякъде. В него
и хората са многобройни, а деветдесет градовете.





Смес от различни езици се чува. Тук племе ахейци,
етеокрити там горди живеят, оттатък кидонци,
три колена от дорийци и племе свещено пеласги.





Над градовете изпъква великият Кносос, където
на деветгодия Минос, довереник Зевсов, царува,
той е родител на татко, на Девкалиона безстрашен..."





И ето, не е случайно, че на входа на археологическия комплекс от останките от двореца в Кносос има статуя на сър Артър Еванс.
Така, както Шлиман е вярвал безрезервно на Омир за предприемането на разкопките в Мала Азия и около Микена, така и Артър Еванс му е вярвал, че около Ираклион, но не на самия морски бряг, а малко по-навътре в сушата, по гористите хълмчета, трябва да е бил някогашният величествен Кносос.




Тази голяма цивилизация е процъфтявала благодарение на отличното си местоположение - "сред морето винобагро". Отличен климат, практически без зима.
Много езици са се говорили на този остров и градовете са били такива - с удобни пътища между тях, а дворците им са имали даже канализация.




Какво се е случило, та всичко това е изчезнало и останките от него са се запазили само и предимно около дворците на Кносос и Фестос?

Защо тази цивилизация е била унищожена. От кого или от какво?
Най-малко хиляда години преди Христа.

Отговорите и предположенията на науката са няколко:

Първо предположение: може би дорийски нашественици са нахлули от север;
Това може и да е така, но колкото и да са рушали тези нашественици, все нещо от десетките градове по северния бряг на острова е щяло да се запази от периода на
Минойската цивилизация.

Поне за мен по-убедителни са предположенията за унищожителното въздействие на природните стихии - земята, огъня и водата.

Второто предположение е, че почти всички градове от Минойската епоха на острова са били унищожени от страшно земетресение и затова са се запазили останки само и единствено от най-масивните дворци в Кносос и Фестос.

Третото предположение е, че когато изригнал вулканът на Санторини, мощни вълни цунами се стоварили върху всички тези градове по северния бряг, а после месеци наред върху плодородната земя на острова се сипела вулканична пепел, закривала слънцето и поради това, оцелелите от вълните-цунами хора, животни и растения, през следващите месеци загинали от студ и глад.

А само няколко дни преди да тръгна за Крит, в началото на юни, по канала на National Geographic гледах филм за някакви нови океаноложки и океанографски проучвания, според които великата крито-минойска култура наистина е била унищожена от вълни цунами, но те се зародили не от изригването на Санторини, а от първото изригване на планината-вулкан Етна в Сицилия.




Но когато островът процъфтявал, на него се срещали хора откъде ли не и обменяли какви ли не стоки, но и разкази, митове и легенди.




Тази култура е оставила в двореца в Кносос и забележителни стенописи.
В Европа няма по-стари паметници на изобразителното изкуство и изписването на стена, от запазеното в двореца в Кносос.
Наистина, самите оригинали, отдавна са свалени с мазилката под тях, реставрирани и консервирани са и се съхраняват при специална температура и влажност в Националния археологически музей в Атина, а тук, на място, са достоверни техни копия в същите размери.



Това изображение условно се нарича "Принцът".
Днес се вижда като лого на много места - като се започне от фериботните компании и се стигне до салфетките.




Не само изображението на "принца", но и всички останали археологически находки, според мнозина антрополози свидетелстват, че критяните са били различни като телесна конструкция и от египтяните, и от елините.




Тази снимка е размазана и несполучлива, но на нея все пак се вижда нещо от т.нар. "тронна зала" на двореца.



"Трите грации" - идеалът за женска хубост на тази култура.




"Танцуващият с бикове" или "танцуващата с бик" - сложни акробатически изпълнения върху гърба на препускащо животно.




Хора...



... животни...




... и растения от онова отминало време.





Някои от тях вече не се срещат...



... в естествена среда по тези места.




Но други - като смокинята, житото, гроздето и маслината - изхранват хората и днес.




Всичко се е складирало в гигантски питоси - питейна вода, жито, вино и зехтин.




Колоните и капителите приличат повече на египетските,...



... но останалите елементи в конструкциите на сградите са станали по-скоро образци за класическите елински архитектурни форми.




С такива гигантски питоси на закрити, но проветриви места, в древността са се запасявали с храна за години напред.
Библейската история на Йосиф разказва това: през седемте години на ситост той съветвал фараона да се запасят с достатъчно храна и за следващите седем гладни години.






За тази уникална култура - мост между египетската и елинската - има една отлична книга на български.
Авторът е Х. Е. Л. Мелерш. "Минойският Крит", изд. "Български художник", С., 1978 г.
Превод от английски - Никола Георгиев.





И още една, пак от същата година 1978, и пак от издателство "Български художник".
Тя се казва "Крит" и е от поредицата "Изкуство и култура на древността".
Текст Богдан Рутковски. Снимки Анджей Дзевановски. Под редакцията на Казимеж Михалковски.
Превод от полски - Люба Паликарова.






Откъсът от "Одисея" се цитира по превода на Георги Батаклиев, в изданието на "Народна култура" от 1981 г.




За тази култура и още повече за нейната гибел, но най-вече за нейната писменост се спори много.
Според мнозина, прочутият диск с неразчетени знаци от Фестос е ключ към разчитането на Линеар А и Линеар Б изцяло.
Но книгата на Мелерш твърди обратното. Че дискът е попаднал случайно на Крит от някое друго място и че пречи и заблуждава изследователите.



А защо морето е наречено "винобагро"?



Може би заради ярките лилави, цикламени, виолетови, оранжеви и пурпурни цветя и храсти на острова?

4 comments:

D. Gamalova said...

Чудесно. Ако се преведе на английски, много хора с интерес биха прочели твоите обяснения.

Rosen Hinkov said...

Много приятен пост, красив бих казал.Усеща се атмосферата на острова. Заинтригува ме „танцуващата с бик“-дали няма нещо общо с испанската корида или звучи абсурдно:))

Димка Гичева-Гочева said...

Росене, много ти благодаря за похвалата.
Да, исках да започна новата серия от постове с нещо красиво и приятно.
Нарочно от юни, когато бях там, го оставих чак за септември.
Началото да е хубаво.
За нещо вечно.
За най-старото изобразително изкуство в Европа.
А иначе на Крит, освен на конференцията в Ретимно и после няколкото часа в Ираклион и Кносос, не можах да видя други места.
Трябваше да се върна бързо по ред причини - децата бяха в края на своята важна учебна година. А и вероятността от стачки, която беше доста медийно преувеличена, особено от нашите weapons for mass deception, както ги е нарекъл днес Иван Бедров.
Еми, да, нямаше защо да ме е страх, защото всички фериботни компании там са частни и стачките поне на фериботите бяха малко вероятни.
Но това лято се нагледахме и начетохме на какви ли не медийни лъжи, за да отклонят потоците от наши туристи от Елада. То не бяха комари, пренасящи смъртоносна нилска треска, то не бяха километрични задръствания на Кулата-Промахон - каквито има, но само за тежките камиони, а не и за автомобилите и автобусите...
***
А що се отнася до акробатичното изпълнение - археолозите и изкуствознаещите спорят дали това е фигура на момче или на момиче.
По-скоро е било някакво зрелище, по-близко до цирка, отколкото до коридата.

Unknown said...

Ο Δίσκος της Φαιστού είναι το πιο αρχαίο ελληνικό άσμα. I (Anatoly Sherban, decipherer of the Phaistos Disc [and other scripts]) sing here the song of the Phaistos Disc. The language of this poem is Greek or rather a Phaistos version of Cretan hieroglyphic dialect of the Greek language (Bronze Age).
http://www.youtube.com/watch?v=pSvsp9CeTi8