Google+ Followers

Monday, November 15, 2010

новата книга на Александър Кънев



Сашо Кънев беше изключително впечатляващ студент в първия випуск, на който преподавах (доста неумело и сковано) антична философия преди години. Тогава бях току-що прохождаща аспирантка (така се казваше, а не "докторантка" като сега).

Имаше студенти като него и Коста Бенчев, учили в Ловешката Немска гимназия, и като Боян Знеполски и Зорница Венкова, завършили 9 ФЕГ "Алфонс дьо Ламартин", които бяха с голяма преднина във философията, идваща от интереса им към четенето и мисленето още от гимназиите.
С активните си и уместни коментари по време на дискусиите, те спасиха упражненията от провала, в който с моята преподавателска неопитност можех да ги вкарам.

С годините се понаучих как да преподавам, а някои от първите студенти са вече от няколко години пълноправни колеги - хабилитирани преподаватели с впечатляващи лекционни курсове и свои забележителни книги.

Днес Александър Кънев е най-младият хабилитиран преподавател на катедрата по История на философията във ФФ. Но е един от най-продуктивните колеги не само във философската колегия, а изобщо във Факултета и Университета.

Той работи с изследователски проекти във Виена (1999) и в Залцбург (2000-2001).
Като стипендиант на фондация "Александър фон Хумболт" работи две години върху изследователския си проект в Хановер (2007-2009).

Новата му книга ни показва утвърждаването и разцвета на неговия философски талант.

Философският талант, който видяхме още в първата му книга Витгенщайн за границите на езика (2003) и в двутомника Западната философия: парадигми, революции, перспективи (2005).

Както ни упътва написаното на корицата, в тази книга ще видим
"проект за исторична философия на философията", представен през теория на философското развитие.

Книгата тематизира регулярностите на дълбинно структуриране на западния философски живот, констелацията от фундаментални фактори, която ги поражда, йерархичното артикулиране на мултидисциплинарни полета на философстване, конституцията на отделните им равнища, изграждането и пролиферацията на философските традиции, модалностите на еволюционните и революционните им трансформации.

В отзив за книгата проф. д-р Паул Хойниген-Хюне,
директор на Института по философия към Лайбниц университет - Хановер,
е написал и това:

От десетилетия насам философите се занимават с въпроса за структурата на развитие на естествените науки, надявайки се да хвърлят така светлина върху природата на научното познание. Малцина философи обаче повдигат въпроса за структурните аспекти на философското развитие. Значима дискусия по тази тема не се е състояла досега. Книгата на Александър Кънев запълва тази празнина. Подемайки импулси от дискусии в постпозитивистката философия на науката, той стига до впечатляваща теория на философското развитие. Може само да се желае тази книга да бъде широко дискутирана, за да постигне така философията по-голяма яснота за самата себе си.



Новата книга на Александър Кънев е посветена на брат му Евгений и излиза с отлична полиграфия и твърди корици в УИ "Св. Климент Охридски".

Предишните му книги - особено двутомникът - също бяха много хубаво оформени.

Ето така изглежда първият том на

Западната философия: Платон, Декарт, Кант, Хегел.

Парадигми, революции, перспективи.

изд. "Идея", Стара Загора; печат "Фабер" - Велико Търново




Макар че в първия том в заглавието виждаме името на Платон, не бива да ни учудва това, че анализът започва с досократиците и особено важно - с онтологическата парадигма на Парменид.

И така, двата тома на Западната философия, както и новата току-що излязла книга

Теория на философското развитие

утвърждават колегата Александър Кънев като един от изключително малкото наши философи, които
от създаването на катедрата по История на философията с етика през 1894 г. в , са успели да осмислят, да напишат и да публикуват

солидни академични изследвания върху цялата европейска философия - от античността до днес!

Просто нямам думи.
Коментарът тук е излишен.
Патетиката и хвалебствията на моя не съвсем стриктен и не съвсем академичен блог само ще омаловажат голямата тежест на това
необикновено постижение
на европейската философска мисъл.

No comments: