между възмущението и сарказма

Вчера следобеда министърът Дянков пред колеги-студенти от УНСС тежко-тежко изприказвал някакви глупости по адрес на Софийския университет.

Човек да се чуди да се възмущава ли или да се смее до припадък.

Но все пак реакция трябваше да има.

Днес на сайта на Университета естествено се появи следната ДЕКЛАРАЦИЯ, която копирам и цитирам изцяло:

На своя среща със студенти в УНСС на 29 октомври министърът на финансите Симеон Дянков обясни тежкото финансово състояние на университетите с лошото им управление.


От изказванията му става ясно, че лошото управление се състои в това, че когато преди една година финансовият министър обяви, че пицата на бюджета е малка, но затова пък ще я получим изцяло, университетските ръководства не са успели да предвидят, че тази пица въпреки обещанията му ще бъде намалена на два пъти за осем месеца.


Ръководството на СУ „Св. Климент Охридски” признава, че сгреши в прекалената си доверчивост към обещанията и професионалните прогнози на министър Дянков.


Очевидно доволен от успеха на прогнозите си във финансовата сфера министър Дянков си позволява на същата среща да дава и съвети в сферата на образованието и науката. Той обявява, че не препоръчва на студентите Софийския университет.


Ако един министър в Съединените щати, където министър Дянков се гордее, че е получил образованието си, си позволи подобна оценка за Харвард или Йейл, вероятно това ще бъде последната му реч.


Подобна сериозна оценка от устата на един вицепремиер нанася сериозни щети на първия български университет, който според хвалената от самия Дянков рейтингова система е на първо място в страната по почти всички професионални направления, в които обучава студенти.


Настояваме министърът да посочи основанията за тази оценка на Софийския университет, която нарушава всички правила на конкуренцията, на етичния тон между институциите и на елементарния морал.


Явно, колегите, които са я писали, са дали израз повече на чувството си за хумор, отколкото на справедлив гняв.

Но този човечец ще трябва да си отиде.

В 122 годишната история на СУ е имало предостатъчно сблъсъци между Университета и изпълителната власт. В периодите на относителна свобода, на относителна демокрация и на относителен политически плурализъм, Университетът винаги справедливо е побеждавал.

Но когато изпълнителната власт е на такова ниско интелектуално и професионално ниво, и когато един, дето се фука, че е alumnus на световноизвестен университет, така безскрупулно лъже и манипулира, ще го застигнат не само майтапи и подигравки, ами и искане за оставка.

Може и да е бил приличен учен-икономист, но както казва поговорката: "с каквито се събереш, такъв ставаш".

В това правителство всички усвоиха светкавично бияческо-бухалкаджийския стил на премиера си.