и моите пристрастия

В края на всяка година Литературен вестник пита мнозина за книгите, които са били важни и ценни за всеки от нас. Тази година Камелия Спасова ни кани да споделяме и във фейсбук.

Ето ги според мен, повече са от 5, като някои от тях не са издадени през изтичащата година, а преди нея, но достигнаха до мен наскоро.

По азбучен ред:

Александър Секулов. Одисей. Odysseus. Двуезично издание на Драматичен театър Пловдив и ИК „Хермес“. Преводът на драматургичния текст на английски е на американската поетеса и преподавателка Холи Карапеткова. Пловдив, 2019.
*

Александър Секулов. Хроники и химни. ИК „Хермес“, Пловдив, 2018.

(И двете книги са в драматургията на фантастичната театрална постановка Одисей на Пловдивския театър.)
***

Антоанета Николова, но този път писателка с псевдонима Тони Шан. Приказки за страната Е. Изд. „Сонм“, 2019.
Тони Шан е преподавателка по източна философия в ЮЗУ "Неофит Рилски", преводачка от старокитайски, изследователка на поезията на Изтока, авторка на десетки академични статии и студии, поетеса с една от друга по-любими стихосбирки, а сега, ето и философска повест за деца и възрастни от нея, илюстриранa от Пейли (майка ѝ Пенка Самоковлиева). Художественото оформление на красивата вълшебна книга е на Яна Левиева – Бог да я прости!

***

Архилох. Фрагменти. Двуезично издание с паралелен текст на старогръцки. Библиотека МЕЛОС. Предговор, превод и коментар Георги Гочев и Петя Хайнрих. Издателство на НБУ, 2018.
Браво, колеги! 
Най-любимите ми сред преведените от вас:

Фр. 14: Всичко у нас е, Периклес, плод на Съдба и на Участ

Πάντα Τύχη καὶ Μοῖρα, Περἱκλεες, ἀνδρὶ δίδωσιν

Фр. 15: Всичко за смъртните с труд и кървящо упорство се ражда

Πάντα πόνος τεύχει θνητοῖς μελέτη τε βροτεἱη

Фр. 76: Вече ненадейно няма и в какво да се кълнеш,

няма чудеса, откакто Зевс, бащата от Олимп,

черна нощ по пладне спусна, яркото светило скри,

и без слънце у човека страх ужасен се яви.

Всичко стана вероятно и възможно след това,

никой да не се учудва, зърне ли в морето днес

земна твар сред стадо риби морска паша да пасе,

не милее тя за суша, гони шумните вълни,

а делфините се скитат по гъстак и планини.

Фр. 81: Дух, разбунен от тревоги, дух от грижи връхлетян,

хей, вдигни се срещу злото, храбро изпъчи гърди,

в допира с врага не трепвай, дай му сигурен отпор!

Щом победа завоюваш, бързо гордостта си скрий,

в загуба недей пропада, у дома не стой сломен.

Радвай се на всяка радост, мрачен в лошото бъди

само колкото е нужно. Ритъма човешки знай.

***

Георги Борисов. И замирисва на море. ФАКЕЛ ЕКСПРЕС, 2019. 
Не знам как може да се даде определение на това що е то поезия. Поне аз не мога. Мога само с посочване на имена: поезия е това, което създава Георги Борисов.
***

Георги Тенев. Балкански ритуал. ИК „Колибри“, София, 2019.
Няма нужда от представяне този автор – писател, драматург, сценарист. С ръка на сърцето си признавам, че още не съм дочела романа, който още от първите страници обещава да се състезава с Български рози, Романът за прехода. Когато дочета и Балкански ритуал, ще разбера как този път актуалната реалност е претворена в художествено слово.

***

Евелина Митева. Кратки разкази за недружелюбни момичета. Изд. scalino, 2019.
Още една колега-философка, изследователка на средновековната Аристотелистка традиция, преводачка от латински, поетеса, многодетна майка-образец за жена с разностранните таланти, благословена от Господа да ражда и в плът, и в слово. И какъв чудесен сборник с разкази е написала! Имах късмет да съм на представянето му през април в Театралната зала, когато авторката прочете няколко от тях.

***

Здравка Шейретова. Ден за обичане. Фондация за българска литература, 2019.
Най-любимото ми стихотворение от третата нейна поетична книга:

                                  Прошка

Простени да сме от Него – и за хляба, и за виното,

с които ни храни чрез раните си кървящи и живи.

Очите ни даде все нагоре да гледаме – към синьото,

а душите замеси от кръвта и вярата на светци богоязливи.

Върху Него целият грях човешки с омраза стоварихме,

думи-камъни хвърляхме в красивата райска градина,

за да търсим отплата и вярата в кръста забравихме,

но Той ни прощава, отсипва според мярата ни и аршина.

А светлината и в мрака ще свети на Сиропустна неделя,

ще изпълни света ни с мир и с прошка, като детско изплакване,

любовта ни по-силна ще става и от враждата ще ни разделя,

когато си кажем: "Простено, Прости!", смирени в очакване.

***

Искра Христова-Шомова. Автопортрет с Фортуна. Изд. "Парадигма", София, 2019.
Професор, доктор на филологическите науки и колос в старобългаристиката, но ето я и в ново амплоа: на писателка, описваща автобиографични авантюри, които не е търсила, но те са я намерили. Няколко вълнуващи пътеписи с неочаквани приключения в тях, но освен пътуванията в пространството, има и мемоар, който ни връща във времето на нейното детство и гимназиалните години, със смешни истории за лудориите и пакостите, които са правили с приятелите от ученичеството...
А Венецианската кримка на Чечето в тази книга не просто ме остави без дъх, както казва клишето, а направо ми спря сърцето.
 (По този повод изповядвам, че не мога да чета криминалета и не успях да дочета нито една книга – нито на Агата Кристи, нито на А. К. Дойл. Скучно ми е и това си е, за мен в някои философски текстове интригата е по-силна от кримките).
Писателският талант на Чечето обещава, че тя, ако след време започне да пише между другото и криминални романи, може да засенчи и г-жа Кристи, и г-н Дойл. 

И още една книга от нея:

Искра Христова-Шомова. Слово за Въведение Богородично от Охридския архиепископ Теофилакт Български. УИ „Св. Климент Охридски“, Библиотека Охридски извори, 2019.

Издание и изследване на словото и на неговия средновековен славянски превод. Редактор на гръцките текстове е Иван П. Петров. Това е единадесетата академична книга на проф. Христова-Шомова, затова не просто я наричам, а тя наистина е колос в старобългаристиката.
***

Св. Йоан Дамаскин. Извор на знанието. Том II. Двуезично издание с паралелен гръцки текст. Превод, предговор и бележки Атанас Атанасов. Редактори Иван Христов и Светослав Риболов. Изд. „Изток-Запад“, 2019.
Ново безценно попълнение на библиотеката Fontes theologiae et philosophiae christianae.

***

Никита Нанков. Аметисти &ахати. Изд. „Сонм“, 2018.

Провокации и закачки на български, но и на английски език, някои от които познаваме от ЛВ.
***

Петър Горанов. Назад. Дефанзивни есета. УИ „Св. Климент Охридски“, 2019.
Eто как може да се философства без компромиси за актуалното!
Как се философства с чук в ръка днес? Както го прави Петър Горанов, но при него Ницшеански е само патосът. В огъня на интелектуалната страст на Петър залязват боговете на идеологемите, празнословията на клишетата и кухите мантри на новговора, но има и хумор, който отсъства от маниакалността и войнствената неотстъпчивост на Ницше.
Браво, Петре!

***

Сър Филип Сидни. Астрофил и Стела. Превод от английски Евгения Панчева. Издателство за поезия ДА, 2019. Като братче-допълнение към двуезичното издание Избрана поезия от Джонатан Суифт. Пак на същото издателство за поезия ДА и пак в превод на Евгения Панчева, с текст на поемите и на английски, 2017.
Нашето знание за Ренесанса и Елизабетинската епоха би било бедно и повърхностно, ако ги нямаше книгите, преводите и коментарите към тях на проф. Панчева. 
Поклон до земята, скъпа колега!

И две книги, издадени преди десетилетия, но наскоро подарени на Николай от приятел:

Uvo Hölscher. Die Chance des Unbehagens. Zur Situation der klassischen Studien. Vandenhoeck&Ruprecht in Göttingen, 1965.
Три есета за основоположенията на хуманитаристиката, които няма как да са другаде, освен в античността. Едното от тях е за Виламовиц-Мьолендорф, другото е за Карл Райнхарт, а третото – за невъзможността на хуманизма без разговора със себе си в античната литература.

Georg Schoeck. Ilias und Aithiopis. Kyklische Motive in homerischer Brechung. Atlantis Verlag Zürich, 1961.
Интересно, малко, но ерудитско изследване за сходствата между Илиада и Етиопида.