Снощи драматичният театър в Пловдив закри сезона с Одисей - по Одисея на Омир, но в драматургичното ѝ прераждане според вдъхновението на Александър Секулов, режисирана от Диана Добрева. Много снимки, видеа, интервюта, отзиви и представяния на сценографите, композиторите, костюмографите, хореографите, актьорите, и още много за явлението Одисей: на страницата на театъра
Следващият сезон на театъра в Пловдив ще бъде открит отново с това явление, в което великият архетип на Омир се ражда отново, за да разтърси зрителите със слово, музика, танц, декори, костюми, грим и игра на светлините, и със заразителните превъплъщения на актьорите и актрисите като смъртни и безсмъртни.
Едно клише за кино казва, че за да се получи хубав един филм, трябва да се изпълнят три условия. Първо, да има добър сценарий; второ, да има добър сценарий; и трето, да има добър сценарий. За театъра това се сещаме как се транспонира. Да има добра драматургия и пак, и пак да има добра драматургия.
Александър Секулов е преодолял изпитанието да оживотворява сюжет на най-великия епически творец на всички времена. Да се вживееш в културната мисия на продължител на живота на световнозначимите образци на литературата, е опасно също толкова, колкото и преминаването между Сцила и Харибда. Представлението минава през опасностите, "които много са", както казва и Софокъл. Освен най-важното, но не всичко от странстванията на многоумния мъж в Омировия епос, които няма как да бъдат представени и в 10-часов филм,
в тъканта на словото на представлението има малки, но ефектни и разпознаваеми цитати от Пиндар, Платон и свети апостол Павел, пародии на претенциозни идеологеми на мислители от XIX век, а финалът води към сбъдването на предсказанието, което Одисей чува от Тирезий при слизането си в подземното царство: че след приключенията и 20-годишния гняв на боговете, запокитващ го все по чужди брегове, завръщането на Итака ще е кратко. Ще трябва да тръгне пак на път и да стигне до вътрешността на земи, където людете не знаят що е туй море и ще помислят, че веслото му е сечиво за оране на земята...
Изпитанията пред режисьора на подобно творческо начинание също не са малко. Има режисьори, които имат толкова силно харизматично и автократично влияние над актьорите, че в спектаклите по антични мотиви, поставени от тях, изпълнителите на сцената са сякаш дресирани.
Диана Добрева явно така въодушевява актьорите и актрисите, че античният първообраз не остава само до минимума на животоподдържането на роденото в древността, а наистина се ражда отново в сегашното, и сочи и към хоризонтите на бъдещето.
Всеки мускул на всеки един от актьорите, говорещи, пеещи, танцуващи, оживяващи на сцената съдбата на героите си, превръща цялото на ставащото в органика. Който е виждал какво прави Деян Донков с корема си като Калигула на сцената на Народния театър "Иван Вазов", се е убедил какво може да направи един актьор сам, но също така и в двата спектакъла танцуването, сдвояването в двойки, мимовете, и особено хоровото изпълнение на Пенелопите в Одисей, правят тялото на спектакъла пулсиращо и пълнокръвно.
А безсмъртните богове с техните Олимпийски съвещания и караници? По-хубав актьорски ансамбъл от представянето на богините и боговете в Одисей не съм гледала досега.
Душата на представлението завладява душите на зрителите, защото за два часа усещат, че са съпричастни на нещо общочовешки значимо - изкуство, родено преди хилядолетия, възродено днес и обещаващо живот на театъра и човекознанието в бъдещето.
***
Един от първите отзиви за спектакъла - на Ренета Бакалова в
мартенския "античен" брой на Литературен вестник:
No comments:
Post a Comment