Monday, January 6, 2020

радостта от празника



       композиция и поздрав от игуменията на Драгалевския манастир, майка Серафима

На днешния и вчерашния (на някои места) велик Богоявленски водосвет се чете паримия от пророк Исайя, гл. 35, в който най-силните думи за мен са:

... Той ще дойде и ще ви спаси. Тогава ще се отворят 
о ч и т е   н а  с л е п и   и 
ушите на глухи ще се отпушат.
Тогава хромият ще скочи като елен, и езикът на немия ще пее;

защото води ще бликнат в пустинята, и потоци - в степите.

И призракът на водата ще се превърне в езеро и жадната земя – във водни извори...

***

На днешния празник, когато се освещава водното естество и когато се радват всички християни, има едни хора, които играят хоро в ледените води на реката си в града отколе.

Ама, не било изначална и изконална тази традиция...

Моля?

Знаете ли откога е традицията в цяла Латинска Америка навръх Великденските пости стотици милиони хора да празнуват карнавално седмицата преди поста с песни и танци в оскъдно облекло?
За карнавала в Рио де Жанейро да сте чували, където над хиляда клуба по самба, десетки хиляди танцьори с по една препаска и полуголи, (а пък дамите съвсем топлес), както са ходели в джунглите на Амазонка преди тяхното покръстване, а господата с по едни прашки, прикриващи само мъжката им гордост, в откровено еротични телодвижения танцуват 
едната седмица преди техния Блажен Вторник?

И католическата църква не се е възмутила и до ден-днешен от танцуването на стотици милиони хора по този начин.

Защото истинският християнин трябва да се радва.

А тоновете грим и пищните костюми на карнавала във Венеция по същото време, които пак не са отколе традиция, как пък никой не ги забрани, ами милиони туристи са си направили резервации още сега за карнавала през 2024 г.? Понеже всичко е резервирано в хотелите за пет години напред, за времето на карнавала, да гледат туристи от цял свят как се радват венецианците на идващите пости и на Възкресението, което ще дойде след тях.

Ами радостта на гърците, които винаги на Светли понеделник в началото на Великия пост излизат на открито да ядат морски дарове и да пускат хвърчила?

Как пък не се намери един блюстител на православието, който да им се скара, че не бива да ядат калмари и скариди, понеже това не е отдавнашна традиция и не са от Генисаретското езеро!

Ама и хвърчила пускат, моля ви се!
Ами то в античността не е имало хвърчила!
И защо? Защото с хвърчилата показват, че хвърчат нависоко, защото са най-първи сред християните.
Но никой не ги укорява заради тази им патриотична гордост.

Защото на големите празници християните се радват и трябва с преизпълнено сърце да се радват.

Затова никой досега не е упреквал нашите съседи
в Елада, че на Светли понеделник почват поста с морски дарове, макар че такива няма в Генисаретското езеро и макар че нашият Спасител може никога в живота си да не е кусвал нито октопод, нито калмар.

Никой не упреква гърците, че на Светли понеделник пускат 
патриотично 
хвърчила в небето, защото са горди, че хвърчат най-високо сред православните.

Никой от католиците не упреква венецианците за тоновете грим и фон дьо тен, за маските и тежките костюми от брокат и кадифе,
макар че апостолите са имали по една туника, хитон и химатион на гърбовете си и по едни пробити сандали.

Никой от католиците не упреква стотиците милиони в Латинска Америка за еротичните и сластни танци в седмицата преди поста. 
Напротив, телевизиите по целия свят излъчват състезанията на стотиците клубове по самба в Рио де Жанейро.

Защото християните, но истинските християни се радват на големите християнски празници.

А на някои в нашата страна им пречи Богоявленското хоро на мъжете в алтън Калофер.

Защо?

Радват се хората, веселят се.

Защото на празника и тази година особено трябва да се радваме, че се освещава
цялото водно естество и вместо да се ежите на една хубава наша традиция, по-добре прочете паримията на Исайя, в която се казва, в
какво вярваме вярващите християни на този ден...

 ... защото води ще бликнат в пустинята, и потоци - в степите.

И призракът на водата ще се превърне в езеро и жадната земя – във водни извори...


No comments: