снимка отпреди години
Започва новата академична година. Да е честита на всички!
Да си пожелаем да сме здрави и да имаме сили, за да опазим университета жизнен и смислен, автономен, самоуправляващ и самообновяващ се!
Предишната учебна година беше юбилейна, но не беше твърде празнична за по-голямата част от родната изследователска и преподавателска колегия.
Заради онзи репресивен и дискриминационен закон, за който тепърва ще се говори, пише и спори. Резултатите от неговото приложение вече са самоизобличителни, но за тях ще напиша скоро доклад. Ще го представя на конференцията Философия и оценяване, която ще се проведе на 16 и 17 октомври в Ректората.
Но също така предишните няколко години не бяха много радостни и заради небрагоприятните демографски и обществени процеси, които изискват от институциите за висше знание да проявяват повече съпротивление, ако искат не само да оцелеят, но и да се развиват.
Как ще се развива университетът през започващата нова и следващите години?
Скоро ще разберем, защото предстоят отчетно-изборните общи събрания в някои от най-големите хуманитарни факултети и определящото отчетно-изборно събрание за целия университет през ноември.
Времето за представянето на кандидатурите на новите декани, на новите членове на мандатните комисии, на комисиите по избиране на ръководни органи, на комисиите за провеждане на самите избори и на атестационните комисии, на новите членове на факултетните съвети, е критично малко.
Особено в онези факултети, в които изборът на нови декани или преизбирането на старите, ще стане в средата на октомври.
Кога ще станат известни имената на кандидатите за декани?
Кога те ще обявят своите платформи или няма да имат никакви управленски програми, а ще продължат да ръководят факултети със стари методи и в старите коловози?
Особено онези кандидати, които са били заместник-декани в продължание на два мандата, а сега ще се борят за деканската позиция, дължат много отговори на факултетните общности за активите, но и за пасивите, които трябва да поемат от предишния декански екип.
мозайка в Археологическия музей на остров Кос
За новите начала и форми в най-стария университет
Станах студентка по Философия на 1 октомври 1982 г. Започвам вече 37-ма учебна година в същия университет и в същия факултет.
Но дори и по времето на тоталитаризма, университетът беше смислено място, може би най-смислената от всички останали институции в страната.
Така ли е сега?
За никого не е тайна, че проф. Богдан Богданов - Бог да го прости! - се шегуваше, че абревиатурата СУ означава Склерозиралият университет.
Според него и според много други колеги, които избраха за свое академично поприще НБУ, старият университет е обречен да се вкаменява в учебни планове и бетонирани програми за отделните дисциплини, които не се обновяват с десетилетия.
Обречен ли е най-старият университет на склероза?
Не, не е обречен, защото има хора сред нас, които се опитваме всяка година да променяме съдържанието на учебните програми, особено на избираемите курсове.
За да не склерозира университетът, в него трябва да има спонтанен живот, а най-жизнената форма на спонтанността на академичното са неформалните семинари.
Такива имаше и по времето на тоталитаризма, защо да ги няма и по времето на неототалитаризма?
Проф. Богданов беше убеден и с право, че жизнеността на НБУ ще се поддържа в кондиция с един редовен общоуниверситетски семинар, който трябва да се провежда задължително всеки семестър и да е фокусиран върху самата първооснова на класическото хуманитарно знание - античната философия и литературна теория.
В нашия университет подобни инициативи има, като те се раждат и развиват не от хора на най-висшите ръководни позиции.
Напротив, много от нас никога не са били членове на колективни ръководни органи и не сме заемали никога изборни и мандатни длъжности в СУ.
Не разполагаме с институционалните и финансови ресурси, които са на разположение на някои от колегите от НБУ.
И все пак, можем да организираме интердисциплинарни семинари, които като свежи стръкчета да се появяват върху достолепната консервативна снага на 130-годишния университет.
Един такъв семинар се породи през миналата учебна година по инициатива на доц. д-р Николай Гочев.
експонат от Археологическия музей в Созопол, гостуващ на изложба в НБКМ
Първите седем занимания на семинара Класика и бъдеще в СУ се състояха през летния семестър на учебната 2018/2019 г.
Ето кои бяха лекторите и темите:
1. Ангел Димитров (12 кл., НГДЕК). За ползата от класическата философия (4 април)
2. доц. Огнян Касабов (СУ, ФФ). Платон и краят на изкуството (19 април)
3. проф. Миглена Николчина (ФСлФ, СУ). Орландо и Олга: сдвоена биография (два погледа към въпроса за сексуалността и половата идентичност) (10 май)
4. Димитър Драгнев (докторант, ФКНФ, СУ). Историята на латинския език през погледа на два бестселъра (историите на латинския език от Wilfried Stroh (2007) и Jurgen Leonhardt (2009) (17 май)
5. д-р Камелия Спасова (ФСлФ, СУ). Как поетите лъжат. Мимесис и мимикрия в античната трагедия (31 май)
6. д-р Иван П. Петров (Медицински университет - Пловдив). Духовната терминология в житието на св. Антоний Велики и рецепцията й в старобългарската книжнина (7 юни)
7. проф. Веселин Дафов (ФФ, СУ). Философията и свободният пазар на интелектуални услуги (14 юни)
2. доц. Огнян Касабов (СУ, ФФ). Платон и краят на изкуството (19 април)
3. проф. Миглена Николчина (ФСлФ, СУ). Орландо и Олга: сдвоена биография (два погледа към въпроса за сексуалността и половата идентичност) (10 май)
4. Димитър Драгнев (докторант, ФКНФ, СУ). Историята на латинския език през погледа на два бестселъра (историите на латинския език от Wilfried Stroh (2007) и Jurgen Leonhardt (2009) (17 май)
5. д-р Камелия Спасова (ФСлФ, СУ). Как поетите лъжат. Мимесис и мимикрия в античната трагедия (31 май)
6. д-р Иван П. Петров (Медицински университет - Пловдив). Духовната терминология в житието на св. Антоний Велики и рецепцията й в старобългарската книжнина (7 юни)
7. проф. Веселин Дафов (ФФ, СУ). Философията и свободният пазар на интелектуални услуги (14 юни)
Семинарът Класика и бъдеще ще възобнови своите редовни седмични сбирки още в първата седмица на новата академична година:
в петък, 4 октомври, от 18.30 часа в ауд. 187.
Пръв лектор ще бъде докторантът Стефан Стефанов, който ще говори на тема
На ръба на (индоевропейското) съществуващо
Колегата Стефан Стефанов е alumnus на НГДЕК и е бакалавър по класическа филология.
Завършва магистърската програма по Антична култура и литература на 24 април 2013 г. с дипломна работа на тема
Превод и коментар на "Елегии" от Теогнид (ст. 1-502) с научен ръководител д-р Димитър Илиев и рецензент д-р Доротея Табакова.
Докторант е в катедрата по Индология във ФКНФ и приключва работата си по дисертация на тема
Представите за слава в "Илиада" на Омир и в Дронапарва ("Махабхарата", книга VII) на Вяса,
която разработва, подпомаган от научното ръководство на доц. д-р Гергана Русева от катедрата по Индология и доц. д-р Невена Панова от катедрата по Класическа филология.
***
post scriptum: Пропуснала съм да напиша, че е време вече да се знае и кои са кандидатите за (пре)избиране за председатели на Общите събрания на факултетите. Това е едноличен орган на управление, чието значение и тежест въобще не се разбира от мнозина. Председателят на Общото събрание на всеки факултет не е конферансие-водещ на едно събрание веднъж годишно, а трябва да координира и ръководи всички тези комисии по време на целия мандат и да ги подсеща, че имат не непрекъсната, но и не еднократна работа.
Работата на комисиите не е непрекъсната през четирите мандатни години, но е циклична. При всяко редовно годишно отчетно събрание и особено около отчетно-изборните комисиите имат отговорни задължения.
в петък, 4 октомври, от 18.30 часа в ауд. 187.
Пръв лектор ще бъде докторантът Стефан Стефанов, който ще говори на тема
На ръба на (индоевропейското) съществуващо
Колегата Стефан Стефанов е alumnus на НГДЕК и е бакалавър по класическа филология.
Завършва магистърската програма по Антична култура и литература на 24 април 2013 г. с дипломна работа на тема
Превод и коментар на "Елегии" от Теогнид (ст. 1-502) с научен ръководител д-р Димитър Илиев и рецензент д-р Доротея Табакова.
Докторант е в катедрата по Индология във ФКНФ и приключва работата си по дисертация на тема
Представите за слава в "Илиада" на Омир и в Дронапарва ("Махабхарата", книга VII) на Вяса,
която разработва, подпомаган от научното ръководство на доц. д-р Гергана Русева от катедрата по Индология и доц. д-р Невена Панова от катедрата по Класическа филология.
***
post scriptum: Пропуснала съм да напиша, че е време вече да се знае и кои са кандидатите за (пре)избиране за председатели на Общите събрания на факултетите. Това е едноличен орган на управление, чието значение и тежест въобще не се разбира от мнозина. Председателят на Общото събрание на всеки факултет не е конферансие-водещ на едно събрание веднъж годишно, а трябва да координира и ръководи всички тези комисии по време на целия мандат и да ги подсеща, че имат не непрекъсната, но и не еднократна работа.
Работата на комисиите не е непрекъсната през четирите мандатни години, но е циклична. При всяко редовно годишно отчетно събрание и особено около отчетно-изборните комисиите имат отговорни задължения.
No comments:
Post a Comment