Тони Шан е литературно-артистичният псевдоним на скъпа колега и приятелка, която преподава източна философия в ЮЗУ "Неофит Рилски". Да, доц. д-р Антоанета Николова-Георгиева, която е и поетеса, и преводачка от старокитайски, и изследователка на философската поезия, и планинарка, и алпинистка, изкачила няколко хилядника със съпруга си доц. д-р Йордан Георгиев, учен-физик.
Най-новата ѝ книга показва още една страна от нейните разностранни таланти: тя е и писателка.
Приказки за страната е е вълшебно четиво, украсено с илюстрации от Пейли, което пък е художническият псевдоним на нейната майка Пенка Самоковлиева.
Графичният дизайн е на Яна Левиева.
Изданието е подкрепено от Министерството на културата и е на издателство "СОНМ", което се ръководи от художника-преводач Веселин Праматаров и от неговата съпруга, още една скъпа колега и приятелка – Дора Минева.
Всички хубави приказки са и за деца, и за възрастни.
Тези са посветени от Тони Шан и Пейли на ТатКо-ко.
Още една страхотна и оригинална книга от наш колега, от същия курс по философия.
Доц. д-р Петър Горанов наскоро ни извади от догматичната дрямка с разтърсващ философски взрив от провокативни и оригинални размисли, събрани в книгата му
Назад
дефанзивни есета
ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ДВИЖЕНИЕТО
АЗ-ът В ЛИНИИ НА ОТСТЪПЛЕНИЕ
УИ "Св. Климент Охридски"
Ето какво пише авторът:
Няколко думи по същество.
Текстът като цяло стъпва на две твърди предпоставки:
(1) Единството – на веществото и обществото, на човека и човечеството, на флората и фауната – е епизодично, ситуационно и нестабилно състояние, което е добре да се избягва при всеки възможен случай.
(2) Равновесието е периодично, необходимо и устойчиво положение на нещата, което на всяка цена трябва да се възпроизвежда и съхранява като траен диспозитив на вече съществуващото: атомите и молекулите; индивидите и техните органични композити; персоните и Аз-овете; растенията и ларвите; позициите и пропозициите...
(с. 7)
„На гърба на книгата за автора пише, че "интересите му са разположени тематично в силовото поле от понятия-образи като разточителен минимализъм, стратегически регрес, висок инфантилизъм, попълзновен копнеж и т.н.
Монографията е насочена към този, който "покорно" слуша умуването и приказките за развитие и просперитет със запушени уши, понеже е възпитан. Но книгата има предвид и онзи, на когото фалшът от разигравания все още театър на прогреса предстои да му дойде до гуша. Следователно текстът като цяло има за адрес всеки поотделно – без изключение и със извинение (
)
)
Книгата е посветена на Яна.
******************************
Ей, Тони, Петре, чудесни книги ни подарихте! Да е светла паметта на любимите ви хора, на които сте ги посветили,
а вие да сте здрави и щастливи, все така вдъхновено да творите, да напишете още много творби във всякакви съществуващи или създадени от вас жанрове, и все така оформени оригинално да ги издавате – за радост на всички читатели!
Gaudeamus igitur!
No comments:
Post a Comment