Този разговор беше проведен преди почти една година - на 20 ноември 2013 г. по БНР в предаването "Хоризонт до обед".
Водеща е журналистката Нина Колева, защитник на окупацията е студентът Юлиян Собаджиев, а против нейната употреба като политическо и протестно оръжие се изказвам аз.
Оттогава мина почти една година, а плодовете от тази акция са видими днес навсякъде в обществото. Но каквито и да са или да биха били последиците от миналогодишните протести, случилото се и неговото обсъждане тогава си заслужава да се архивира, документира и помни, защото в най-новата история на България и Университета това беше най-дълго продължилата университетска криза. Само кризите от 1907 и 1922 г. са били по-продължителни: първата - една година, а втората - половин година.
Миналогодишната криза започна като частична окупация на една аудитория на 23 октомври, а се превърна в пълна окупация на сградата на Ректората на 25 октомври 2013 г., петък, късно вечерта. На 18 ноември отново премина от цялостна в частична.
Разговорът в радиото се случва на третия ден от оттеглянето на окупиращите студенти в Аулата на Университета, откъдето след това на няколко пъти бяха прогонвани абсолвенти и преподаватели по време на Климентовите празници - на завършилите студенти от няколко факултета, на техните приятели и близки не им беше позволено да запомнят дипломирането с тържество в най-красивата публична зала в София.
Окупацията безславно приключи след пореден анемичен опит за подновяване в края на януари 2014 г.
Три месеца.
Три месеца тежки и разрушителни трусове в академичното битие - за да се стигне до резултатите, които имаме днес.
***
Аудиофайлът от предаването ми беше предоставен от водещата Нина Колева, за споделяне го подготви Боил Мусев, а снимките към него са на Николай Гочев.
No comments:
Post a Comment