Един от митовете, с които живеят мнозина в университетските среди и за университетските среди, е, че работното място или професионално-гилдийната принадлежност определя
характера и даже стойността на това, което някой прави.
Не е така.
Да бъдеш преподавател в една катедра или един факултет, в един институт или департамент не означава задължително да си човек, дисциплинирал мисълта си в коловоза на установеностите и предразсъдъците на мнозинството от този факултет или институция, да си специализирал да се приспособяваш към научната парадигма на господаруващите в съответния административен дял.
Дори и в малка страна като нашата понякога най-добрите познавачи и преподаватели по една академична и/или хуманитарна наука не са доживотно настанени в някой от университетските факултети или катедри, а скромно и старателно се трудят другаде. Поради това плодовете от тяхната посветена работа и забележителните им духовни постижения понякога остават за дълго незабелязани или недооценени.
Струва ми се, че така незаслужено непохвалена е може би най-прецизно работещата
теоретично-философска общност - колегията на преподавателите и изследователите, които се занимават с философия на музиката в Националната Музикална Академия "Проф. Панчо Владигеров" и в специализирания институт на БАН: проф. Иля Йончев, проф. Нева Кръстева, проф. Кристина Япова и доц. Йордан Банев.
Предполагам, че самото естество на музицирането, за което се полагат десетилетни усилия и вдъхновен труд, и при което дори един фалшив полутон може да отрови впечатлението от едно инструментално или вокално изпълнение, възпитава колегията на теоретиците и философстващите за музиката в особена строгост, изчистеност, безукорна яснота и прецизност на мисленето, на изразяването на осмисленото и даже на графичното издаване на техните изследвания.
Например, погледнете тази книга на проф. Иля Йончев -
"Музикалният смисъл", С., 2007, изд. "РИВА".
Но също и
"Музикалната онтология", С., 2009, изд. "РИВА", за да видите каква философия на музиката се преподава в Музикалната академия.
Има обаче две изследвания на история на философията на музиката, които са особено ценни и към които съм пристрастна поради интереса ми към история на философията.
Най-после успявам да обърна вниманието на посетителите на този блог към една забележителна книга на колега: проф. Кристина Япова - може би най-добрата изследователка на история на философията на музиката у нас.
Когато говорим и пишем за философия на изкуството и естетиката, няма как да не признаем, че най-опониращото на словото е осмислянето на музиката. За всички останали изкуства
сякаш е по-лесно да се пише с думи, да се дефинират понятия, да се изработват термини. Но тази привидност се разсейва тогава, когато на музиката се погледне не като на изкуство, а когато бъде осмислена
като наука, като част от "четирите пътя" за постигане на битието чрез прецизната точност на знанието за математическите неща. Това, което по-късните векове ще нарекат
квадривиум, но което се основополага в питагорейството: там знанието за "четирите пътя" е било определено като задължително изучаване на аритметика, астрономия, геометрия и акустика. Платон ни убеждава в абсолютната незаменимост на четирите знания чрез аритмологичната пропорционалност при създаването на световната душа в хрониката на космогоничния разказ, но също и в стереометричната съразмерност на съвършените многостени, изграждащи стихите и космоса като цяло - число по число, фигура по фигура, ъгъл по ъгъл и многостен по многостен, представени в космологията на "Тимей". После чрез Августин и Боеций това
знание за музиката като точна математическа наука става прецизната
disciplina musica.
Това е оптиката, от която вижда музиката Кристина Япова или по-точно това е изходната точка на нейния анализ. Оттук води началото си нейната интерпретация на философията на музиката, но това е само началото. Какво става по-нататък, разбира се, няма да разказвам, за да бъде интересно на читателите. Започва се с предисторията на проблема при Питагор и Платон, централна тематизация е философията на музиката на Боеций като истински законодател на университетския канон на средновековния квадривиум. Но после във фокуса на интерпретацията идват Лайбниц, Хегел и Шелинг, Киркегор и Ханс Урс фон Балтазар.
История на философията на музиката и история на теологията на музиката - ако някой иска задължително да поставим етикети, за да знаем в кой тематичен каталог на библиотеките да търсим книгите на Кристина Япова, ето тези двата са най-подходящи и най-съответни за тях.
Освен всичко останало: необикновената ерудиция, полиглотската осведоменост и най-вече дълбочината на мисълта за музиката, книгата е и много добре полиграфски издадена. На всяка четна страница горе вляво е изписана гръцката дума за звук - ехос или ихос, ...
... а на всяка нечетна страница горе вдясно е изписана гръцката дума за етос.
Изданието е на Института за изследване на изкуствата в БАН, С., 2011 г. Художник на корицата и графичния дизайн е Христо Христов.
Кристина Япова има още една книга по история на философията на музиката, посветена на източната, на православната християнска традиция. Тя е озаглавена
"Църковност и музикално мислене", С., 2006, изд. Институт по изкуствознание, БАН.
Но тази книга трябва да бъде представена на специален, отделен блогпост. Надявам се скоро.
