Google+ Followers

Tuesday, March 30, 2010

нищо не се е променило


каменоломните на Сиракуза


Тукидид. История на Пелопонеската война

Трета книга. пар. 80-81.

Междувременно привържениците на демокрацията на Керкира, обзети от страх пред нападението на пелопонеските кораби, влезли в преговори както с молителите, така и с другите свои противници, за да бъде спасен градът, и убедили някои от тях да се качат на корабите: все пак успели да попълнят екипажите на 30 кораба, докато очаквали нападението. Пелопонесците пък, след като до пладне опустошавали земята, отплавали, а привечер им било съобщено със сигнални огньове, че 60 атински кораба се приближават откъм Левкада… Когато разбрали, че атическите кораби се приближават, а противниковите са отплавали, керкирците въвели в града месенците, които преди били отвън, и заповядали на корабите, които имали екипажи, да заобиколят острова в посока към Хилайския залив, и докато те пътували, започнали да убиват когото от враговете хванели. Дори убедените от самите тях да влязат в техните корабни екипажи били заставени да слязат на брега и избити; а като влезли в храма на Хера, уговорили около 50 души от молителите да застанат пред съда и осъдили всички на смърт. А мнозинството от молителите, които не се съгласили да се явят пред съда, започнали да се убиват един друг в самия храм, някои се обесили по дърветата, а другите се самоубили кой както могъл.
В продължение на седемте дни, през които пристигналият с шестдесетте кораба Евримедонт останал на острова, керкирците продължавали да избиват тези, които смятали за свои врагове, с обвинението, че са губители на демокрацията, но някои загинали и поради лична вражда, а други – от ръцете на длъжници заради парите, които те имали да им връщат; царяла смърт във всякакъв облик. Каквото става обикновено при подобни обстоятелства, нищо не било спестено, ами дори го надминавало. Действително баща убивал сина си, откъсвали молители от храмовете и пред тях ги посичали, а някои загинали, зазидани в храма на Дионис.

82. До такава свирепост достигнала борбата на групировките, а изглеждала още по-ужасна, защото тогава се проявила за първи път, докато по-късно от такива борби беше разтърсван, тъй да се каже целият елински свят и навсякъде при раздори предводителите на демокрацията привличаха на помощ атиняните, а тези на олигархията – лакедемонците.
И докато по време на мир не биха имали повод, нито биха били склонни да ги призовават, то сега, по време на войната, беше много по-лесно спечелването на съюзници и за двете страни, когато замисляха някакъв преврат с цел да нанесат вреда на противника, а оттук и да извлекат изгода за себе си. И вследствие на раздорите множество бедствия сполетяха градовете, бедствия, каквито е имало и докато човешката природа остава все същата, винаги ще има, дори да бъдат по-незначителни и да променят облика си, доколкото настъпват всякакви промени в обстоятелствата. Защото по време на мир и благосъстояние както държавите, така и частните лица имат по-благородни убеждения поради това, че не попадат в принудителни затруднения.
Войната обаче, като премахва ежедневното благополучие, учи на насилие и приравнява начина на мислене на повечето хора към настоящето. И така, в градовете започнаха да избухват метежи и тези, в които това ставаше по-късно в сравнение със слуховете за предишните, значително надминаваха изобретателността им както с коварството на нападенията, така и с безсмислието на отмъщенията.

Дори обичайното значение на думите спрямо действията бе променено своеволно.
Безразсъдната храброст се считаше за жертвоготовно мъжество, предвидливото изчакване – за благовидна форма на страхливост, здравомислието – за прикриване на малодушие, а съобразяването с всяко нещо – за негодност за нищо; безумното буйство се приписваше на мъжки жребий, а плановете за безопасност бяха удобен предлог за отклоняване от действия.
Негодуващият се смяташе за неизменно предан, а който му противоречеше – за подозрителен. Някой, който сполучваше със заговор, беше проницателен, а който се досещаше за него – още по-способен. А който полагаше усилия да няма нужда от всички тези неща, беше обявяван за предател спрямо партията и уплашен от противниците. Накратко, хвалеха този, който успяваше да изпревари в състезанието със злодея, както и онзи, който скланяше към зло човек, който не го замисляше.

И ето че и сродникът ставаше по-чужд от политическия съратник, който по-често беше безусловно готов за дръзки начинания. Защото подобни сдружения не се създаваха с подкрепата на съществуващите закони, а противозаконно и с користна цел. Доверието в тях се крепеше не толкова на общоприет закон, колкото на съвместно престъпване на законите. Удачните предложения на противниците се приемаха като предпазна мярка, ако те имаха предимство, а не от благородни подбуди. Да отмъстиш някому, се ценеше повече, отколкото да не пострадаш от него. Сетне, ако някога имаше помирителни клетви, те важаха в момента, дадени поради безизходицата, когато и на двете страни не им оставаше нищо друго; но щом се удадеше случай, който успееше с дързост да изпревари незащитения, мъстеше с повече наслада заради доверието, отколкото ако беше в открит бой и от една страна, разчиташе на безопасността, а от друга (поради това, че беше надделял с измама), придобиваше славата на хитроумен човек. Впрочем повечето хора предпочитат да минават за ловки злодеи, отколкото за благородни глупци и от второто се срамуват, докато с първото се гордеят.

А причина за всичко това е стремежът към власт, породен от користолюбие и честолюбие. От тях идва и склонността на избраниците към съперничество. Действително и едните, и другите заставаха начело в градовете с благовидни слова за предимствата както на политическото равноправие на масите, така и на здравомислието на аристокрацията, но докато на думи обявяваха, че награда за тях е грижата за общото благо, по всякакъв начин се бореха помежду си за превъзходство, дръзваха на най-големи жестокости, достигаха до още по-страшни отмъщения, като не се ограничаваха в рамките на справедливостта и ползата за държавата, ами се съобразяваха винаги с печалбата на едната или другата групировка и след като достигаха властта било чрез незаконно гласуване, било с насилие, бяха готови да удовлетворяват моментната си съперническа рeвност. Така че нито едните, нито другите държаха на благочестието и които успяваха под покритието на благопристойни думи да извършат чудовищни дела, се ползуваха с още по-добра слава. А неутралните граждани биваха погубвани и от едните, и от другите, било защото не подкрепяха никого, било поради завист, че са останали невредими.

83. Така поради междуособиците в целия елински свят се възцариха всевъзможни видове пороци и благонравието, с което благородството има най-много общи черти, след като беше осмяно, изчезна, а взе връх противопоставянето едни на други при пълно недоверие; наистина нямаше нито твърда дума, нито страшна клетва, която да може да ги примири, и тъй като всички бяха дълбоко убедени, че постигането на сигурност е безнадеждно, повече се грижеха да не пострадат, отколкото можеха да се доверяват.

И по-простите хора в повечето случаи надделяваха, защото те се страхуваха да не би поради собствената си ограниченост и съобразителността на противниците си да се окажат по-слаби в разсъжденията и да не би поради хитроумието им да станат жертва на техните козни и затова храбро пристъпваха към дела. А тези, които високомерно смятаха, че биха могли да предвидят всичко и че няма нужда от сила за неща, които могат да се свършат с ум, в повечето случаи загиваха незащитени.

84. И така именно в Керкира били извършени за пръв път повечето от тези изстъпления. Хората били свидетели на всички насилия, на които могат да се отдадат хора, които се бунтуват против неправдите на една власт, която е неспособна за разумна умереност, и на всички престъпления, за които има възможност да бъдат извършени, и специално онези престъпления, които се извършват, за да се избавят хората от постоянна бедност или пък най-вече когато, притиснати от страдания, хората се стремят да присвоят чуждо богатство. Хората са били най-сетне свидетели на всички безпощадно жестоки постъпки, до които може да се стигне вече не от алчност, а когато един заслепяващ бяс противопоставя хората едни срещу други. По време на тази криза животът в държавата бил разтърсен от основи, а човешката природа взела връх над законите, тъй като тя впрочем била свикнала да ги нарушава, за да извършва беззакония и изпитвала наслада, за да покаже, че тя просто не владее своя бесен гняв, че е по-силна от правото и че воюва срещу всякакво превъзходство. Иначе хората не биха предпочели отмъщението пред свещените правила и грубия интерес пред зачитането на справедливостта, ако завистта не притежаваше една гибелна сила. Отнасяйки се по този начин с презрение към законите, които в това отношение важат навред и върху които всеки гради своята надежда, за да може да се избави в случай на беда, хората си позволяват, за да отмъстят на други, да унищожават законите предварително и да не запазят от тях нищо за онзи ден, в който някой, който се окаже в опасност, ще има нужда от някой от тях.

***

цитира се по превода на Светлана Янакиева (пар.8о-83) и Милко Мирчев (пар.84) от изданията:
Тукидид. История на Пелопонеската война. С., 1979, ДИНИ,
превод Милко Мирчев, редакция, предговор и коментар Христо Данов.
Тукидид. Избрани страници. С., 1988, “Народна култура”.
Съставителство и превод от старогръцки Светлана Янакиева. Предговор Александър Фол: Двата живота на Тукидид.

Friday, March 26, 2010

една дългоочаквана книга




СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор - от съставителите Веселин Дафов и Цветина Рачева




ОНТОЛОГИЧНИ ТЕОРЕТИЗАЦИИ

Александър Андонов

За онтологическото познание

Стефан Димитров

Онтологичният ангажимент към чистотата

Валентин Канавров

Върху една принципна възможност за трансцендентално онтологизиране

Веселин Дафов

Онтология на субектностната действителност



ОНТОЛОГИЧЕСКИ СИТУАЦИИ В ИСТОРИЯ НА ФИЛОСОФИЯТА

Димитър Цацов

Понятието образ в онтологията на Николай Хартман

Иван Кирков

Отношението между понятията битие и притежание при Ерих Фром

Димка Гочева

Онтология на справедливото и справедливостта в Държавата на Платон

Красимир Делчев

Естетическата онтология на гения при Баумгартен, Кант и Ницше (проект за едно метафизическо изследване)

Васил Пенчев

Онтология и фундаментална история

Веселин Петров

Проблемът за личността в съвременната процесуална философия

Димитър Зашев
Към откритието на Модерността (подстъпи към Лутеровия проект за нова религиозност)



ОНТОЛОГИЗАЦИИ



Цветина Рачева

Феномените на времето в хипермодерната епоха


Владимир Теохаров


Към отношението психоанализа – християнска метафизика

Димитър Вацов

Темпоралният обрат в съвременните теории за истината

Пламен Макариев

Онтология на признанието

Иван Колев

Към онтология на спомена

Емил Георгиев

Онтология на съдебната зала

Николай Турлаков

Онтологичният смисъл на вероятното при екзистенциалните ситуации на проективност и избор

Христо Тодоров

Събития, действия, процеси

Friday, March 19, 2010

три нови книжарници за две седмици




В подлеза на Ректората, точно до входа за метрото и "Билла" в началото на март се появи нова хубава книжарница на "Пингвините" и Университетското издателство "Свети Климент Охридски".
Книжарницата е просторна, на две нива, с много големи прозорци и миниатюрно кафененце точно до входа.





Винаги, когато се отбивам там, виждам колеги и приятели, с които е приятно да се срещнеш просто така. Както беше, когато се засякохме с колегата д-р Димитър Илиев - преподавател по класически езици и литератури, и преводач на Аристотел - на "За възникването и загиването", и на Цицерон.





Може би защото е точно под Ректората, винаги има много млади хора.
На втория етаж е пълно с какви ли не издания, карти, атласи,глобуси,снимки и албуми на "Нешънъл джиографик", както и с най-различни предметчета, сувенирчета, мебелчета и симпатични финтифлюшки и дреболии, изработени в най-отдалечени крайчета на света.






А тук, в това закътано ъгълче е антикварната част.
Не знам дали се вижда от малко нефокусираната снимка, че на пода има линолеум с буквички.





А преди три дни, на 16 март, като отвори новият мол "Сердика" и там се появиха две нови книжарници - тази на снимката...





... и тази.

Friday, March 12, 2010

представяне на книгата Collatio legum Mosaicarum et Romanarum



на 15 март от 16 часа в Конферентната зала на СУ "Свети Климент Охридски"

с участието на преводачите и авторите

Мария Костова
Мария Новкиришка-Стоянова
Теодор Пиперков

Wednesday, March 10, 2010

за спасяването на българските евреи


паметникът на жертвите, извозени към лагерите на смъртта от пристанището и гарата в Солун


Днес е ден, когато си спомняме за това.
Случило се е, защото за това добро са работили мнозина и от сърце - Църквата, Царя, политическите лидери и обществото като цяло.
Като пиша "Църквата", разбира се, имам пред вид архиереите на Българската православна църква, митрополитите Кирил и Стефан.
Политическите лидери - Цар Борис ІІІ и заместник-председателят на Народното събрание Димитър Пешев и останалите 58 депутати, направили всичко възможно за доброто дело.
"Обществото като цяло" не е куха фраза в този случай, защото от госпожа Елена Велкова - моята гимназиална учителка по философските дисциплини, която през 1943 г. е била десетгодишно дете в Пловдив, съм чувала разкази за всички пловдивчани, които са отишли в последния момент на перона на гарата в Пловдив.
Без стичането на пловдивчаните, на децата на Пловдив на гарата тогава, на които им е било ужасно мъчно да не изчезне от махалата им най-чаровният тийнейджър Исак (Паси), не знам дали е щяло да стане.

Доброто се е случило, защото всички заедно: обществото и даже децата в обществото, Църквата и Царя са защитили беззащитните наши сънародници.

***

Обаче, не сме могли да спасим и да защитим 13 хиляди беззащитни от Северна Гърция, които са били депортирани оттам по времето, когато сме били окупатори с окупационен корпус там.

***

И в ден като днешния нека да напиша още нещо за ужасния ХХ век.

Лагери на смъртта е имало на няколко континента.

През есента на 2003г., когато бях за няколко дни в Южна Африка, научих къде е "палмата на първенството" на концентрационните лагери - и че ги е имало не само в нацистка Германия, и не само в тоталитарния Съветски съюз по Сталиново време.

Лагерите, в които концентрирано-концентрационно са избити хиляди хора през ХХ век, са се появили за първи път в Южна Африка, или по-точно на нейната територия, през 1902 г., в диамантените полета около диамантените мини на Кимбърли след Англо-бурската война.

Хиляди хора, предимно жени и деца, от няколко различни етнически общности, с различен цвят на кожата и светогледи, с различни вярвания и суеверия, са били концентрирани и погубени там - от глад.

Както и да бъде наричан ХХ век в световната историография, той опровергава идеята за прогреса на човечеството и човешкия род.

Прав е Тукидид - човешката природа е непоправима.

Това, че една част от човечеството в Северното полукълбо живее в относителен мир през последните 65 години, се дължи не на друго, а на страх.
Че при една следваща световна война няма да има нито победители, нито победени, защото изобщо няма да има оцелели.

Това ни дава определена и трудно изпълнима мисия - на нас, които изучаваме и преподаваме в университетите знания, кръжащи около човешкото.



по уличките на някогашната еврейска махала около пристанището в Солун

Thursday, March 4, 2010

за академичното писане на Аристотел

Аристотеловите идеи са обусловени от 20-те години ученичество в Платоновата Академия. Това е неизбежно и неоспоримо. Споровете започват, когато различните учени предложат своите мнения за различието в степента на Платоновото влияние през различните периоди на Аристотеловия живот. Въздействието на учителя върху ученика никога не е константа, твърдят те, а променлива величина, сменяща силата и функцията си с течение на времето. Ако се замислим за подобни случаи на ученичество и подобни примери не само сред философите, но и сред хората на изкуството и науката, сред творците и изобретателите, можем да видим три основни типа с вариации. Независимо от това дали става дума за литература или музика, физика или драматургия, астрономия или биология, философия или археология, винаги когато забележим един гениален предшественик и един гениален последовател, те са свързани по един от следните начини.

Първият от тях е благоговейното следване на учителя, свещенодейственото продължаване на направеното от него, завладяването на пространствата, посочени от него, отглеждането и всеотдайното служене на всичките му духовни рожби.

Вторият модус, който обикновено свързва учителя с ученика, е като че ли най-често срещаният. В сравнение с първия той е по-драматичен, но и по-човешки, по-разбираем. При него житейските перипетии и творческите търсения на ученика в различните периоди на неговия живот се влияят по различен начин от силното присъствие на учителя.

Възможни са две разновидности в този тип. Първата от тях: първоначално покорният, послушен и влюбен в учителя си ученик, постепенно се отърсва от неговото въздействие, става все по-самостоятелен и независим, и накрая съвсем се откъсва от кръженето по орбитата около светилото на учителя, превръщайки се в нова звезда. Историята гъмжи от примери за това. Втората разновидност е противоположна на първата. Тя включва сравнително малко случаи, в които упоритият, непослушен и вироглав ученик след дълги лутания и колебания, след много преживени и премислени събития, след богат жизнен и духовен опит става последовател на своя учител.

Третият начин на свързване на учител и ученик, или предшественик и последовател също може да бъде открит с множество проявление в историята на изкуството, науката, философията. Това е непрекъснатото противопоставяне на ученика или последователя срещу учителя и предшественика, непрестанната отчаяна съпротива срещу обсебващата му сила и непревзимаемите му духовни владения. Във всички подобни случаи ученикът или последователят безуспешно са се мъчили да изличат от духовната си биография обстоятелството, че някой друг преди тях е притежавал онова, на което те в последствие са се опитвали да станат безразделни господари. Дори и в отрицанието си обаче, тези ученици и последователи пак са оставали в духовния периметър на своите ученици или предшественици. Колкото и да се противостои на и да се отрича едно духовно завоевание, самият факт, че се застава в опозиция на нещо вече съществуващо, обуславя зависимост и подчиненост. Заставащият в опозиция на някой друг не е сам, а е срещу някой друг. Той винаги връща удари, отговаря, репликира. Първата дума принадлежи винаги на учителя или предшественика, а последната зависи от умението на дуелиращите. Понякога тя отива при по-възрастния и по-опитния, а друг път – при по-младия и по-силния. Независимо от изхода на двубоя, началото му не е в срещата на две силни самостоятелни духовни фигури, а в противопоставянето на несамостоятелния и зависим ученик, който, мъчейки се да разруши обсебващата крепост на учителя, се превръща в неин пленник.

Като погледнем от тези схематични типови ситуации в историята на човечеството към нашата конкретна ситуация – учителят Платон и ученикът Аристотел, веднага ще разберем, че нито първият, нито третият тип подхождат за нея. Аристотел не е бил нито смирен, коленопреклонен последовател, каквито с всичките си псевдовъведения са Спевсип или Ксенократ, нито пък самозаблуждаващият се отрицател и опонент, какъвто е бил Исократ. Отношенията между Платон и Аристотел се вместват донякъде във втория тип, като и двете разновидности са представени в интерпретациите на видни учени, работещи на полето на аристотелознанието.

Едва-що помислили си за това и ето – насреща ни се задава Вернер Йегер. Той е знаменит изследовател, притежаващ най-добрите качества на немските учени, проучващи класическото знание. Нему принадлежи заслугата за създаването на една изключително популярна и много оспорвана от аристотеловедите хипотеза за развитието на възгледите на великия Стагирит. С две свои книги – Аристотел. Основоположения на една история на развитието му и Към история на произхода на Метафизика-та големият учен ни представя творческата и мисловна биография на гениалния Платонов ученик. Именно като Платонов ученик ни е представен в тях Аристотел. Отначало плахо и смирено следващ учителя, след това все по-дързък и все по-критичен, а на края – напълно изневеряващ на любовта към философията. Йегер поставя влиянието на Платон върху Аристотел и философичността на Аристотел в правопропорционална зависимост. Колкото по-близо е бил до Платон, толкова повече Аристотел е бил философ и колкото повече се е отдалечавал от Платон, толкова повече загубвал философичността и се разпилявал в дребнави, незначителни проучвания, събиране на маловажни факти, трупане на сведения и частнонаучни описателни и и емпирични интереси. Нека да проследим Йегер внимателно.

Той започва с работите на Аристотел, писани по време на ученичеството му в Академията. За съжаление, разполагаме само с по-късни сведения, доксографски коментари върху тях, между които цитатите са доста спорни и съмнителни.
От Диоген Лаерций научаваме, че сред най-ранните работи на Аристотел са били "За справедливостта", "За поетите (творците"), "За философията", "Политик", "За реториката", или "Грил", "Неринт", "Софист(ът)", "Менексен", "Еротикос", "Пирът", "За богатството", "Протрептикос", "За душата", "За клетвата (оброка)", "За благородството", "За удоволствието", "Александър, или в защита на изселниците", "За царската власт", "За възпитанието", "За благото", извадки от "Закони" на Платон, из "Държавата", "Икономикос".

Дори заглавията на половината от тези работи, идентични със заглавия на Платонови произведения или непосредствено споменаващи ги, са красноречиви. Нека да обърнем внимание и на това, че повечето от тях са диалози"Грил, или за реториката", "Пирът", "Софистът", "Евдем, или за душата", "Неринт", "Еротикос", "Протрептикос", "За богатството", "За клетвата (оброка)", "За философията", "За справедливостта" и др. Останалите работи, които не са били написани в диалогична форма, тематично и съдържателно пак са били породени в разгара на дискусиите в Академията. Онези от тях, които са посветени на разработване на логически проблеми – "За проблемите", "Диерези (разделения)", "Бележки", "Категории", "За противоположностите" – явно са отзвук на обсъжданията, породени от въпросите, които поставят Платоновите късни диалози "Парменид", "Софистът", "Теетет", "Филеб", "Държавникът". А така наречените философски работи имат доста многозначителни заглавия "За благото", "За идеите", "За питагорейците", "За философията на Архит", "За Демокрит".

Интересно е също така, че по това време Аристотел е писал доста стихове. И по-късно той понякога се обръща към поезията, за да изрази някакво свое бушуващо чувство, но като че ли поетичните му опити са правени най-често в Академията.

И така, Аристотел, Платоновият ученик, както всички свои съученици, ходел на лекции да слуша Платон, карал се с него, възразявал му, оспорвал мненията му и с това си спечелил подигравателният прякор - Многознайкото, Умникът. Също така, от заглавията, от оскъдните фрагменти и от по-късните сведения за тези ранни работи, разбираме, че той, пак подигравателно наричаният ho anagnostes Читателят, Четецът, е писал доста. Явно, една голяма част от тези писания формално и/или тематично е подражавала на Платонови диалози или е била упражнение върху проблеми от тях, за които са били слушани и лекции от Платон, и за които са се водили оживени спорове със съучениците му. Някои от тези ранни работи са нещо като реферати, представящи накратко нечии философски възгледи “За философията на Архит", “За питагорейците", "За Демокрит". Реферати или записки от лекции на Платон са “За благото" и “За идеите". Може би една значителна част от тези работи с фрагменти от които разполагаме благодарение на многогодишния труд на Рос, Валцер и Роуз, са били задължителни домашни работи, които слушателите на Платон трябвало да пишат, за да се упражняват върху теми, обсъждани на лекции и в съответните Платонови диалози. Как иначе да си обясним това, че поне половината от диалозите и логическите разработки на Аристотел от това време имат наименования, тъждествени със заглавия на произведения от Ксенократ и Спевсип? Ясно е, че или това са техни домашни работи, които е трябвало да пишат, бидейки Платонови ученици, или пък са техни писания, направени за разясняване на собствените и чужди мнения след ожесточени спорове и кавги.

Можем да правим много догадки и предположения, но малко от тях ще намерят потвърждение, тъй като у никого не е горял интерес да потърси работите на Спевсип и Ксенократ от този период. От тези работи бихме могли да получим доста косвена информация за мисловния кипеж в Академията и за ролите, които там са играели Спевсип и Ксенократ, Евдокс и Аристотел, за въздействието на Платон върху тях и за тяхното собствено влияние върху него. Около Старата Академия витаят множество интригуващи загадки....









това е откъс от книжката "В лабиринта на Платон и Аристотел", УИ, С., 1994, с.59-62

краят увенчава делото

Днес получих от госпожа Маргарита Крумова от Университетското издателство

ето тази книга:




Какъв беше курсът

АКТУАЛНАТА АНТИЧНОСТ.
Политическата мисъл в античния свят?


През учебната 2007/2008 година на всички студенти от бакалавърската степен на обучение от всички специалности на Философски факултет бе предложен двусеместриален интердисциплинарен избираем курс Актуалната античност. Политическата мисъл в античния свят.
За осъществяването на този курс ние, преподавателите, които го предложихме, кандидатствахме за подкрепа от ЦЕУ в Будапеща в конкурса Curriculum Development Competition на Curriculum Resource Center. За участието ни в конкурса се нуждаехме от съгласието на декана на факултета – доц. д-р Александър Димчев. Получихме неговата подкрепа.
Нашата програма за двусеместриален интердисциплинарен курс, воден от преподаватели с философско, класическо и историческо образование от три различни факултета и два различни университета, спечели подкрепата на ЦЕУ.
Предложеният от нас двусеместриален избираем курс на тема Актуалната античност. Политическата мисъл в античния свят се състоя и през двата семестъра на учебната 2007/2008 г. във формата лекция, последвана от дискусия. Той бе предложен на вниманието на студентите от бакалавърската степен на обучение във всички специалности на ФФ, но също така се надявахме към него да проявят интерес студенти и от специалностите класическа филология, история, право, студенти от специалностите от Стопански факултет. И наистина, той привлече студенти от специалностите философия, класическа филология и богословие, както и един студент от специалност европеистика.

Методът на преподаване бе лекционно-дискусионен, като за всяка една от темите, включени в учебната програма за двата семестъра имаше един основен лектор и негов основен дискусант.



Кои бяха преподавателите, които осъществиха този курс:

Проф. дфн Анастас Герджиков и д-р Невена Панова от катедрата по Класическа филология във ФКНФ; Елена Георгиева, доктор на Свободния университет в Брюксел; доц. д-р Димитър Димитров от ВТУ “Св.Св. Кирил и Методий”; Владимир Маринов, докторант по антична философия от ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” и хон.ас. в СУ;
доц. д-р Димка Гочева, катедра История на философията, ФФ;
През втория семестър с две допълнителни лекции се включи и доц.д-р Николай Гочев.
Радостно бе, че в лекциите и дискусиите понякога се включваха и други колеги като проф.дфн Мирена Славова, проф. дфн Красимир Делчев, д-р Анета Димитрова.
Тъжно бе, че понякога преподавателите бяхме повече от студентите.


Защо го направихме?

Защото бяхме и продължаваме да сме убедени, че значителна част от идеите за човека, полиса и властта, за семейството и човешките общности, изразени от античните мислители, са не само интересни и провокиращи, но и работещи и днес.
Например, преамбюлът към проекта за конституция на Европейския съюз започва с мото за това “какво е демокрация”. То е взето от прочутата реч “на Перикъл” от “История на Пелопонеската война” на Тукидид.
Добре известно е също така, че през последните няколко десетилетия в целия свят интересът към политическите, антропологическите и етическите идеи на софистите, Платон и Аристотел, невероятно се засили. Напоследък политическата философия и теориите за властта, закона и държавата в Римския свят привлича също вниманието на изследователите. Някои от политическите идеи, появили се в късната античност и в късната елинистическа епоха се оказват голямо и все още непознато и недооценено интелектуално богатство и предизвикателство.
Всички тези автори и теми бяха и продължават да са интелектуално стимулиращи за нас. Някои от тях ни впечатляват с хуманизма си и страстната защита на демократичния тип самоорганизация на човешките общности. Други заплашително предлагат противоположни теории. Но всички те заслужават преподаване и дискутиране, изследване и изучаване.


Какво целяхме с този курс?

Ние, седемте колеги, които предложихме този курс, сме убедени, че античното философстване е удивително подходящо и легитимно за съвременните антропологически и етически търсения, но също така преди всичко за осмислянето на съвременните политически и общностни проблеми, и за науките, които се занимават с тях, включително изследванията на пола. Античното философстване не е просто фундамент, положен в миналото. То е незаменима основа за изследването на историята и логиката на редица теории, понятия и схващания, но също така то сочи към един хоризонт. То ни подсказва нови възможности за разбиране на съвременния свят – на проблеми не само от регионално и национално, но и от глобално значение.
Най-краткото описание на основната ни цел бе тъкмо това: желанието да убедим студентите в тези твърдения. Също така ние се надявахме:
1. Да провокираме вниманието на студентите към важни теории и идеи в античния интелектуален живот, които или не са достатъчно популярни, или контекстът им е непознат. (Например кой е античният автор и в какъв контекст е представено схващането, че демокрацията е равенството на всички пред закона или че демокрация има там, където мнозинството управлява, а малцинството се подчинява). Това бе първата, ерудитско-дидактичната страна на курса: да се посочат авторите и произведенията на онези знаменити гърци и римляни, които са изразили (а някои от тях и подробно са обсъдили) въпроси, понятия и схващания, без които не може да се мине в социалното и хуманитарното познание. Какво е човекът? Какво е човешката общност? Какви са типовете човешки общности? Как човек би трябвало да живее с другите? Какви са типовете на политическа организация на полиса и коя от тях е за предпочитане? Коя е най-добра и коя – най-лоша?
2. Нашият курс си бе поставил за цел да работи и в друга посока. Тя бе скрита в двусмислието на заглавието “Актуалната античност”. “Античността е актуална” – с това се внушава, че античното разсъждаване е важно и днес. Да напомним, че “актуален” в най-широкия смисъл на думата означава “съвременен” и “сегашен”, но също така “актуален” в етимологическия смисъл на думата означава “действащ и активен”. Възнамерявахме да обсъждаме въпроси като: Как точно тези антични схващания и теории продължават да влияят върху съвременните възгледи, идеологии и практики? Как някои от тях са се появили и как са били модифицирани през ХХ век (а някои малко по-рано) при мислители и политици, някои от които не са познавали първоизточника им?
Тази втора цел можеше да бъде определена като: критичност и рефлексивност. От нея следваше, че античните теории няма да бъдат разглеждани като музеен обект, протекционистично или апологетично. Критичното преосмисляне на античните теории предполагаше тяхното изучаване преди всичко от гледна точка на вижданията им за полиса, властта и човека.
3. Третата ни цел бе не толкова абстрактна и теоретична. Съвсем конкретно се надявахме нашият курс да привлече студенти (а защо не по някои теми и преподаватели) от различни специалности и факултети на университета: на първо място от всички специалности от ФФ, но и от ФКНФ, ЮФ, ИФ, ФЖМК. Така той можеше да стане интересен повод и интересно място за дискусии в продължение на два семестъра.
А нашият университет имаше нужда от освежаване в навечерието на 120 годишнина от създаването му.



Каква беше програмата на лекциите и дискусиите?

Първи семестър: Политическите схващания на софистите, Платон и Аристотел

1. Въведение в курса.
Що е демокрация според Херодот и Тукидид? Херодот и Тукидид за политическата власт и политическия ред. (с кратки представяния на всички участници в курса и експозета на доц. Димка Гочева, д-р Невена Панова и д-р Елена Георгиева ).
2. Какво е човек(ът) според софистите? Природа и закон. Добродетелите и политическото поведение. Политическите и етическите идеи на софистите. “Възхвала на Елена” и “Апология на Паламед” на Горгий. (лектор д-р Елена Георгиева, дискусант доц. Д. Гочева).
3. Съвършената справедливост и съвършената политейя в “Държавата”. Антиутопия и идеология. (лектор доц. Д. Гочева, дискусант проф. дфн Анастас Герджиков)
4. Политическите идеи на Платон в “Горгий”, “Апологията”, “Критон” и “Менексен”. (лектор доц. д-р Д. Гочева, дискусант д-р Е. Георгиева)
5. Политическото изкуство в “Държавникът”. (лектор доц. Д. Гочева, дискусант д-р Невена Панова)
6. Семейството и здравето според “Държавата” на Платон и първа и осма книга на “Политика” на Аристотел. (лектор д-р Елена Георгиева, дискусант проф. дфн Анастас Герджиков)
7. Какво е положението на жената и къде е нейното място според софистите, Платон и Аристотел. (лектор д-р Елена Георгиева, дискусант доц. д-р Димка Гочева)
8. “Закони” на Платон и техният принос към античната гръцка политическа философия. Понятието за закон, частите на закона и причините за законотворчеството. Митологически, географски и политически детерминанти на съдържанието на закона. Проблемът със записването на законите. (лектор д-р Невена Панова, дискусант хон.ас. Владимир Маринов)
9. Фигурата на законодателя. Основните принципи на законотворчеството според “Закони” на Платон. Полисът, гражданите и законите. Модели за прилагането на законите. (лектор д-р Невена Панова, дискусант доц.Д. Гочева)
10. “Религиозните” закони. Класификацията на криминалните деяния и престъпниците срещу божествата. Причини, цели и смисъл на юрисдикцията срещу религиозните престъпления. (лектор д-р Невена Панова, дискусант доц. Димка Гочева)
11. Последователността на човешките общности, законът и държавата в “Политика” на Аристотел (лектор проф. дфн Анастас Герджиков, дискусант доц. д-р Димка Гочева)
12. Гражданинът и неговите политически добродетели. Държавата и политическата власт в “Политика”. (лектор проф. дфн Анастас Герджиков, дискусант доц. Димка Гочева)
13. Целта на държавата. Типология и аксиология на политическите устройства в “Политика”. Политическата организация на държавата (или държавното устройство) и нейното управление като баланс между трите стълба: свободата, богатството и добродетелта на гражданите. (лектор проф. дфн Анастас Герджиков, дискусант доц. Димка Гочева)
14. Значението на средната класа и разделението на властите на три в съвършената политейя. Кризи и упадък на политическите устройства според “Политика”. (лектор проф. дфн Анастас Герджиков, дискусант доц. д-р Димка Гочева)



Втори семестър: Владетелят и властта в античността

1. Фигурата на идеалния владетел в архаична Гърция: Омир, Хезиод, Теогнид и Пиндар. (лектор проф. дфн Анастас Герджиков, дискусант д-р Невена Панова)
2. Владетелят през класическата епоха: Ксенофонт, Платон, Изократ и Аристотел. (лектор проф. дфн Анастас Герджиков, дискусант доц.д-р Димка Гочева)
3. Идеалът за владетеля в Елинистическата епоха: кинико-стоическата традиция и неопитагорейството (лектор проф. дфн Анастас Герджиков, дискусант хон.ас. Владимир Маринов)
4. Идеалният владетел според литературата в края на Римската република и началото на принципата: Цицерон, Сенека и Плиний Млади. (лектор проф. дфн Анастас Герджиков, дискусант доц.д-р Димитър Димитров)
5. Схващането на добродетелите на владетеля според историците, опаторите и поетите в края на античността (лектор проф.дфн Анастас Герджиков, дискусант доц.д-р Димитър Димитров)
6. Кинизъм, стоицизъм и космополитизъм: към установяването на една глобална общност (лектор хон.ас. Владимир Маринов,
дискусанти: доц. д-р Димитър Димитров (ВТУ) и доц. д-р Николай Гочев (СУ)
7. Защо многообразието трябва да се дискутира? Полибий за смесената конституция и политическата промяна. Лектор: доц. д-р Николай Гочев (СУ), дискусант: хон.ас. Владимир Маринов.

8. Неоплатоническите възгледи за демокрацията и монархията и приложимостта им в късната античност. (лектор хон.ас. Владимир Маринов, дискусант д-р Елена Георгиева)
9. Истина, реторика и политическа философия в късната античност. (лектор д-р Елена Георгиева, дискусант проф. дфн Анастас Герджиков)
10. Управлението на Римската империя през ІV век според “Историята” на Амиан Марцелин .
Лектор: доц. д-р Николай Гочев. Гост-дискусант проф.дфн Мирена Славова.
11. Влиянието на Аристотел, Платон и Елий Аристид върху политическите текстове на император Юлиан, Темистий и Синезий. Античните традиции и Византийската идеология. (лектор доц.д-р Димитър Димитров, дискусант проф. дфн Анастас Герджиков)
12. Евсевий Кесарийски и Августин Блажени за същността и произхода на властта (лектор доц.д-р Димитър Димитров, дискусант проф. дфн Анастас Герджиков)
13. Понятията за “тирания”, “демокрация”, “аристокрация”, теокрация”, “романитас”, “елинизъм” и “варваризъм” в късната античност. (лектор Димитър Димитров, тази лекция бе изнесена като заключителна на 11 юни)


Как рекламирахме и с какви допълнителни пособия си послужихме за курса?

За информирането на всички от университетската общност, които биха се заинтересували от курса, д-р Невена Панова и д-р Елена Георгиева направиха и поддържаха сайт на адрес: www.aktualnatantichnost.com.
На сайта имаше всичко необходимо: програмата на курса, новини, библиографии, представяния на водещите с техните професионални биографии и публикации, текстове по темите, обсъждани в аудиторията и т.н.
Освен това, курсът беше съобразен с изричното изискване на ЦЕУ за осигуряване на добро качество на преподаването чрез подготвянето на т.нар. “reader-и” или христоматии. Три такива христоматии в няколко екземпляра бяха на разположение на колегите в няколко филиални библиотеки на Ректората. Две от тях бяха по темите за първия семестър – една с текстове от и една с текстове за изучаваните мислители. Трета христоматия беше съставена от текстове от и за авторите, които бяха изучавани през втория семестър.

Курсът беше рекламиран и с чудесни впечатляващи плакати в различни университетски сгради, дело на художника Веселин Праматаров.

И последно в този ред, но не и по важност: за лекциите и дискусиите допълнително се подготвяха извадки с цитати от най-важните места, за които ставаше дума. Това беше много полезно, тъй като лекциите-дискусии, поради заетостта на различните участници в него, се провеждаха късно вечер – започваха в 19.00 и завършваха в 21.30 часа.


Книгите, които подарихме на библиотеката на специалност Философия


1. Gabriel Richardson Lear. Happy Lives and the Highest Good. An essay on Aristotle’s Nicomachean Ethics. Princeton and Oxford. 2004.
2. Aristotle. Nicomachean Ethics. Translation, Introduction and Commentary by Sarah Broadie and Christopher Rowe. Oxford, 2002.
3. Richard Kraut. Aristotle. Political Philosophy. Oxford, 2002.
4. Nikole Loraux. The Divided City. On Memory and Forgetting in Ancient Athens. Zone Books. New York, 2006.
5. Kurt A. Raaflaub, Josiah Ober and Robert W. Wallace. Origins of Democracy in Ancient Greece. University of California Press, 2007.
6. E.R. Dodds. The Greeks and the Irrational. University of California Press, 1951, 1997.
7. Oliver, James H.. The Ruling Power: A Study of the Roman Empire in the Second Century after Christ through the Roman Oration of Aelius Aristides. 1953. Philadelphia. The American Philosophical Society.
8. Fuerstenspiegel des fruehen und hohen Mittelalters. Hrsg. Von Hans Hubert Anton. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt, 2006.
9. Wood, Neal. Cicero’s Social and Political Thought. University of California Press. 1988, 1991.
10. Kolb, Frank. Herrscherideologie in der Spaetantike. 2001. Akademie Verlag, Berlin.
11. Politics, Philosophy and Empire in the Fourth Century. Select Orations of Themistius. Liverpool University Press, 2001. Translated with an introduction by Peter Heather and David Moncur. Liverpool University Press, 2001.
12. The Cambridge History of Medieval Political Thought c. 350 – c. 1450. Edited by J. H. Burns. CUPress, 1988, 2005.
13. Grassnik, Ulrike. Ratgeber des Koenigs. 2004, Koeln, Boehlau Verlag.
14. Haas, Christopher. Alexandria in Late Antiquity. Topography and Social Conflict. The John Hopkins University Press, Baltimore and London, 1997, 2006.
15. Cole, Thomas. The Origins of Rhetoric in Ancient Greece. The John Hopkins University Press, Baltimore and London, 1995.
16. Robert M. Frakes and Elizabeth DePalma Digeser. Religious Identity in Late Antiquity. Edgar Kent, Inc., Publishers. Toronto, 2006.
17. O’Meara, Dominic J.. Platonopolis. Platonic Political Philosophy in Late Antiquity. Oxford, Clarendon Press, 2003, 2005.
18. Nightingale, Andrea Wilson. Spectacles of Truth in Classical Greek Philosophy. Theoria in its Cultural Context. CUPress, 2004.
19. Nails, Debra. The People of Plato. A Prosopography of Plato and Other Socratics. Hackett Publishing Company, Inc. Indianapolis/Cambridge, 2002.
20. De Romilly, Jacqueline. The Great Sophists in Periclean Athens. Clarendon Press, Oxford, 1992, 2002.
21. Kerferd, G. B. The Sophistic Movement. CUPress, 1981, 1999, 2001.
22. Schiappa, Edward. Protagoras and Logos. A Study in Greek Philosophy and Rhetoric. University of South Carolina Press, 2003.
23. Whitby, Mary.(ed.) The Propaganda of Power. The Role of Panegyric in Late Antiquity. Brill, 1998, Leiden-Boston-Koeln.
24. Jarratt, Susan C. Rereading the Sophists. Classical Rhetoric Refigured. Southern Illinois University Press, 1991.
25. Harries, Jill. Law and Empire in Late Antiquity. Cambridge University Press. 1999, 2001.
26. Eusebius. The Church History. Translation and Commentary by Paul L. Maier. Kregel Publications. 1999, 2007.
27. Laks, A. and Malcolm Schofield (eds.) Justice and Generosity. Studies in Hellenic Social and Political Philosophy. Proceedings of the Sixth Symposium Hellenisticum. Cambridge University Press. 1995.
28. Berchman, Robert M (ed.) Porphyry. Against the Christians. Brill, Leiden. Boston. 2005.




Каква бе програмата на заключителната еднодневна конференция, проведена на 11 юни?


Актуалната античност.
Политическата мисъл на античния свят
11 юни, Софийски университет “Св. Климент Охридски”
зала 1, 9.30 – 18.30 часа

Първо сутрешно заседание: 9.45-11.15
водещ Димка Гочева

Галина Иванова, докторант по теория на литературата във ФСлФ, СУ:
Софистите и Платоновият диалог. Възможности за допускане на другостта.

Георги Янков, студент по философия, СУ:
Политическата мисъл в “Държавникът” на Платон.



Второ сутрешно заседание: 11.45-13.15
водещ Владимир Маринов

Ева Добрева, студентка по философия, СУ:
Семейството в идеалната държава според
"Държавата" и "Закони" на Платон и Аристотеловата критика срещу тези схващания.

Невена Панова, д-р, преподавател от катедра Класическа филология, ФКНФ, СУ:
Темата за играта, играчките и играчите като политически проблем според “Закони” на Платон.

Иглика Милушева, студентка по класическа филология, ФКНФ:
Образованието като първото от най-прекрасните неща (Някои наблюдения върху идеите за paideiva в Платоновия диалог “Закони”).

Първо следобедно заседание: 14.30-16.00

Владимир Маринов, докторант във ВТУ и хон. ас. в СУ по антична философия:
Политическата добродетел в Платоновия “Алкивиад”.

Кристина Жечева, студентка по философия, СУ:
Държавата при Аристотел – рефлексия върху съвременното разбиране за ролята и функциите на държавата.

Димка Гочева, доц. д-р, преподавател от катедра История на философията, ФФ, СУ:
Олигархът и олигархията според Платон, Аристотел и Теофраст.





Второ следобедно заседание: 16.30-18.30
водещ Невена Панова

Николай Гочев, доц. д-р, преподавател от катедра Класическа филология, ФКНФ, СУ:
Християнската държава. Коментар към “Левиатан” на Томас Хобс.

Димитър Димитров, доц. д-р по история, ВТУ:
Понятията за “тирания”, “демокрация”, “аристокрация”, “теокрация”, “романитас”, “елинизъм” и “варваризъм” в късната античност.

Финална дискусия


***

А сборникът, който сега държите в ръцете си, е нещо като продължение на курса в книжно тяло. Надяваме се, че от него ще има както полза, така и ефект за академичната ни общност.

Димка Гочева,
5 март 2009 г.






Представянето на книгата ще се състои на 24 март, сряда, от 17.30 часа в
Зала 1 на Ректората.


Тя включва текстове от Иглика Милушева, Галина Иванова, Николай Гочев, Елена Георгиева, Невена Панова, Георги Петков и мен.

Редактори на текстовете са Иглика Милушева и Невена Панова.
Редактор на издателството Веселина Ковачева.
Предпечат Валерия Накова.
Художник Борис Драголов.

Monday, March 1, 2010

една поема за една лястовица и пролетта в три аранжимента



Най-популярният вариант на песента е този - стиховете на Одисеас Елитис с музиката на Микис Теодоракис от "Достойно ест"




А това видео ни показва стиховете на Одисеас Елитис в съпровод на музиката на Бородин.




И накрая - стиховете на Одисеас Елитис в (приблизителен) превод на иврит.
А мелодията е авторската обработка на Микис Теодоракис на напев, който се губи в праминалото на средиземноморския свят.