ето тази книга:
Какъв беше курсът
АКТУАЛНАТА АНТИЧНОСТ.
Политическата мисъл в античния свят?
През учебната 2007/2008 година на всички студенти от бакалавърската степен на обучение от всички специалности на Философски факултет бе предложен двусеместриален интердисциплинарен избираем курс Актуалната античност. Политическата мисъл в античния свят.
За осъществяването на този курс ние, преподавателите, които го предложихме, кандидатствахме за подкрепа от ЦЕУ в Будапеща в конкурса Curriculum Development Competition на Curriculum Resource Center. За участието ни в конкурса се нуждаехме от съгласието на декана на факултета – доц. д-р Александър Димчев. Получихме неговата подкрепа.
Нашата програма за двусеместриален интердисциплинарен курс, воден от преподаватели с философско, класическо и историческо образование от три различни факултета и два различни университета, спечели подкрепата на ЦЕУ.
Предложеният от нас двусеместриален избираем курс на тема Актуалната античност. Политическата мисъл в античния свят се състоя и през двата семестъра на учебната 2007/2008 г. във формата лекция, последвана от дискусия. Той бе предложен на вниманието на студентите от бакалавърската степен на обучение във всички специалности на ФФ, но също така се надявахме към него да проявят интерес студенти и от специалностите класическа филология, история, право, студенти от специалностите от Стопански факултет. И наистина, той привлече студенти от специалностите философия, класическа филология и богословие, както и един студент от специалност европеистика.
Методът на преподаване бе лекционно-дискусионен, като за всяка една от темите, включени в учебната програма за двата семестъра имаше един основен лектор и негов основен дискусант.
Кои бяха преподавателите, които осъществиха този курс:
Проф. дфн Анастас Герджиков и д-р Невена Панова от катедрата по Класическа филология във ФКНФ; Елена Георгиева, доктор на Свободния университет в Брюксел; доц. д-р Димитър Димитров от ВТУ “Св.Св. Кирил и Методий”; Владимир Маринов, докторант по антична философия от ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” и хон.ас. в СУ;
доц. д-р Димка Гочева, катедра История на философията, ФФ;
През втория семестър с две допълнителни лекции се включи и доц.д-р Николай Гочев.
Радостно бе, че в лекциите и дискусиите понякога се включваха и други колеги като проф.дфн Мирена Славова, проф. дфн Красимир Делчев, д-р Анета Димитрова.
Тъжно бе, че понякога преподавателите бяхме повече от студентите.
Защо го направихме?
Защото бяхме и продължаваме да сме убедени, че значителна част от идеите за човека, полиса и властта, за семейството и човешките общности, изразени от античните мислители, са не само интересни и провокиращи, но и работещи и днес.
Например, преамбюлът към проекта за конституция на Европейския съюз започва с мото за това “какво е демокрация”. То е взето от прочутата реч “на Перикъл” от “История на Пелопонеската война” на Тукидид.
Добре известно е също така, че през последните няколко десетилетия в целия свят интересът към политическите, антропологическите и етическите идеи на софистите, Платон и Аристотел, невероятно се засили. Напоследък политическата философия и теориите за властта, закона и държавата в Римския свят привлича също вниманието на изследователите. Някои от политическите идеи, появили се в късната античност и в късната елинистическа епоха се оказват голямо и все още непознато и недооценено интелектуално богатство и предизвикателство.
Всички тези автори и теми бяха и продължават да са интелектуално стимулиращи за нас. Някои от тях ни впечатляват с хуманизма си и страстната защита на демократичния тип самоорганизация на човешките общности. Други заплашително предлагат противоположни теории. Но всички те заслужават преподаване и дискутиране, изследване и изучаване.
Какво целяхме с този курс?
Ние, седемте колеги, които предложихме този курс, сме убедени, че античното философстване е удивително подходящо и легитимно за съвременните антропологически и етически търсения, но също така преди всичко за осмислянето на съвременните политически и общностни проблеми, и за науките, които се занимават с тях, включително изследванията на пола. Античното философстване не е просто фундамент, положен в миналото. То е незаменима основа за изследването на историята и логиката на редица теории, понятия и схващания, но също така то сочи към един хоризонт. То ни подсказва нови възможности за разбиране на съвременния свят – на проблеми не само от регионално и национално, но и от глобално значение.
Най-краткото описание на основната ни цел бе тъкмо това: желанието да убедим студентите в тези твърдения. Също така ние се надявахме:
1. Да провокираме вниманието на студентите към важни теории и идеи в античния интелектуален живот, които или не са достатъчно популярни, или контекстът им е непознат. (Например кой е античният автор и в какъв контекст е представено схващането, че демокрацията е равенството на всички пред закона или че демокрация има там, където мнозинството управлява, а малцинството се подчинява). Това бе първата, ерудитско-дидактичната страна на курса: да се посочат авторите и произведенията на онези знаменити гърци и римляни, които са изразили (а някои от тях и подробно са обсъдили) въпроси, понятия и схващания, без които не може да се мине в социалното и хуманитарното познание. Какво е човекът? Какво е човешката общност? Какви са типовете човешки общности? Как човек би трябвало да живее с другите? Какви са типовете на политическа организация на полиса и коя от тях е за предпочитане? Коя е най-добра и коя – най-лоша?
2. Нашият курс си бе поставил за цел да работи и в друга посока. Тя бе скрита в двусмислието на заглавието “Актуалната античност”. “Античността е актуална” – с това се внушава, че античното разсъждаване е важно и днес. Да напомним, че “актуален” в най-широкия смисъл на думата означава “съвременен” и “сегашен”, но също така “актуален” в етимологическия смисъл на думата означава “действащ и активен”. Възнамерявахме да обсъждаме въпроси като: Как точно тези антични схващания и теории продължават да влияят върху съвременните възгледи, идеологии и практики? Как някои от тях са се появили и как са били модифицирани през ХХ век (а някои малко по-рано) при мислители и политици, някои от които не са познавали първоизточника им?
Тази втора цел можеше да бъде определена като: критичност и рефлексивност. От нея следваше, че античните теории няма да бъдат разглеждани като музеен обект, протекционистично или апологетично. Критичното преосмисляне на античните теории предполагаше тяхното изучаване преди всичко от гледна точка на вижданията им за полиса, властта и човека.
3. Третата ни цел бе не толкова абстрактна и теоретична. Съвсем конкретно се надявахме нашият курс да привлече студенти (а защо не по някои теми и преподаватели) от различни специалности и факултети на университета: на първо място от всички специалности от ФФ, но и от ФКНФ, ЮФ, ИФ, ФЖМК. Така той можеше да стане интересен повод и интересно място за дискусии в продължение на два семестъра.
А нашият университет имаше нужда от освежаване в навечерието на 120 годишнина от създаването му.
Каква беше програмата на лекциите и дискусиите?
Първи семестър: Политическите схващания на софистите, Платон и Аристотел
1. Въведение в курса.
Що е демокрация според Херодот и Тукидид? Херодот и Тукидид за политическата власт и политическия ред. (с кратки представяния на всички участници в курса и експозета на доц. Димка Гочева, д-р Невена Панова и д-р Елена Георгиева ).
2. Какво е човек(ът) според софистите? Природа и закон. Добродетелите и политическото поведение. Политическите и етическите идеи на софистите. “Възхвала на Елена” и “Апология на Паламед” на Горгий. (лектор д-р Елена Георгиева, дискусант доц. Д. Гочева).
3. Съвършената справедливост и съвършената политейя в “Държавата”. Антиутопия и идеология. (лектор доц. Д. Гочева, дискусант проф. дфн Анастас Герджиков)
4. Политическите идеи на Платон в “Горгий”, “Апологията”, “Критон” и “Менексен”. (лектор доц. д-р Д. Гочева, дискусант д-р Е. Георгиева)
5. Политическото изкуство в “Държавникът”. (лектор доц. Д. Гочева, дискусант д-р Невена Панова)
6. Семейството и здравето според “Държавата” на Платон и първа и осма книга на “Политика” на Аристотел. (лектор д-р Елена Георгиева, дискусант проф. дфн Анастас Герджиков)
7. Какво е положението на жената и къде е нейното място според софистите, Платон и Аристотел. (лектор д-р Елена Георгиева, дискусант доц. д-р Димка Гочева)
8. “Закони” на Платон и техният принос към античната гръцка политическа философия. Понятието за закон, частите на закона и причините за законотворчеството. Митологически, географски и политически детерминанти на съдържанието на закона. Проблемът със записването на законите. (лектор д-р Невена Панова, дискусант хон.ас. Владимир Маринов)
9. Фигурата на законодателя. Основните принципи на законотворчеството според “Закони” на Платон. Полисът, гражданите и законите. Модели за прилагането на законите. (лектор д-р Невена Панова, дискусант доц.Д. Гочева)
10. “Религиозните” закони. Класификацията на криминалните деяния и престъпниците срещу божествата. Причини, цели и смисъл на юрисдикцията срещу религиозните престъпления. (лектор д-р Невена Панова, дискусант доц. Димка Гочева)
11. Последователността на човешките общности, законът и държавата в “Политика” на Аристотел (лектор проф. дфн Анастас Герджиков, дискусант доц. д-р Димка Гочева)
12. Гражданинът и неговите политически добродетели. Държавата и политическата власт в “Политика”. (лектор проф. дфн Анастас Герджиков, дискусант доц. Димка Гочева)
13. Целта на държавата. Типология и аксиология на политическите устройства в “Политика”. Политическата организация на държавата (или държавното устройство) и нейното управление като баланс между трите стълба: свободата, богатството и добродетелта на гражданите. (лектор проф. дфн Анастас Герджиков, дискусант доц. Димка Гочева)
14. Значението на средната класа и разделението на властите на три в съвършената политейя. Кризи и упадък на политическите устройства според “Политика”. (лектор проф. дфн Анастас Герджиков, дискусант доц. д-р Димка Гочева)
Втори семестър: Владетелят и властта в античността
1. Фигурата на идеалния владетел в архаична Гърция: Омир, Хезиод, Теогнид и Пиндар. (лектор проф. дфн Анастас Герджиков, дискусант д-р Невена Панова)
2. Владетелят през класическата епоха: Ксенофонт, Платон, Изократ и Аристотел. (лектор проф. дфн Анастас Герджиков, дискусант доц.д-р Димка Гочева)
3. Идеалът за владетеля в Елинистическата епоха: кинико-стоическата традиция и неопитагорейството (лектор проф. дфн Анастас Герджиков, дискусант хон.ас. Владимир Маринов)
4. Идеалният владетел според литературата в края на Римската република и началото на принципата: Цицерон, Сенека и Плиний Млади. (лектор проф. дфн Анастас Герджиков, дискусант доц.д-р Димитър Димитров)
5. Схващането на добродетелите на владетеля според историците, опаторите и поетите в края на античността (лектор проф.дфн Анастас Герджиков, дискусант доц.д-р Димитър Димитров)
6. Кинизъм, стоицизъм и космополитизъм: към установяването на една глобална общност (лектор хон.ас. Владимир Маринов,
дискусанти: доц. д-р Димитър Димитров (ВТУ) и доц. д-р Николай Гочев (СУ)
7. Защо многообразието трябва да се дискутира? Полибий за смесената конституция и политическата промяна. Лектор: доц. д-р Николай Гочев (СУ), дискусант: хон.ас. Владимир Маринов.
8. Неоплатоническите възгледи за демокрацията и монархията и приложимостта им в късната античност. (лектор хон.ас. Владимир Маринов, дискусант д-р Елена Георгиева)
9. Истина, реторика и политическа философия в късната античност. (лектор д-р Елена Георгиева, дискусант проф. дфн Анастас Герджиков)
10. Управлението на Римската империя през ІV век според “Историята” на Амиан Марцелин .
Лектор: доц. д-р Николай Гочев. Гост-дискусант проф.дфн Мирена Славова.
11. Влиянието на Аристотел, Платон и Елий Аристид върху политическите текстове на император Юлиан, Темистий и Синезий. Античните традиции и Византийската идеология. (лектор доц.д-р Димитър Димитров, дискусант проф. дфн Анастас Герджиков)
12. Евсевий Кесарийски и Августин Блажени за същността и произхода на властта (лектор доц.д-р Димитър Димитров, дискусант проф. дфн Анастас Герджиков)
13. Понятията за “тирания”, “демокрация”, “аристокрация”, теокрация”, “романитас”, “елинизъм” и “варваризъм” в късната античност. (лектор Димитър Димитров, тази лекция бе изнесена като заключителна на 11 юни)
Как рекламирахме и с какви допълнителни пособия си послужихме за курса?
За информирането на всички от университетската общност, които биха се заинтересували от курса, д-р Невена Панова и д-р Елена Георгиева направиха и поддържаха сайт на адрес: www.aktualnatantichnost.com.
На сайта имаше всичко необходимо: програмата на курса, новини, библиографии, представяния на водещите с техните професионални биографии и публикации, текстове по темите, обсъждани в аудиторията и т.н.
Освен това, курсът беше съобразен с изричното изискване на ЦЕУ за осигуряване на добро качество на преподаването чрез подготвянето на т.нар. “reader-и” или христоматии. Три такива христоматии в няколко екземпляра бяха на разположение на колегите в няколко филиални библиотеки на Ректората. Две от тях бяха по темите за първия семестър – една с текстове от и една с текстове за изучаваните мислители. Трета христоматия беше съставена от текстове от и за авторите, които бяха изучавани през втория семестър.
Курсът беше рекламиран и с чудесни впечатляващи плакати в различни университетски сгради, дело на художника Веселин Праматаров.
И последно в този ред, но не и по важност: за лекциите и дискусиите допълнително се подготвяха извадки с цитати от най-важните места, за които ставаше дума. Това беше много полезно, тъй като лекциите-дискусии, поради заетостта на различните участници в него, се провеждаха късно вечер – започваха в 19.00 и завършваха в 21.30 часа.
Книгите, които подарихме на библиотеката на специалност Философия
1. Gabriel Richardson Lear. Happy Lives and the Highest Good. An essay on Aristotle’s Nicomachean Ethics. Princeton and Oxford. 2004.
2. Aristotle. Nicomachean Ethics. Translation, Introduction and Commentary by Sarah Broadie and Christopher Rowe. Oxford, 2002.
3. Richard Kraut. Aristotle. Political Philosophy. Oxford, 2002.
4. Nikole Loraux. The Divided City. On Memory and Forgetting in Ancient Athens. Zone Books. New York, 2006.
5. Kurt A. Raaflaub, Josiah Ober and Robert W. Wallace. Origins of Democracy in Ancient Greece. University of California Press, 2007.
6. E.R. Dodds. The Greeks and the Irrational. University of California Press, 1951, 1997.
7. Oliver, James H.. The Ruling Power: A Study of the Roman Empire in the Second Century after Christ through the Roman Oration of Aelius Aristides. 1953. Philadelphia. The American Philosophical Society.
8. Fuerstenspiegel des fruehen und hohen Mittelalters. Hrsg. Von Hans Hubert Anton. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt, 2006.
9. Wood, Neal. Cicero’s Social and Political Thought. University of California Press. 1988, 1991.
10. Kolb, Frank. Herrscherideologie in der Spaetantike. 2001. Akademie Verlag, Berlin.
11. Politics, Philosophy and Empire in the Fourth Century. Select Orations of Themistius. Liverpool University Press, 2001. Translated with an introduction by Peter Heather and David Moncur. Liverpool University Press, 2001.
12. The Cambridge History of Medieval Political Thought c. 350 – c. 1450. Edited by J. H. Burns. CUPress, 1988, 2005.
13. Grassnik, Ulrike. Ratgeber des Koenigs. 2004, Koeln, Boehlau Verlag.
14. Haas, Christopher. Alexandria in Late Antiquity. Topography and Social Conflict. The John Hopkins University Press, Baltimore and London, 1997, 2006.
15. Cole, Thomas. The Origins of Rhetoric in Ancient Greece. The John Hopkins University Press, Baltimore and London, 1995.
16. Robert M. Frakes and Elizabeth DePalma Digeser. Religious Identity in Late Antiquity. Edgar Kent, Inc., Publishers. Toronto, 2006.
17. O’Meara, Dominic J.. Platonopolis. Platonic Political Philosophy in Late Antiquity. Oxford, Clarendon Press, 2003, 2005.
18. Nightingale, Andrea Wilson. Spectacles of Truth in Classical Greek Philosophy. Theoria in its Cultural Context. CUPress, 2004.
19. Nails, Debra. The People of Plato. A Prosopography of Plato and Other Socratics. Hackett Publishing Company, Inc. Indianapolis/Cambridge, 2002.
20. De Romilly, Jacqueline. The Great Sophists in Periclean Athens. Clarendon Press, Oxford, 1992, 2002.
21. Kerferd, G. B. The Sophistic Movement. CUPress, 1981, 1999, 2001.
22. Schiappa, Edward. Protagoras and Logos. A Study in Greek Philosophy and Rhetoric. University of South Carolina Press, 2003.
23. Whitby, Mary.(ed.) The Propaganda of Power. The Role of Panegyric in Late Antiquity. Brill, 1998, Leiden-Boston-Koeln.
24. Jarratt, Susan C. Rereading the Sophists. Classical Rhetoric Refigured. Southern Illinois University Press, 1991.
25. Harries, Jill. Law and Empire in Late Antiquity. Cambridge University Press. 1999, 2001.
26. Eusebius. The Church History. Translation and Commentary by Paul L. Maier. Kregel Publications. 1999, 2007.
27. Laks, A. and Malcolm Schofield (eds.) Justice and Generosity. Studies in Hellenic Social and Political Philosophy. Proceedings of the Sixth Symposium Hellenisticum. Cambridge University Press. 1995.
28. Berchman, Robert M (ed.) Porphyry. Against the Christians. Brill, Leiden. Boston. 2005.
Каква бе програмата на заключителната еднодневна конференция, проведена на 11 юни?
Актуалната античност.
Политическата мисъл на античния свят
11 юни, Софийски университет “Св. Климент Охридски”
зала 1, 9.30 – 18.30 часа
Първо сутрешно заседание: 9.45-11.15
водещ Димка Гочева
Галина Иванова, докторант по теория на литературата във ФСлФ, СУ:
Софистите и Платоновият диалог. Възможности за допускане на другостта.
Георги Янков, студент по философия, СУ:
Политическата мисъл в “Държавникът” на Платон.
Второ сутрешно заседание: 11.45-13.15
водещ Владимир Маринов
Ева Добрева, студентка по философия, СУ:
Семейството в идеалната държава според
"Държавата" и "Закони" на Платон и Аристотеловата критика срещу тези схващания.
Невена Панова, д-р, преподавател от катедра Класическа филология, ФКНФ, СУ:
Темата за играта, играчките и играчите като политически проблем според “Закони” на Платон.
Иглика Милушева, студентка по класическа филология, ФКНФ:
Образованието като първото от най-прекрасните неща (Някои наблюдения върху идеите за paideiva в Платоновия диалог “Закони”).
Първо следобедно заседание: 14.30-16.00
Владимир Маринов, докторант във ВТУ и хон. ас. в СУ по антична философия:
Политическата добродетел в Платоновия “Алкивиад”.
Кристина Жечева, студентка по философия, СУ:
Държавата при Аристотел – рефлексия върху съвременното разбиране за ролята и функциите на държавата.
Димка Гочева, доц. д-р, преподавател от катедра История на философията, ФФ, СУ:
Олигархът и олигархията според Платон, Аристотел и Теофраст.
Второ следобедно заседание: 16.30-18.30
водещ Невена Панова
Николай Гочев, доц. д-р, преподавател от катедра Класическа филология, ФКНФ, СУ:
Християнската държава. Коментар към “Левиатан” на Томас Хобс.
Димитър Димитров, доц. д-р по история, ВТУ:
Понятията за “тирания”, “демокрация”, “аристокрация”, “теокрация”, “романитас”, “елинизъм” и “варваризъм” в късната античност.
Финална дискусия
***
А сборникът, който сега държите в ръцете си, е нещо като продължение на курса в книжно тяло. Надяваме се, че от него ще има както полза, така и ефект за академичната ни общност.
Димка Гочева,
5 март 2009 г.
Представянето на книгата ще се състои на 24 март, сряда, от 17.30 часа в
Зала 1 на Ректората.
Тя включва текстове от Иглика Милушева, Галина Иванова, Николай Гочев, Елена Георгиева, Невена Панова, Георги Петков и мен.
Редактори на текстовете са Иглика Милушева и Невена Панова.
Редактор на издателството Веселина Ковачева.
Предпечат Валерия Накова.
Художник Борис Драголов.
No comments:
Post a Comment