разказ за преразказ

Един от 62 000 ученици, преразказвали "шедьовъра" днес - седмокласникът Теодор Гочев, сниман през зимата от баща си Николай.

Днес всички седмокласници се явиха на изпит по български език и литература.
Така нареченото "външно оценяване", което освен всичко останало е и приемен изпит за гимназиите.
За София това означава задължителен изпит за всички, защото след седми клас никое дете не може да остане в кварталното си училище, а навсякъде има класиране по бал.

Днешните седмокласници и ние, техните родители, още от 15 септември 2003 година, когато те бяха първолаци, си знаем, че на края на четвърти, пети, шести и седми клас, ще се провеждат изпити.
Външното оценяване е начин чрез един и същ изпитен материал да бъде проверено как всички ученици от всички училища у нас са усвоили каквото имат да научат.
Това е правилно и полезно.
Всъщност родените през 1996 година са първите, които се явяват на тези така наречени "мини-матури" след четвърти, пети, шести и седми клас.
Пет изпита - по български език и литература; математика; човекът и природата (природните науки + екология); човек и общество (сиреч история); чужд език.

Днешният изпит по БЕЛ е включвал тест и разказ за преразказ.

Ето по какъв шедьовър на родната литература са преразказвали седмокласните днес.

Цитирам го без изменения от сайта на МОМН:

Дидактическа задача: Прочетете текста и напишете подробен преразказ
от името на Вида.

ВИДА
Иван Джуренов

Сърдит на всички богове и на целия свят се прибра старият, беловлас
Вулица – князът на голямото славянско племе – северците. Скочи от коня си
пъргаво, макар че много години се редяха на гърба му, даде поводите на
дъщеря си Вида, притичала насреща му, и с ядовити крачки влезе в
обширния си дом. Жена му Тиха го срещна на къщния праг и му помогна да
се съблече и събуе. Тя не посмя нищо да попита. Откак едничният им син
Славун беше отвлечен с измама от ромеите и във вериги откаран във
Византия, те се разбираха само с погледи…
– Ех, как боговете не ме дариха с поне още един син! – заядосва се
гласно Вулица, като дърпаше дългата си бяла брада. […]
Старият мъж запроклина и боговете, и себе си, и деветте си дъщери,
като най-много кълнеше Вида – най-малката и единствено неомъжена
дъщеря...
Застанала на пруста, след като прибра и нахрани бащиния си жребец,
Вида току-що се канеше да запали свещта, за да довърши започнатата
свилена кърпа – беше мома за главяване, когато до слуха ù достигнаха
лютите клетви на баща ù. Заслуша се и остана като изумена. За пръв път
чуваше такива думи от бащините си уста...
Сълзи закапаха от очите на момичето. Остави прикята си
недовършена и се втурна към горницата. Преди да отвори вратата, се спря
задъхано, притисна лявата си гръд, където биеше разтревоженото й сърце, и
избърса сълзите от очите си. Сетне бутна и влезе.
Бащата не я усети и продължаваше да пустосва. Вида постоя така за миг
и сетне през сълзи продума:
– Тате, мили тате! – гласът ù затрепера като духнат лист – Немой кълни,
тате, не проклинай! Рожбите ти са дарба от боговете, не бива да се противиш
на божията воля!
Старият се обърна като опарен. В първия миг той не схвана какво
дума момичето. Но сетне, изведнъж проумял, се разлюти още повече...Де се
е чуло и видяло такъв срам, такъв позор? Щерка да отвори уста против баща
си!...
Вулица се готвеше да произнесе още по-страшна клетва против
непокорната си дъщеря и дори дигна ръка. В тоя миг обаче на портите се
почука силно и клепалото, поставено на върха, надвесен над Брегава, заби
зачестено – съобщение за беда...
По-злокобно от глутница гладни вълци завиха втурналите се към
прохода ромейски пълчища. Техният вик, разнесен от ехото, отекна из
гората и се разнесе надалеко. Той като че ли смрази кръвта на шепата
защитници на Брегава и те побягнаха нагоре, към височините, спотирени от
ромейските копия и стрели. Проходът беше отприщен – пътят за варварската
столица Плиска беше открит. Ромеите бързаха да минат, защото денят вече
гаснеше и на небето кацнаха първите долетели от безкрая звезди. Теснината
със стръмни, почти отвесни като бреговете на река скатове и надвисналата
отгоре тъмна гора, всяваше смут и страх. […] Смелостта си да нападнат
Брегава черпеха от вестта, донесена от издайниците им, че след залавянето
на Славун проходът не се охранява – редиците на северците се били
разстроили и те приличали на стадо без овчар...
Изведнъж пред бягащите северски войни пръква сянка. Източва се и
застоява. Счува се вик. Остри думи екват:
– Стойте, стойте, юнаци! – гласът трепери, не може да се разбере мъж
ли, жена ли говори.
Спряха се, като под повеля бягащите. Пред тях, от честия листак на
гората изскочи жена, облечена цяла в бяло, с разпуснати дълги коси и
пламнали от огън очи. Тя не говори, а заповядва:
– След мене, юнаци! Стиснете здраво копията си! Опънете силно
лъковете си! Мен сам бог Перун ме праща, помощ да ви дам! Напред, жив да
не остане нито един ромеец!
Войниците са омаяни от силните думи на жената. Та това е горска
самодива! И сам Перун я праща, бог над всички богове! […]
Мъжете стисват копия и мечове, опъват тетивата и тръгват след
самодивата. Нейната смелост е смелост на всички! Нейната развяна коса е
тяхното знаме!
След малко, като откъсната пряспа сняг от старопланински връх,
помитащи всичко по пътя си, северците се спуснаха върху ромейските
войски, които пъплеха из прохода. Затриха всички до един, а предводителя
им, кесарев брат, хванаха в плен, за да го разменят със своя роден юнак
Славун.
Стихна боят. В крайна почуда всички видяха, че не самодива ги е
предвождала в лютата битка, а сама Вида мома […]
Бащата като научи, се просълзи от умиление и възхита. Прегърна
дъщеря си и я благослови […]

Непознати думи:
Прикя – невестински дар
Главяване – задомяване
Немой – недей, не
Спотирени – последвани
Пръква – появява се

Край на цитирането

А ето го и моят кратък преразказ в едно изречение:
Смелите славяни-езичници, с името на бог Перун на уста и боговдъхновени от него, сразяват гадните ромеи-християни.

Моят коментар с едно безглаголно изречение:
езичество, примитивно патриотарство, елинофобия.

Извън съдържанието имам и формални възражения:

Нали уж текстът за преразказ трябваше да е на съвременен наш автор?
Този автор не е съвременен.

Нали уж разказът е нещо цялостно?
От методическа гледна точка пак има проблем с формата, защото това, което са получили днес седмокласниците, не е целият разказ, а са извадки от него, както може да се види, а съкратените места май са такива, че и на седмокласниците, а и най-паче на техните родители може да им настръхнат косите, ако видят какво се крие в многоточията на ексцерптите.

Преди две години, когато дъщеря ни Леда беше седмокласничка,
на този изпит наистина се падна разказ и то наистина на съвременен автор,
неизучаван в училище, както е по регламент.

Тогава разказът беше Заложна къща на Деян Енев.

Днешният текст е - освен всичко останало - абсолютно непредставителен за съвременната българска литература, която е в отлична кондиция.

Нашата поезия, а особено нашата проза в момента е във възход.

Имаме толкова много автори, пишещи и публикуващи на български, и у нас и по целия свят, които създават забележителни произведения на словесността.

Моята лична подборка е:
Най-добър съвременен наш писател - Любомир Канов.
Най-добър драматург - Георги Тенев.
Най-изкусен майстор на късия разказ - Деян Енев.

А във всички жанрове на големия род на прозата има поне още десет имена на пишещи, които ми харесват лично на мен: Теодора Димова, Емилия Дворянова, Мария Станкова, Кристин Димитрова, Палми Ранчев, Емил Андреев, Александър Андреев, Георги Господинов, Алек Попов, и Николай Гочев, разбира се - автор на историко-философски роман за Платон.

Като майка на седмокласничка преди две години бях много приятно изненадана, че им се падна разказ от Деян Енев. Най-добрият майстор на късия разказ, според мен.

А тази година...

Изпитният текст ще се помни от седмокласниците цял живот.

С това ли ще запомнят 62 000 седмокласници съвременната българска литература?

С откъсите от този разказ?

непознато място в Ректората

Да, малко е познато или направо казано си е почти непознато.
А това е перлата на Геолого-географски факултет!

Става дума за музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми, който е най-старият музей за скали и минерали у нас, основоположен още през далечната 1892 г!

Онзи ден, в обедната пауза на празника на нашия факултет се качих най-после да го разгледам. Вече 28 години съм в Университета (от 1 октомври 1982 г., когато станах студентка). Поне по веднъж седмично влизам в Ректората, но и следването, и преподаването ми са се случвали и в други сгради.

Обаче Университетът е толкова голям, с толкова много факултети и специалности, че и за 30 години трудно може да се опознае и разучи всичко.



Чудесна експозиция - точно под стъкления покрив на Южното крило, на ІV етаж на Ректората, на площ от 800 кв. м.
Един хубав паркет, едни чудесни експозиционни шкафове и витрини от най-качествено стъкло и дърво.
Най-ценни, разбира се, са експонатите вътре - скали, камъни, кристали, минерали, агрегати.
От абсолютно целия свят.
В тематични експозиции също така може да се види какъв е строежът на всички наши планини.




Има и систематика, в която експонатите са групирани не по регион на наличие, а по ейдоси :-)
Има и мемориални колекции, в които са дарени личните камъни и парченца от скали, минерали, кристали и агрегати на видни наши учени-геолози, които са преподавали в продължение на десетилетия в ГГФ, а през летните месеци са обикаляли планините по света и у нас, за да събират образци от всичко, което изгражда и структурира
масивната тъкан на милата ни планета Земя.
Най-впечатляваща е личната колекция-дарение от академик Иван Костов.



И така, седемте експозиции са:
Систематика, Петрология (сиреч по науката за камъните),
Полезни изкопаеми, Кристалография, Кристали и агрегати,
Регионални колекции, Мемориални колекции.



Всичко това, събирано от преподавателите и студентите на ГГФ
по време на техните учебни практики и геоложки експедиции по планини и чукари
в продължение на вече повече от век, от 1892 г. нататък,
може да бъде разгледано всеки делничен ден от
9 до 16 часа
с билети за вход: за възрастни - 2 лв, а за студенти и ученици - 1 лв.

християнският празник и академичното тържество днес

Днес е празник в цяла християнска Европа и по целия свят.
Тази година православни, католици и протестанти празнувахме Великден в един и същ ден.
Поради това и за всички християни вчера беше рожденият ден на Църквата - светата Петдесетница.
Поради това и днес за всички християни по света е ден на също много голям християнски празник - Свети Дух.
В много европейски страни денят е празничен, неработен.
А у нас е и празникът на писмеността, книжовността и културата.

Тук на блога поне два пъти съм писала, че светският празник обикновено замъглява и омаловажава голямото духовно постижение на светите братя от Солун и на светите седмочисленици, което е много по-голямо от културното им постижение:

преводът на Библията и на богослужебните книги е по-важен от измислянето на писмеността, която е техническа задача и инструмент за осъществяването на по-голямото духовно начинание.




Това, обаче, не означава, че не обичам и не празнувам 24 май.
Напротив.
Обичам го и го празнувам.
Даже днес ще отида и за пръв път от много години насам на академичното тържество.


Програмата, която копирам от сайта на Университета, за академичното тържество е:


Софийският университет "Св. Климент Охридски" Ви кани на тържествено честване по случай 24 май - Денят на славянската писменост, българската просвета и култура.

Програма

10.15 – Зала № 1 – Академичният съвет облича своите тоги

10.50 – Централен вход – Академичният съвет на Софийския университет се присъединява към празничното шествие

11.00 – Начало на официалната церемония при паметника на св. Кирил и Методий (пред Народната библиотека)

Тържествен водосвет, отслужен от свещеници на Българската православна църква

11.10 – „Върви народе възродени” от Панайот Пипков в изпълнение на хора на Националното музикално училище

11.12 Приветствие на кмета на Столична община г-жа Йорданка Фандъкова

11.14 Тържествено слово за празника от проф. Боряна Христова, директор на Народната библиотека „Св. Кирил и Методий”

11.22 Стихотворението „Аз съм българче” от Иван Вазов, в изпълнение на ученици от 1 клас

11.24 Поднасяне на венци от името на официалните лица от гвардейци и венценосци

11.27 Химн на Република България, изпълнен от Гвардейски духов оркестър

11.30 Академичният съвет се отправя към Аулата на Университета за тържеството

11.40 Приветствие на проф. дин Иван Илчев – ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски”

11.45 Тържествено слово на доц. Александър Димчев – декан на Философски факултет на тема „Библиотеката – бъдеще в миналото, минало в бъдещето”.

12.10 Награждаване на победителите в Четвъртия национален литературен конкурс за стихотворение и разказ на фондация “Св. Климент Охридски”.

12.20 Връчване на стипендия на фондация "Блага Димитрова"

12.30 Музикална програма, Факултет по начална и предучилищна педагогика




Но тъй като днес е празник на Светия Дух за християните по целия свят, днес е храмов празник и на нашата енорийска църква "Света Троица"




Ето така изглеждаше тя преди петдесет нощи в Пасхалната нощ на тази година.





А ето така изглежда нейният купол с новите мозайки на евангелистите.

***

И петте снимки на този пост са на Николай.

Той е най-големият патриот, когото познавам.

Николай обича София,България и университета, повече от всеки друг от хората от най-близкото ми обкръжение.

И поради това в компютъра ни има хиляди прекрасни снимки на София, на различни места и сгради в нея, и на университета, от които си поземвам, когато някоя ми потрябва :-)

***

Честит празник на всички!

светата Петдесетница

програма на празника на факултета

Тази снимка я добавям днес, 21 май.
Така изглеждаше началото на церемонията - тържествено връчване на дипломите на дипломираните бакалаври и магистри.

Философски факултет кани на 20 май 2010 г. своите преподаватели, студенти, служители и приятели на традиционния празник на Философски факултет.

Програма

20 май 2010 г.

10,00 часа, Аула – Тържествено откриване на Празника от доц. д-р Александър Димчев, Декан на Философски факултет

Приветствие от името на проф. д.и.н. Иван Илчев, Ректор на Софийския университет

Връчване на почетния знак на СУ „Св.Климент Охридски” със синя лента на:
доц. д-р Татяна Янакиева, преподавател в катедра „Библиотекознание, научна информация и културна политика”;
проф. Кнуд Ларсен, Орегонски университет, САЩ;
проф. д.ф.н.Георги Карасимеонов, преподавател в катедра „Политология” Тържествено връчване на дипломи на студентите от випуск 2009/2010 г.

14,00 часа, Аула - Презентация на резултатите от научноизследователските проекти, реализирани от преподаватели от Философски факултет през 2009 г.
14,00 – 14,30 часа Общофакултетни проекти

Създаване на учебен информационен център във ФФ, ръководител доц. А. Димчев

Културна карта на София – адаптивните места на културата, ръководител доц. Р. Гаврилова

Проучване на необходимостта и възможностите за преподаване на Психология на английски език в СУ, ръководител доц. Л. Андреева

14,30 – 15,15 ч. Проекти на катедри и специалности

Философия на относителността, ръководител проф. С. Герджиков

Philosophische Studien на Димитър Михалчев и българският принос в антипсихологическото движение, ръководител доц. Вл. Теохаров

Ролята на паметовите репрезентации в самопознанието, ръководител доц. А. Карагеоргиева

De littera et spiritu sive de philologia ancilla philosophiae – Може ли филологията да е в помощ на философията?, ръководител проф. Г. Каприев

Философия на пространството, времето и движението през ХVІІ в. (Декарт, Хюйгенс, Лайбниц, Нютон), ръководител гл.ас.д-р В. Видински

Справедливостта и справедливото в историографията на V в. пр. Хр. и в класическата гръцка философия, ръководител доц. Д. Гичева-Гочева

Логическата образованост, ръководител гл.ас. д-р А. Бешкова

Развитие и специфика на философската диалогичност в условията на глобална комуникация, ръководител доц. С. Минева

Автономия и граници на автономията в биоетиката, ръководител гл.ас. д-р В. Кънева

15,30 – 17,00 ч.

Адаптиране и стандартизиране на модела за изследване на субективното благополучие и типовете „финансова личност” – междукултурни сравнения, ръководител доц.С. Карабельова

Трансформации и житейски шансове и статусни промени в България през първото десетилетие на ХХІ в., ръководител доц. П. Кабакчиева

Изработване на антология и мултимедиен продукт за зрелищната и празнична култура през Средните векове, ръководител проф. К. Янакиев

Градска идентичност и колективна памет: случаят Белене, ръководител проф. Ив. Еленков

България в ЕС: опитът от първите години, ръководител доц. И. Шикова

Стратегически тенденции в развитието на българската публична администрация, ръководител гл.ас.д-р Цв. Марков

Моделиране на електронна база с пълно текстово съдържание по дисциплини от учебния план на специалност БИН в бакалавърска степен, ръководител проф. С. Недков

Виртуална комуникация между депутати и избиратели, ръководител доц. Л. Методиева

Съвременни реторически практики, ръководител доц. И. Мавродиева



ИЗЛОЖБА

„Книги на преподаватели от Философски факултет 2007 -2010 г.”

20 – 21 май 2010 г., Централно фоайе на Софийския Университет „Св. Климент Охридски”

протестно писмо на Студентския съвет на СУ

До г-н Бойко Борисов
Министър- председател
на Република България

Копие: г-н Сергей Игнатов
Министър на образованието, младежта и науката

Уважаеми Господин Министър-председател,

Представлявайки всички студенти и докторанти, обучаващи се в най-стария университет в България, ние членовете на Студентски съвет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”, осъзнаваме своята отговорност и не можем да останем безразлични към случващото се в обществото днес.

На 11.05.2010 г. Студентски Съвет на Софийски университет организира протест срещу орязването на държавната субсидия на Университета, който предизвика неочаквани за нас реакции от страна на министъра на образованието, младежта и науката г-н Игнатов. Във връзка с това, бихме искали да изложим аргументите за своята позиция.

Осъзнаваме, че страната се намира в трудна социално- икономическа обстановка. Наясно сме, че в публичния сектор се налагат ограничения на бюджетите. Стоим твърдо зад становището си, че драстичното намаляване на субсидиите за висшите училища не е адекватна антикризисна мярка, а предпоставка за криза в образованието.

В политическата си програма правителството многократно е поставяло образованието в България, ако не като централен, то поне сред основните си приоритети. В противовес, водената в момента политика не отговаря, нито на предварително поставените цели за повишаване качеството на висшето образование, нито на подписаната от Министъра на образованието, младежта и науката резолюция за по-широко прилагане на Болонските принципи в европейската образователна сфера. Именно образованието и науката би трябвало да са национален приоритет и на тях следва да се гледа като на основно условие за адекватното развитие на всяко едно общество, включително и на българското. Съкращаването на бюджета безспорно ще доведе до негативни последици в тази насока. Пример за това е намаляването на субсидията за научна и художествено-творческа дейност в Софийския университет от 3 279 814 лв. за 2009 г. на 860 643 лв. за 2010 г.

На основание чл. 147 от НК, считаме за клевета твърдението на министър Игнатов, че Студентски съвет обслужва интересите на която и да е политическа партия.
Проблемите в образованието засягат всички нас, независимо от политическите ни убеждения. Настояваме този въпрос да не се политизира и гражданската ни позиция да не бъде изопачавана. Абсурдно и наивно е да се мисли, че стотици студенти, подкрепили протеста, организиран от Студентски съвет, могат да бъдат манипулирани в полза на интересите на една или друга политическа партия. Намираме за обидно и неоснователно квалифицирането на протеста като „ненормален”.

Изразяваме категоричното си несъгласие с опитите на министър Игнатов да представя Софийския университет като привилегирован, непропорционално толериран и изобщо насърчаван за сметка на останалите висши училища или за сметка на средното образование. Не искаме различна бюджетна съдба за нашия университет, а различно отношение към науката и образованието, което да отговаря на обществените очаквания и приоритетите на държавата. Смятаме, че правилната политика се прави днес, за да даде разултати утре, а отлагането й може да носи само негативи.

Категорично смятаме за неприемлив финансовия натиск, непосредствено преди обсъждането на готвената от правителството реформа в образователния сектор. Тя може само да бъде забавена или неефективно проведена, ако университетите са заети приоритетно с оцеляването си. Предвид факта, че повечето висши училища трудно ще започнат следващата академична година, е несъстоятелно да смятаме, че те ще могат да заемат нужната дейна страна по оформянето на един работещ и прогресивен Закон за висшето образование. Не искаме да мислим, че със съкращенията, чиято икономическа и финансова съобразност е спорна, се цели отстраняването на образователните институции от дискусията за реформата и по този начин заобикалянето на обществената санкция по проектозакона.

С това писмо искаме да подчертаем, че не търсим самоцелен конфликт с правителството и Министерството на образованието, младежта и науката, а държим да упражняваме правото си на достъпно и качествено висше образование. Готови сме да бъдем гъвкави, но не и пречупени. Като част от университет - въплъщение и продължение на многовековната културна и просветна традиция на българския народ, сме отговорни за съдбата на Софийски университет „Св. Климент Охридски” и бъдещето на България.

Председател на Студентски съвет

Цвета Георгиева

19.05.2010 г.

гр. София



Копирам писмото на Студентския съвет на СУ от сайта на Университета.

И двете снимки на този пост са направени от Николай Гочев миналата пролет.

програмата на деня на виртуалната култура

Тази седмица ще има два празника.
Бакалавърската учебна година върви към своя край и покрай това ще има две събития, в които ще има и празничност, но и дискусия, и отчетност.

В сряда, на 19 май, доц.д-р Силвия Минева - ръководител на катедрата
Логика, етика и естетика и
главен редактор на списанието
Виртуална култура
организира

ДЕН НА ВИРТУАЛНАТА КУЛТУРА



Мястото е в:

СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

19.05.2010 г.

Нова конферентна зала,

Ректорат

Програмата на дискусията е:

10.00 - Откриване



10.10 - Колко е трудно и полезно да се поддържа философски блог - доц. д-р Димка Гочева, Философски факултет



10.30 - Е-списание Виртуална култура, презентация на 2 брой - доц.д-р Силвия Минева, Философски факултет



10.50 - Колективната идентичност в мрежата: география на социалните платформи - Росица Дикова, студентка в магистърска степен, Философски факултет



11.10 - Виртуална презентация на изследователски проект на тема "Живата етика" - Илияна Ермолина, докторант, катедра Логика, етика и естетика, Философски факултет



11.30 - Аспекти на отчуждението във виртуалните социални мрежи - Ангел Йорданов, докторант, катедра История на философията, Философски факултет



11.50 - Презентация на фейсбук-група "Клуб 280" - Весела Рачева, докторант по социална антропология, Философски факултет



12.10 - Дискусия на тема" Виртуална култура и социални мрежи" - модератори: Весела Рачева, докторант по социална антропология, Илия Стоименов, студент, спец Философия, Философски факултет





12.40 – 14.00 – Обедна почивка



14.00 - От театъра към виртуалната реалност. Разказ на един художник – доц. д-р Весела Статкова, Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство, Пловдив



15.00 - Виртуална разходка във времето - демонстрации - Йордан Детев





Заповядайте!

Очакваме ви!

Програмата, разбира се, е публикувана преди всичко на:

http://www.spisanie.virtualna-kultura.com/statii.php?cat=62&arx=0&id=95

***

А в четвъртък, на 20 май, Философският факултет ще проведе традиционния си майски празник - както всяка година на третия четвъртък от май, на който ще има кратки отчети-представяния на проектите на преподавателите
от факултета, които през тази учебна година са работили по индивидуални проекти,
финансирани от вътрешноуниверситетския фонд за научни изследвания.

Програмата на празника на факултета ще сложа на блога утре.

отговор на Петър Иванчев

Тази снимка е направена от Николай Гочев.
Сещате ли се кое е това място?


В петък писах на блога на Петър, но реших да се самоцитирам с написаното там и на личния си блог. И така, написах му:

Въобще не става дума за засягане, а за
протест!

Да, аз протестирам сещу това, което пишеш!

1. Ти беше ли по време на протеста?

2. Ако не си бил там лично, защо пишеш така, сякаш си бил там лично?

Това се нарича лъжа.

3. Всички телевизии, без нито една да направи изключение, изманипулираха своите зрители или направо казано излъгаха, защото им показаха кадри отпреди 10 часа, когато имаше съвсем малко хора: протестът на Студентския съвет беше свикан за 10 часа, а Академичният съвет излезе да прочете своята декларация в 10.30.

На протеста имаше поне две хиляди души, като множеството започваше от улица "Кракра" покрай сградата, пред стълбището на централния вход, после по булеварда и чак до коневръза и "Шипка".

4. И точно защото хората бяха много, а озвучаването беше слабо, никой не чу нито словото на Илчев, нито се видя нещо от изпълнението на студентския театър: това не се е виждало и чувало нито откъм тези хиляда души - откъм страната на "Цар Освободител" да "Кракра", но и от другата страна.

5. За Бога, Петре!

Кога най-после ще прочетеш какво пише на сайта на университета за бюджета на университета!?!


Този протест не беше за заплати!

Всички ние сме се примирили с това, че дори и да станем професори и доктори на науките в СУ, ще получаваме по-малко от минималната работна заплата в Гърция, която след драстичните икономии става 650 евро!
Един пенсиониращ се преподавател - професор и доктор на науките в СУ не взема толкова пари.

Но, все пак, когато става дума за ПАРИ
това не означава пари за заплати.

Напротив, това е последният разход на университета.

В Университета има Биологически,
Химически,
Физически,
Математика и механика, и т.н.

Затова е университет.

6. Братята Евлоги и Христо Георгиеви, впрочем, са дали цялото си огромно дарение, за да се изучават науките на природата и техниката, и за да има в София
ПОЛИТЕХНИКА, а не класически университет.
В писмо към завещанието на Евлоги Георгиев до брат му има категорично предупреждение, че не иска нито петаче да отиде за обучението на разни "брадати-космати филолози, богослови, историци и прочее бъдещи даскали:-)".

Цитирам по памет.

7. И още. Понеже тяхното дарение все пак не е стигнало за всичко, в университета са влезли и много други дарения.

Например, България има Биологически факултет в СУ, а оттам - медицина, стоматология и фармация, защото

фондацията Рокфелер е дала милиони за построяването на масивната сграда на БФ на "Драган Цанков" и сградата на Института по паразитология и епидемиология на "Янко Сакъзов" до парка "Заимов".

Сградата на Биологическия факултет е построена без нито един лев от българската държава, но е за сметка на това най-сеизмично устойчивата и с най-добра топлоизолация в София. Тези масивни стени, облицовани с тухлички, пазят постоянна температура.

И това, че бюджетът е съкратен, Петре, означава, че Биологическият факултет няма да може да смени нито един от аквариумите си, в които има всякакви риби, влечуги, насекоми и т.н.
А един специален аквариум струва 2000 лева.

Същото е положението и с химически, физически и математика-механика.

Като няма пари - няма да има лаборатории, вивариуми, хербариуми, аквариуми, химикали, апаратура, консумативи.

Ясно е за нас, хуманитарите - няма да си купя нито една нова книга с пари на университета, няма да си получа трите топа хартия, които годишно ми стигат за разпечатване на писмени работи - на студентите, че и за мои текстове.

За природоматематическите факултети, обаче, настава бедствие
и това Игнатов и клакьорите-журналисти, както и клакьорите-блогъри
се правят, че не го разбират.

8. Когато раболепните журналисти и блогъри пригласят на Игнатов, че било въпрос на лош мениджмънт и ни дават за пример НБУ, те някак си много невинничко забравят, че
НБУ има само една-единствена сграда
и че там не се изучава
НИТО ЕДНА ПРИРОДНА НАУКА!

9. Софийският университет е universitas studiorum, защото в него благодарение на милиони български данъкоплатци през всички тези 120 години, а и на стотици, може би хиляди донори, някои от които с милионни дарения като братята Георгиеви и Рокфелер,
се изучават, изследват и преподават всички фундаментални и
природни науки.

10. През изминалите няколко дни, Петре, трябваше да разучиш списъка с преподавателите, които нямат защитени дисертации.
Почти всички те са преподаватели по езици.
И тук идва една малка, но много важна подробност:
ако бъдат уволнени, на тяхно място няма да има кои други да бъдат назначени.

В софийските т.нар. "елитни" езикови гимназии няма постоянни учители по западни и редки езици, защото и там заплатите са като на асистентите в СУ.
Чудовищно текучество.
Няма учители по испански, а английски масово се преподава от русисти, които знаят езика ло-лошо от повечето гимназисти и стават безкраен извор на вицове в ученическия фолклор.
Няма нито една езикова гимназия в София, в която да няма чудовищно текучество на учители.
И по тази причина и асистентите-преподаватели по езици няма как да бъдат уволнени, защото кандидати, които да се натискат да работят за такива заплати просто НЯМА.

Така както и кандидати за докторанти няма и 2/3 от местата за докторанти остават незаети.

10. И поради всичко това Университетът протестира.

Такъв протест не е имало от февруари 1997 г., но медиите го скриха по разбираеми причини:
през тази година дори и земята да се продъни, избори няма да има, защото няма пари дори и за избори.

При четири последователни управления - от служебното правителство през пролетта на 1997, при ОДС, при НДСВ и после при тройното управление, с всеки изминал месец и година, макар и с много малки стъпчици напред университетът се стабилизираше.

Разбира се, рогът на изобилието се изля през 2008, по случай 120 годишнина и добре, че тогава се изля, та всички по-нови сгради бяха ремонтирани.

Но, мутромилиционерската сбирщина на Мутрагеньо ни води пак към катастрофа и най-сигурният индикатор за това са животинките в аквариумите и вивариумите на БФ.

Затова, протестът сега, макар и на 2-хиляди души, беше кротък, цивилизован и академичен.
Макар и наблъскани като скотове в скотобойна, си останахме на тротоара.
Милиционерите пазеха отстрани, ама телевизиите на Мутрагеньо не ги показаха...

на празника - протест

снимката е на Надежда Чипева




Утре, 11 май, на празника на светите братя Кирил и Методий

Студентският съвет и Академичният съвет на СУ "Свети Климент Охридски" ще протестират на стълбите пред входа към Аулата.

Студентският съвет кани своите членове от 10.00 часа, а Академичният - от 10.30.


Ясно защо. Заради драстично орязания бюджет, който няма да позволи Университетът да поддържа нито една от сградите си.

А някои от тях са безценни паметници на културата.
Като сградата на Ректората например, която всички са виждали поне отвън и като сградата на Богословския факултет, която малцина са виждали отвътре.

Софийският университет, за разлика от много други институции у нас, наричащи себе си "университети", е наистина университет, защото обхваща в себе си факултети и катедри, изучаващи цялата universitas studiorum - цялата вселена на изследванията, на науките.

Почти всички факултети на Университета имат собствени обособени сгради: Химически, Физически, Математически, Богословски, Биологически, Журналистически, ФКНФ има още една сграда на ул. "Опълченска", а Философски факултет има четири сгради в т.нар. Кампус.

Всички тези сгради имат нужда от поддръжка. Апаратурата от лабораториите на Биологически факултет няма как да отиде в Химическия, нито от факултета по Математика и механика - във Физическия факултет.
Тук никакви съкращения, сливания и реорганизации не са мислими.

Тези факултети без своите сгради и лаборатории са немислими.

Университет без природоматематически факултети е немислим.

Превръща се в педагогически институт и престава да бъде университет.

Преди осем години не подкрепих подобен протест на тогавашния Академичен съвет и тогавашния Ректор. И даже написах статия "За просешката тояга на СУ", която беше публикувана в "Дневник". За последиците за мен няма да пиша, за да не променя темата.

Та, случвало се е преди години предишни ректорски ръководства да се оплакват, че не сме получили достатъчно, просто защото сме получавали по-малко от онова, което предишни ректорски ръководства са искали.

Този път не става дума за субективни щения на този или онзи.

Парите този път не са много по-малко от поисканото, а много по-малко от получаваното, от необходимото за поддържането на сградите.

И още. Понеже съм била един от най-изявените критици в публичното пространство на предишни ръководства - и на факултета, и на университета, този път се присъединявам към протеста, защото:

1. През последните години има очевадна промяна в стопанисването на университета - на неговите сгради и на всичко в тях.
Всеки жител и гостенин на София може да разгледа тези сгради отвън, а и влизането в тях не е проблем след кратък разговор с портиерите.
Преди две години, по случай 120 годишния юбилей всички сгради (от по-новите) бяха санирани и топлоизолирани. Прозорците и дограмите бяха сменени във всички сгради.
Това ги направи по-топли, но и по-тихи, което беше фатално важно за аудиториите и кабинетите в блоковете, например, на Кампуса на "Цариградско шосе".

2. През последните години има очевадна промяна и в отчитането на университета пред обществото, данъкоплатците, дарителите:
* всички протоколи от заседанията на Академичния съвет мот-а-мо са на сайта на Университета;
* всички протоколи от Ректорските съвети в по-обобщен вид - също;
* общите събрания и на факултетите, и на Университета се провеждат редовно, и отчетите от тях са също на факултетните уеб-страници;

В интерес на истината трябва да отбележа, че това отчитане на Академичния съвет с дословно стенографирани протоколи в сайта, започна да се случва - сред невероятен натиск и упорство от страна на предишни членове на Студентския съвет - още в края на втория мандат на предишния Ректор.

Университетът е много по-отворен и по-отговорен спрямо обществото, отколкото беше преди.
Университетът се отчита много повече и дава много повече информация - за всичко, случващо се в него, отколкото даваше преди време.

И точно сега нито данъкоплатците, нито държавата не трябва да вземат толкова много от Университета, защото става дума за:

а) сгради, които са уникални паметници на архитектурата и културата - като Ректората, но не само той. Сградата на Богословския факултет - и отвътре, и отвън - е също превъзходно творение на архитектурата с точно такова предназначение.

б) сгради, в които има такава апаратура в аудитории и кабинети, каквито са природоматематическите факултети, че тяхното съсипване ще доведе до съсипването и на техниката в тях, до последващ провал на изследванията и преподаването в тях.

С няколко думи: този път на празника ще има протест, защото управляващите в момента тенденциозно се опитват да съсипят най-стария и най-големия наш Университет -

единственият български университет, в който се изследва и преподава свободно цялата

universitas studiorum.

Blog.bg

Заимствам този пост от блога на Минчо Спасов и изцяло се присъединявам към предложенията му:

Blog.bg

от манастира на Свети Георги Зограф