Google+ Followers

Monday, July 27, 2009

на празника на Седмочислениците и на свети великомъченик Пантелеймон







Имало едно време едни двама братя от Солун и по-големият от тях се наричал Методий, а по-малкият - Кирил, а после малко след тях имало едни други двама братя:
по-големият се казвал Наум, а по-малкият - Климент.
Пък покрай тях имало и едни други боголюбиви ерудити и полиглоти: Сава, Горазд и Ангеларий.

Тези хора са поели отговорността на мисионерството на християнската вяра и на превеждането и проповядването на Свещеното Писание: изпробвали една писменост, видели, че тя не става и после предложили втора, която се оказала по-прагматична.
Превели Свещеното Писание от гръцки на старобългарски и най-важната богослужебна книжнина.

Те са изградили “понятийния апарат” и термините на превеждането от гръцки на старобългарски - на най-важните богословски и философски понятия, с които си служим и до днес.

Това, за което хвалят първите двама, дори и в някои учебници по история и по български език и литература – глаголицата – всъщност е най-слабото им и преходно творение.
Всички сме виждали глаголицата.
Един от големите куриози на нашата история е, че по-опростената азбука, създадена от Климент, се приписва от някои наши автори на буквари за първолаци на Кирил.

Обаче това не е така.

Братята Кирил и Методий не са се справили много добре с по-малкия технически проблем - за изработването на азбуката.
Но превели цялото Свещено Писание, а като се има предвид, че Кирил е знаел съвършено еврейски и даже е автор на учебник по еврейски, написан на гръцки, със сигурност това е гарантирало и солидността на техния превод на Свещеното Писание на Стария Завет.

А братята Наум и Климент разбрали, че щом Словото е станало плът веднъж в световната и човешката история за изкупление на целия човешки род, то и преводът на свещените текстове и богослужебната литература трябва да се въплъти на славянски в нещо по-опростено и по-лесно за четене, помнене и писане.

И така те пък решили по-техническия, но непренебрежим проблем за изработването на климентицата - азбуката, която ползваме с малки изменения на някои от графичните знаци и днес.

Днес, когато в страната и в една красива сграда на пъпа на столицата се случиха неща, за които след 5 или 10 години сигурно никой няма да иска да си спомня, не се чу много за празника на тази благословена и боговдъхновена група от седем Божи пратеници - полиглоти, ерудити, книжовници и монаси, които не са се боричкали за мирска слава и суетно признание, а са изградили чрез печата на Дара на Светия Дух нещо истинско.

За хилядолетия.
Няма нито една дума от богословската, философската и езикословната лексика, която да не е била преведена от тях и която да не се говори от езика ни чрез нас и днес.
И понеже в голямата Книга на книгите има една молитва, в която се казва “... хлябът наш насъщен дай ни днес...”, а не “... хлябът наш насубстанциален дай ни днес”, и понеже те са превели някои думи съответно като “подлог”, “сказуемо” и “съществително име”, а не като “субстанциално име”, от тях е тръгнала една книжовна традиция на превеждане от гръцки на български, която вече има над 1100 годишни корени.

***

На празника на светите седмина преводачи, книжовници и просветители днес, ми се иска да напиша отново за преводите на Любомира Радоилска и Донка Марковска.

Продължавам така темата от миналия и по-предишния пост.

И двете са преводачки от старогръцки на български на важни философски текстове.

Любомира Радоилска е съставител и преводач на една много ценна антология, без която изучаването на досократическата философия изобщо не може да мине.

Това е антологията Елеати. Фрагменти, издадена в библиотека Касталия на издателство ЛИК, С., 1996 г. под общата редакция на Иван Колев.

Освен това неин е преводът и на Жан-Пиер Вернан. Мит и мислене при древните гърци (от френски), С., 1998, ИК "Критика и хуманизъм";
тя има превод и на книга с етически есета от Филипа Фут и също така неин е преводът на най-известната книга на Алъсдър Макинтайър - Отвъд добродетелта.

Тя направи превъзходна работа за понятията за разумност и разсъдливост в етиката на Аристотел, а после е продължила тази работа и като дисертация, защитена и издадена в Париж. Вижте предишния пост за точно библиографско описание.

В момента е на изследователска позиция в Кембридж.

***

А на Донка Марковска дължим една много хубава дисертация за трагическия катарзис според "Поетиката" на Аристотел.

Неин е преводът и на два от важните късни Платонови диалози - Държавникът и Филеб, както и на коментара към тях в изданието Платон. Диалози. том ІV, С., 1990 г.

Поради ред причини и тя реши да потърси професионален и житейски път извън България (освен това тя е и наполовина унгарка).

След една нова много успешна дисертация и куп предложения за високи академични позиции, Донка Маркус днес е преподавател в Мичиганския университет, макар че е имала възможност и за кариера в един от университетите от "бръшляновата лига".

Донка Маркус е направила най-мъдрият избор - животът с любимия и семейството на по-скромна позиция в Мичиган, пред работа в най-престижен университет, но на стотици километри от дома.

***

Та, днес, на празника на великите седмина християнски преводачи от гръцки на старобългарски, реших да напиша тук за тези две колеги, които са от двете страни на Атлантика.

Днес, обаче, нашата Църква почита паметта и на един великомъченик, чудотворец и лечител - свети Пантелеймон. За него няма да ви разказвам, защото жития на нашите светци има вече на много места в нета, а и за да стане много дълъг този пост.

За това слагам тук снимки от църквата и двора на храма, посветен на него в Бояна.

Снимките са на Николай Гочев от миналото лято.

No comments: