за езерата в северната част на Италия и Швейцария на неговия блог http://hinkoff.blogspot.com/.
А тези дни най-после успях да се поразходя на Витоша, защото дъждовете свършиха, а отпуската започна.
С оглед на предстоящото казармено авторизиране на политическия режим в страната сигурно би трябвало да кажа, че вече съм в полагаема отпуска.
(Само мимоходом да вметна, че тези дни ще взема специални консултации от мъжа ми, баща ми и двамата ми братя за казармения език и стил, че да съм в крак с новото начало.)
Но да се върна към темата на поста:
Росене, виж тук какви снимки направих с моето старо телефонче на Боянското езеро.
И около София има езерца.
Това на мен ми е любимото.
Много е спокойно и мистично около него.
На същата тази блажена първа лятна разходка от полагаемата направих и няколко снимки от Драгалевския манастир.
Нали веднъж питаше какъв е тоя манастир.
Чудно място. Само две монахини има в него и виж какви цветя гледат.
2 comments:
Димке, Димке...:))
Не знам какво да кажа. Изненадан съм. Не очаквах че този пост, за езерата, а и не само за тях, ти е харесал толкова. Честно казано и на мен първата част с езерния сюжет по ми харесва,от комунистическо-скулптурния финал, но пък и умишлено така съм ги композирал, за да изпъкнат разликите между една колкото и натруфена да е, но все пак, приказна реалност и монументалната българска глупост. Демонстрирана най вече с изборната победа на „любимия„ ти пожарникар ББ:))
За боянско езеро, честно казано за първи път чувам, но е нормално. Не съм от този край, но пък добре изглежда, стига наоколо да не е бетонирано и застроено с някой от „перлите„ на мутро бароковата готика.
А за Драгалевския манастир!! Сега като показваш снимки и като си понапънах малко паметта, имам някакъв смътен спомен че май съм ходил там..преди 15 тина години. Ако не се лъжа, май беше някъде по пътя за драгалевския лифт. А може и да не съм ходил, но това не е толкова важно, важното е, че наистина изглежда много добре. Боядисан, поддържан и спретнат.
А тука си вали. Спира за малко и пак започва:))
Всъщност благодаря ти за „специално„-то внимание снимките, наистина ме изнада приятно.
Росене,
Боянското езеро е по-скоро съвсем миниатюрно езерце, но е красиво и мистично.
Изобщо около езерата винаги има много поетично и много мистично.
В Балатон, например, понякога внезапно и необяснимо излизат двуметрови вълни - уж отдолу на дъното понякога бликал някакъв топъл минерален извор, но освен научното обяснение, разбира се, има и легенди, и приказки.
Боянското езеро е съвсем мъничко и около него, за щастие, няма никакви постройки.
А Драгалевският манастир е наистина близо до долната лифтова станция на седалковия лифт до Бай Кръстю.
Драгалевският манастир е на Света Богородица. Даже името му е "Света Богородица Витошка".
В почивните дни има много хора, но в делничните е пусто.
Най-голямо стълпотворение става на 15 август - Успение Богородично.
Post a Comment