моите отговори на питането на Бойко Пенчев

Вчера във вестник "Дневник" моят колега и приятел Бойко Пенчев имаше както всяка сряда текст в колонката.
С него се познаваме от пролетта на 1999 г., когато той редактира и публикува на две части в "Литературен вестник" моя пръв критичен текст за висшето образование у нас, който бе озаглавен "За принципите на висшето хуманитарно образование и за неговото управление".
(Текстът "За принципите..." можете да намерите на образователния блог на Юлиан Попов, към който тук има препратка.)

Вчера Бойко Пенчев, който е преподавател, доц.д-р и заместник-декан във Факултета по славянски филологии и колумнист на вестник "Дневник" (струва ми се от самото начало на излизането му от 2001 г.) зададе със заглавието на текста си питането
Какво се случи на 5 юли?

http://www.dnevnik.bg/izbori2009/komentari_i_analizi/2009/07/07/751470_kakvo_se_sluchi_na_5_juli/

Отговорих му първо във форума на "Дневник", разбира се,
но понеже става дума за академично-приятелски диалог между двама университетски преподаватели и приятели на теми, които засягат и вълнуват цялото ни общество, реших да ги публикувам и тук:

Здравей, Бойко,

Не съм съгласна с теб, че не е ясно какво е станало на 5 юли.
Или поне на мен ми е ясно, но то е може би защото съм с няколко години по-възрастна от теб.
Няма за къде и за кога да мълча.
Ето ти например десет обяснения:

Обяснение първо, от гледна точка на Аристотеловата “Политика”:
На 5 юли у нас охлокрацията нахлу към властта. Българската политейя, така както и много други европейски политии, през последните осем години имаше и една щипка аристокрация – имахме си един потомствен европейски аристократ и роднина на няколко европейски монарси, който има конституционните права на български гражданин като всички нас и създаде политическа партия преди осем години. С политическото си поведение и политическото си говорене донесе на обществото и страната ни много повече добро, отколкото зло. И по-конкретно:
а) обогати изпълнителната и законодателната власт с включването в нея на много наши (приблизително) връстници, учили и работили в чужбина;
б) даде възможност на обществото да се поотдалечи от бруталния мачизъм и лансира много жени на важни позиции, a те показаха, че умеят да работят достатъчно добре за общото благо, че знаят и могат много;
в) направи всичко възможно за присъединяването на страната към ЕС и НАТО;
Еми, който не ще малко аристокрация у нас, сега ще получи много охлокрация.

Обяснение второ, от гледна точка на Платоновата “Държава” и на основните принципи на конституционализма тук и сега:
На 5 юли у нас нахлу към властта един тиранин.
Този тиранин не е чел Конституцията и основни европейски документи, което до този момент беше само смешно, но вече става и опасно.
Този тиранин към днешна дата е само все още кмет на София, но се държи така, сякаш вече е извършил преврат.
Още на първата си пресконференция в нощта след изборите тиранично обсеби микрофона и елиминира водещия си съпартиец-формален-лидер-на-партията; не благодари на своите колеги, които – за разлика от него – имаха мъжеството да се кандидатират за мажоритарни кандидати и за водачи на листи, и се претрепаха от тичане за двата месеца изборен маратон; не даде думата на нито един от тях.

Този тиранин, който се държи така, сякаш Конституцията вече е суспендирана и е обявено извънредно положение, издава заповеди на все още действащия министър-председател утре да му “сдаде властта”, както ни информира днес “Дневник”.
Това е противоконституционно.

Първо, народното събрание трябва да се конституира,
после, да си избере председател,
после, групата на държащия се като тиранин да получи проучвателен мандат,
после да състави кабинет,
после да получи одобрение от 121 депутати,
после, да се закълне заедно с кабинета си (което може и да не стане, защото и Станишев преди 4 години не беше избран с мандата на първата по големина парламентарна сила).

И чак тогава тиранинът ще има конституционното право да изисква от министър-председателя в оставка да му “сдаде властта” като конституционно избран негов приемник.
Дотогава всички негови изцепки вече са не просто комични, но и противоконституционни.
До този момент той е просто кмет, който днес, отново се е държал като тиранин, сякаш извършил преврат и суспендирал конституцията.

(Тук ще допълня нещо, което го няма във форума на "Дневник". Това, че ББ не е чел Конституцията и няма да я прочете никога, е ясно като бял ден, но поне телевизия сигурно е гледал. Не може да не е забелязал, че например президентът на САЩ се избира винаги в първия вторник на ноември, но встъпва в длъжност в средата на януари.
Във всички правови страни е така.
Ако ББ ще се държи у нас така, сякаш нямаме Конституция и никой няма да смее да му направи забележка, че даже още указът на президента за свикване на НС не е издаден, това означава, че на 5 юли е имало не само избори за ново НС, но и превратна смяна на политическата система у нас.)

Обяснение трето, от гледна точка на биографичния разказ:

На 5 юли към властта се устреми един човек, който има точно десет години на мрак и сенки в биографията си.
От 1991 до 2001 година какво точно е работил, кои са били юридическите и физическите лица, които е охранявал, (освен двама, за които е ясно кои са били) и какво точно е било имущественото състояние на охраняваните от него, че да натрупа голямото си лично богатство?
За това богатство, натрупано през 1991-2001 година, той платил ли е на държавата всички дължими данъци и една подробна данъчна проверка може ли да удостовери това?

Това е. Овластен е човек, който не може да обясни какво точно е работил и кого точно е охранявал цели десет години и какви пари е получавал за тази работа.

Обяснение четвърто, от гледна точка на психолингвистиката:

На 5 юли към властта се устреми един човек, който в 50% от изреченията, които произнася, говори за себе си. Има негови интервюта, в които личното местоимение “аз” и глаголите в 1 лице, ед. число, са над 75%.
И този човек, който винаги говори за себе си и само за себе си, се е засилил да става министър-председател.

Обяснение пето, от гледна точка на социолингвистиката и предупрежденията на Умберто Еко във “Вечният фашизъм”:

На 5 юли към властта се устреми един човек, който говори новговора, описан от Оруел в “1984” и подчертан от Умберто Еко като последен, но най-опасен белег на всеки ур-фашизъм, на всяка диктатура. Новговорът на ур-фашизма се базира върху “бедна лексика и елементарен синтаксис, с цел да ограничат инструментите за сложно и критично разсъждение. Но трябва да бъдем готови да идентифицираме други форми на новговор, дори когато приемат невинната форма на популярно токшоу”.
(Цитирам по “Умберто Еко. Пет морални есета”. С. , 1999, с. 37, превода на Ирена Кръстева)

Обяснение шесто, от гледна точка на хуманизма и на ценността на човека като най-висша ценност в една нормална, човешка, неполицейска и нефашистка страна:

На 5 юли към властта се устреми една партия, чийто неформален лидер се изказа в подкрепа на целите на възродителния процес и издевателствата с един милион наши съграждани през 80-те години.
Това антихуманно и ур-фашистко изказване беше направено в петък сутринта по една телевизия, но пък вестникът, на който ти си колумнист, Бойко, го прикри с пълно информационно затъмнение.
Да, вестник “Дневник” през следващата и през последващата седмица не помести нито един ред, с който да отбележи, камо ли да разкритикува това, че лансираният от тази финансово-медийна групировка бъдещ министър-председател, е направил такова скандално ур-фашистко изказване.

Обяснение седмо, от гледна точка на принципа за разделението на властите, наложен още от Клистен през 508 г. пр. Хр. в Атина и обоснован от Аристотел в “Политика”, но разбира се, възприеман и до днес като основен конституционен принцип във всички правови държави по света:

На 5 юли напълно триумфира фетишизацията на целта избиране на парламент, който да може да излъчи правителство.

Добре, но освен тази вторична цел, парламентът трябва да изпълнява и първичната си функция – да създава закони.
В бъдещото НС първата и най-голяма сила колко юристи ще има?
Мнозинството в това НС ще може ли да пише и приема някакви, какви да е закони, или всеки ден ще ни разсмива с трогателно-плашеща юридическа неграмотност като тази, която днес гербаджиите са демонстрирали в ЦИК (че трябвало нови частични избори във Велико Търново)?

На 5 юли пред олтара на бъдещата стабилност на изпълнителната власт беше ампутирана законодателната власт.

Това означава, че при това парламентарно мнозинство правителствена криза може и да няма, но ще има парламентарна и конституционна криза.
Колко депутати-гербаджии са юристи?

Обяснение осмо, от гледна точка на принципа за върховенство на закона, представен като основа на демокрацията още в “Историята” на Херодот:

От гледна точка на принципа за върховенство на закона българската република достигна до своя телос именно по време на управлението на Симеон Сакскобургготски и после при Станишев, колкото и това да вбесява онези, които ги мразят.

Ако някой не иска да чете стар автор като Херодот, да вземе да прочете поне Пиер Бурдийо и по-точно “Благородническото съсловие на държавата”. Във всяка една република максимумът на републиканизма, пише Бурдийо, се достига тогава, когато има върховенство на закона и достатъчно представителство в законодателната и изпълнителната власт на les robins – на хората, облечени в роби, в тоги, сиреч на юридическото съсловие.
Същото нещо, но с други думи е написал и Херодот в един знаменит триалог в своята “История”.
Нашето юридическо съсловие влезе и се представи в изпълнителната и законодателната власт достатъчно добре при последните две правителства.
А в новия парламент и в новото правителство, да попитам отново, колко юристи ще има?

Обяснение девето, от гледна точка на деветата Божа заповед, дадена от Господ-Бог на Мойсей ( Изход 20: 16):

От тази гледна точка спечелиха онези, които лъжеха и лъжесвидетелстваха.
Като се започне от Савойския скандал, който беше раздухан преди три години и от който не излезе нищо, та се стигне до истеричната подписка-клевета, под която се подписаха над 180 000 души, защото сегашните управляващи щели били да отменят българския като задължителен в училище???
Сегашните управляващи благородно не опровергаха тези клевети, особено последната и на 5 юли гласувалите за НДСВ обяснимо бяха по-малко от подписалите подписката с клеветата. Въпреки факта, че Даниел Вълчев беше най-успешният образователен министър през двете десетилетия на прехода и че са въведени финални и няколко междинни миниматури по български език в средното училище.

Обяснение десето, от гледна точка на войната между финансово-медийните империи и олигархичните констелации:

На 5 юли едни финансово-медийни корпорации победиха други и едни олигархични констелации надвиха други.

В името на икономическата целесъобразност и - уж – излизането от кризата, на власт е докарана една популистка към ур-фашистка парламентарна констелация, защото по всяка вероятност гербаджиите ще управляват с атакаджиите.

Това е, скъпи Бойко.
Имам и други обяснения, но като за първо време тези са достатъчни, струва ми се.

post scriptum, който дописвам специално за форума на “Дневник” и “Сега”, където може би също ще сложа този текст:

Първо, не съм и никога не съм била нито комунистка, нито царистка;
Второ, тройната коалиция и нейното самозабравяне и зулуми никак не ми харесваха;
обаче, задаването на една ур-фашистка констелация в парламента ме ужасява;
Трето и най-важно, изобщо за да започне нещо като що-годе нормализация на политическия живот у нас, всички трябва да си припомним (а някои от нас да прочетат поне веднъж) какво е написал Аристотел за историята на атинската политейя в едноименното съчинение:

В нейната предистория, още преди Дракон, е било постановено следното: никакви висши длъжности не бива да се заемат от никого за повече от десет години.

В нашия политически “елит” и в политическата класа, както и сред академично-артистичната и медийната олигархия, а и в интерпретаторско-политологическото съсловие, има прекалено много хора, които заемат висши длъжности и разполагат с огромна власт вече почти 20 години.
От всички цветове и разцветки на политическата дъга.
*