придобивка за вечността

Това, което направиха колегите от Катедрата по класическа филология във ФКНФ през тази година за четящите хора у нас, е наистина придобивка за вечни времена.

Те ни зарадваха с няколко превода на важни антични гръкоезични и по-късни византийски произведения, които излизат за първи път на български език.

И така, това голямо, това необикновено екипно дело, за което всякакви похвали ще са недостатъчни, се състои от няколко части, които можете да видите тук, но и да ги намерите по книжарниците.



В изданието Еврипид. Избрани трагедии
са включени няколко трагедии, преведени от Доротея Табакова и Тамара Кръстева.
С предисловие от двете преводачки.
Хиполит и Орест са в превод на младата колега Тамара Кръстева,а Ифигения в Таврида, Елена и Циклоп - в превод на Доротея Табакова, която от години се е посветила на превеждане и изучаване на превеждането на античната драма у нас.



В изданието Клавдий Елиан. Шарени истории
като преводачи и автори на предисловието са се изявили Николай Шаранков и Невена Панова, а редактор е Мирена Славова.




Ето, в това книжно тяло българският читател получава нови животописи от Плутарх.
Успоредни животописи допълва вече направените преводи на български с осем нови биографии на значими личности от античността, направени от Драгомира Вълчева, Невена Панова и Доротея Табакова, под редакцията на Мирена Славова.
Новите биографии, които българският читател вече ще може да прочете, са на Тезей и Ромул, на Перикъл и Фабий Максим, на Алкивиад и Гай Марций Кориолан, на Демостен и Цицерон.
Предговорът е на Невена Панова.




Писма на хетери от Алкифрон е в превод и с предговор на Драгомира Вълчева.

Както е написано на гръбчето на корицата:

Хетерата е лека жена с тежък характер. Хетерата не вярва на сълзи, на думи също не вярва. Хетерата знае как да си поиска своето: пари, бижута, дрехи и слугини. Обича да пише писма, но не държи да получава...
Когато са с любовници, хетерите са забавляват...
Когато са без любовници, хетерите пак се забавляват...



Не е известно кой е авторът на това произведение със заглавие Дигенис Акритас.
Преводът е на Борис Вунчев, а редактори са Мирена Славова и Драгомира Вълчева, но като художествени редактори върху превода са работили и Тамара Кръстева и Елени Церовска.

На мен до този момент не ми беше известно, че има и такъв много интригуващ средновековен героичен цикъл на източния средиземноморски свят .
Както е написано в представянето на книгата в днешния брой на Литературен вестник:

... действието на Дигенис Акритас се развива в една от най-горещите точки на средновековния свят - на източната граница между християнския и мюсюлманския свят, между Византия и Халифата. В планинските теснини на Кападокия героят Василий, син на византийска аристократка и на потомък на митичния Харун ал-Рашид, се сражава с митологични чудовища, побеждава разбойници и прелъстява девици...




Отдавна имаше нужда и от превод на Изократ. Речи.
Сега вече преподаването както на антична философия, така и на гръцка култура и литература от класическата епоха, ще стъпи на това солидно издание.
Какво е познанието за Елада, ако студентите не могат да прочетат Панегирика или речта Срещу софистите?
Преводът е на Виолета Герджикова и Николай Шаранков, а редактор е Мирена Славова.
Предговорът е от двамата преводачи.

Част от представянето на гръбчето на корицата казва на читателя:

Изократ е наричан вдъхновител на хуманизма, възпитател на Европа и баща на модерното либерално образование. Разказват, че когато получил от своите ученици първата такса за обучение, възкликнал:
"Сега осъзнах, че съм се продал на тези хора".
В следващите десетилетия обаче той обучил и напътствал именити държавници, пълководци, оратори, историци и поети, изобретил висшето образование и предопределил пътя му за повече от две хилядолетия. Създал съдебни пледоарии на заплетени казуси и съвършени политически речи.





Спасителна книга (Гръцкият оригинал на Симеоновия сборник), за чиято премиера в Богословския факултет вече писах, но скоро ще разкажа и със снимки за нея, е преведена от Петя Янева и Сергей Иванов.

Както се вижда от чудесното оформление на Радостина Рачева, всички тези книги излизат в колекция АРХЕТИП и са издадени с помощта на издателската програма Култура 2007-2013 на Европейския съюз.

Хубаво е, че всички тези от важни по-важни придобивки са представени в днешния брой на Литературен вестник - със статии или във витрината.

Димитър Илиев е представил изданието на новите пиеси на Еврипид, Анета Димитрова - Спасителна книга, а Невена Панова - речите на Изократ.

Йеромонах хаджи д-р Стефан е написал за премиерата и празничната служба-освещаване на всички тези книги в параклиса на Богословския факултет на 11 юни.

Освен превод, всички тези издания имат и достатъчно упътващи читателите предисловия, кратки, но много полезни коментари и бележки.

Много важно е също така ефектното оформление и представянето на гръбчетата на кориците със завидно чувство за хумор и по най-примамлив за читателя начин.

Следващата седмица, учебната година ще завърши на 10 юли, в петък, с дискусия върху преводите на гръкоезични автори на български език, но за това ще напомня оше веднъж с подробности след няколко дни.

За такова голямо колективно постижение всякакви суперлативи ще са уместни, но наистина най-точното е старото Тукидидово достояние за вечността.