На 18 май вестник "Труд" публикува статия, в която авторът рециклира своя статия отпреди 25 години, от 1997 г., публикувана тогава в "Капитал", а сега извадена от фризера и претоплена отново:
Научни приноси или зайците на Фибоначи
Авторът твърди, че качествата и способностите на един американски професор са колкото на 1795 български и че през последните години българската преподавателска колегия се е увеличила в математически порядък, съизмерим с прогресията на Леонардо Фибоначи.
Според автора и вестника, който му е дал трибуна, за да ласкае министъра и да обижда целокупната българска преподавателска колегия,
ние не сме хора, а зайци.
Войната, която МОН води срещу университетите, не е отсега, а започна през 1997 г.
Случилото се през тези 25 години може да се определи като война в три фази.
Първата фаза на войната започна през 1997 г. и завърши през 2018 г. В продължение на почти 20 години тя беше студена война и хората, които управляваха страната и процесите във висшето образование сдържаха опитите за разпалване не на една, а на няколко войни (война срещу преподавателската колегия, война на сциентисти срещу хуманитари, на изследователи срещу преподаватели, война на столичните срещу "провинциалните" "вузове").
Втората фаза на войната я превърна от студена в огнева – през май 2018 г. беше приет Законът за изменение и допълнение на ЗРАСРБ и НАЦИД придоби репресивни, ретроактивни, дискриминационни и сегрегационни функции.
През тази година МОН превръща войната в ядрена.
Войната трябваше да се превърне във война на всички срещу всички и сегашният екип на МОН постигна това – тотална война, ожесточение и разделение. Министърът явно е решил, че в чест на четвъртвековния юбилей от началото на студената война вече трябва да се премине към най-решители действия и пълно декуникулизиране на университетите, сиреч тотално прогонване на зайците и зайкините от тях.
Я
да видим сега как сме се размножавали зайците и зайкините в най-стария наш
университет през последните години.
В Мандатния отчетен доклад на
ректора за
мандата от 2015 до 2019 г., представен пред Общото събрание на 20 ноември 2019
г., публикуван в интранет един месец предварително, на с. 199 пише, че:
-
през 2015 г.
преподавателите са били 1705 души;
-
през 2016 г. са 1673
души;
-
през 2017 г. са 1657
души;
-
през 2018 г. са 1627
души;
-
през 2019 г. са 1590
души.
Какво виждаме в данните за обявените и
спечелени конкурси на същата страница от отчета?
През
2016: 37
обявени и 32 спечелени конкурси за асистенти;
86
обявени и 82 спечелени за главни
асистенти;
67
обявени и 61 спечелени конкурси за
доценти;
30
обявени, 30 спечелени конкурси за
професори;
През
2017 г.: 57
обявени, 49 спечелени – за
асистенти;
80
обявени, 79 спечелени – за главни
асистенти;
49
обявени, 44 спечелени – за доценти;
30
обявени, 28 спечелени – за
професори;
През
2018 г.: 29
обявени, 25 спечелени за асистенти;
57
обявени, 54
спечелени за главни асистенти;
48 обявени, 47 спечелени за доценти;
37 обявени, 35 спечели за професори;
Какво става през 2019 г., първата
година, в която се усети влиянието на Закона за изменение и допълнение на
ЗРАСРБ и НАЦИД-ския терор?
На същата тази страница от отчета пише:
50
обявени, 0, да, нула спечелени конкурси за асистенти;
57
обявени, 15 спечелени конкурси за
главни асистенти;
17
обявени, 0, да, нула спечелени
конкурси за доценти;
14
обявени, 0, да, нула спечелени
конкурси за професори.
Данните в отчета са до 1 септември 2019
г., а до края на 2019 г. е имало още четири месеца, затова да видим какво пише
и в следващия, вече обиковен едногодишен отчет на ректора за състоянието на
университета, представен на Общото събрание на 18 ноември 2020 г., публикуван
предварително и досега достъпен в интранет. Там на с. 116 пише, че общият брой
на преподавателите за една година се е увеличил от 1590 на 1591 – само с един
колега повече.
За конкурсите:
За
2019 г. данните са променени в сравнение с
Мандатния отчет, може би поради приключили конкурси през периода
септември-декември на 2019 г:
63
обявени, 51 спечелени за асистенти;
70
обявени, 69 спечелени за главни
асистенти;
27
обявени, 24 спечелени за доценти;
17
обявени, 14 спечелени за професори;
През 2020 г., но само до 13 октомври 2020 г., когато е публикуван
отчетът в интранет конкурсите са:
27
обявени, 10 спечелени за асистенти;
54
обявени, 16 спечелени за главни
асистенти;
31
обявени, 2 спечелени за доценти;
22
обявени, 2 спечелени за професори;
И така, стигаме и до последния обикновен
годишен доклад на ректора, представен пред Общото събрание на 24 ноември 2021
г., публикуван предварително в интранет, и достъпен и досега. Общият брой на преподавателите
е намалял с няколко и вече сме 1587 души. Уви, в действителност сме по-малко
защото през последните месеци няколко колеги си отидоха, преди да навършат
пенсионна възраст.
Информацията за конкурсите за предишната
година отново е коригирана, може би защото в последните месеци на 2020 г. са
приключили някои процедури.
За
2020: 30
обявени, 28 спечелени асистентски;
62
обявени, 58
спечелени за главен асистент;
36
обявени, 35 спечелени за доценти;
25
обявени, 25 спечелени за професори.
Конкурсите през 2021 г. до 6 октомври 2021 г.:
41
обявени, 18 спечелени за асистенти;
44
обявени, 12 спечелени за главни
асистенти;
28
обявени, 7
спечелени за доценти;
23
обявени, 7 спечелени за професори.
Както се вижда от тези данни, зайците и
зайкините в СУ не сме се размножили прекалено много.
Общият брой на преподавателите в
университета от 2015 г. до 2022 г. е намалял със 150, а бакалавърските и
магистърските програми са се увеличили.
В Софийския университет има 16 факултета, които предлагат 120 бакалавърски програми и над 400 магистърски, повечето от които се осъществяват всяка година, макар и понякога със съвсем малко студенти.
https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/obrazovanie/bakalav_rski_programi/bakalav_rski_programi
Общият брой на обявените и спечелени
конкурси с всяка година намалява, преподавателският състав много, много застарява, немалко
конкурси за асистенти и главни асистенти остават без резултат.
При студентите бакалаври, магистри и докторантите е същото. С всяка изминала година както започващите една от трите степени, така и завършващите стават все по-малко.
Разбира се, това е и функция на общия демографски колапс, а това, че нашата, цялата българска университетско-преподавателска и институтско-изследователска колегия е най-състарената в целия Европейски съюз, беше показано в много подробни изследвания на проф. Патриция Георгиева преди 20 години, по времето когато тя беше председател на Националната агенция за оценяване и акредитация в книгата Висшето образование в процеса на обществена промяна в България (Национален институт по образование, 2001, 167 с.) от Патриция Георгиева. В глава V - “Преподавателски състав и академична дейност” - с. 112-126.
А какви са актуалните данни, може да се получи като справка, официално поискана от Националния Статистически Институт за възрастта и пола на преподавателския и изследователския състав у нас, за съотношението между броя студенти и броя преподаватели, за пропорциите между различните възрастови групи в академичния състав.
Точно такава информация би трябвало да дава и НАЦИД, да е видима, лесно достъпна и непрекъснато обновявана картината за това колко и какви са висшите образователни институции у нас, колко и какви са факултетите, департаментите, катедрите, магистърските и докторските им програми, колко и какви по степени и длъжности са преподавателите в тях, каква е средната им възраст, пол, актуална фотография и много, много по-подробна информация за всеки от тях.
В сегашния си вид регистрите на НАЦИД не оправдават парите на данъкоплатците за поддържането на такава контролираща и репресираща структура, политически лост в ръцете на министъра на образованието, който и да е той или тя.
В момента в регистрите на НАЦИД всички от нашата колегия са представени само с научната им дейност, като напълно е пренебрегната преподавателската ни работа, може би защото тя се осъществява предимно на презрения български език.
На университетските сайтове има много, много повече информация и за това какво и къде преподаваме, какви задължителни или избираеми курсове, в кои бакалавърски или магистърски програми, на какви ученически и бакалавърски дипломни работи, магистърски тези и/или дисертации сме били ръководители.
Това последното е моят отговор на смехотворния аргумент на една колега-професор от НБУ, която преди няколко дни в защита на ЗИД на ЗРАСРБ от 2018 г. и съществуването на наукометрещите регистри на НАЦИД написа в затворената група във фейсбук, че
регистрите там помагат на журналистите да намират информация за всеки от колегията и намаляват шарлатаните в медиите.
Първо, шарлатани винаги е имало, има и ще има, във всички професии и всички сфери на житието и битието. Филмът Хвани ме, ако можеш на Стивън Спилбърг от 2002 г. е направен по действителна биография на такъв гений на шарлатанията в САЩ.
Второ, всички наши висши образователни институции имат сайтове от началото на 2000 г. и представянето на всички преподаватели в тях беше условие, поставено още при създаването на НАОА през 1999 г. В продължение на 20 години до създаването на калпавите регистри на НАЦИД всеки човек, а не само журналист, чрез каква да е търсачка можеше и продължава да може да се осведоми кой кой е.
Например, ако искам да науча нешо за колегата от НБУ, на сайта на техния университет намирам няколко пъти повече информация и за преподавателската ѝ работа, и за нейните публикации.
Регистрите на НАЦИД са непълни, неточни, на места информацията в тях е неволно сгрешена или умишлено преиначена.
Те не дават и половината от информацията за зайците и зайкините в университетите, която може да се намери на сайтовете на самите университети.
No comments:
Post a Comment