ние сме зайци

 https://trud.bg/%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B9%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D0%B8%D0%B1%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8/?fbclid=IwAR1CnvZY5wuKovU6QCcTXUtmMYhD4MOz4bQ89XiECLS7wFbgFce2Ir9HYe0

На 18 май в 7 часа сутринта в електронното издание на вестник "Труд" беше публикувана тази статия. Предполагам, че е публикувана и в хартиения брой. Очевидно авторът е блюстител, адепт и защитник на министъра-академик-професор-доктор на химическите науки, и на неговите екзекуторски намерения.

Бях чувала, но не ми се вярваше, че има такива "колеги", български учени, които ни сравняват със зайци.

За тях ние не сме хора, а животни. Ние сме зайци, размножаваме се като зайци, при това не как да е, а по формулата на Фибоначи. Авторът коректно я е представил в "статията".

Той се е самоцитирал от статия в "Капитал" от 1997 г., в която е написал, че един американски професор тогава е бил, но и сега е е колкото 1795 български професори.

Войната срещу колегията започна още тогава, през 1997 г., когато заместник-министър беше проф. доктор на химическите науки Борислав Тошев.

По онова време рефренът беше: хуманитарите не струват, защото всичките им професори и доценти са мухлясали соц изкопаеми, които не знаят нищо друго освен марксизма-ленинизма. Е, минаха 25 години, повечето от хабилитираните преподаватели, които бяха все още активни през 1997 г., отдавна вече са пенсионирани или не са сред живите.

Сега лозунгът е: не са публикували на английски, а само на родния език. Срам, срам, това са зайци, а не хора.

Какъв беше политическият контекст на първата фаза на войната срещу преподавателската колегия?

На предсрочните парламентарни избори на 19 април 1997 г. ОДС спечели 52, 26 % от гласовете, а БСП – 22, 07%.

Само две години и половина по-късно на местните избори (в два тура на 16 и 23 октомври) на 1999 г. СДС, междувременно консолидирано като единна партия, спечели 30, 37%, а БСП – 30, 31%. Разликата от 6 стотни от процента уплаши тогавашните управляващи и сциентистите бяха озаптени.

Проф. дхн Борислав Тошев по онова време беше апостолът на тоталния държавен контрол и управление на "висшите училища", пророкът на импактфакторите и наукометрията, на публикуването изключително на английски и от само себе си се разбира, на сериозни научни статии на английски език, а не на някакви си там книги на презрения български език. По онова време ги нямаше още нито Web of Science, нито Scopus, но проф. Тошев имаше свои таблици за точкувания, коефициенти, проценти на съавтори, индекси на цитатите.

Фронтовите линии оттогава до днес са етатисти срещу автономисти, сциентисти срещу хуманитари. Разбира се, не всички хора на точните науки са против хуманитарите и не всички преподаватели от държавните университети искат министерски диктат за всичко и всички.

Проф. Богданов не беше единственият, но може би беше най-влиятелният и най-известният от онези, които предупреждаваха: в никакъв случай не бива да се свръховластява МОН, което по онова време беше МОНТ – министерство на образованието, науката и технологиите.

Тази позиция взе превес, утвърди се, но животът ѝ беше кратък. Само две десетилетия. През 1999 г. беше създадена Националната агенция за оценяване и акредитация, която пое грижата за осигуряване на качеството в институциите, предлагащи висше образование. За почти пълни 20 години, от 1999 г. до 2018 г. това беше най-високата кота за управление, мандатът на ръководителя ѝ е седемгодишен.

Най-хубавите неща в управлението на НАОА се случиха в периода от 2004 до 2011 г., когато неин председател беше проф. дхн Иван Панайотов, също химик, но истински учен – човек, за когото се пише, споменава и говори несъразмерно малко, който за седем години направи най-доброто от най-доброто: бяха проведени първите акредитации; нашата акредитационна агенция стана част от европейски и световни сходни организации и бяха създадени първите регистри на учените и изследователите у нас.

За съжаление, войната срещу университетската преподавателска колегия от студена стана ядрена през 2018 г., а сега направо свръхчовеците с големите импактфактори са тръгнали към терминално решение, защото те са свръхчовеци, а ние даже не сме хора.

Ние, пишещите, публикуващите и превеждащите на български език, не сме хора, а животни.

Ние сме зайци.

***

В затворената група във фейсбук една колега-професор задава въпроси. Важното е, че отговорите на точно тези въпроси тя, като преподавател на НБУ, може и да не ги знае и чистосърдечно да ни пита, но професорът-академик-министър като преподавател от СУ би трябвало да ги знае. От мандатния отчет на ректора на СУ за периода 2015-2019 г., както и от отчетите пак на ректора за годишното състояние на СУ през 2020 и 2021 г. се вижда пагубната тенденция за НАМАЛЯВАНЕ, а не увеличаване на преподавателската колегия, като особено плашещо е намаляването на броя на асистентите. И това професорът-академик-министър трябва да го знае.

***

Професорката от НБУ може и да не знае, и чистосърдечно да пита, но професорът-екзекутор трябва да знае какво пише в отчетите на ректора за СУ. 

Ще цитирам данните само за периода от септември 2020 до септември 2021 г. 

Обявени са 41 конкурса за асистенти, а са спечелени 18. 

Обявени са 44 конкурса за главни асистенти, а са спечелени 12, 

обявени са 28 конкурса за доценти, а са спечелени 7, 

обявени са 23 професорски конкурса, а са спечелени 7. 

Професорът от НБУ сигурно се досеща защо са спечелени само 18 асистентски, при това асистентски конкурса? И защо само 12 от 44 за главни асистенти? 

Ами защото няма, НЯМА МЛАДИ ХОРА КАНДИДАТИ за научна и преподавателска работа. 

Не просто има отлив и намаляване на студентите и в бакалавърските, и в магистърските програми. Не просто докторантите в СУ намаляват в геометрична прогресия. Обявяват се конкурси за асистенти и главни асистенти, на които не се явява нито един кандидат. Ако екзекуторът на образованието наложи и новата наукометрия, до 5 години половината от хуманитарните и социалните катедри и факултети в нашата страна ще трябва да бъдат закрити, защото в тях няма да има НИТО ЕДИН останал преподавател – възрастните, ако изобщо оцелеят в менгемето на новата наукометрия, ще са пенсионирани, млади хора и на средна възраст откъде ще дойдат? 

Сигурно харвардски лустросаните ще внесат от чужбина чужденци, които ще преподават на английски в напълно англицизираните ни университети.