поздрави и съобщения (11 май )

 

На 11 май на сайта на АРУКО написах:

Честит празник, колеги!

В деня, в който почитаме светите братя Методий и Кирил, покровителите на християнска Европа, припомням поканата за утрешната юбилейна сесия в чест на 100-годишнината на катедрата по Класическа филология.

Тя ще се проведе

утре, 12 май, четвъртък, от 14. 30 часа в Зала 1 на Ректората.

Моля, вижте плаката и съобщението за събитието и изложбата в предишната публикация.

Дистанционно можете да се присъедините към сесията тук:

Please click this URL to join. https://us02web.zoom.us/j/84321868116?pwd=KzlSRWFieDZ4ZTRVM0RuUEFNbTB1dz09
    Passcode: 527420

***

Имам удоволствието също така да споделя, че в брой 17 на Литературен вестник, 4-10 май 2022 г. с водещ Емануил А. Видински има една страница с преводи на лирически фрагменти от Теогнид.

Ето как е съобщено за предстоящото издание на изд. "Ерго":

Като повечето ранни представители на старогръцката епическа поезия, Теогнид от Мегара е обвита в легенди фигура със съмнителна историческа идентичност. Традицията ни го представя като поет от средата на размирния за много гръцки полиси VI в. пр.Хр. Поетическата persona в стиховете, запазени под неговото име, говори като представител на старата родова аристокрация с олигархични убеждения, враждебно настроен към демократичните брожения, обеднял изгнаник от родината си заради антиолигархична революция. Голяма част от стиховете са съвети към любимия подопечен младеж Кирн за това как да се пие на пиршество и въобще как да се живее. Тези над  1300 стиха, разделени от ръкописната традиция в две книги, са фрагменти от различни пиршествени рецитации и песни, неделима част от атмосферата на античния symposion, към който по-късно ни дават поглед и някои от произведенията на Платон и Ксенофонт.

Теогнидовата сбирка в превод на Стефан Стефанов и под научната редакция на Димитър Илиев и художествената работа на Владимир Морзоханов предстои да бъде публикувана тази година от издателство „Ерго“.

Ето и три фрагмента от публикуваните там:

Добро да сториш на лош е работа неблагодарна

както да сееш в море бурно и сиво от сол.

Нито, морето засял, реколта добра ще пожънеш,

нито, постъпил добре, чакай отплата от лош.

С ум ненаситен са злите – едничка ли грешка си

сторил,

всичко потъпкват и край слагат на дружбата те.

Ала достойният на добрината най-много се радва,

за нея благодари пази я в спомена драг.

**

– Мразя негодния мъж, покрита край него минавам,

носеща в свойте гърди на малка птичка ума.

– Мразя шавлива жена и също мъжа ненаситен,

чуждата орна земя петимен да набразди.

Тежко е някой разумен с безумците да разговоря,

но да им само мълчи е невъзможно съвсем.

***

Щом ни е съдено нещо, не можем да бягаме, Кирне.

Щом ни е съдено, мен никак не ме хваща страх.