снощното събрание накратко

 

То беше обявено като събрание на преподавателската колегия от Философския факултет, на което ни кани министърът на образованието. Беше обявено за 17.30, но започна с 15 минути по-късно, тъй като той беше участвал в коалиционен съвет. Около 17.45 деканът проф. Карабельова откри събранието и представи позицията на Факултетния съвет „против“ предлаганите промени за атестирането на преподавателите чрез нови наукометрични матрици в замяна на допълнителни средства от бюджета. Тя подчерта, че решението е единодушно.

После думата получи министърът и говори половин час, от 18.00 до 18.29 часа, като каза неща, които вече познаваме от медиите, при това още от миналата година, когато публично в някакъв мол се водеха разговори за управленските намерения на четиристранната коалиция.

Изтъкна няколко пъти, че медиите изопачават намеренията му, а ние не ги разбираме.

След неговото половинчасово експозе говори доц. д-р Иван Колев, който имаше предварително написано изказване, или може би само конспект на изказването, така че той може да го публикува. Най-важното според мен в казаното от него беше, че във философията и изобщо в хуманитаристиката има най-малко 20 жанра на писаното слово, които нито сегашната, нито възнамеряваната наукометрия уважава. Също така той се обяви против НАЦИД като инстанция-посредник между учените, университетите и държавата.

След него говори проф. Каприев, който накратко представи вчерашната им публикация в съавторство с проф. Георги Димитров в Офнюз, затова няма да я преразказвам:

https://offnews.bg/analizi-i-komentari/za-predlaganite-atestatcionni-inovatcii-s-dobro-776787.html

След това говорих аз, като бях най-критична, възмутена и разпалена от всички. Споделих, че се връщаме 25 години назад, защото проф. Борислав Тошев още през 1997 г. и през следващите четири години, в които беше заместник-министър, се опита да въведе импактфактори и някаква наукометрия. Трябва да уточня, че неговите предложения по онова време бяха далеч по-невинни от въведеното през 2018 г. и от най-новите предлагани матрици.

През периода 1997-2001 г., когато проф. Тошев се бореше като лъв за някаква наукометрия, нямаше още нито Уеб, нито Скопус!

Казах също така на министъра Денков да не ни баламосва (sic! точно този глагол употребих, да не ни баламосва) с предложения за уточнения, допълнения, изменения и прочие към каквито и да било работни групи, защото преди три години беше създадена една такава група след конференция, проведена на 10 май 2019 г. в УНСС, с участието на тогавашната заместник-министърка г-жа Карина Ангелиева.

Три години и една седмица по-късно няма абсолютно никакъв резултат от тази работна група, а сега министърът предлага създаването на нови.

Разказах също така до какво доведе досега опитването чрез НАЦИД да се въведат мерила за измерване  на „обективно измеримите резултати“: наукометрията и общонационалните критерии. Дадох добре известния пример за това как трудът на трима преводачи на Аристотел в три различни факултета на един и същ университет беше оценен. 

Споменах и за съществуването на анонимни експерти-доносници във факултетите и в НАЦИД в две разновидности: експерти-доносници с псевдоними и експерти-доносници без псевдоними, анонимни експерти-доносници.

Попитах и защо моята втора дисертация е публикувана в НАЦИД, а дисертациите на 98% от всички колеги не са публикувани? 

Защо нито една от двете дисертации на самия министър не е публикувана, нито дисертацията на г-жа-министъра на здравеопазването, а впрочем, сега като пиша, добавям, че нито една дисертация на нито един член на ректорското или деканското ръководство не е публикувана там. Сега добавям: на едни хора трудът ще бъде плячкосан и обезценен, на други – не.

След това министърът отговори подробно на първите три изказвания, като за пореден n-ти  път изказа своите твърдения.

В отговор на моите примери каза, че щом има нередности, трябва да се подават сигнали в министерството.

Ако бях имала възможност за реплика, щях да го репликирам, че ако се захванем да отговаряме на сигналите на анонимните експерти с контра-сигнали, животът няма да ни стигне.

Също така каза, че за да няма такива случаи като с тримата различно оценени преводачи на Аристотел, щяло било да се създадат експертни комисии към ВАК, пардон, към НАЦИД.

Ако бях имала възможност да го репликирам, щях да кажа, че така НАЦИД става аналог на ВАК, а тези експертни комисии, които той планира да назначи, се превръщат в аналог на някогашните Специализирани научни съвети.

После имаше много други изказвания, по-внимателни и по-уважителни от моето, но достатъчно категорични.

Ще откроя само няколко акцента от многото изказвания, които неизбежно са субективни: споделеното от доц. д-р Светослав Малинов, че новите предложения са унищожителни за колегията на политолозите. Според доц. д-р Момчил Христов и проф. Лиляна Деянова новите предложения са неприемливи за социолозите, защото много голяма част от тази наука и нейната периодика е френскоезична. Д-р Мила Минева изказа, че ние като социални и хуманитарни учени имаме дълг към нашата общност, затова няма как да не пишем и правим изследвания на нашия език. Колега-психолог-докторант сподели, че предложенията ще обезсмислят дисертация като неговата, а гл. ас. д-р Велислава Петрова каза, че ѝ е отнело 10 години да легализира дипломата си от Франция. Доц. Георги Вълчев наблегна на това, че сега изобщо не е времето да се правят такива нововъведения и че не е това добрият начин. Проф. Иван Кабаков каза, че за първи път колегията от факултета е толкова единна и че всичко това ще отблъсне младите хора да се занимават с научна работа.

Имаше две изказвания на двама колеги от Стопанския факултет, на които не разбрах имената, които опровергаха министъра в някои икономически параметри. Според колегите от СФ финансирането на висшето образование като норматив за един студент не се е увеличило от 2009 г. Имаше и други важни финансови аспекти в техните изказвания, но не си водех записки и сега може неточно да ги преразкажа.

Изказа се доц. Валентина Георгиева, която уточни, че е била организатор на конференцията в УНСС на 10 май 2019 г., но след това не е участвала в работната група. 

Сега добавям, че тогава имаше много разумни предложения, направени от колеги икономисти, юристи, филолози, изкуствоведи, но... три години и една седмица по-късно нито едно от тях не е прибавено към предишната наукометрична матрица.

Снощи също така въпрос зададе доц. д-р Герасим Петрински: кой и как ще определи кои издателства са достатъчно академични?

Имаше едно колегиално изказване от проф. Албена Танева и едно емоционално на проф. Ирина Зиновиева.

Министърът получаваше думата след всеки две или три изказвания, като съвкупно времето, с което разполагаше той, беше много, много повече от изказванията на всички останали, взети заедно.

Останах с впечатлението, че това е отлично организиран PR-ход за преобръщане на единодушното решение на Факултетния съвет. Според мен, обаче, едно такова събрание не е легитимно да обърне единодушното решение на ФС, защото присъстващите бяхме не повече от 50-60 души, като някои от тях бяха колеги от Стопанския факултет. Не сме имали кворум на Общо събрание на ФФ.

Според мен министърът няколко пъти влезе в противоречие със самия себе си и със свои изказвания, направени по радиото. Колеги му напомниха, че дори и да е изопачен от някои печатни и електронни медии, когато е говорил по БНР е нямало как интервюиращите да представят намеренията му превратно. Той няколко пъти изтъкна, че нашият университет е добре и няма да има проблем с новите матрици, но има други университети, в които са се нароили много незаслужено хабилитирани преподаватели, които сега трябва да бъдат измерени с новите мерила. Както в моето изказване, така и в изказването на доц. Малинов възразихме, че това означава реверсивно и ретроактивно налагане на нови критерии към процедури, проведени в миналото и законосъобразени с тогавашните закони, правилници и правила.

Според министъра новите матрици няма да се прилагат със задна дата, но защо тогава ги предлага като инструмент?

Надявам се, че има запис от тази толкова важна среща и че той ще бъде дословно протоколиран.

Според мен, щом има ЕДИНОДУШНО решение на Факултетния съвет на ФФ „против“ предложенията на министерството заради ненавременността и припряността на предлаганите унизителни промени, не е редно сега да участваме в комисии и работни групи, които напразно ще се опитат да поправят непоправимото: най-важното не се мери количествено.

В средновековните университети са казвали Cum principia negante non est disputandum. Не бива да се спори с някой, който отрича основоположенията. Доц. Иван Колев е споделил в групата, че министърът е бил диалогичен. Моето впечатление е точно обратното: дискусията беше малко като разговор между глухи, които говорят на различен жестомимичен език. Министърът твърдеше, че не разбираме какво предлага и че медиите манипулират и заблуждават, ние се опитахме да обясним, че най-същественото и най-истинското не се мери количествено, както е написал Платон във "Филеб", то не се точкува и остойностява с каквато и да било метрика.

Той е инат и няма да отстъпи.

Сега добавям, че няколко пъти снощи си спомних за Левкип, Демокрит и Епикур, според които има още много светове, които съсъществуват сега заедно с нашия, но не се съприкосновяват никак. Делят ни безкрайни междукосмически пространства, които те на гръцки са наричали metakosmia, а Лукреций ги е превел като intermundia. Министърът е в един космос на светлинни години от хуманитаристика, като вежливо се изрази на няколко пъти, че ние не разбираме за какво става въпрос.

Важно е какво ще се реши на утрешното Общо събрание на Университета.

***

Важно уточнение: Написаното тук от мен неизбежно е субективно. Не е издълбано на камък, а е споделяне в блог. Ако има възражения от колеги, че неточно съм резюмирала вчерашните им изказвания, обещавам веднага да ги поправя.

post scriptum:

Тръгнах си демонстративно в 20.30 минути, понеже на министъра за пореден път му беше дадена думата. Той повтаря едно и също вече десетки пъти и ни обижда, че не разбираме. Не знам какво е станало след това. Според мен, в една такава среща трябваше да ни бъде давана думата много повече на нас, простосмъртните преподаватели, а не министърът "да ни набива в канчетата" като на новобранци какво е решил министерският генералитет.