Коментирах интервю на министъра в „Дневник“ на
6 февруари, като коментарът ми там е №55
https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/02/05/4308395_nikolai_denkov_covid_krizata_pokaza_che_v_bulgariia/comments?ref=id&_ga=2.234440350.1023849147.1649606806-241202669.1643135481&fbclid=IwAR1p2RFZclrPJ-lkyerTCqZYTSK0pEuWBUjXGOzbrWhmA7XYDvcneKlFkrU
Написах във фейсбук на 10 април:
Студено е и вали дъждосняг, не можахме да си направим следобедната неделна разходка на Витоша, значи е идеално време за хейт на министри.
Големи вълнения около министъра на културата, че не е направил нищо от 13 декември насам, когато редовното правителство пое караула на властта, а се е почерпил здраво на рождения си ден и плете езика си в селфи.
Но както е известно от един античен мислител: и двете крайности са лоши, и излишъкът, и недостатъкът.
Министърът на културата е забатачил и ненаправил много важни неща, а министърът на образованието се е развихрил хиперактивно.
Министърът на културата се е развеселил и почерпил на рождения си ден, а министърът на образованието по всяка вероятност не само не пие и не пуши, но и изглежда като човек, който никога не яде, а сигурно и изобщо не спи.
Кога ги е написал всички тези статии на английски език, ако някога е спал?
Ами хубаво, написал ги е, химията е наука, която си служи с универсален символен език – и органичната, и неорганичната, превеждат се изследванията светкавично на английски, четат се, цитират ги. След което човекът-академик-министър се надува и възгордява, че само такива като него са пълноценни човешки същества, а жалките хуманитари, пишещи и превеждащи на жалкия български език, са имбецилни креатури.
Но за да бъда по-конкретна, министърът, който не пуши, не пие, не съм сигурна дали някога яде и/или спи, понеже фигурата му е като на великопостен аскет, с хиперактивността си набелязва важни управленски цели, които застрашават образованието:
1. Има намерение да бъдат увеличени минималните национални изисквания, като това е изрично написано в коалиционното споразумение на четиристранната коалиция. Това означава още по-осакатяващо отношение към хуманитаристиката у нас, особено към университетските преподаватели-хуманитари.
2. Има намерение да въведе
р а н д о м и з а ц и я
при избора на членовете на научните журита.
Това обезсмисля най-доброто постижение на закона (ЗРАСРБ) от 2010 г., според който за всяка дисертация и хабилитационна процедура се избира жури от специалисти по точно това, за което е писал кадидатът: tode ti kai toion. В Техническия университет до миналата година имаха едно и само едно жури от богопомазани от НАЦИД: и заради това специалисти по хладилници оценяваха кандидати с трудове по асансьорна техника, във ветеринарните науки специалисти по риби оценяваха дисертации за овце... Сред медиците само един професор по гинекология беше богопомазан чрез прокрустовия сатър на НАЦИД. В процедура за професор по класическа филология участваше само един класически филолог, а останалите – учили гръцки един семестър по време на следването и отдавна забравили даже и как се казват буквите в гръцката азбука. И вместо да се признае провалът на изменителния закон от май 2018, айде сега –
р а н д о м и з а ц и я!
Това и при соца го нямаше. В Специализираните научни съвети бяха избирани по двама рецензенти за първата дисертация и доцентската хабилитация, както и по трима за втората дисертация и професурата, които винаги бяха специалисти точно по това!
Продължават промяната, но не напред, а назад, към абсурди и безумия.
3. Министърът на образованието е споделил публично в НАЦИД публикации единствено и само на английски език, понеже се срамува от това, че е българин.
4. Министърът на образованието НЕ е публикувал пак там нито първата, нито втората си дисертация. ЗАЩО? Защо моята и на още малцина други колеги дисертациите са публикувани и всеки може да си ги „точи“ на воля, да ги копира и „имплементира“ в свои текстове и учебни материали, особено в учебни материали и лекции, до които няма публичен достъп, а
дисертациите на министъра на образованието и на министъра на здравеопазването НЕ са публично достъпни? Дисертацията на един от кандидати за гуверньор на БНБ предизвика голям ажиотаж, но все пак тя е публикувана.
Моята втора дисертация също е публично достъпна, а в момента съм на финала на нейното издаване като книга. Честно казах на колегите в Университетското издателство да не се престараваме с коректури и да я издадем в символичен тираж само от 50-60 екземпляра, защото няма да се купува изобщо. Издателството ще е на загуба от нея. Разбира се, че книга в една съвсем непопулярна сфера, каквато е у нас античната философия и етика, изобщо няма да се купува, щом е изцяло достъпна в електронен формат.
Защо моят труд е плячкосан, както и дисертациите на около 3% от защитилите дисертации у нас са публично достъпни във фамозните регистри, а дисертациите на 97% от колегите не са?
Защо нито една от двете дисертации на министъра на образованието не е публикувана?
Защо дисертацията на госпожа-министър на здравеопазването проф. Асена Сербезова не е публикувана там?
Ще ви кажа защо според мен поне на министъра на образованието не са публикувани.
Според мен министерските две дисертации на господин-министъра-академик-корифей не са публикувани в НАЦИД, защото са написани на презрения български език, а министърът много се срамува от българския език.
Той е дал в НАЦИД заглавията на няколкостотин свои публикации, цели 402 статии, но само на английски език.
На такива като мен трудът им може да се плячкосва всякак и винаги, клевети и служебни репресии са винаги готови. Моята дисертация е там публично достъпна, а на министъра на образованието и на министърката на здравеопазването?
А, не. Те имат авторски права, такива като мене – не.
В животинската ферма всички сме равни, но министрите на продължаващите промяната са по-равни от нас.
5. Какво става с мегаломанските проекти за сливания на университети, вдъхновени от хиперактивния министър? Дано да не се реализират в пожарите на войната и кризите.
беше казал (и това е изведено като заглавие), че този наш тъп български народ е прост и некултурен. Но никой не каза гък.
В една страна, която има християнска вяра, писменост и книжовност от 1155 години, един самозабравил се импактфакторец охули нейния народ.
Защо почерпеният и развеселен рожденик предизвика буря от реакции, а министърът на образованието с неговата гибелна образователна политика (слава Богу!, засега само като намерения) и хулителни изказвания не предизвиква такива?
Ами, защото той е част от естаблиширания естаблишмънт на дълбоката държава у нас, беше заместник- министър в първото правителство на мутрите, държи в ръцете си възлите не на една , а на няколко мрежи от влияния: и за проекти, и за конкурси, и за европари. Голяма клечка, big boss.
Онзи млад човек, когото не оправдавам и който може би наистина не става за министър на културата, е едно наивно момче без връзки и влияния в нашата дълбока държава. Него ще го махнат скоро, а импактфакторецът – не.
Правителството не става, но има force majeure. Има война, ще се наложи да ги търпим още малко.
7. И последно в този ред на изброяване, но най-важно:
На 12 май миналата година първото служебно правителство пое караула. На 24 май министърът на образованието написа поздравление към дейците на просветата и културата, разбира се на най-отвратителния бюрократичен новговор, което завършваше с изречението: „В началото беше словото“(sic!).
Хем начало-то членувано, хем Словото с малка буква.
Но тогава реших да си прехапя езика, защото бяха минали само 12 дни, беше ясно, че ще има най-малко още едни избори, несигурност, трусове... Можете да го намерите на сайта на МОН и в момента. 24 май 2021 година.
Това е положението. Той пише Словото с малка буква, мрази българския език и българския народ, обаче сега това безпомощно и неопитно агънце, което се е почерпило на рождения си ден, ще го принесат в жертва на олтара на обществения гняв.
А кардиналът на жреците на наукометрията с неговата хиперактивност и злотворства ще остане.
Да мразиш българския език и българския народ за нашето общество е много по-приемливо от това да си пийнеш на рождения си ден. Да се гавриш с труда на българските учени и преподаватели-хуманитари, пишещи и превеждащи на български е в реда на нещата, моментната слабост – не.
И да
добавя: човек, който се опитал да възроди читалището в едно западнало село, ще
бъде разкъсан от всенародния гняв, а човекът, който ненавижда българския език и
мрази българския народ, ще преуспява още и още.
Mariyana Nyagolova, е, нарекох го
"агънце", защото сега всенародният гняв иска неговото заколение. Може
да бъде наречен и "козел на опущението", върху когото се стоварват
всички грехове на управляващите от продължаващите промяната.
***
Допуснала
съм грешка: министърът-академик беше заместник-министър не в първото, а във
второто правителство на мутрите – от 2014 до 2017 г. Отговаряше за научните
изследвания и особено за водопадите от милиони евра в Оперативната програма
"Наука и образование за интелигентен растеж". Всички
по-високопоставени хора с амбиции в академичните среди у нас получиха завидно
финансиране чрез тези програми. Затова сега министърът може да води война срещу
университетската хуманитаристика с ядрените бойни глави на минималните
национални изисквания и балистичните ракети на наукометрията. Всички книги,
които са написани и особено преведени на презрения български език, да бъдат
канселирани. Няма нужда от преподаватели-хуманитари, които да преподават на
студенти. Трябва да останат само учени, занимаващи се с точни науки: да правят
само експерименти и изследвания, резултатите от които се публикуват единствено
и само на английски език, и се реферират единствено само в Скопус и WoS.
На 26 април коментирах във фейсбук, в групата Хуманитаристика и сциентометрия:
Ще трябва да се съпротивляваме енергично. Ще трябва да протестираме. В нашия уни първата атестация се проведе през 2007 г., процедурата улегна, защото минаха вече 15 години. Има факултетни атестационни комисии, разработени са критерии по групи, има екселски таблици, които автоматично пресмятат точките в различните групи. А подгрупите в групите, за които са определени по съответен брой точки според мен са почти 100! Куриозното е, че дори и в сфера, в която има точкуване и калкулации, за да се достигне до любимите на наукометриците "обективно измерими резултати", те искат сега да въведат промени. Да не се атестират преподавателите от факултетите, а да ги атестират чиновници от министерството. Безумията на НАЦИД се пренасят и вътре в университетите на квадрат.
Веско, не споделям оптимизма ти, защото според мен мнозина вече се орезилиха, като заиграха по свирката на изменителния закон на ЗРАС от 2018 г. И понеже мнозина играха по свирката, сега дори и в една сфера, в която вече има точкуване по групи и подгрупи показатели, сиреч има вариант на наукомеренето, каквато е атестацията ни, има натиск за още и още министерско, ерго политическо вмешателство.
На 4 май коментирах в групата:
https://www.segabg.com/hot/category-education/denkov-70-profesorite-ne-otgovaryat-na-iziskvaniyata?fbclid=IwAR39UwQNjsYaTxpj1P6Zi-HH5-uwj1ptScstpOXOCvf0k_4dRxrjipO_jRI
Патологично незаконосъобразното във всичко това, което е обсебило министъра, е, че законът с наукометричните изтезания се прилага реверсивно. Почти всички хабилитирани преподаватели у нас са хабилитирани преди май 2018 г. Явява се геният на импактфактора и започва да прилага със задна дата ЗРАСРБ, че даже и с най-новата версия на минималните национални изисквания. Това не знам как колегите юристи ще го преглътнат наред с другите правни новости, за което доц. Наталия Киселова пише и говори вече няколко пъти. Мнението ѝ е цитирано по-долу от доц Иван Колев. Напълно се солидаризирам с мнението на колегата-конституционалист. Единствената разлика между моята и нейната позиция е, че моите писания са по-многословни, а нейните са по-тезисни и юридически по-солидно аргументирани.
Всички персонажи в "Характерите" му са все пак безопасни, никой от тях не прави нищо лошо на полиса. Човекът, когото обсъждаме, ще нанесе огромни, непоправими и необратими вреди, ако предложенията му се реализират.
На снимката му под тази статия в "Сега" са написали: "Министър Денков се надява, че по-високите минимални изисквания ще мотивират повече преподавателите". Ах, така ли? Той не знае ли, че дори във факултет като нашия, където бяхме шампиони по брой докторантури, през тази година новоприетите докторанти са двойно по-малко от миналогодишните, а миналогодишните новоприети бяха двойно по-малко от по-миналогодишните. Има специалности, в които от години никой не е започвал докторантура. Например, по антична философия вече 15 години в нито един български университет, в които се учи философия, никой не се е престрашавал да започне докторантура. А университетите, в които се учи философия, са 4. Но дори и в много по-популярни и практически приложими сфери на знанието, кой млад човек ще се пожертва да се занимава с научна работа, като вижда какво става? Ние трябва да сме честни и да ги предупреждаваме, като им казваме: Колеги, четете, пишете, защитете, ама пет години след защитите на дисертациите ви може да се окаже, че със задна дата се въвеждат нови наукометрии и изобщо нови правила се въвеждат в миналото!?!... Няма такава сфера на живота, още от античността и от възникването на понятието за закон и конституция, в която такова нещо да се е случвало. Затова ще останем без докторанти. И за да сме напълно честни с тях, трябва да предупреждаваме малцината, които си сложат главите в торбите, че вече ще е така. Ставаш доктор, ама след време по нови правила се оказва, че вече не си. Ставаш доцент, но след време по нови правила се оказва, че вече не си. Ставаш професор, минават години и вече не си. Защото през средновековието като основен догматичен богословски постулат е прието, че дори и Всемогъщият Господ Бог не може да измени онова, което вече се е случило в миналото. Нашите наукометрични величия удариха в земята Божието всемогъщество. Те могат да променят миналото, а Той не може.
13 май:
https://offnews.bg/obshtestvo/anastas-gerdzhikov-izgubi-dramatichno-posta-predsedatel-na-saveta-na-r-776706.html?fbclid=IwAR0nVksKL3GPEBiGtps_aa8koo7IM2MJ4Xwxxn-hpkf_WoMQR0nd0zXpdrM
Коментирах във фейсбук на 13 май:
Ректорите са се засрамили. За съжаление повечето от тях преглътнаха безумието наукометрия без преподавателска заетост, МНИ и НАЦИД, и изобщо всичко вредоносно в целокупния Закон за изменение и допълнение на ЗРАСРБ преди четири години, което е radix omnium malorum calamitatum nostrum nunc, сиреч коренът на всичките ни бедствия сега. Тогава започна всичко, през май 2018 г., но явно тогава повечето от тях са се страхували от мутрите. По онова време те, мутрите изглеждаха непоклатими, евроатлантическите ни партньори не даваха и косъм да падне от главите на Баце&Co. Обаче сега харвардски лустросаните прекалиха и вече много разочароваха. Коалицията е читиристранна и центробежна, поне сега ректорите трябваше да се противопоставят на самозабравилия се министър. За съжаление, четири години минаха, НАЦИД продължава да паразитира, голяма борба предстои, за да се поправят злините, сторени през тези четири години, както и да се предотвратят новите наукометрични матрици.
Dimka GochevaНикакви поправки, уточнения, изменения, допълнения, отлагания и прочие, никакви измествания на срокове по отношение на новите наукометрични матрици, предложени от министъра, не бива да се допускат! Никакви нови наукометрични матрици! Трябва да изринем Авгиевите обори с отпадъци, които се натрупаха за четири години с предишните издевателства, изтезания и безумия, наложени с предишната наукометрия, наложена от мутрите и приета и от повечето ректори преди 4 години, уви. Пак добре, че вече са се стреснали, в дните между празнуванията на писмеността, книжовността и Словото между празниците на светите братя Методий и Кирил, отбелязвани по новия и стария календар на Църквата.
Dimka GochevaСилве, току-що получих по пощата няколко страници Становище на ФС на ФФ, много ясно, категорично и аргументирано. Няколко страници! Браво на колегите! Ще си позволя да цитирам публично само едно изречение: "Факултетният съвет на Философски факултет възразява единодушно и категорично срещу подхода за въвеждане на предлаганите промени в проекта за атестиране на академичния състав". Цитирам го, защото никога не съм била член на нито един колективен орган за управление на университета, но винаги прочитам внимателно протоколите от факултетните съвети, чат-пат преглеждам и протоколите от академичните съвети. Май за първи път от много-много години насам факултетният съвет единодушно, ЕДИНОДУШНО и категорично възразява срещу нещо, идващо от изпълнителната власт. Е, те и сега, ако не бяха възразили, хуманитарните факултети трябваше направо да бъдат затворени, зазидани и погребани завинаги. Обаче това чудо си го обяснявам и с небесното застъпничество на свети Климент, на светите братя Методий и Кирил: не може в една страна с повече от 1300-годишна история и с повече от 1150-годишна свързаност с християнството да се падне на колене пред един, който ще ни обезглавява със сабите на Web of Science и Scopus. В Първи блок в коридора, в който се обучават студентите по Библиотечни и информационни науки, има един голям постер за наукометриите и метриките – религията на сциентистите. Абе, как успя цялото човечество да просъществува до годините, в които бяха създадени прочутите уебове и скопуси? Виж по-долу, моля:
Dimka GochevaБрей, ама как така човечеството е оцеляло преди уеба на знанията, който много скромно се е преименувал уеб на точните науки, а скопус не е навършил още и 20 години? Едното е създадено през 2002 година, преименувано по-късно, а другото няма и 20 години, и ще ни гилотинират, че не сме в нито едно от двете? Защо?
Dimka GochevaE, така поне се чува гласът на ректорите. За първи път от много години насам половината от тях се опълчват на диктата на изпълнителната власт и не (пре)избират кандидата на управляващите за ректор на ректорите.
... всъщност Съветът на ректорите е най-представителният колективен орган във висшето образование у нас по традиция, още отпреди Втората световна, когато се е наричал Висш учебен съвет. Наистина, функциите му са ограничени, той не може нищо да заповяда или от него да тръгне законодателна инициатива, но има силен глас. Защото всички министри, заместник-министри, политически кабинети и експерти в министерството, както и всички висши управленски позиции в НАЦИД и НАОА се заемат чрез назначение от министър-председателя. Винаги са обвързани с изпълнителната власт, каквато и да е нейната конструкция. А ректорите се избират от университетите, като в малките университети в Общите събрания участват всички преподаватели на щат – както хабилитирани, така и нехабилитирани. В много голям университет като нашия в Общото събрание участват само една пета от преподавателите, затова никога не е сигурно какво точно е мнението на целокупната колегия. Например, вчера на съвещанието и в интервюта през последния месец ректорът е най-убеден защитник на идеята на управляващите за поредно и вече окончателно прегазване на автономията, въвеждане на нова още по-жестока наукометрия и прочие. А какво точно ще реши Общото събрание на 18 май в сряда предстои да видим. И пак няма да е достатъчно представително, защото в него участват само една пета от щатните преподаватели. Затова трябва да има обсъждания по факултети, а в някои случаи да се организират и общоуниверситетски референдуми, да гласуват всички.
В различните университети е различно. Не съм сигурна, че в СУ при соца в Общото събрание са участвали всички. Освен това тогава и Общите събрания на факултетите, и на целия университет са се провеждали веднъж на 4 години, и са били отчетно-изборни, а сега са всяка година и така е много по-добре. Голям натиск трябваше да упражним през 90-те години, за да започне редовното провеждане на общите събрания всяка година. А съвсем в началото на т. нар. "демократични промени", в началото на 90-те години имаше за кратко Правилник за устройството и дейността... и т. н., според който всички щатни участвахме в Общото събрание и на университета, не само на факултета. Но в онези бурни години много хора се изказваха по политически теми, минаваха часове в говорилни, които нямаха нищо общо с дневния ред, накрая оставаха малцина разпалени спорещи, оказа се, че така общите събрания не могат да вземат никакво решение за нищо поради липса на кворум.
На 18 май сутринта написах статус във фейсбук:
Добрата новина от снощи е, че Факултетният съвет на Юридическия факултет вчера единодушно се е противопоставил на министерските планове за разправа с преподавателската университетска колегия чрез нови матрици и атестационни методики.
Алумните на Харвардския университет и техният приятел-академик-министър започнаха война срещу българските университети. Не знам дали и кога ще стане ясно как Харвардските алумни са придобили допълнителен символен капитал чрез обученията и курсовете, провеждани в Софийския университет благодарение на връзките им със сегашния министър-академик.
Колегите-юристи в много подробно и отлично аргументирано изложение са защитили правото и законността.
Автономия отдавна вече няма, но поне някаква елементарна и остатъчна сянка от законност да остане.
Категоричният призив на колегите-правници за незабавно оттегляне на противоправните министерски предложения е споделен с участниците в групата "Хуманитаристика и сциентометрия" тук.
Предполагам, че всеки момент ще се появи и в университетския интранет към документите и материалите, които ще обсъжда днес Общото събрание.
Ако техният категоричен призив за отпор не бъде подкрепен днес и от останалите факултети, последиците за нашите университети ще са гибелни.
Коментари към написаното:
Румене, и от Факултетния съвет на ФФ има също категорично и единодушно становище, което виждам, че вече е в интранет. Споменавам специално за становището на колегите-юристи, защото така, както повелява техният дълг, са го написали много солидно, юридически обсоновано, аргументирано и убедително. Предлаганите промени са незаконни, противоправни, дискриминационни, репресивни, реверсивни, ретроактивни.
https://aaduce.wordpress.com/2019/12/26/%d0%bf%d0%be%d0%b7%d0%b4%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b8-%d0%b8-%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d0%b8/
Мутрите през 2018 г. в началото на май наложиха наукометрия с тотален игнор на университетското преподаване. Харвардски лустросаните продължават промяната, ама друг път. Продължават мутризацията и варваризацията на науката. Мислят си, че не знаем нищо за американските университети и ядем доматите с колците. На линка по-горе има съобщение за награждаването на колегата Светла Славева-Грифин с наградата за най-добър преподавател по класически езици и антична философия за 2019 г. в американските университети. Всяка година в началото на януари във Вашингтон се връчват награди за университетска ПРЕПОДАВАТЕЛСКА работа на основата на проучванията на студентските отзиви за преподавателите в щатските университети. Наградите са разпределени в няколко групи според спецификата на преподаваното. Проф. Светла Славева-Грифин, която е завършила НГДЕК и Класическа филология в СУ, от години е преподавател в Щатския университет на Флорида и получи нейната награда в началото на януари 2020 г. На линка по-горе има част от мотивите за това защо тя е лауреат за 2019 г., които съм цитирала в оригинал.
На 19 и 20 май коментирах в "Дневник" този клеветнически пасквил:
https://www.dnevnik.bg/analizi/2022/05/19/4348456_kakvi_sa_pravilata_za_atestirane_na_prepodavatelite/
Статията е прекалено обща и пълна само с празни приказки. Няма никакви конкретни примери и доказателства, нито за споменатото като лоша практика у нас, нито за добрите примери по света.
Няма нито една препратка, нито една референция, нито една конкретизация, нито една бележка под линия, нито едно заглавие в библиография. И този пасквил ще ни критикува! Ами, вижте например, почти 100-те критерия за атестиране на преподавателите във ФФ на СУ, а ако има универститети, в които индивидуалната атестационна карта е повърхностна и смехотворна, ами, дайте линк към техните сайтове.Към индивидуалните атестационни карти, с които ни атестират във ФФ с техните почти 100 критерия, линкът е публично достъпен. Намерете го на сайта на ФФ, дайте го, господа журналисти от "Дневник", после изнамерете и атестационните карти и на преподавателите от "лошите" университети. Дайте ги и като линк, или като резюме в публикацията, белким нещо разберем и за нарочените като "лоши" университети.
Освен това има прекалено много правописни и пунктуационни грешки, но това вече за "Дневник" е стандарт. Презрение към родния език.
Този клеветнически пасквил защо е анонимен?
Написан от страхлив анонимен клеветник, публикуван от подлеците от "Дневник":
в защита на екзекуторите на нашето образование и наука,
ругатели на Отечеството и на родния език.
Сигурна съм, че анонимният клеветник получава заплата и от българските данъкоплатци, от държавна институция,
и на хранилката на ИПИ хрупа.
Анонимен клеветник, който не може да пише грамотно на български.
Финалът на статията на анонимния клеветник:
"Не може обаче да има приемлив за обществото като цяло, гражданите и икономиката вариант, в който да налагаш квазистандарти за образование и наука, да произвеждаш зле подготвени студенти под претекст на академична автономия и същевременно да си пръв кандидат за още средства от държавната трапеза."
Заради това пасквилът е анонимен, присъдата е издадена за цялото българско висше образование: налага "квазистандарти за образование и наука", произвежда "зле подготвени студенти под претекст на академична автономия"...
Анонимният клеветник не знае, че университетите имат друга по-висша и духовна мисия, и че не ПРОИЗВЕЖДАТ студенти, а работят с хора, с уникални човешки същества. В изреченията, в които няма груби правописни и/или пунктуационни грешки, като компенсация на това има присъди, които осъждат на екзекуция университетите.
Още един цитат от клеветническата хула на анонимния клеветник:
"2. При отказ на министър Денков да се подаде на натиск да въведе новите правила за атестиран и само желаещите да преминат през тях да се възползват от предвидените бонуси на стойност 20 млн. лева."
Две правописни и две пунктуационни грешки в едно изречение.
Е, смисълът е ясен въпреки варварския синтаксис.
Екзекуторът няма да се подаде, нито ще се поДДаде на натиск, но и
"нови правила за атестиран" няма да има, защото с вманиачени сциентисти, които не виждат по-далеч от носа на своята специалност, никаква промяна не може да бъде направена.
Екзекуторът беше заместник-министър и на мутрите, така че за никаква промяна
не може да се говори.
Екзекуторът продължава не промяната, а мутренско-варварската политика на унищожаване на
университетите, на унижаване на колегията, на отблъскване на младите хора не само от професията, но и даже от следването.
Този, който няма да се поДДаде на натиск, трябваше да си поДаде оставката още в сряда, защото Общото събрание на Софийския университет е гласувало
с 205 гласа "против" двата проекта на решения на харвардски лустросаните.
Бил е подкрепен само от 3 гласа "за", а 10 са се въздържали.
Човек с достойнство след такъв вот в университета, в който е работил от десетилетия, включително и от колегите-делегати от природните факултети,
вече
трябваше да се е поДДал на чувството за срам, чест и достойнство,
трябваше да си е поДал оставката и
последно, но не и по важност:
Трябва да се извини на целокупната българска университетска общност
за обидите и клеветите, с които я засипва, да продължи
да си пише статиите и да публикува само на английски,
да го цитират стотици пъти,
да си се наслаждава и любува колкото иска на огромния си импактфактор.
No comments:
Post a Comment