В тематичния брой Епохи, митове, фрагменти, бр. 2019/2020, 1 на сп. Панорама, списанието за чуждестранна литература и изкуството на превода, издавано от Съюза на преводачите в България, има рубрика Литературни паметници, в която ценителите на словесността от миналото могат да открият три превода на откъси и фрагменти от творби, непревеждани досега на нашия език.
Д-р Вяра Калфина продължава своята успешна и
резултатна изследователска и преводаческа работа с нов принос и превод от
латински: представяния на митологични персонажи, представени в съчинението Митове на Хигин.
Във въвеждащия коментар към публикацията тя пише:
… Не един и двама са се губили из неизбродните
лабиринти на гръцката митология. Още в Античността познаването ѝ е било признак
на начетеност, постоянно проверявана с провокативни питания – през строгостта
на училищния час до фриволността на изисканите пирове… Затова и през
Елинистическата епоха се появяват сборници с митове: подредени в космогоническа
диахрония, тематично обединени или просто събрани във възможно най-голям обем.
Тези съчинения не претендират за художественост на изказа. Подобно на
съвременните енциклопедии те служат за осведомяване на читателите и обичайно
дават конкретни препратки към източниците на съответния митологически разказ.
Оригиналният сборник на Гай Юлий Хигин със заглавие Митове (Fabulae) вероятно е създаден през I в., но достига до нас в по-схематична,
силно ощетена редакция, датирана не по-късно от II в. Сборникът съдържа 277 разказа,
често в повече от един вариант на сюжета с препратки към отделните източници…
Традиционно подценяван в науката, Хигин често се посочва като пример за
неначетен митограф, скупчил в съчинение наивно разказани митове без критерий за
техния подбор и подредба. Това мнение е легитимно, колкото оправдано би било
човек да съди за достойнствата на великолепен роман по статията за него в
Уикипедия. Надяваме се подготвяните цялостен превод и коментар на Митове да провокират интереса на
българската публика и да реабилитират несъмнено огромните усилия на Хигин по
съставянето на този така занимателен корпус.
Вяра Калфина
***
Следващата публикация в рубриката е на фрагменти от Халдейските оракули, преведени и богато
коментирани от Николай Тодоров. Във въвеждащото предисловие той е написал:
… Най-ранните свидетелства за халдейските оракули, с
които разполагаме, са тези на Сириан Александрийски (починал ок. 437 г. сл.Хр.) и на Хиерокъл Александрийски (V в.) от Атинската академия. Следват
Прокъл (412
– 485 г.)
и Марин (ок.
440 – 495 г.).
Прокъл е първият, който нарича оракулите „халдейски“, а примерът му е последван
от Дамасций (462
– 537г.).
Смисълът на това наименование е не толкова, че текстовете предават „халдейско
знание“, а че авторите идват от Халдея – в съхранените текстове по същество
няма „халдейски“ елементи... Твърди се не толкова, че знанието принадлежи на
халдейците, колкото че идва от тях.
… Първоначалното название на разпилените и по-късно
усилно събирани фрагменти е просто logion
(или logia
в
мн. ч.),
ще рече „послание на някой бог“, което може да се изрече както в проза, така и
в хекзаметър. В днешни дни източниците ни за тези послания са главно Михаил
Псел, Прокъл, Дамасций, Амелий (ок.
216/226 – 290/300 г. )
и неговият приемник Ямблих, като между техните разбирания за въпросните
фрагменти често има съществени разлики…
Пътят към съвременното осмисляне и интерпретацията
на халдейските оракули започва през Ренесанса. Тогава те са събрани като откъси
от други произведения от Плетон Гемистос (ок. 1360 – 1452 г.) под заглавието Магически оракули на магьосниците, ученици
на Зороастър; през 1455 г. философът Марсилио Фичино (1433 – 1499 г.) прави първия им превод на
латински, озаглавен Magica (idest philosophia) dicta magorum ex Zoroastre; други мислители, които по същото
време демонстрират интерес към халдейските вярвания, са Пико дела Мирандола (1463 – 1494 г.) и Хайнрих Корнелий Агрипа фон
Нетесхайм (1486
– 1535 г.)...
Николай Тодоров
***
Третият превод в рубриката Литературни паметници на тематичния брой на сп. Панорама е откъс от Втори диалог в
квартета от диалози на Франческо Патрици, озаглавен Любовна философия.
За автора и диалогичния квартет преводачката Богдана
Паскалева е написала:
Франческо Патрици от Керсо (1529 – 1597) е представител на платоническия
хуманизъм през XVI в. Патрици е с хърватски произход и на родния му език
неговото име звучи като Фране Петрич, а родното му място е остров Црес в
Адриатическо море. Първоначално Патрици учи във Венеция и Инголщат, но
основната част от образованието си получава в университета в Падуа.
Пътешественик, познавач на гръцкия език, изследовател на древните текстове,
полиглот, Патрици съчинява множество произведения в стихове и проза. Преподава
платоническа философия в университета във Ферара, а през последните пет години
от живота си – в Рим…
Част от съчиненията на Патрици са посветени на
хуманистичните дисциплини история и поетика. Двете му ключови философски творби
са Перипатетически беседи от 1571 г. и Нова философия на вселената от 1591
г. В тях Патрици се дистанцира от тенденцията на платонизма от предходното
столетие да се „помиряват“ доктрините на Платон и Аристотел и се насочва към
конфронтирането на двете учения и директна критика на аристотелизма.
Предпочитанията му са на страната на платонизма; в това отношение той развива
линията на Марсилио Фичино и логиката на платоническата метафизика на
светлината.
Диалогът Любовна философия не е издаден, а
съхранен в ръкопис… Предложеният тук откъс от втория дял на Втория диалог е
посветен на дефинирането на понятието за любов.
Богдана Паскалева
В тематичния брой Епохи, митове, фрагменти на сп.
Панорама има също така кратък отзив от Иван П. Петров за книгата поезия в проза
на Ана Бландиана, в превод от румънски, направен от Румяна Л. Станчева, С.,
„Панорама“, 2019. Този отзив е в рубриката Актуален блок, която завършва с
отзив и от мен за ценния превод на Мартин Осиковски на Джон Милтън, За
образованието. Ареопагитика, С., „Лист“, 2020.
No comments:
Post a Comment