проф. Кристина Япова против несправедливостите

Получих от проф. доктор на изкуствознанието Кристина Япова писмо с молба да го публикувам на моя блог и да го споделя и във фейсбук. Ето го:

Справедливостта е деликатна работа. Никой смъртен няма права върху нея и винаги, когато иска да каже нещо по въпросите ѝ, с основание се плаши, че ще го оборят, привличайки аргументи за множеството възможни гледни точки или различни морални позиции и всякакви други релативистки мантри. До момента, когато ножът опре вече не до справедливостта изобщо, а до конкретен случай на ВОПИЕЩА несправедливост.

Случаят с Николай Гочев е точно такъв. Затова не мога да остана безучастна. Вероятно не е тайна, че на катедрен съвет, проведен на 30.11.2020  колегията от Класическа, новогръцка и унгарска филология почти единодушно (17 от 19 присъстващи) е гласувала да се отнемат лекциите на доц. д-р Н. Гочев по старогръцка литература и старогръцки език с довода, че той не е спазвал указанията за работа с Мудъл. 

Тази очевидно наказателна мярка, при това също толкова очевидно административна, не академична, се прилага спрямо човека, предоставил на студентите си (и не само на своите), на преподаватели по различни дисциплини от различни висши учебни заведения, както и на цялата четяща, образована и образоваща се общност в България великолепната книга Старогръцката литература (София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2019, 648 с.). 

И още един факт: според наукометричните критерии и тяхното тълкуване  във въпросната институция за превода на Метафизика от Аристотел на Н. Гочев са дадени нула точки.

 Сега обаче съм изправена пред нов уплах: дали Синедрионът няма да ме охули, че се меся във вътрешни неща на съсловие, към което аз не принадлежа. 

Затова ще споделя своето схващане по случая в качеството си на преподавател по История на знанието за музиката в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. За уточнение: дисциплината се изучава от студенти по специалността музикознание (теория, история, философия на музиката), а не от инструменталисти и певци. 

Не е нужно да обяснявам защо трудовете на Платон, Аристотел и Аристоксен са сред основните източници по тази дисциплина. И дори да не споменавам колко ценно е, че изобщо имаме Аристотеловата Метафизика на български език, мога да заявя, че преводът на Гочев е единственият, с който музиковедите  работят, без да се спъват на всяка крачка с неуместно предаване на понятия и термини от областта на музиката. 

За сравнение: преводите на Платон от четиритомника, едни класически преводи на български език, осъществени от наши класически преводачи, създават големи затруднения, когато се засягат въпросите на музиката. На мен ми е омръзнало да обяснявам защо след като Сократ (в диалога Федон) решава, че трябва да послуша и да се подчини на съня си, който му нарежда да се заеме и да се занимава с музика,  се захваща да напише стихове. Май не е разбрал какво иска сънят от него… Поне така излиза от думата „стихове“, която предава осъвременено гръцката „поема“ и напълно изхвърля от мелопоетическия комплекс, какъвто представлява тя, цялата музика.

Към Николай Гочев: не е лесно да си интелектуалец. В нито една история и в нито една география. Не осъдиха ли Сократ, Боеций и кого ли още не? А че нашенският съд тече по нашенски, то е ясно – как да тече?

 

Проф. д.изк. Кристина Япова

Музиколог в Института за изследване на изкуствата – БАН, преподавател в НМА „Проф. Панчо Владигеров“