сборникът "Мислене и действане"

 

Годината, която си отива, не беше добра за целия свят. Това беше спазматична година. В нея много неща и събития липсваха, много традиции бяха нарушени, търсенето на знанията и развитието на изкуствата колабираха глобално и не е ясно кога ще излязат от този небивал колапс, но все пак през 2020 г. бяха публикувани няколко книги на български език в областта на хуманитаристиката, в която работят и от която се вълнуват ченовете на АРУКО.

Ще ги представим накратко, като ще започнем с изданията на УИ „Св. Климент Охридски“.

Мислене и действане
Доклади от конференцията на АРУКО,
посветена на 130-годишнината от създаването на
Висшето училище в София и 130-тата година от
превеждането на Критон на Платон на български език,

Съдържание:
Мислене и действане – за конференцията и нейните организатори.

Предговор от съставителките Димка Гичева-Гочева, Невена Панова / 7
Египет – начало на историята. Николай Гочев / 15
Мислене, говорене и действие: „случаят“ Солон. Невена Панова / 22
Философията на живота в досократическото мислене (генезис на волунтаристката идея). Невелин Вутев / 41
За разликата на субектното и античното мислене и действие. Александър Андонов / 50
Тълкуване, спазване и изпълнение на законите в диалога Критон на Платон. Кирил Киров / 56
Платоновата „музика“ от Критон към Федон. Кристина Япова / 66
Принципът на противоречието при Платон и Аристотел. Силвия Кръстева / 73
Влияние на диалозите на Платон върху хуманитарните науки – ретроспекция във времето. Виржиния Радева / 88
Аналогия и аномалия: генеалогия на библиотеката в Александрия и Пергам. Камелия Спасова / 96
Трите музики на Северин Боеций и техният резонанс. Нева Кръстева / 123

Неофит Бозвели и рецепцията на Античността през превода на Димитриос Дарварис.
Марта Методиева / 136
Един от новите Седмочисленици. Димка Гичева-Гочева / 157
Авторите в сборника / 169

Рецензенти на изданието са проф. д-р Маргарет Димитрова и доц. д-р Анета Димитрова, а редактор и художник на корицата е д-р Иван П. Петров.

Компютърната и предпечатната обработка направи г-жа Абаджиева от издателството.

Предговорът е озаглавен Мислене и действане – за конференцията и нейните организатори и започва така:

… и нека направим така, щом богът ни води натам.

(Критон 54d: καὶ πράττωμεν ταύτῃ, ἐπειδὴ ταύτῃ ὁ θεὸς ὑφηγεῖται)

В този сборник читателите ще намерят разширени версии на някои от докладите, представени на научния форум Мислене и действане. Всичко е станало така, както би трябвало да стане (Платон. Критон, 44с).. , проведена на 14 и 15 декември 2018 г. и посветена на 130-годишния юбилей от създаването на Висшето училище в София и 130-годишния юбилей от първия новобългарски превод на диалога Критон на Платон.

Организатор на събитието беше Асоциацията за развитие на университетското класическо образование, която бе създадена през 2005 г. и тази година, на 8 март 2020 г. навърши 15 години. Такива нестопански и неполитически, напълно академични неправителствени организации у нас не се срещат често и затова ще я представим накратко.

Не са необходими специални познания по латински, за да се досети човек, че думата „асоциация“ етимологически произлиза и се използва като обозначение на група хора, които се стремят към общност, към общество, към общуване. Такива бяха целите на учредителите на това сдружение и по-точно: раждането и поддържането на дейна и жизнена общност от хора, които се занимават с изучаване, преподаване и изследване на знанията за античността – и сама по себе си, и като основа на всички важни духовни и културни процеси след това в развитието предимно на европейската история. В манифеста за създаването на Асоциацията се казваше:

В съгласие със специфичното си образование и интерес ние се стремим да… изучаваме и обсъждаме културното наследство на европейската античност във всичките му аспекти и да създаваме нови възможности пред това изучаване и обсъждане.

Образованието, което прави възможно обсъждането на античното културно наследство и следва от него, ние наричаме класическо. Смятаме, че това образование би било непълно и повърхностно без познаване на старогръцкия и латинския език, и че систематичното овладяване на тези езици е негова основа и сърцевина.

Като споменахме Манифеста, чийто автор и инициатор за създаването на сдружението беше доц. д-р Николай Гочев, да кажем няколко думи и за Устава на АРУКО. Той беше много добре характеризиран от доц. д-р Елия Маринова – председател на УС на АРУКО по онова време – на академичното тържество за 10-годишния юбилей на сдружението, състояло се през ноември 2015 г.:

Най-важната част от Устава на всяко сдружение представлява формулировката на целите, които то си поставя. Пак тя е онази част от визитката на различните неправителствени организации, която най-често следва общоприетите шаблони на т.нар. ‘проектен език’. На този фон приетият през 2005 г. Устав на АРУКО, в който нито веднъж не се споменава за ‘устойчиво развитие’ и ‘гъвкави интеграционни и адаптационни модели’, заявява като цели на новооснованото сдружение няколко просто формулирани неща, а някои от тях като настояването, че античното наследство може и трябва да оформя ценности, или че хуманитарното образование влияе върху процесите в световната култура, чуваме значително по-рядко, отколкото преди десетилетие или две. Използвам случая, за да припомня тези пет първоначално поставени цели на АРУКО:

1. Да пропагандира стойността на античното културно наследство като основа на по-късната и на съвременната европейска култура и като фактор за оформянето на нейните ценности;

2.                  Да развива нови образователни стратегии във висшите училища, отговарящи на променящите се европейски и световни тенденции;

3.      Да изследва влиянието на образованието в хуманитарните науки върху процесите в европейската и световна култура;

4.      Да усъвършенства работата и материалната база на преподавателските екипи в областта на науките за Античността и на хуманитарните науки в България;

5.      Да подпомага преподаването във висшите училища в областта на науките за Античността, хуманитарните науки и преноса на нови научни знания в средното образование. Целият текст на словото на доц. д-р Елия Маринова е на сайта на АРУКО в рубриката Събития: https://aaduce.wordpress.com/

 

С демократичен устав, който стриктно се спазва, с колегиално ръководене от страна на членовете на Управителния съвет и с безукорна прозрачност, но също така и с оскъдно финансиране, почти изключително само от членски внос, сдружението вече 15 години обединява преподаватели, докторанти, изследователи и студенти от широк кръг хуманитарни университетски области: класическа, българска и славянска филология, философия, богословие, история, старобългаристика, тракология и др.

Разбира се, в сърцевината и най-често в ръководството на Асоциацията са преподаватели или възпитаници на Магистърската програма по Антична литература и култура на катедрата по Класическа филология във ФКНФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Пръв неин председател беше учредителят доц. д-р Николай Гочев 2005-2008, а след него – д-р Петър Рогалски от катедра Романистика 2009-2011. За два тригодишни мандата АРУКО беше ръководена от УС с председател доц. д-р Невена Панова 2011-2014 и 2017-2019. За двегодишния период от 2014 до 2016 г. председател беше доц. д-р Елия Маринова, а в момента, от провеждането на Общото събрание през декември 2019 г. председател на УС е гл. ас. д-р Вяра Калфина от катедрата по История и теория на културата във ФФ.

В началните години на Асоциацията сред най-дейните ѝ членове бяха колеги от съществувалия по онова време Висш Евангелски Богословски Институт. Те бяха инициатори на първите две конференции, които АРУКО организира: Библия и класическа древност февруари 2008 г. и Религия и контекст февруари 2009 г. Някои от докладите от тези форуми са публикувани в сб. Класически и модерни измерения на религиозното откровение. С., 2009, АРУКО, съставители Николай Гочев, Петър Рогалски и Чавдар Хаджиев. 

Преподаватели и студенти, членуващи в АРУКО, бяха сред най-активните участници в няколко значими международни семинари с периодични академични сесии. Особено мащабен сред тях бе големият тригодишен международен проект Контекстуализиране на класическото образование, проведен от 2005 до 2007 г. с три двуседмични и три едноседмични сесии, финансиран от Програмата за подпомагане на висшето образование на ЦЕУ в Будапеща. С участието на преподаватели от три наши университета, повечето от тях членове на Асоциацията, бе осъществен и двусеместриалният интердисциплинарен курс Актуалната античност, проведен през учебната 2007/2008 г., финансиран от Центъра за развитие на учебните програми в ЦЕУ Будапеща. Като част от редовно провежданите „работилници“ на Югоизточноевропейската Асоциация по антична философия бяхме организатори и домакини на тридневния международен семинар върху диалога Епиномис на Платон, който се състоя през юни 2011 г., осъществен  със средства от ФНИ на СУ „Св. Климент Охридски“.

С участието на десетки колеги от различни наши университети в качеството им на гост-лектори или дискусанти бяха проведени и семестриални седмични семинари, някои от които са част от учебния план на магистърската програма, а други – с по-широк общокултурен или университетски хоризонт: Класическо образование и идея за класическа древност в България; Интелектуалците през античността; Античността в художествената литература и естетическата теория; Класика и бъдеще.

По инициатива на Асоциацията и с подкрепата на ръководителите на трите философски катедри във ФФ успяхме да отбележим подобаващо юбилея на Аристотел през 2016 г. – 2400 години от рождението му. Конференцията Предизвикателството: Аристотел (https://aristotlesofia.wordpress.com/) беше тридневна, проведе се от 28 до 30 ноември 2016 г. в Университета, събра почти 60 участници от 12 наши и чужди университети и институти, вдъхнови също десетки средношколци за участие в ученическия конкурс за написване на есе на тема Моят Аристотел (https://aristotelkonkyrsblogsite.wordpress.com/). Най-добрите в конкурса бяха наградени в първия ден на конференцията.

Последно в този ред на изброяване, но не и по важност и знаковост е и това, че през изминалите години много от членовете на Асоциацията вдъхновено написаха и успешно защитиха бакалавърски дипломни работи, магистърски тези, дисертации, хабилитационни текстове; мнозина издадоха книги и преводи с неотречима значимост за тази фундаментална област на хуманитаристиката.

Всичко това даде оправдано самочувствие и увереност на членовете на Асоциацията, че не само могат, но и трябва да организират веднъж годишно Четения, които да се утвърдят като редовен научен форум, на който всяка година в средата на декември да се представят доклади и съобщения, повечето от които да са фокусирани около една централна тема.  

   На 15 декември 2017 г. бяха проведени първите четения на АРУКО. Темата беше:

Утопия. Политическото философстване и фантазиране от Античността до Новото време.

   А вторите четения, проведените в средата на декември 2018 г., бяха посветени на 130-годишния юбилей от създаването на Висшето училище в София и 130-годишния юбилей от първия новобългарски превод на диалога Критон на Платон. Някои от разширените версии на докладите са в ръцете на читателите, а пълната програма на конференцията включваше:

- пленарен доклад на проф. дфн Александър Андонов, ФФ, СУ, с дискусия: За разликата между античното и субектното мислене и действие.

- доц. д-р Иван Колев, ФФ, СУ: Ентелехии на ἐντελέχεια

- проф. д-р Веселин Дафов, ФФ, СУ: Мислене и примиряване – приготвяне, настройване и проектиране.

- доц. д-р Димка Гичева-Гочева: Първият университетски преподавател и изследовател на античната философия у нас – проф. Иван Георгов.

 - докторант Христо Хр. Тодоров, ФКНФ, СУ: Платон и т.нар. учение за етоса

- д-р Силвия Кръстева, ЮЗУ „Неофит Рилски“: Принципът на противоречието при Платон и Аристотел.

- доц. д-р Виржиния Радева, ФФ, СУ: Влиянието на идеите на Платон върху хуманитарните науки.

- д-р Кирил Киров, ЮФ, СУ: Тълкуване, спазване и изпълнение на законите в диалога Критон на Платон.

- проф. Кристина Япова, НМА „Проф. Панчо Владигеров“: Платоновата „музика“ от Критон към Федон.

- проф. Нева Кръстева, НМА „Проф. Панчо Владигеров“: Трите музики на Северин Боеций (ок.480-524) и техният резонанс

- д-р Камелия Спасова, ФСлФ, СУ: Аналогия и аномалия: библиотеките в Александрия и Пергам

- Бетина Янева, Диана Зулчева, Стефан Христов, студенти по Класическа филология: Солон, Питагор и Емпедокъл като интелектуалци.

- докторант Невелин Вутев, ФФ, СУ: Философията на живота в досократическото мислене.

- д-р Иван Петров, Медицински университет, Пловдив: Мислене и действие в житието на свети Антоний и неговите славянски преводи.

- доц. д-р Николай Гочев, ФКНФ, СУ: Египет – начало на историята.

- д-р Венелин Пенчев, Национална художествена академия: История и технология на най-древния изкуствен пигмент в Египет.

- доц. д-р Герасим Петрински, ФФ, СУ: Дамасций Диадох: образът на интелектуалеца-езичник и залезът на античния свят.

- доц. д-р Невена Панова, ФКНФ, СУ: Мислене, говорене и действане: „случаят“ Солон.

- доц. д-р Боян Манчев, НБУ и Университет за изкуствата, Берлин: Действието на мисълта. Аристотеловото понятие за възможност в оперативното езикознание.

- д-р Вероника Келбечева, Медицински университет, Пловдив: „Виждането“ отвъд думите според  Тълкувателя на загадки. Романът на Хосе Карлос Сомоса „Пещерата на идеите“.

- докторант Марта Методиева, ИБЦТ, БАН: Неофит Бозвели и рецепцията на Аристотел през превода на Димитриос Дарварис.

- д-р Йордан Ефтимов: Какъв им е Овидий на поетите от епохата на НРБ?

- д-р Владимир Маринов, НБУ: Как действа езикът според „Софистът“ на Платон?

- проф. д-р Лидия Денкова, НБУ: Арете като най-добро основание за мислене и действие.

 

Мото на конференцията беше… и нека направим така, щом богът ни води натам.

(Критон 54 d: καὶ πράττωμεν ταύτῃ, ἐπειδὴ ταύτῃ ὁ θεὸς ὑφηγεῖται). И това не беше случайно, тъй като темата на фокус и впечатляващата аналитичност на докладите напълно се вписа във високите примери и респектиращата традиция на нашето платонознание

***

Отзивът беше публикукаван първо на сайта на АРУКО на 21 декември 2020 г.