Авторът на това произведение е роден през 1601 г. в Чипровец с рождено име Богдан, като при кръщението си като францискански монах приема монашеското име Петър. През 1642 г. става първят католически архиепископ на София. Съчинението, което през тази есен бе издадено от УИ „Св. Климент Охридски“ в два внушителни тома, е открито като ръкопис едва през 2017 г.
На корицата на първия том са цитирани думите на автора:
Както опитът ни показва, да слуша човек разказите на старите хора, носи голямо удоволствие, но далеч за предпочитане пред тях е писменият исторически разказ, понеже той се връща назад към изреждането на събитията по години и по такъв начин представя делата на древните, че на нас ни се струва, че не само сме живели в предходните времена, но и сме участвали в събитията. Ние сторихме това, доколкото ни стигнаха силите, а ако откриете пропуски поради незнание или небрежност, знайте, че аз съм човек, затова ни простете и с вашата мъдрост поправете недостигащото.
Петър Богдан
По-нататък анотацията на корицата на първия том съобщава:
За древността на бащината земя и за българските дела на архиепископ Петър Богдан е първият исторически трактат в новата ни история, написан на латински език от виден български интелектуалец. Ръкописът на трактата, открит за българската наука едва през 2017 г. в Biblioteca Estense Universitaria, гр. Модена, в колекцията на маркиз Джузепе Кампори, съдържа 200 ръкописни страници в 70 глави, засягащи подбрани теми от християнското минало на България. Същевременно съчинението е един от ценните исторически извори за съвременната на автора епоха – 17. в.
Първият том е критично издание на латинския текст с превод и коментар. Въведението представя основните принципи на изданието, които са съобразени с факта, че това е единственият ръкопис на съчинението, открит до този момент. Запазени са някои особености на ортографията, други са осъвременени за удобство на съвременния читател. Идентифицирани са литературните и най-важните документални източници, в коментара са представени реалиите от исторически и филологически характер, необходими за пълноценния
прочит на творбата.
На корицата на втория том най-отгоре отново са цитирани думи на автора:
Този труд, писан малко по малко във времето между толкова многобройните ни занимания, свързани с нашата длъжност, ти, благочестиви читателю, приеми с радост заради своята доброта и прости нашите пропуски, като не забравяш, че ние сме една скромна особа. Пребъдвай в Онзи, Който разрушава оковите на смъртта!
Петър Богдан
След това в анотацията на съдържанието на втория том четем:
Вторият том представя палеографски, текстологични и езикови данни за историческия трактат на Петър Богдан според преписа, издаден в първия том. Особеностите на почерка навеждат по-скоро към извода, че ръкописът не е дело на своя автор, а на преписвач. Анализът на източниците ни показва смайващото многообразие на използваната за целите на трактата допълнителна литература от Античността до съвременния за автора период, включваща литературни съчинения, географски карти, документи и лична кореспонденция. Така
историческият трактат се разкрива пред нас не само като оригинален научен труд в модерния смисъл на думата, но и като синтезирано обобщение на архиепископския и житейски опит на духовника, интелектуалеца и латиниста Петър Богдан.
***
Образцовото академично издание достига толкова бързо до читателите, само три години след откриването на ръкописа, благодарение на огромния труд на Цветан Василев, който е доктор по класически езици на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, катедра „Класическа филология“. На кориците и на двата тома е посочено, че научните му интереси са в областта на средновековния латински и гръцки език.
В първия том той е извършил работата по критичното издание на текста на латински и превода на български, като е съставил и въведение, коментар, библиография и индекси.
Вторият том е още по-обширен коментар, написан от издателя и преводача д-р Цветан Василев: за Петър Богдан като човек и творец; за тематичните връзки между релациите и историческия трактат; за особеностите на езика и историографските принципи на съчинението. Разбира се, ръкописът е представен стриктно палеографски, като се започне от размерите и водните знаци, през палеографския анализ на ортографията и пунктуацията и т. н.; описани са езиковите особености. Томът предлага и терминологичен речник, още една библиография и приложения-фотоси на ръкописа.
Научен редактор на изданието е доц. д-р Елия Маринова, а доц. д-р Анна Николова е превела от италиански документите и кореспонденциите, цитирани в двутомника.
Браво на всички тях и на отличната академична полиграфия, осигурена от УИ „Св. Климент Охридски“: фина хартия, твърди корици, добре подшити книжни тела.
***
Отзивът беше публикуван първо на сайта на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование на 22 декември 2020 г.
No comments:
Post a Comment