Честита нова година на всички, които поглеждат към този блог!
Избрах тази снимка на непозната колега за първия ми пост през 2021 г. Тя е може би най-радостната, която е споделил някой с мен през миналата година. Не съм сигурна кой я е направил – може би г-жа Иглика Трифонова, която е PR на Университетското издателство "Св. Климент Охридски". Или д-р Десислава Узунова, която е редактор в него? Или някой от колегите, които разпространяват книгите сред книжарниците и индивидуални клиенти?
Снимката е от средата на юли миналата година, от първия ден, в който са се записвали новоприетите студенти. Непозната колега, явно току-що приета за студентка, си е купила от щанда на издателството в двора на Ректората новата студентска книжка, в най-новия дизайн, и една книга, на която тя се радва.
На първи януари всички отправяме към близки и роднини приповдигнато оптимистични пожелания, макар че тази година със страх в сърцето си мислим, че много от стотиците думи, които изричаме или написваме в поздравите към десетки скъпи хора, са напълно нереалистични и неизпълними.
В слънчевото утро на 2 януари с горчивина признавам: единственото реалистично пожелание, което мога да направя, е да си запазим радостта от четенето на книги.
Не е реалистично да пожелая да си върнем скоро радостта от съприкосновението с изкуството – театъра, концертите, операта и балета.
Вчера следобед, когато гледах и слушах традиционния концерт на Виенските филхармоници, накрая ревах с глас. От десетилетия вече знаем – има две части, накрая като бис се изпълнява На красивия син Дунав, а финал на биса е винаги Радецки марш, като публиката ръкопляска на някои тактове... И по същия начин завършваха и някои от нашите концерти за нова година в НДК. Сега обаче нямаше публика във Виена, а в София съвсем нямаше концерт.
Не е реалистично да си пожелаем и други форми на общностен живот, защото университетите може още дълго да продължат да се придържат към дистанционното обучение, което е имитация на образование.
Кой знае какво ще стане и със спортовете, със семинарите, конгресите, със събиранията на хора от различни страни и култури по различни поводи...
За щастие, благодарение на твърдостта и мъдростта на архиереите на Българската православна църква, поне църквите у нас останаха отворени. Отслужват се всички делнични и празнични служби, има венчавки и кръщенета, опела и панихиди. Отворени са и храмовете на инославните християни и иноверците у нас.
Но за изкуствата и образованието, може би единственото честно и реалистично пожелание, колкото и минималистично да е, е това: през новата година и през новото десетилетие да продължи издаването на книги и срещите на радостни читатели с тях. И както младата колега на снимката се радва на новото начало – следването, така и всеки от нас да намери ново начало, каквито и да са ограниченията и спънките.
А дай Боже и образованието, и сценичните изкуства, и спортовете, и фестивалите, конгресите и семинарите да възкръснат от мъртвите! Колкото по-дълго продължи тяхното загробване, толкова по-трудна ще е реанимацията им.
Още веднъж: честита нова година и честито ново десетилетие!
"Слава във висините Богу, а на земята – мир,
между човеците – благоволение"
от Евангелието по св.ап. Лука (2:14)
***
Уточнение няколко дни по-късно. Снимката е на д-р Десислава Узунова, а колегата се казва Дея. Тя следва в чужбина и през лятото на 2020 г. е била на стаж в УИ.
No comments:
Post a Comment