Благо Вест, Много благодаря за написаното! Била съм в Южна Африка на едноседмичен семинар през октомври 2003 г. Участвах в много голям международен проект по проблемите на висшето образование и последната конференция беше там, в Махалиесберг, близо до Йоханесбург. Всичко за командировката беше финансирано от Съвета за висше образование на ЮАР. Последния ден бяхме в Совето, в дома на Нелсън Мандела – две малки стайчета, по два метра на ширина и дължина, и два метра високи. "Къщата", както и всички останали "къщи" в Совето са направени от ламаринени листове... Но човекът е получил висше юридическо образование, после борба срещу апартейда и... 27 години затвор на един остров... А точно до Музея за история и култура на Африка и до университета в Джобърг, както наричат те Йоханесбург, има две огромни книжарници. И двете книжарници огромни, с огромни стелажи и десетки рафтове, като най-челно място заемат малките зелени и червени томчета от Loeb Classical Library, двуезичните издания на антични автори; зелените – на гръцки и английски, червените – на латински и английски. И цялата световна литература в превод на английски и африканс... И най-важните книги в оригинал – Декарт на латински, Хайдегер на немски... Уви, ние у нас нямаме нито една такава книжарница, а и в нито една голяма университетска или академична библиотека книгите не са така подредени в огромни читални в подръчен фонд, както са в много университетски библиотеки по света. Ние у нас в книжарниците нямаме даже българските преводи на три четвърти от диалозите на Платон, а основни съчинения на Аристотел, биологическите, и незаобиколимите на Секст Емпирик все още не са преведени. И няма да бъдат преведени скоро след демонстративните наказателни акции против преводачи и преводачки на най-важни текстове от световната философска класика.
***
Студентите в Мудъл са малки зелени точки, а в Наследство.Бг са черни квадратчета, на които излизат инициалите им. Като се срещнем на улицата в бъдеще, ако изобщо дойде бъдеще, няма да се разпознаваме, защото не сме виждали ЛИЦАТА си. А и никой не знае колко още ще носим маски, и колко време още преподавателите ще бъдем дресирани покорно да си говорим сами, а студентите да ни чуват като глас от радиоточка. През пролетния семестър едната от лекциите, която протичаше в Мудъл, ставаше горе-долу така: 15 минути се губят, докато платформата изобщо "загрее", че нещо трябва да се случи през ГолямотоСиньоКопче. Появяват се най-после 10 зелени точки, демек студенти, които са си включили телефоните или компютрите, ако изобщо ги имат, и почвам да говоря. След около 15 минути половината зелени точки изчезват, аз продължавам да говоря на останалите, после обаче изчезналите зелени точки се появяват, но онези, които допреди малко са били на линия, изчезват. ... И така, с мъка и с повторения, от 90 минути лекционно време, разтегляхме лекцията до 120, а понякога и до 150 минути. При това, тези лекции се случваха в петък от 12.00 до 14.00 часа, а в четвъртък следобед беше изобщо невъзможно да се влезе в ГолямотоСиньоКопче. За това със студентките от Културология в четвъртък бяхме в Зуум, но тъй като от тях само една имаше компютър, в случаите, когато трябваше нещо да погледнат в някакъв текст, излизаха от Зуум, влизаха в пощите си, после пак в Зуум. През тази учебна година през октомври имах щастието да проведа няколко лекции наяве, защото самите студенти настояваха за това... И оттогава насетне за мен студентите са малки черни квадратчета с инициали в "Наследство. Бг".
***
Яна, много са ти богаташки предположенията, извинявай, че така ще ти го кажа. Самият министър на образованието каза, че 40% от учениците у нас нямат компютри, при студентите според мен е същото процентно отношение. Не съм правила социологическо проучване. Това разбирам от пролетния семестър на предишната и от зимния на тази учебна година в специалностите, в които преподавах: немска филология във ФКНФ, културология във ФФ, философия на български и философия на английски във ФФ. Освен това, библиотеките са затворени, а докато не ни беше сполетяло чудото, студентите масово си пишеха курсовите работи и четяха през компютрите във филиалните библиотеки. Поне в това отношение сме добре. Има много компютри - и в централната университетска, и в десетките филиални библиотеки. Но последният нормален ден в нашия уни беше 6 март, после имаше една седмица прекъсване, уж заради грип, после на 13 март – извънредно положение... и така, вече 9 месеца хиляди студенти разчитат само на телефоните си, защото университетът е блокиран вече 9 месеца. Въобще не си прави илюзии, в най-бедната страна на ЕС живеят и се опитват да учат най-бедните млади хора, повечето от които нямат и работа. А съвсем професионално направени проучвания за студентите от ФФ показаха, че половината от тях работят най-малко на половин работен ден. Покрай карантините и локдауните сигурно и това не могат да правят. Нито могат да работят, нито могат да следват. Ако в Националното представителство на студентските съвети има някакви отговорни млади хора, те трябва да изискат поне от началото на следващата календарна година всички преподаватели, които желаят да преподават присъствено във всички наши университети, както и всички студенти, които желаят да учат присъствено, да могат да го направят. А онези, които се опасяват за своето здраве и здравето на близките си, да преподават дистанционно. Но не бива опасяващите се да налагат вето над желанието на останалите, които искат да преподават, пък ако ще и след това да умрат.
***
Колега, добро утро, ако се включи камерата, студентите наистина могат да виждат преподавателя, но: 1. Ако това е в Зуум, или Наследство. Бг; 2. Преподавателят не може да ги види, повечето от тях, защото имат телефони и не са имали пари – те или роднините им – да им купят компютри; 3. Платформите, които дават добър звук, че даже и картина, не могат да приемат сканирана "Илиада" или "Одисея". 4. Някои студенти, които живеят в добри условия и си имат компютри, включват камерите си, а от разговорите и репликите, които се чуват, студентите само с телефоните и без камери в компютри, моментално разбират, че са "втора" или даже трета класа, защото от това, с което имат в ръцете си, зависи степента им на включване в т. нар. "учебен процес". Нали образованието повече от всяка друга сфера на човешкото трябваше да се стреми към меритокрация? Меритокрация, меритокрация, ама в ръцете на едни има най-обикновено телефонче, а на други мама и тати са могли да им купят най-нов модел лаптопче. На Мудъл, платформата с най-лошо качество на връзката, но най-задължителна за нас, само това ѝ е предимството, че може да се превърне във виртуална библиотека със сканирани книги. И за да се избегне прехвърлянето от една платформа в друга, най-добрата комбинация за някои е: текстовете в електронните пощи на студентите и платформа с добро качество за конферентна връзка. Но Вие твърдите, че между отделните университетски факултети, дисциплини и специалности няма никакви разлики? И между отделните преподаватели също трябва да няма разлика? Всички трябва да бъдем моделирани в една и съща дидактическа матрица.
***
Цветелина, нали има дума "смисъл"? Нали има дума "метод"? Тези две думи имат ли някакъв смисъл? Имат ли някакво значение? Представи си, Цветелина, все още се намират хора в университетите, които се питат: какъв е смисълът от използването на един или друг метод? Има ли смисъл преподавателят по старогръцка литература да чете лекции по микрофон? Има ли смисъл студентите, ако изобщо успеят да чуят една лекция без прекъсване, да го възприемат като радиоточка, а той тях – като малки светещи зелени точки? Човекът е решил, че има СМИСЪЛ в използването на следния преподавателски МЕТОД: 1. текстовете и лекциите, (оригиналните лекции на преподавателя, каквито няма никъде другаде и даже още не са публикувани, записани дума по дума с цитатите на старогръцки в тях) се изпращат на адресите на електронните пощи на студентите. 2. Обявява се и се провежда присъствена консултация в триизмерното пространство всяка седмица с желаещите; 3. Води се кореспонденция и на студентите се задават писмени задачи също за всяка седмица, защото един бъдещ филолог, все едно от коя филология, трябва да е чел и конспектирал "Илиада" и "Одисея", или не? Трябва да е слушал преподавател по радиоточка, която радиоточка замества самостоятелният внимателен прочит и старателното конспектиране? Ами, не, преподавателят се одързости да работи с МЕТОД, в който намира СМИСЪЛ. Но демонстративно бива наказван, за да не търси вече никой смисъла и да не си въобразява никой, че може да избира методите на своята работа. Е, освен това, всичко това, разбира се, е претекст за бруталната разправа с него. Причините са други.
***
Колеги, цитирам: "I. Огромната част от програмите на СУ са с присъствена редовна или задочна, а не в дистанционна форма на обучение. Откриването на дистанционна форма на обучение става след изпълнението на специални критерии на НАОА и специален прием на студенти. Затова провежданото обучение с използване на дистанционни средства продължава да бъде редовна или задочна, а не в дистанционна форма по смисъла на Закона за висшето образование на Република България.
Поради горното:
A. Когато използват дистанционни средства в редовни или задочни програми, преподавателите и служителите на практика полагат извънреден труд, тъй като се налага да разработват инструменти, несвойствени за тези програми. Нещо повече, налага им се да използват
допълнителни технически ресурси на свои разноски. Университетът е задължен да гарантира на преподавателите и служителите
максимално добри условия на работа в ситуация на физическо дистанциране;
B. Студентите не могат да бъдат задължени да използват дистанционните средства. Нещо повече, тези средства често изискват от тях допълнителни ресурси: техника, качествена интернет връзка, превръщането на дома в учебна зала. Университетът е длъжен да
гарантира максимално цялостно включване в дистанционните форми.
II. Съществена част от академичната общност (както преподаватели, така и студенти) е твърдо убедена, че академичният живот не може да бъде воден с подобаващо качество и интензитет в услов ията на физическа дистанция (вж. Резултати от проучване на дистанционното обучение ). Такава, разбира се, може да се наложи в определени извънредни условия. Но никакво нормализиране на аспекти от дистанционното преподаване отвъд извънредната ситуация (в името на
„навлизането на новите технологии“ или с други аргументи) не може да бъде автоматично приемливо, освен ако не е част от цялостна и обща стратегия, около
която се е обединила академичната общност ." Край на първия цитат от документа от юни тази година, под който се подписаха, ще напиша имената на колегите по-долу:
...
Огняне, знам, разбира се, че и ти си сред авторите и първите подписали документа, а после се присъединиха с подписи и много други колеги, но сложих ексцерпти от него тук, защото много колеги не знаят за тази дискусия, започнала още през юни. Не знам дали т. нар. "работен документ" с много важни ваши предложения е бил публикуван някъде на видим сайт. А що се отнася до задълженията на работодателя, те са описани някъде в КТ отдавна. Заради това работодателят на нашата дъщеря достави в домовете на всички служители на фирмата компютри, монитори, слушалки, микрофони, че даже и ергономичните столове от офиса.
...
Отново цитирам: "По I.B. (включването на студентите в редовното и задочно обучение при използването
на дистанционни средства в условията на физическа дистанция) са налице следните
съществени проблеми, като последният е ключов за бъдещето на Университета.
3. За множество студенти траен проблем е техническата невъзможност да се включат в онлайн обучението. Тук особено внимание трябва да бъде обърнато на
студентите в затруднено социално и материално положение . Но студентите, чиято техническа необезпеченост не им позволява пълноценното ползване на дистанционните инструменти, далеч не се ограничават до тях.
....
5. Поради съвкупността на горните проблеми, множество студенти са демотивирани и изпитват нежелание да се включат в дистанционните форми на обучение. Това
е проблем от фундаментално естество и разрешаването му изисква задълбоченото осмисляне на ситуацията и последователното прилагане на
горните и вероятно други дългосрочни стратегически мерки."
...
Това бяха колегите, които първоначално са се подписали под документа, изпратен на Председателя на Общото събрание и на ректорското ръководство на 8 юни 2020 г. Аз и много други колеги подписахме текста по-късно. Вместо да отговори на всички тези колеги, само до края на юни станали повече от 200, преводачът на "Политика" на Аристотел се занимаваше с това да налага дисциплинарни наказания по Кодекса на труда на редакторката на първия български превод на "Метафизика". Защо? Защото защитавах труда на преводач на Софокъл, Платон и Аристотел, и автор на ценни и оригинални книги за античната литература. А иначе, по въпроса на Огнян. Да, нормативно уреждане има и са написани десетки страници с изисквания за акредитиране в Националната агенция за оценяване и акредитация. За да бъде една бакалавърска и магистърска програма акредитирана в НАОА като дистанционна, има подробно описани правила и процедури. Нито една от 100-те бакалавърски програми на СУ не е получила акредитация като дистанционна досега. И ако някой си даде труд да прочете документацията там, (в документа от 8 юни има линк към нея) ще види, че на изискванията там... отговаря точно направеното от доц. д-р Николай Гочев! Ако има единични курсове, които могат да бъдат акредитирани като дистанционни в НАОА, това в момента са точно курсове като тези на Николай, защото по всяко време на денонощието и от всяка точка на света студентите имат достъп до пълен текст на съдържанието на лекцията, предвидена, например, за 2 декември. За да бъде акредитирана една бакалавърска програма или единичен курс в НАОА трябва в електронна платформа да ги има текстовете на лекциите изцяло! Защото точно това гарантира качеството на преподаването, а не някакви непрекъснато разпадащи се интернет връзки. А разбира се, за преподаване на език като старогръцкия никакви електронни технологии не могат да заменят живото обяснение на преподавателя, затова Николай настояваше всяка седмица да имат приемен час в каб. 175 и в продължение на час и половина да се занимават заедно с тези четири колеги, които проявяват интерес към ученето....
...
Вечният проблем на университетите, Румене, Roumen Spassov. А може би съвременните университети стават много по-репресивни институции от университетите в предишни епохи? Според Робърт Пърсиг и неговия Федър, да. И самият Пърсиг в неговия кратък и драматичен университетски живот, и неговият Федър в "Дзен..." казва на читателите: не е възможно да си се занимавал истински с философия и след това да изпълняваш без-смислени команди. Да си говориш сам пред компютър, а отсреща да виждаш едни малки светещи зелени точки, които ту се появяват, ту изчезват... Но всеки, който е решил да мисли и да търси смисъл, и да търси определение на КАЧЕСТВОТО – от качеството при Аристотел до качеството на аудиторното университетско образование – плаща много висока цена на конформистите, използвали академичната позиция като начин да получават заплата и да стигнат и до други постове, власт и слава. Федър се тормози от усещането за непълноценност на аудиторната работа! Ех, Пърсиг, Пърсиг, бедно ти е било въображението! Не си могъл да си представиш как влизането в аудитория ще бъде забранено и на преподавателите ще им бъде заповядано да си говорят сами пред компютрите, дори и в минутите, когато светещите зелени точки, виртуално представящи студентите, не са там.
No comments:
Post a Comment