преводи в сп. "Панорама"

В тематичния брой Епохи, митове, фрагменти, бр. 2019/2020, 1 на сп. Панорама, списанието за чуждестранна литература и изкуството на превода, издавано от Съюза на преводачите в България, има рубрика Литературни паметници, в която ценителите на словесността от миналото могат да открият три превода на откъси и фрагменти от творби, непревеждани досега на нашия език.

Д-р Вяра Калфина продължава своята успешна и резултатна изследователска и преводаческа работа с нов принос и превод от латински: представяния на митологични персонажи, представени в съчинението Митове на Хигин.

Във въвеждащия коментар към публикацията тя пише:

… Не един и двама са се губили из неизбродните лабиринти на гръцката митология. Още в Античността познаването ѝ е било признак на начетеност, постоянно проверявана с провокативни питания – през строгостта на училищния час до фриволността на изисканите пирове… Затова и през Елинистическата епоха се появяват сборници с митове: подредени в космогоническа диахрония, тематично обединени или просто събрани във възможно най-голям обем. Тези съчинения не претендират за художественост на изказа. Подобно на съвременните енциклопедии те служат за осведомяване на читателите и обичайно дават конкретни препратки към източниците на съответния митологически разказ.

Оригиналният сборник на Гай Юлий Хигин със заглавие Митове (Fabulae) вероятно е създаден през I в., но достига до нас в по-схематична, силно ощетена редакция, датирана не по-късно от II в. Сборникът съдържа 277 разказа, често в повече от един вариант на сюжета с препратки към отделните източници… Традиционно подценяван в науката, Хигин често се посочва като пример за неначетен митограф, скупчил в съчинение наивно разказани митове без критерий за техния подбор и подредба. Това мнение е легитимно, колкото оправдано би било човек да съди за достойнствата на великолепен роман по статията за него в Уикипедия. Надяваме се подготвяните цялостен превод и коментар на Митове да провокират интереса на българската публика и да реабилитират несъмнено огромните усилия на Хигин по съставянето на този така занимателен корпус.

                                                                                     Вяра Калфина

***

Следващата публикация в рубриката е на фрагменти от Халдейските оракули, преведени и богато коментирани от Николай Тодоров. Във въвеждащото предисловие той е написал:

… Най-ранните свидетелства за халдейските оракули, с които разполагаме, са тези на Сириан Александрийски (починал ок. 437 г. сл.Хр.) и на Хиерокъл Александрийски (V в.) от Атинската академия. Следват Прокъл (412 – 485 г.) и Марин (ок. 440 – 495 г.). Прокъл е първият, който нарича оракулите „халдейски“, а примерът му е последван от Дамасций (462 – 537г.). Смисълът на това наименование е не толкова, че текстовете предават „халдейско знание“, а че авторите идват от Халдея – в съхранените текстове по същество няма „халдейски“ елементи... Твърди се не толкова, че знанието принадлежи на халдейците, колкото че идва от тях.

… Първоначалното название на разпилените и по-късно усилно събирани фрагменти е просто logion (или logia в мн. ч.), ще рече „послание на някой бог“, което може да се изрече както в проза, така и в хекзаметър. В днешни дни източниците ни за тези послания са главно Михаил Псел, Прокъл, Дамасций, Амелий (ок. 216/226 – 290/300 г. ) и неговият приемник Ямблих, като между техните разбирания за въпросните фрагменти често има съществени разлики…

Пътят към съвременното осмисляне и интерпретацията на халдейските оракули започва през Ренесанса. Тогава те са събрани като откъси от други произведения от Плетон Гемистос (ок. 1360 – 1452 г.) под заглавието Магически оракули на магьосниците, ученици на Зороастър; през 1455 г. философът Марсилио Фичино (1433 – 1499 г.) прави първия им превод на латински, озаглавен Magica (idest philosophia) dicta magorum ex Zoroastre; други мислители, които по същото време демонстрират интерес към халдейските вярвания, са Пико дела Мирандола (1463 – 1494 г.) и Хайнрих Корнелий Агрипа фон Нетесхайм (1486 – 1535 г.)...

                                                                       Николай Тодоров

***

Третият превод в рубриката Литературни паметници на тематичния брой на сп. Панорама е откъс от Втори диалог в квартета от диалози на Франческо Патрици, озаглавен Любовна философия.

За автора и диалогичния квартет преводачката Богдана Паскалева е написала:

Франческо Патрици от Керсо (1529 – 1597) е представител на платоническия хуманизъм през XVI в. Патрици е с хърватски произход и на родния му език неговото име звучи като Фране Петрич, а родното му място е остров Црес в Адриатическо море. Първоначално Патрици учи във Венеция и Инголщат, но основната част от образованието си получава в университета в Падуа. Пътешественик, познавач на гръцкия език, изследовател на древните текстове, полиглот, Патрици съчинява множество произведения в стихове и проза. Преподава платоническа философия в университета във Ферара, а през последните пет години от живота си – в Рим…

Част от съчиненията на Патрици са посветени на хуманистичните дисциплини история и поетика. Двете му ключови философски творби са Перипатетически беседи от 1571 г. и Нова философия на вселената от 1591 г. В тях Патрици се дистанцира от тенденцията на платонизма от предходното столетие да се „помиряват“ доктрините на Платон и Аристотел и се насочва към конфронтирането на двете учения и директна критика на аристотелизма. Предпочитанията му са на страната на платонизма; в това отношение той развива линията на Марсилио Фичино и логиката на платоническата метафизика на светлината.

Диалогът Любовна философия не е издаден, а съхранен в ръкопис… Предложеният тук откъс от втория дял на Втория диалог е посветен на дефинирането на понятието за любов.

                                                                                    Богдана Паскалева

 

В тематичния брой Епохи, митове, фрагменти на сп. Панорама има също така кратък отзив от Иван П. Петров за книгата поезия в проза на Ана Бландиана, в превод от румънски, направен от Румяна Л. Станчева, С., „Панорама“, 2019. Този отзив е в рубриката Актуален блок, която завършва с отзив и от мен за ценния превод на Мартин Осиковски на Джон Милтън, За образованието. Ареопагитика, С., „Лист“, 2020.

 

 

 

Съобщението беше публикувано първо на сайта на АРУКО на 29 декември 2020 г.

сборникът "Мислене и действане"

 

Годината, която си отива, не беше добра за целия свят. Това беше спазматична година. В нея много неща и събития липсваха, много традиции бяха нарушени, търсенето на знанията и развитието на изкуствата колабираха глобално и не е ясно кога ще излязат от този небивал колапс, но все пак през 2020 г. бяха публикувани няколко книги на български език в областта на хуманитаристиката, в която работят и от която се вълнуват ченовете на АРУКО.

Ще ги представим накратко, като ще започнем с изданията на УИ „Св. Климент Охридски“.

Мислене и действане
Доклади от конференцията на АРУКО,
посветена на 130-годишнината от създаването на
Висшето училище в София и 130-тата година от
превеждането на Критон на Платон на български език,

Съдържание:
Мислене и действане – за конференцията и нейните организатори.

Предговор от съставителките Димка Гичева-Гочева, Невена Панова / 7
Египет – начало на историята. Николай Гочев / 15
Мислене, говорене и действие: „случаят“ Солон. Невена Панова / 22
Философията на живота в досократическото мислене (генезис на волунтаристката идея). Невелин Вутев / 41
За разликата на субектното и античното мислене и действие. Александър Андонов / 50
Тълкуване, спазване и изпълнение на законите в диалога Критон на Платон. Кирил Киров / 56
Платоновата „музика“ от Критон към Федон. Кристина Япова / 66
Принципът на противоречието при Платон и Аристотел. Силвия Кръстева / 73
Влияние на диалозите на Платон върху хуманитарните науки – ретроспекция във времето. Виржиния Радева / 88
Аналогия и аномалия: генеалогия на библиотеката в Александрия и Пергам. Камелия Спасова / 96
Трите музики на Северин Боеций и техният резонанс. Нева Кръстева / 123

Неофит Бозвели и рецепцията на Античността през превода на Димитриос Дарварис.
Марта Методиева / 136
Един от новите Седмочисленици. Димка Гичева-Гочева / 157
Авторите в сборника / 169

Рецензенти на изданието са проф. д-р Маргарет Димитрова и доц. д-р Анета Димитрова, а редактор и художник на корицата е д-р Иван П. Петров.

Компютърната и предпечатната обработка направи г-жа Абаджиева от издателството.

Предговорът е озаглавен Мислене и действане – за конференцията и нейните организатори и започва така:

… и нека направим така, щом богът ни води натам.

(Критон 54d: καὶ πράττωμεν ταύτῃ, ἐπειδὴ ταύτῃ ὁ θεὸς ὑφηγεῖται)

В този сборник читателите ще намерят разширени версии на някои от докладите, представени на научния форум Мислене и действане. Всичко е станало така, както би трябвало да стане (Платон. Критон, 44с).. , проведена на 14 и 15 декември 2018 г. и посветена на 130-годишния юбилей от създаването на Висшето училище в София и 130-годишния юбилей от първия новобългарски превод на диалога Критон на Платон.

Организатор на събитието беше Асоциацията за развитие на университетското класическо образование, която бе създадена през 2005 г. и тази година, на 8 март 2020 г. навърши 15 години. Такива нестопански и неполитически, напълно академични неправителствени организации у нас не се срещат често и затова ще я представим накратко.

Не са необходими специални познания по латински, за да се досети човек, че думата „асоциация“ етимологически произлиза и се използва като обозначение на група хора, които се стремят към общност, към общество, към общуване. Такива бяха целите на учредителите на това сдружение и по-точно: раждането и поддържането на дейна и жизнена общност от хора, които се занимават с изучаване, преподаване и изследване на знанията за античността – и сама по себе си, и като основа на всички важни духовни и културни процеси след това в развитието предимно на европейската история. В манифеста за създаването на Асоциацията се казваше:

В съгласие със специфичното си образование и интерес ние се стремим да… изучаваме и обсъждаме културното наследство на европейската античност във всичките му аспекти и да създаваме нови възможности пред това изучаване и обсъждане.

Образованието, което прави възможно обсъждането на античното културно наследство и следва от него, ние наричаме класическо. Смятаме, че това образование би било непълно и повърхностно без познаване на старогръцкия и латинския език, и че систематичното овладяване на тези езици е негова основа и сърцевина.

Като споменахме Манифеста, чийто автор и инициатор за създаването на сдружението беше доц. д-р Николай Гочев, да кажем няколко думи и за Устава на АРУКО. Той беше много добре характеризиран от доц. д-р Елия Маринова – председател на УС на АРУКО по онова време – на академичното тържество за 10-годишния юбилей на сдружението, състояло се през ноември 2015 г.:

Най-важната част от Устава на всяко сдружение представлява формулировката на целите, които то си поставя. Пак тя е онази част от визитката на различните неправителствени организации, която най-често следва общоприетите шаблони на т.нар. ‘проектен език’. На този фон приетият през 2005 г. Устав на АРУКО, в който нито веднъж не се споменава за ‘устойчиво развитие’ и ‘гъвкави интеграционни и адаптационни модели’, заявява като цели на новооснованото сдружение няколко просто формулирани неща, а някои от тях като настояването, че античното наследство може и трябва да оформя ценности, или че хуманитарното образование влияе върху процесите в световната култура, чуваме значително по-рядко, отколкото преди десетилетие или две. Използвам случая, за да припомня тези пет първоначално поставени цели на АРУКО:

1. Да пропагандира стойността на античното културно наследство като основа на по-късната и на съвременната европейска култура и като фактор за оформянето на нейните ценности;

2.                  Да развива нови образователни стратегии във висшите училища, отговарящи на променящите се европейски и световни тенденции;

3.      Да изследва влиянието на образованието в хуманитарните науки върху процесите в европейската и световна култура;

4.      Да усъвършенства работата и материалната база на преподавателските екипи в областта на науките за Античността и на хуманитарните науки в България;

5.      Да подпомага преподаването във висшите училища в областта на науките за Античността, хуманитарните науки и преноса на нови научни знания в средното образование. Целият текст на словото на доц. д-р Елия Маринова е на сайта на АРУКО в рубриката Събития: https://aaduce.wordpress.com/

 

С демократичен устав, който стриктно се спазва, с колегиално ръководене от страна на членовете на Управителния съвет и с безукорна прозрачност, но също така и с оскъдно финансиране, почти изключително само от членски внос, сдружението вече 15 години обединява преподаватели, докторанти, изследователи и студенти от широк кръг хуманитарни университетски области: класическа, българска и славянска филология, философия, богословие, история, старобългаристика, тракология и др.

Разбира се, в сърцевината и най-често в ръководството на Асоциацията са преподаватели или възпитаници на Магистърската програма по Антична литература и култура на катедрата по Класическа филология във ФКНФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Пръв неин председател беше учредителят доц. д-р Николай Гочев 2005-2008, а след него – д-р Петър Рогалски от катедра Романистика 2009-2011. За два тригодишни мандата АРУКО беше ръководена от УС с председател доц. д-р Невена Панова 2011-2014 и 2017-2019. За двегодишния период от 2014 до 2016 г. председател беше доц. д-р Елия Маринова, а в момента, от провеждането на Общото събрание през декември 2019 г. председател на УС е гл. ас. д-р Вяра Калфина от катедрата по История и теория на културата във ФФ.

В началните години на Асоциацията сред най-дейните ѝ членове бяха колеги от съществувалия по онова време Висш Евангелски Богословски Институт. Те бяха инициатори на първите две конференции, които АРУКО организира: Библия и класическа древност февруари 2008 г. и Религия и контекст февруари 2009 г. Някои от докладите от тези форуми са публикувани в сб. Класически и модерни измерения на религиозното откровение. С., 2009, АРУКО, съставители Николай Гочев, Петър Рогалски и Чавдар Хаджиев. 

Преподаватели и студенти, членуващи в АРУКО, бяха сред най-активните участници в няколко значими международни семинари с периодични академични сесии. Особено мащабен сред тях бе големият тригодишен международен проект Контекстуализиране на класическото образование, проведен от 2005 до 2007 г. с три двуседмични и три едноседмични сесии, финансиран от Програмата за подпомагане на висшето образование на ЦЕУ в Будапеща. С участието на преподаватели от три наши университета, повечето от тях членове на Асоциацията, бе осъществен и двусеместриалният интердисциплинарен курс Актуалната античност, проведен през учебната 2007/2008 г., финансиран от Центъра за развитие на учебните програми в ЦЕУ Будапеща. Като част от редовно провежданите „работилници“ на Югоизточноевропейската Асоциация по антична философия бяхме организатори и домакини на тридневния международен семинар върху диалога Епиномис на Платон, който се състоя през юни 2011 г., осъществен  със средства от ФНИ на СУ „Св. Климент Охридски“.

С участието на десетки колеги от различни наши университети в качеството им на гост-лектори или дискусанти бяха проведени и семестриални седмични семинари, някои от които са част от учебния план на магистърската програма, а други – с по-широк общокултурен или университетски хоризонт: Класическо образование и идея за класическа древност в България; Интелектуалците през античността; Античността в художествената литература и естетическата теория; Класика и бъдеще.

По инициатива на Асоциацията и с подкрепата на ръководителите на трите философски катедри във ФФ успяхме да отбележим подобаващо юбилея на Аристотел през 2016 г. – 2400 години от рождението му. Конференцията Предизвикателството: Аристотел (https://aristotlesofia.wordpress.com/) беше тридневна, проведе се от 28 до 30 ноември 2016 г. в Университета, събра почти 60 участници от 12 наши и чужди университети и институти, вдъхнови също десетки средношколци за участие в ученическия конкурс за написване на есе на тема Моят Аристотел (https://aristotelkonkyrsblogsite.wordpress.com/). Най-добрите в конкурса бяха наградени в първия ден на конференцията.

Последно в този ред на изброяване, но не и по важност и знаковост е и това, че през изминалите години много от членовете на Асоциацията вдъхновено написаха и успешно защитиха бакалавърски дипломни работи, магистърски тези, дисертации, хабилитационни текстове; мнозина издадоха книги и преводи с неотречима значимост за тази фундаментална област на хуманитаристиката.

Всичко това даде оправдано самочувствие и увереност на членовете на Асоциацията, че не само могат, но и трябва да организират веднъж годишно Четения, които да се утвърдят като редовен научен форум, на който всяка година в средата на декември да се представят доклади и съобщения, повечето от които да са фокусирани около една централна тема.  

   На 15 декември 2017 г. бяха проведени първите четения на АРУКО. Темата беше:

Утопия. Политическото философстване и фантазиране от Античността до Новото време.

   А вторите четения, проведените в средата на декември 2018 г., бяха посветени на 130-годишния юбилей от създаването на Висшето училище в София и 130-годишния юбилей от първия новобългарски превод на диалога Критон на Платон. Някои от разширените версии на докладите са в ръцете на читателите, а пълната програма на конференцията включваше:

- пленарен доклад на проф. дфн Александър Андонов, ФФ, СУ, с дискусия: За разликата между античното и субектното мислене и действие.

- доц. д-р Иван Колев, ФФ, СУ: Ентелехии на ἐντελέχεια

- проф. д-р Веселин Дафов, ФФ, СУ: Мислене и примиряване – приготвяне, настройване и проектиране.

- доц. д-р Димка Гичева-Гочева: Първият университетски преподавател и изследовател на античната философия у нас – проф. Иван Георгов.

 - докторант Христо Хр. Тодоров, ФКНФ, СУ: Платон и т.нар. учение за етоса

- д-р Силвия Кръстева, ЮЗУ „Неофит Рилски“: Принципът на противоречието при Платон и Аристотел.

- доц. д-р Виржиния Радева, ФФ, СУ: Влиянието на идеите на Платон върху хуманитарните науки.

- д-р Кирил Киров, ЮФ, СУ: Тълкуване, спазване и изпълнение на законите в диалога Критон на Платон.

- проф. Кристина Япова, НМА „Проф. Панчо Владигеров“: Платоновата „музика“ от Критон към Федон.

- проф. Нева Кръстева, НМА „Проф. Панчо Владигеров“: Трите музики на Северин Боеций (ок.480-524) и техният резонанс

- д-р Камелия Спасова, ФСлФ, СУ: Аналогия и аномалия: библиотеките в Александрия и Пергам

- Бетина Янева, Диана Зулчева, Стефан Христов, студенти по Класическа филология: Солон, Питагор и Емпедокъл като интелектуалци.

- докторант Невелин Вутев, ФФ, СУ: Философията на живота в досократическото мислене.

- д-р Иван Петров, Медицински университет, Пловдив: Мислене и действие в житието на свети Антоний и неговите славянски преводи.

- доц. д-р Николай Гочев, ФКНФ, СУ: Египет – начало на историята.

- д-р Венелин Пенчев, Национална художествена академия: История и технология на най-древния изкуствен пигмент в Египет.

- доц. д-р Герасим Петрински, ФФ, СУ: Дамасций Диадох: образът на интелектуалеца-езичник и залезът на античния свят.

- доц. д-р Невена Панова, ФКНФ, СУ: Мислене, говорене и действане: „случаят“ Солон.

- доц. д-р Боян Манчев, НБУ и Университет за изкуствата, Берлин: Действието на мисълта. Аристотеловото понятие за възможност в оперативното езикознание.

- д-р Вероника Келбечева, Медицински университет, Пловдив: „Виждането“ отвъд думите според  Тълкувателя на загадки. Романът на Хосе Карлос Сомоса „Пещерата на идеите“.

- докторант Марта Методиева, ИБЦТ, БАН: Неофит Бозвели и рецепцията на Аристотел през превода на Димитриос Дарварис.

- д-р Йордан Ефтимов: Какъв им е Овидий на поетите от епохата на НРБ?

- д-р Владимир Маринов, НБУ: Как действа езикът според „Софистът“ на Платон?

- проф. д-р Лидия Денкова, НБУ: Арете като най-добро основание за мислене и действие.

 

Мото на конференцията беше… и нека направим така, щом богът ни води натам.

(Критон 54 d: καὶ πράττωμεν ταύτῃ, ἐπειδὴ ταύτῃ ὁ θεὸς ὑφηγεῖται). И това не беше случайно, тъй като темата на фокус и впечатляващата аналитичност на докладите напълно се вписа във високите примери и респектиращата традиция на нашето платонознание

***

Отзивът беше публикукаван първо на сайта на АРУКО на 21 декември 2020 г.

двутомно двуезично тексткритично издание

 

Авторът на това произведение е роден през 1601 г. в Чипровец с рождено име Богдан, като при кръщението си като францискански монах приема монашеското име Петър. През 1642 г. става първят католически архиепископ на София. Съчинението, което през тази есен бе издадено от УИ „Св. Климент Охридски“ в два внушителни тома, е открито като ръкопис едва през 2017 г.

На корицата на първия том са цитирани думите на автора:

Както опитът ни показва, да слуша човек разказите на старите хора, носи голямо удоволствие, но далеч за предпочитане пред тях е писменият исторически разказ, понеже той се връща назад към изреждането на събитията по години и по такъв начин представя делата на древните, че на нас ни се струва, че не само сме живели в предходните времена, но и сме участвали в събитията. Ние сторихме това, доколкото ни стигнаха силите, а ако откриете пропуски поради незнание или небрежност, знайте, че аз съм човек, затова ни простете и с вашата мъдрост поправете недостигащото.

                                                                                            Петър Богдан

По-нататък анотацията на корицата на първия том съобщава:

За древността на бащината земя и за българските дела на архиепископ Петър Богдан е първият исторически трактат в новата ни история, написан на латински език от виден български интелектуалец. Ръкописът на трактата, открит за българската наука едва през 2017 г. в Biblioteca Estense Universitaria, гр. Модена, в колекцията на маркиз Джузепе Кампори, съдържа 200 ръкописни страници в 70 глави, засягащи подбрани теми от християнското минало на България. Същевременно съчинението е един от ценните исторически извори за съвременната на автора епоха – 17. в.

Първият том е критично издание на латинския текст с превод и коментар. Въведението представя основните принципи на изданието, които са съобразени с факта, че това е единственият ръкопис на съчинението, открит до този момент. Запазени са някои особености на ортографията, други са осъвременени за удобство на съвременния читател. Идентифицирани са литературните и най-важните документални източници, в коментара са представени реалиите от исторически и филологически характер, необходими за пълноценния

прочит на творбата.

На корицата на втория том най-отгоре отново са цитирани думи на автора:

Този труд, писан малко по малко във времето между толкова многобройните ни занимания, свързани с нашата длъжност, ти, благочестиви читателю, приеми с радост заради своята доброта и прости нашите пропуски, като не забравяш, че ние сме една скромна особа. Пребъдвай в Онзи, Който разрушава оковите на смъртта!

                                                                                            Петър Богдан

След това в анотацията на съдържанието на втория том четем:

Вторият том представя палеографски, текстологични и езикови данни за историческия трактат на Петър Богдан според преписа, издаден в първия том. Особеностите на почерка навеждат по-скоро към извода, че ръкописът не е дело на своя автор, а на преписвач. Анализът на източниците ни показва смайващото многообразие на използваната за целите на трактата допълнителна литература от Античността до съвременния за автора период, включваща литературни съчинения, географски карти, документи и лична кореспонденция. Така

историческият трактат се разкрива пред нас не само като оригинален научен труд в модерния смисъл на думата, но и като синтезирано обобщение на архиепископския и житейски опит на духовника, интелектуалеца и латиниста Петър Богдан.

***

Образцовото академично издание достига толкова бързо до читателите, само три години след откриването на ръкописа, благодарение на огромния труд на Цветан Василев, който е доктор по класически езици на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, катедра „Класическа филология“. На кориците и на двата тома е посочено, че научните му интереси са в областта на средновековния латински и гръцки език.

В първия том той е извършил работата по критичното издание на текста на латински и превода на български, като е съставил и въведение, коментар, библиография и индекси.

Вторият том е още по-обширен коментар, написан от издателя и преводача д-р Цветан Василев: за Петър Богдан като човек и творец; за тематичните връзки между релациите и историческия трактат; за особеностите на езика и историографските принципи на съчинението. Разбира се, ръкописът е представен стриктно палеографски, като се започне от размерите и водните знаци, през палеографския анализ на ортографията и пунктуацията и т. н.; описани са езиковите особености. Томът предлага и терминологичен речник, още една библиография и приложения-фотоси на ръкописа.

Научен редактор на изданието е доц. д-р Елия Маринова, а доц. д-р Анна Николова е превела от италиански документите и кореспонденциите, цитирани в двутомника.

Браво на всички тях и на отличната академична полиграфия, осигурена от УИ „Св. Климент Охридски“: фина хартия, твърди корици, добре подшити книжни тела.

***

Отзивът беше публикуван първо на сайта на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование на 22 декември 2020 г.

още една "Антигона"

 

Честито Рождество Христово и честит Стефановден!

Годината изтича, а остават много неспоменати книги и публикации, за които трябва да съобщя поне накратко.

Преди няколко дни най-после я открих в „Книжиците“ – нов превод на Антигона, този път направен и обилно коментиран от колега, който има три магистърски степени – и по класическа филология, и по философия, и по право. Акцентирам върху последното, защото юридическото образование и правното мислене очевидно е отразено и в послеслова към превода, който без колебание бих окачествила като най-нетрадиционния, най-суровия и най-несантименталния коментар на Софокловата трагедия, писан на български език.

Когато се замислите кой в колегията е магистър както по класическа филология, така и по философия, така и по право, ще се сетите само за един – Стоян Терзийски. Още в студентските си години в средата на 90-те той, заедно с Александър Кашъмов и Илия Панчовски – Бог да го прости!, преведоха някои фрагменти на Хераклит; направиха истински подвиг, като съставиха и преведоха една антология, отдавна изчерпана и много необходима: Питагор и питагорейците, С., „ЛИК“, 1994.

Като студент в специалност Класическа филология той се дипломира с превод и коментар на Седмото писмо на Платон. То е публикувано в тематичния брой Продължаващата античност, кн. 13/2002 на сп. Критика и хуманизъм.

В творческо-преводачески-коментаторски тандем с Александър Кашъмов, също философ и юрист, и също възпитаник на НГДЕК, Стоян Терзийски е превел и снабдил с уводни и коментарни бележки и няколко важни християнски мислители. В сборника Светоотеческо наследство. Изборник, С., ИК „Омофор“, 2001 г., са публикувани техните преводи на За душата от св. Григорий Нисийски, на Мистагогия на преп. Максим Изповедник; и на Разговор между православния Теофан и отвърналия се от варлаамитите Теотим на св. Григорий Палама.

Стоян Терзийски е преводач и на още едно важно богословско произведение – Избрани беседи върху Евангелието според Йоан на св. Йоан Златоуст, С., ИК „Омофор“, Фондация „Покров Богородичен“, 2003.

Пред българския читател сега е неговата нова преводна книга. Антигона на Софокъл, която изненадва с превод в проза, но от това не изгубващ поетиката на драматургичното слово.

Ето, например, как звучи едно прочуто място:

Първи стазим

ХОР

Много неща са страховити и нищо не е по-страховито от човека. Той и отвъд разпененото море достига носен от бурен южен вятър; преплава го под гребените на вълни разбиващи се около него. Изтощава най-старата от боговете безгибелна и неуморна Гея, преоравайки я година след година с рала, влачени от конския род.

Човекът обмислящ всяко нещо отвсякъде улавя с примки лекомисления род на птиците и племената на животните диви, и соления род на морето – с мрежи изплетени. Покорява с изкусни пособия бродещите из планините диви животни – и гривестия кон ще поведе с ярем около шията, и неуморния бик.

Научил се е и на бърза като вятър реч и мисъл, и на градозапазващи нрави, и да избягва поднебесните стрели водни на мразове опасни за стоящите на открито. Намира път навсякъде и нищо предстоящо не го поставя в безизходица; не ще се сдобие единствено с лек срещу (смъртта подвластна на) Хадес, но е измислил целебни средства срещу тежки болести.

С невероятна изобретателност и изкусност веднъж към добро, друг път към зло се насочва; издигнат в града е, когато зачита законите земни и справедливостта на боговете, към която е обвързан от клетва; лишен е от съграждани човекът, когото липса на добро съпътства. Дано такъв човек не седи до едно и също огнище с мене, нито да споделя моите замисли.

Раздвоява се мисълта ми пред тази изпратена от боговете поличба. Как, макар да я познавам, ще се отрека от тази тук девойка Антигона? Нещастна щерко на нещастния Едип, какво е станало? Нима теб водят като нарушител на царските закони, след като са те заловили в безумие? (c. 21-22).

Книгата е издадена от Фондация „Американски научен център“, С., 2020. Предговорът е написан от Кевин Клинтън и Нора Димитрова Клинтън, а корицата е на художника Димитър Келбечев.

***

     Антигона стига за първи път до българския читател в превод на Пенчо Славейков, публикуван в няколко последователни броя на списание Мисъл още през 1893 и 1894 г. Преди 126 години[1]. След това тя, както и други произведения на тримата велики майстори на атическата трагедия, са многократно превеждани и издавани у нас – както в преводи, направени от оригинала, така и чрез превеждане от други европейски езици. Както в поетични версии, така и в прозаични преразкази. Аргументирана оценка както на публикуваните, така и на поставените на театрална сцена у нас до края на ХХ век преводи на тримата трагици е направена в студии на Огнян Радев за рецепцията на Есхил, и на Доротея Табакова – за Софокъл и Еврипид[2].

     Пълният поетичен и много точен превод на български на всички Софоклови трагедии, които са достигнали до наши дни, е бил завършен през 1954 година по случай 2450-та годишнина от рождението му. На 19 и 21 април 1954 г. той е бил представен на тържествена научна сесия в чест на юбилея, проведена в Софийския университет. Запазените произведения на Софокъл излизат през 1956 г. в много хубаво оформление като издание на БАН. Разбира се, това е дело на проф. дфн Александър Ничев, на когото нашият читател дължи и толкова още преводи – на Аристофан, Есхил, Еврипид, на Аристотеловите текстове За поетическото изкуство и Реторика. Първото  издание на всички запазени Софоклови трагедии от 1956 г. заслужава на всяка цена да бъде препоръчано, защото в него има много голяма встъпителна студия Софокъл и ние, и обилни коментари, направени от преводача, но също така и номерация на стиховете, което е conditio sine qua non за академичната работа с преводите на античните текстове от всички жанрове[3]. За съжаление, въпреки усилията на преводача, по някаква неизвестна причина това не е направено във второто издание[4]. В него няма номерация на стиховете, а голямата студия е заменена с кратък афористичен предговор. Това вече несъмнено е станало по предпочитание на преводача.  Антигона многократно е поставяна на сцена у нас и също така тя е включена в учебната програма за изучаването на антична литература в гимназиалния етап на средношколското образование. За нея са написани хиляди страници от български автори: от колеги класически филолози, от университетски преподаватели и учители по български език и литература, по антична и западноевропейска литература, от литературни теоретици, писатели, драматурзи, театрални режисьори и критици.

Досега на български е пуликувано само едно двуезично издание с паралелен старогръцки текст и поетичен превод. Това е книгата, която се разпространяваше както като триизмерно телце, така и електронно от изд. „Проектория“ през няколкото години на съществуването му. В това издание е възпроизведен гръцкият текст, така както го е разчел Август Бьок през 1841 г., а преводът и предговорът са дело на Николай Гочев.

Новият, пореден превод на Стоян Терзийски потвърждава, че в античната литература има произведения, които ще останат завинаги важни за човечеството, преди всичко защото в тях се казва какъв е човекът.

На добър час на новата Антигона, да намери читатели и ценители!

проф. Кристина Япова против несправедливостите

Получих от проф. доктор на изкуствознанието Кристина Япова писмо с молба да го публикувам на моя блог и да го споделя и във фейсбук. Ето го:

Справедливостта е деликатна работа. Никой смъртен няма права върху нея и винаги, когато иска да каже нещо по въпросите ѝ, с основание се плаши, че ще го оборят, привличайки аргументи за множеството възможни гледни точки или различни морални позиции и всякакви други релативистки мантри. До момента, когато ножът опре вече не до справедливостта изобщо, а до конкретен случай на ВОПИЕЩА несправедливост.

Случаят с Николай Гочев е точно такъв. Затова не мога да остана безучастна. Вероятно не е тайна, че на катедрен съвет, проведен на 30.11.2020  колегията от Класическа, новогръцка и унгарска филология почти единодушно (17 от 19 присъстващи) е гласувала да се отнемат лекциите на доц. д-р Н. Гочев по старогръцка литература и старогръцки език с довода, че той не е спазвал указанията за работа с Мудъл. 

Тази очевидно наказателна мярка, при това също толкова очевидно административна, не академична, се прилага спрямо човека, предоставил на студентите си (и не само на своите), на преподаватели по различни дисциплини от различни висши учебни заведения, както и на цялата четяща, образована и образоваща се общност в България великолепната книга Старогръцката литература (София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2019, 648 с.). 

И още един факт: според наукометричните критерии и тяхното тълкуване  във въпросната институция за превода на Метафизика от Аристотел на Н. Гочев са дадени нула точки.

 Сега обаче съм изправена пред нов уплах: дали Синедрионът няма да ме охули, че се меся във вътрешни неща на съсловие, към което аз не принадлежа. 

Затова ще споделя своето схващане по случая в качеството си на преподавател по История на знанието за музиката в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. За уточнение: дисциплината се изучава от студенти по специалността музикознание (теория, история, философия на музиката), а не от инструменталисти и певци. 

Не е нужно да обяснявам защо трудовете на Платон, Аристотел и Аристоксен са сред основните източници по тази дисциплина. И дори да не споменавам колко ценно е, че изобщо имаме Аристотеловата Метафизика на български език, мога да заявя, че преводът на Гочев е единственият, с който музиковедите  работят, без да се спъват на всяка крачка с неуместно предаване на понятия и термини от областта на музиката. 

За сравнение: преводите на Платон от четиритомника, едни класически преводи на български език, осъществени от наши класически преводачи, създават големи затруднения, когато се засягат въпросите на музиката. На мен ми е омръзнало да обяснявам защо след като Сократ (в диалога Федон) решава, че трябва да послуша и да се подчини на съня си, който му нарежда да се заеме и да се занимава с музика,  се захваща да напише стихове. Май не е разбрал какво иска сънят от него… Поне така излиза от думата „стихове“, която предава осъвременено гръцката „поема“ и напълно изхвърля от мелопоетическия комплекс, какъвто представлява тя, цялата музика.

Към Николай Гочев: не е лесно да си интелектуалец. В нито една история и в нито една география. Не осъдиха ли Сократ, Боеций и кого ли още не? А че нашенският съд тече по нашенски, то е ясно – как да тече?

 

Проф. д.изк. Кристина Япова

Музиколог в Института за изследване на изкуствата – БАН, преподавател в НМА „Проф. Панчо Владигеров“   

philosophizing women in Bulgaria

the Epinomis and other seminars, conferences and papers of mine in English: philosophizing women in Bulgaria:   Women Philosophers in South-Eastern Europe – Past, Present and Future (December 15–17, online) Institut za filozofiju Zagreb Hrvat...

отнето право на преподаване

Почти пълна подборка от моите изказвания в няколкодневна дискусия във фейсбук от 2 до 5 декември събрах и тук.

 За всички, които се интересуват: да, часовете на Николай Гочев по две дисциплини в Новогръцка филология са отнети и от следващата седмица ще бъдат водени от други преподаватели. През 27-годишния си трудов стаж той е присъствал на всички катедрени съвети, провеждани традиционно. Бойкотира виртуалните катедрени съвети, защото според него, но и според мен, трайната виртуализация на образованието означава трайна инвалидизация на образованието. А за преподаването в университета поне доскоро смятахме, че имаме право на индивидуална академична свобода и правото да избираме формите, методите и средствата на преподаваното. Виртуализацията се използва като претекст за отнемането и на нищожния остатък от личността ни. Лицата ни не се виждат в Мудъл, а студентите за нас са едни светещи зелени точки, които може да оставят устройствата си включени, но изобщо да не ни слушат... Преподавателят в Мудъл си говори сам, а включването на микрофоните на студентите води до микрофония и/или ехолалия. Явно личностните ни преподавателски профили трябва да бъдат заличени. Всички безропотно да приемат това, че трябва да си говорят сами... А много сурово трябва да бъдат санкционирани онези, които провеждат присъствени консултации всяка седмица и си позволяват да се срещат в реалното триизмерно пространство със своите студенти, пък било то и в групи, състоящи се от един или двама магистранти.

Едната от моите лекции миналия семестър беше в Зуум, а другата в Мудъл, но аз за разлика от Николай не изпращам огромни лекции mot-a-mot. От мен получават кратки конспекти и сканирани текстове от произведенията на философите, за които говоря. Този семестър съм в "Наследство.БГ". Там връзката е по-добра от Мудъл. Повечето от студентите ни, обаче, нямат компютри, а телефони и когато се опитваме да "прочетем заедно" някакъв малък откъс от текст, за да се получи някакво подобие на микродиалог, трябва да излязат от платформата, да си влязат в пощите... и изобщо щура работа. Студентите с телефоните биват декласирани по този начин, който силово-наказателно ни се налага сега. Студентите, които нямат компютри, а само телефони, са наказани за това, че не са от заможни семейства.

И да завърша с нещо по-весело.

През този семестър имам една лекция по философия на природата и околната среда със студенти от англоезичната програма по философия. Групата се състои от 5 колеги.

Единият от тях редовно разхожда кучето си, докато аз нещо им говоря. Кучето лае, всички се смеят, а колегата отговаря:

Why not? I am walking my dog, while listening to your talking on the philosophy of environment and nature. What's wrong? I am listening to a lecture on the problems of nature in the best environment - in the park.

Благо Вест, Много благодаря за написаното! Била съм в Южна Африка на едноседмичен семинар през октомври 2003 г. Участвах в много голям международен проект по проблемите на висшето образование и последната конференция беше там, в Махалиесберг, близо до Йоханесбург. Всичко за командировката беше финансирано от Съвета за висше образование на ЮАР. Последния ден бяхме в Совето, в дома на Нелсън Мандела – две малки стайчета, по два метра на ширина и дължина, и два метра високи. "Къщата", както и всички останали "къщи" в Совето са направени от ламаринени листове... Но човекът е получил висше юридическо образование, после борба срещу апартейда и... 27 години затвор на един остров... А точно до Музея за история и култура на Африка и до университета в Джобърг, както наричат те Йоханесбург, има две огромни книжарници. И двете книжарници огромни, с огромни стелажи и десетки рафтове, като най-челно място заемат малките зелени и червени томчета от Loeb Classical Library, двуезичните издания на антични автори; зелените – на гръцки и английски, червените – на латински и английски. И цялата световна литература в превод на английски и африканс... И най-важните книги в оригинал – Декарт на латински, Хайдегер на немски... Уви, ние у нас нямаме нито една такава книжарница, а и в нито една голяма университетска или академична библиотека книгите не са така подредени в огромни читални в подръчен фонд, както са в много университетски библиотеки по света. Ние у нас в книжарниците нямаме даже българските преводи на три четвърти от диалозите на Платон, а основни съчинения на Аристотел, биологическите, и незаобиколимите на Секст Емпирик все още не са преведени. И няма да бъдат преведени скоро след демонстративните наказателни акции против преводачи и преводачки на най-важни текстове от световната философска класика.

***

Студентите в Мудъл са малки зелени точки, а в Наследство.Бг са черни квадратчета, на които излизат инициалите им. Като се срещнем на улицата в бъдеще, ако изобщо дойде бъдеще, няма да се разпознаваме, защото не сме виждали ЛИЦАТА си. А и никой не знае колко още ще носим маски, и колко време още преподавателите ще бъдем дресирани покорно да си говорим сами, а студентите да ни чуват като глас от радиоточка. През пролетния семестър едната от лекциите, която протичаше в Мудъл, ставаше горе-долу така: 15 минути се губят, докато платформата изобщо "загрее", че нещо трябва да се случи през ГолямотоСиньоКопче. Появяват се най-после 10 зелени точки, демек студенти, които са си включили телефоните или компютрите, ако изобщо ги имат, и почвам да говоря. След около 15 минути половината зелени точки изчезват, аз продължавам да говоря на останалите, после обаче изчезналите зелени точки се появяват, но онези, които допреди малко са били на линия, изчезват. ... И така, с мъка и с повторения, от 90 минути лекционно време, разтегляхме лекцията до 120, а понякога и до 150 минути. При това, тези лекции се случваха в петък от 12.00 до 14.00 часа, а в четвъртък следобед беше изобщо невъзможно да се влезе в ГолямотоСиньоКопче. За това със студентките от Културология в четвъртък бяхме в Зуум, но тъй като от тях само една имаше компютър, в случаите, когато трябваше нещо да погледнат в някакъв текст, излизаха от Зуум, влизаха в пощите си, после пак в Зуум. През тази учебна година през октомври имах щастието да проведа няколко лекции наяве, защото самите студенти настояваха за това... И оттогава насетне за мен студентите са малки черни квадратчета с инициали в "Наследство. Бг".

***

Яна, много са ти богаташки предположенията, извинявай, че така ще ти го кажа. Самият министър на образованието каза, че 40% от учениците у нас нямат компютри, при студентите според мен е същото процентно отношение. Не съм правила социологическо проучване. Това разбирам от пролетния семестър на предишната и от зимния на тази учебна година в специалностите, в които преподавах: немска филология във ФКНФ, културология във ФФ, философия на български и философия на английски във ФФ. Освен това, библиотеките са затворени, а докато не ни беше сполетяло чудото, студентите масово си пишеха курсовите работи и четяха през компютрите във филиалните библиотеки. Поне в това отношение сме добре. Има много компютри - и в централната университетска, и в десетките филиални библиотеки. Но последният нормален ден в нашия уни беше 6 март, после имаше една седмица прекъсване, уж заради грип, после на 13 март – извънредно положение... и така, вече 9 месеца хиляди студенти разчитат само на телефоните си, защото университетът е блокиран вече 9 месеца. Въобще не си прави илюзии, в най-бедната страна на ЕС живеят и се опитват да учат най-бедните млади хора, повечето от които нямат и работа. А съвсем професионално направени проучвания за студентите от ФФ показаха, че половината от тях работят най-малко на половин работен ден. Покрай карантините и локдауните сигурно и това не могат да правят. Нито могат да работят, нито могат да следват. Ако в Националното представителство на студентските съвети има някакви отговорни млади хора, те трябва да изискат поне от началото на следващата календарна година всички преподаватели, които желаят да преподават присъствено във всички наши университети, както и всички студенти, които желаят да учат присъствено, да могат да го направят. А онези, които се опасяват за своето здраве и здравето на близките си, да преподават дистанционно. Но не бива опасяващите се да налагат вето над желанието на останалите, които искат да преподават, пък ако ще и след това да умрат.

***

Колега, добро утро, ако се включи камерата, студентите наистина могат да виждат преподавателя, но: 1. Ако това е в Зуум, или Наследство. Бг; 2. Преподавателят не може да ги види, повечето от тях, защото имат телефони и не са имали пари – те или роднините им – да им купят компютри; 3. Платформите, които дават добър звук, че даже и картина, не могат да приемат сканирана "Илиада" или "Одисея". 4. Някои студенти, които живеят в добри условия и си имат компютри, включват камерите си, а от разговорите и репликите, които се чуват, студентите само с телефоните и без камери в компютри, моментално разбират, че са "втора" или даже трета класа, защото от това, с което имат в ръцете си, зависи степента им на включване в т. нар. "учебен процес". Нали образованието повече от всяка друга сфера на човешкото трябваше да се стреми към меритокрация? Меритокрация, меритокрация, ама в ръцете на едни има най-обикновено телефонче, а на други мама и тати са могли да им купят най-нов модел лаптопче. На Мудъл, платформата с най-лошо качество на връзката, но най-задължителна за нас, само това ѝ е предимството, че може да се превърне във виртуална библиотека със сканирани книги. И за да се избегне прехвърлянето от една платформа в друга, най-добрата комбинация за някои е: текстовете в електронните пощи на студентите и платформа с добро качество за конферентна връзка. Но Вие твърдите, че между отделните университетски факултети, дисциплини и специалности няма никакви разлики? И между отделните преподаватели също трябва да няма разлика? Всички трябва да бъдем моделирани в една и съща дидактическа матрица.

***

 Цветелина, нали има дума "смисъл"? Нали има дума "метод"? Тези две думи имат ли някакъв смисъл? Имат ли някакво значение? Представи си, Цветелина, все още се намират хора в университетите, които се питат: какъв е смисълът от използването на един или друг метод? Има ли смисъл преподавателят по старогръцка литература да чете лекции по микрофон? Има ли смисъл студентите, ако изобщо успеят да чуят една лекция без прекъсване, да го възприемат като радиоточка, а той тях – като малки светещи зелени точки? Човекът е решил, че има СМИСЪЛ в използването на следния преподавателски МЕТОД: 1. текстовете и лекциите, (оригиналните лекции на преподавателя, каквито няма никъде другаде и даже още не са публикувани, записани дума по дума с цитатите на старогръцки в тях) се изпращат на адресите на електронните пощи на студентите. 2. Обявява се и се провежда присъствена консултация в триизмерното пространство всяка седмица с желаещите; 3. Води се кореспонденция и на студентите се задават писмени задачи също за всяка седмица, защото един бъдещ филолог, все едно от коя филология, трябва да е чел и конспектирал "Илиада" и "Одисея", или не? Трябва да е слушал преподавател по радиоточка, която радиоточка замества самостоятелният внимателен прочит и старателното конспектиране? Ами, не, преподавателят се одързости да работи с МЕТОД, в който намира СМИСЪЛ. Но демонстративно бива наказван, за да не търси вече никой смисъла и да не си въобразява никой, че може да избира методите на своята работа. Е, освен това, всичко това, разбира се, е претекст за бруталната разправа с него. Причините са други.

***

Колеги, цитирам: "I. Огромната част от програмите на СУ са с присъствена редовна или задочна, а не в дистанционна форма на обучение. Откриването на дистанционна форма на обучение става след изпълнението на специални критерии на НАОА и специален прием на студенти. Затова провежданото обучение с използване на дистанционни средства продължава да бъде редовна или задочна, а не в дистанционна форма по смисъла на Закона за висшето образование на Република България.

Поради горното:

A. Когато използват дистанционни средства в редовни или задочни програми, преподавателите и служителите на практика полагат извънреден труд, тъй като се налага да разработват инструменти, несвойствени за тези програми. Нещо повече, налага им се да използват

допълнителни технически ресурси на свои разноски. Университетът е задължен да гарантира на преподавателите и служителите

максимално добри условия на работа в ситуация на физическо дистанциране;

B. Студентите не могат да бъдат задължени да използват дистанционните средства. Нещо повече, тези средства често изискват от тях допълнителни ресурси: техника, качествена интернет връзка, превръщането на дома в учебна зала. Университетът е длъжен да

гарантира максимално цялостно включване в дистанционните форми.

II. Съществена част от академичната общност (както преподаватели, така и студенти) е твърдо убедена, че академичният живот не може да бъде воден с подобаващо качество и интензитет в услов ията на физическа дистанция (вж. Резултати от проучване на дистанционното обучение ). Такава, разбира се, може да се наложи в определени извънредни условия. Но никакво нормализиране на аспекти от дистанционното преподаване отвъд извънредната ситуация (в името на

„навлизането на новите технологии“ или с други аргументи) не може да бъде автоматично приемливо, освен ако не е част от цялостна и обща стратегия, около

която се е обединила академичната общност ." Край на първия цитат от документа от юни тази година, под който се подписаха, ще напиша имената на колегите по-долу:

...

Огняне, знам, разбира се, че и ти си сред авторите и първите подписали документа, а после се присъединиха с подписи и много други колеги, но сложих ексцерпти от него тук, защото много колеги не знаят за тази дискусия, започнала още през юни. Не знам дали т. нар. "работен документ" с много важни ваши предложения е бил публикуван някъде на видим сайт. А що се отнася до задълженията на работодателя, те са описани някъде в КТ отдавна. Заради това работодателят на нашата дъщеря достави в домовете на всички служители на фирмата компютри, монитори, слушалки, микрофони, че даже и ергономичните столове от офиса.

...

Отново цитирам: "По I.B. (включването на студентите в редовното и задочно обучение при използването

на дистанционни средства в условията на физическа дистанция) са налице следните

съществени проблеми, като последният е ключов за бъдещето на Университета.

3. За множество студенти траен проблем е техническата невъзможност да се включат в онлайн обучението. Тук особено внимание трябва да бъде обърнато на

студентите в затруднено социално и материално положение . Но студентите, чиято техническа необезпеченост не им позволява пълноценното ползване на дистанционните инструменти, далеч не се ограничават до тях.

....

5. Поради съвкупността на горните проблеми, множество студенти са демотивирани и изпитват нежелание да се включат в дистанционните форми на обучение. Това

е проблем от фундаментално естество и разрешаването му изисква задълбоченото осмисляне на ситуацията и последователното прилагане на

горните и вероятно други дългосрочни стратегически мерки."

...

Това бяха колегите, които първоначално са се подписали под документа, изпратен на Председателя на Общото събрание и на ректорското ръководство на 8 юни 2020 г. Аз и много други колеги подписахме текста по-късно. Вместо да отговори на всички тези колеги, само до края на юни станали повече от 200, преводачът на "Политика" на Аристотел се занимаваше с това да налага дисциплинарни наказания по Кодекса на труда на редакторката на първия български превод на "Метафизика". Защо? Защото защитавах труда на преводач на Софокъл, Платон и Аристотел, и автор на ценни и оригинални книги за античната литература. А иначе, по въпроса на Огнян. Да, нормативно уреждане има и са написани десетки страници с изисквания за акредитиране в Националната агенция за оценяване и акредитация. За да бъде една бакалавърска и магистърска програма акредитирана в НАОА като дистанционна, има подробно описани правила и процедури. Нито една от 100-те бакалавърски програми на СУ не е получила акредитация като дистанционна досега. И ако някой си даде труд да прочете документацията там, (в документа от 8 юни има линк към нея) ще види, че на изискванията там... отговаря точно направеното от доц. д-р Николай Гочев! Ако има единични курсове, които могат да бъдат акредитирани като дистанционни в НАОА, това в момента са точно курсове като тези на Николай, защото по всяко време на денонощието и от всяка точка на света студентите имат достъп до пълен текст на съдържанието на лекцията, предвидена, например, за 2 декември. За да бъде акредитирана една бакалавърска програма или единичен курс в НАОА трябва в електронна платформа да ги има текстовете на лекциите изцяло! Защото точно това гарантира качеството на преподаването, а не някакви непрекъснато разпадащи се интернет връзки. А разбира се, за преподаване на език като старогръцкия никакви електронни технологии не могат да заменят живото обяснение на преподавателя, затова Николай настояваше всяка седмица да имат приемен час в каб. 175 и в продължение на час и половина да се занимават заедно с тези четири колеги, които проявяват интерес към ученето....

...

Вечният проблем на университетите, Румене, Roumen Spassov. А може би съвременните университети стават много по-репресивни институции от университетите в предишни епохи? Според Робърт Пърсиг и неговия Федър, да. И самият Пърсиг в неговия кратък и драматичен университетски живот, и неговият Федър в "Дзен..." казва на читателите: не е възможно да си се занимавал истински с философия и след това да изпълняваш без-смислени команди. Да си говориш сам пред компютър, а отсреща да виждаш едни малки светещи зелени точки, които ту се появяват, ту изчезват... Но всеки, който е решил да мисли и да търси смисъл, и да търси определение на КАЧЕСТВОТО – от качеството при Аристотел до качеството на аудиторното университетско образование – плаща много висока цена на конформистите, използвали академичната позиция като начин да получават заплата и да стигнат и до други постове, власт и слава. Федър се тормози от усещането за непълноценност на аудиторната работа! Ех, Пърсиг, Пърсиг, бедно ти е било въображението! Не си могъл да си представиш как влизането в аудитория ще бъде забранено и на преподавателите ще им бъде заповядано да си говорят сами пред компютрите, дори и в минутите, когато светещите зелени точки, виртуално представящи студентите, не са там.