памет за тях

Вчера правихме голяма тройна панихида: шест месеца на Младен, братът на Николай; седем месеца на свекърва ми Лидия. 20 години на свекъра Вълко. Бог да ги прости всички тях и да ги всели в селенията на праведните! Да им бъдат простени всички волни и неволни прегрешения, изречени, помислени или сторени, защото само Той е свят и безгрешен, а Неговата милост е безначална и безкрайна.
През последните няколко месеца имаше глупави и суеверни хора, които, като чуваха, че сме изпратили двама най-близки роднини, веднага бързаха да пророкуват: "А, ще има и трети починал скоро".
Суеверията са работа на рогатия. Когато има починали близки, дори и да е един, трябва да има водосвет за здраве на живите, а не някакви нахалници да ни плашат с гнусни псевдо-пророчества.
Смъртта на двама най-близки роднини, отишли си за по-малко от 50 дни, се преживява тежко, дори и най-близкият да не го показва по никакъв начин.
Николай имаше много сериозно възпаление на роговицата на дясното око през лятото, което лекува почти месец, но му се размина без операция.
През септември се появи по-лек проблем, но в лявото...
И като отишъл при д-р Сарандева, която е сред най-добрите офталмолози в София, и тя го погледнала, но видяла, че този път за разнообразие проблемът е в другото око, веднага му казала:
- На Вас проблемът не Ви е в очите! Изгубили сте близък тази година.
- Изгубих не един, а двама. Майка ми и брат ми.
Това казал Николай, а тя предписала съвършено различни медикаменти от августовските, защото се досетила, че е друго...
Бог да прости Лидия, Младен и Вълко!
Всички френдове във фейсбук и посетители на блога да сте живи и здрави, и да не ви се налага никога да правите двойни и тройни панихиди.
Любимите ви хора да са с вас дълго и да не се надпреварват вкупом към вечността.

договорите нямат значение

До господин Ректора проф. дфн Анастас Герджиков,

До госпожа Декана на ФКНФ проф. д-р Мадлен Данова,

До госпожа ръководителката на катедрата по

Класическа филология доц. д-р Йоана Сиракова,

До господин Декана на ФФ проф. д-р Димитър Денков

и заместник-деканите

проф. Харизанова, проф. Карабельова и доц. Харалампиев

във Философския факултет на

СУ „Св. Климент Охридски“

Д О К Л А Д

от доц. д-р Димка Иванова Гичева-Гочева

Уважаеми колеги,

   Тъй като отново възникнаха недоразумения около аудиторната ми натовареност за предишната академична 2018/2019 г., припомням следните обстоятелства:

1.      Дипломирала съм се като студентка по Философия през 1987 г. с дипломна работа на тема Телеологизмът във философията на Аристотел.

2.      От началото на следващата 1988 г. започна редовната ми аспирантура по Антична и средновековна философия на същата тема и със същия научен ръководител проф. дфн Ради Радев.

3.      На 10 и 11 май 1990 г. спечелих асистентски конкурс по дисциплината Антична и средновековна философия в конкуренция с още трима кандидати.

В съответствие с това от есента на следващата учебна година започнах да водя упражненията по дисциплината Антична философия както в специалност Философия във ФФ, така и в специалност Класическа филология. В учебния план на спец. Класическа филология тогава дисциплината беше задължителна и двусеместриална, с хорариум 2 ч. лекции и 2 ч. упражнения. През различните учебни години лекциите по тази дисциплина в спец. Класическа филология бяха водени от проф. Радев, проф. Бояджиев, доц. Иван Христов и от мен. През учебната 1995/1996 г. водех и лекциите, и упражненията по тази дисциплина, макар че все още не бях защитила депозираната ми дисертация. За тази учебна година ми бяха възложени и лекциите, тъй като дисертацията ми беше вече представена за обсъждане, а също така през ноември 1994 г. получих наградата на Философска фондация „Минерва“ и на Фондация „Св. Климент Охридски“ за книгата В лабиринта на Платон и Аристотел, издадена в нашето УИ, 1994.

             След приемането на нов учебен план в спец. Класическа филология, дисциплината беше концептуално обновена от мен и преименувана на Антични философски школи. От 2000/2001 г. тя е избираема, едносеместриална, но с хорариум от 60 часа лекции за един семестър.

          През 2004 г. приключи моят многострадално проточил се хабилитационен конкурс и оттогава съм доцент по История на философията/Антична философия с диплома от ВАК, която прилагам към този доклад.

           През 2008 г. след постъпването на доц. д-р Иван Христов в Богословския факултет му предложих той да поеме преподаването по дисциплината Антични философски школи, която е избираема и за студентите от спец. Класическа, и за Новогръцка филология. Тази дисциплина поради общообразователния си характер и фундаменталната си важност се избира всяка година от достатъчно студенти и проф. Христов така постига нормата на преподавателска заетост всяка година.

         В учебния план на специалност Класическа филология и на МП по Антична култура и литература (за неспециалисти) има почти 100 избираеми дисциплини, като в една трета от тях е възможно да преподавам, но не защото съм съпруга на доц. д-р Николай Гочев.

          Очевидно е, че клеветите в тази връзка никога няма да престанат, но все пак позволете ми да направя пореден опит за уточнение на причината и следствието: имала съм един задължителен и множество избираеми курсове в спец. Класическа филология не поради това, че съм омъжена за преподавател от тази катедра. Напротив, обратното е: сприятелихме се и сме съпрузи от 1994 г., освен всичко останало и поради това, че по онова време водех упражнения по антична философия в спец. Класическа филология. За незапознатите с тази научна област да поясня: има много голямо съвпадение в работата и на двама ни, на която сме посветили десетилетия от живота си (и с която все още продължаваме да се занимаваме въпреки чудовищния административен тормоз, упражняван над нас и в двата факултета).

        За предишната учебна 2018/2019 г. на заседанието на ФС на ФФ на 5 юни 2018 г. е бил приет план за възлагане на преподавателска заетост в други факултети. Според този план, който също прилагам към доклада, на мен ми е било възложено да водя два избираеми курса в спец. Класическа филология. Но тези курсове, които са ми били възложени, не бяха избрани от студентите, а беше избран друг: съответно през зимния семестър на 2018/2019 г. проведох с 4 студенти курса Античността в художествената литература и естетическата теория (на следващите епохи). Този курс съм отчела в индивидуалния отчет за съответния зимен семестър. Той не е отчетен от доц. д-р Николай Гочев, а от мен.

      В нито един от двата факултета не работи ясновидец, който да може да предскаже с точност в края на всеки месец май кои от 100-те свободноизбираеми дисциплини в учебните планове както на спец. Класическа филология, така и на спец. Новогръцка филология, но също и на МП Антична култура и литература, ще бъдат избрани няколко месеца след това в началото на следващата учебна година. Поради това възлагането на провеждането на хипотетично избираеми курсове не само е безпредметно, но и както се случва вече 8 години подред с мен, то се използва като инструмент за тормоз и шантаж.

       Колеги, имам не просто диплома за доцент по Антична философия. Имам трудови договори с няколко предишни ректори да преподавам тази и сродните ѝ дисциплини. Тези договори са сключени при постъпването ми на работа, при хабилитирането ми, при актуализиране на заплатата и т.н. Какво означават дипломите за академичните ни длъжности, даже издадените от ВАК, какво означават договорите, които имаме с университета и които са безсрочни? 

      Ако имаме безсрочни договори да преподаваме дисциплините от една научна област, как стана възможно в мандата на някои от деканите в някои от факултетите преподаватели да бъдат лишени от правото да ги преподават и всяка година да бъдем подлагани на издевателството да даваме писмени обяснения за това, че сме провели един или два свободноизбираеми курса измежду 100 предлагани?

      При предстоящите избори за декани и на двата факултета тези въпроси може да Ви бъдат зададени.

      Използвам случая да пожелая на всички Вас успешна нова академична година.

С уважение:

Доц. д-р Димка Гичева-Гочева                                    София, 26 септември 2019 г.

p. s. Уточнение, което ще бъде направено в документа, който ще подам днес в Деловодството: свободноизбираемият курс Античността в художествената литература и естетическата теория... е с хорариум 60 часа лекции, по 4 часа лекции седмично. Отчетен е от доц. Гочев с 30 часа и от мен - с 30 часа, като екселската таблица автоматично е направила редукция за курс, проведен с 4 студенти.

неясноти и въпроси

Академичната учебна година идва. За някои преподаватели, които имат лекции със студенти от задочната форма, това става още през септември. Още в началото на септември центрофугата се завърта...

Миналата година беше юбилейна за най-стария и най-големия наш университет, но беше една от най-шоковите в най-новата ни история за цялата българска преподавателска и изследователска колегия, заради влизането в сила на мракобесния, противоконституционен и дискриминационен Закон за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав.

Както каза проф. Антоний Тодоров от НБУ на дискусия, организирана в УНСС, на 10 май т.г.:
Всички ние сме подлудени. Цялата академична общност е подлудена.

Това са точните думи, но за ЗИД на ЗРАСРБ ще пиша по-подробно и отново скоро.

Сега имам няколко спешни питания и ще бъда много благодарна, ако някой от колегите ми отговори – било по пощата, било в лично съобщение във фейсбук:

Първа група неясноти и въпроси, относно превод на нормативните актове на английски език:

Колеги,

1. Съществува ли някъде във виртуалното, на сайта на Университета или на сайта на МОН, или публикуван някъде на хартия, легализиран превод на английски език на Закона за висше образование?

2. Съществува ли и къде може да бъде намерен превод на английски на

ЗРАСРБ, на министерския Правилник и на нашия университетски Правилник за неговото прилагане?

а/ във вида, в който те бяха приети през 2010 г. и в който действаха в продължение на 7 години след размразяването им от Конституционния съд, от 2011 до 2018 г.?

б/ съществува ли и къде може да бъде намерен превод на английски на

ЗРАСРБ, на министерския Правилник и на нашия университетски Правилник за неговото прилагане, във вида, който те придобиха след приемането на противоконституционния ЗИД на ЗРАСРБ в началото на май миналата година?

Втора група неясноти и въпроси около предстоящите Отчетно-изборни събрания, които ще се проведат през октомври в много от факултетите

Колеги, тъй като в Правилника на нашия университет настъпиха толкова много промени напоследък, ми е трудно да се ориентирам.

1. Как и къде е регламентирано къде и на кого се изпращат предложенията за членове на новите състави на Факултетните съвети, на мандатните, атестационните и прочие комисии във факултетите? И още повече: Правилникът позволява ли на хората, които получават предложенията, да ги държат в най-дълбока конспиративност, или те трябва да се обявяват незабавно? Най-добре на публично достъпните сайтове на факултетите или поне в интранет?

2. Къде и на кого се изпращат предложенията за нови, или за преизбиране на сегашните декани и председатели на Общите събрания на факултетите?

Във ФФ са ни дали срок до 2 октомври, за да ги изпратим писмено на проф. Петя Кабакчиева, която е председател на ОС на ФФ.

3. Тъй като тези отчетно-изборни събрания са много важни за някои от най-големите факултети, не е ли редно още в момента на постъпването на имената на кандидатите, те да се обявяват поне в интранет, в електронната платформа за учебните ресурси, за да не се запознаваме в последния момент с предложенията? Форумите за Общите събрания на факултетите би трябвало да са вече активни. 

Общото събрание на ФС ще се проведе на 18 октомври, но дори и имената на кандидатите за декан, нов състав на ФС, нов председател на ОС, нова мандатна и атестационна комисия, нова комисия по изборите, да бъдат обявени на 2 октомври в интранет, времето за обсъждането на кандидатурите от цялата колегия на най-големия факултет е малко.

Имам още най-малко десет сериозни въпроса, но тези са най-невинните и на тях най-лесно може да се отговори.

островът на Хипократ

мои снимки от 21 и 22 август 2019 г.

честито Рождество Богородично

Честито Рождество Богородично!

На снимките, направени преди пет дни на 3 септември: храмът "Света Параскева" на остров Кос. Пострадал е от земетресенията преди две години, но ще бъде възстановен и в него отново ще се служи.

На многая и благая лета!

музеят на гмуркачите

Морският музей или музеят на гмуркачите, както и етнографският музей се намират в Потия на остров Калимнос. Суров, скалист, безводен, непогален от ласкавата ръка на природата, която щедро е изсипала всичките си дарове над Кос и Родос, а е оставила трохи за останалите десет от Додеканезите. 

Прехраната на тях в миналото е била намирана почти единствено и само в морето, и то надълбоко в морето. 

В търсене на сюнгери гмуркачите от Калимнос и съседните по-малки острови като Сими, Халки, Кастелоризо, Липси и Псеримос са стигали чак до Херакловите стълбове, сиреч до Гибралтар. 

От дълбока древност допреди век и половина гуркачите са се спускали в дълбокото с оловни тежести на шиите, тежащи по над 10 килограма. След появата на първите примитивни водолазни съоражения и скафандри, станало уж по-лесно, но по-смъртоносно...

Освен разцвета на индустриалната химия, която помела морските храсти със синтетичните гъби, този поминък периодично е страдал и от болести по сюнгерите, като последната голяма епидемия по тези странни форми на растителен живот е била в края на 80-те години на миналия век.

Само на Калимнос гмурците се организирали и възстановили опасния занаят-хоби отново. Само там има и точно такъв морски музей. Намира се в някогашния дом на един от богатите коробовладелци Николас Вувалис, впоследствие дарител и благодетел за острова.

сюнгерите като шапки

Освен всичко останало, за което се сещаме, на Додеканезите сюнгерите са били ползвани и като шапки. Като изсъхнат и се втвърдят, с ножица може да се моделират всякакви форми.
"Шапката от сюнгер пази идеално от слънцето и вятъра, но и проветрява главата от мисли, на които никога не им е сезон да ти се въртят из нея".

Така казва капитан Манолис, който се грижи за акостирането и отплаването на лодките в малкoто пристанищенце на селцето Ватис на остров Калимнос, а и предлага на туристите сюнгери за всякакви потреби, ползи и украси.

За съжаление, освен рутинните земетресения, които все повече и повече осоляват водата в изворите и кладенците, хората на Дванадесетте острова страдат и от загубата на интереса към сюнгерите.

А те са много повече от домакински гъби.

На север от Родос и Кос останалите от островите от Дванадесетте  са скалисти, с много малко плодородна земя и още по-малко вода за пиене и поливане, със съвсем малко растителност. Земята по тях е скъперница. Мястото дори за маслини, лимони и портокали е по-малко от много други части на сушата. 

Хората, разбирай мъжете, са намирали с векове препитанието си най-вече в морето - риболов, корабоплаване и гмуркане в дълбокото за сюнгери, които са давали основния поминък на някои от най-малките додеканезки острови, преди производството на синтетичните порести предметчета за бита да ги потопи на дъното на бедността... 

През последните десетилетия благодарение на туризма Кос и Родос са изплували и процъфтяват, но за останалите е трудно. Двата най-горещи месеца трябва да изкарат хляба за следващите десет.

В Потия - главния град на Калимнос - се намира единственият музей в Елада на гмуркачите за сюнгери, но снимки от него ще покажа в някой от следващите дни.