Морският музей или музеят на гмуркачите, както и етнографският музей се намират в Потия на остров Калимнос. Суров, скалист, безводен, непогален от ласкавата ръка на природата, която щедро е изсипала всичките си дарове над Кос и Родос, а е оставила трохи за останалите десет от Додеканезите.
Прехраната на тях в миналото е била намирана почти единствено и само в морето, и то надълбоко в морето.
В търсене на сюнгери гмуркачите от Калимнос и съседните по-малки острови като Сими, Халки, Кастелоризо, Липси и Псеримос са стигали чак до Херакловите стълбове, сиреч до Гибралтар.
От дълбока древност допреди век и половина гуркачите са се спускали в дълбокото с оловни тежести на шиите, тежащи по над 10 килограма. След появата на първите примитивни водолазни съоражения и скафандри, станало уж по-лесно, но по-смъртоносно...
Освен разцвета на индустриалната химия, която помела морските храсти със синтетичните гъби, този поминък периодично е страдал и от болести по сюнгерите, като последната голяма епидемия по тези странни форми на растителен живот е била в края на 80-те години на миналия век.
Само на Калимнос гмурците се организирали и възстановили опасния занаят-хоби отново. Само там има и точно такъв морски музей. Намира се в някогашния дом на един от богатите коробовладелци Николас Вувалис, впоследствие дарител и благодетел за острова.
No comments:
Post a Comment