Освен всичко останало, за което се сещаме, на Додеканезите сюнгерите са били ползвани и като шапки. Като изсъхнат и се втвърдят, с ножица може да се моделират всякакви форми.
"Шапката от сюнгер пази идеално от слънцето и вятъра, но и проветрява главата от мисли, на които никога не им е сезон да ти се въртят из нея".
Така казва капитан Манолис, който се грижи за акостирането и отплаването на лодките в малкoто пристанищенце на селцето Ватис на остров Калимнос, а и предлага на туристите сюнгери за всякакви потреби, ползи и украси.
За съжаление, освен рутинните земетресения, които все повече и повече осоляват водата в изворите и кладенците, хората на Дванадесетте острова страдат и от загубата на интереса към сюнгерите.
А те са много повече от домакински гъби.
На север от Родос и Кос останалите от островите от Дванадесетте са скалисти, с много малко плодородна земя и още по-малко вода за пиене и поливане, със съвсем малко растителност. Земята по тях е скъперница. Мястото дори за маслини, лимони и портокали е по-малко от много други части на сушата.
Хората, разбирай мъжете, са намирали с векове препитанието си най-вече в морето - риболов, корабоплаване и гмуркане в дълбокото за сюнгери, които са давали основния поминък на някои от най-малките додеканезки острови, преди производството на синтетичните порести предметчета за бита да ги потопи на дъното на бедността...
През последните десетилетия благодарение на туризма Кос и Родос са изплували и процъфтяват, но за останалите е трудно. Двата най-горещи месеца трябва да изкарат хляба за следващите десет.
В Потия - главния град на Калимнос - се намира единственият музей в Елада на гмуркачите за сюнгери, но снимки от него ще покажа в някой от следващите дни.
No comments:
Post a Comment